"Ryan Giggs, Ryan Giggs, running down the wing..."* -  така поздрави Манчестър Юнайтед, 22,828,004-те си почитатели във Facebook, в понеделник.

Поводът - прекрасния гол на Гигс във вратата на Норич в 93-тата минута. Попадение, което донесе победата на Червените дяволи при гостуването си на "канарчетата" в неделния следобед и запази шансовете за титлата.

83 минути по-рано, попадение във вратата на Джон Ръди отбеляза другата жива легенда на клуба - Пол Скоулс. 83 минути, в които феновете очакваха още и още продукция от нападението на Юнайтед, което във въпросната среща бе съставено от младоците Дани Уелбек и Хавиер Ернандес. Двамата за пореден път бяха предпочетени пред Бербатов. Навярно Сър-а бе повече от убеден, че в отсъствието на Рууни, точно тази двойка щеше да бележи гол след гол във вратата на домакините.

Да, ама не!

Уелбек за пореден (6-ти ялов) мач доказа отдавнашното ми твърдение, че по-скоро краката му пречат. Направи го, след като пропусна да вкара при точно пет чисти голови положения.

Чичарито пък, освен да демонстрира на няколко пъти „прекрасното си пласиране без топка", не се пласира нито веднъж на стрелкова позиция с коженото кълбо в краката си.

Колко грешни отигравания общо направиха двамата, и колко пъти конкретно Уелбек загуби топката, навярно щяхме да попитаме статистиката, ако и тя бе успяла да ги преброи...

Така, с полуучебна игра за двамата новобранци в нападение, се стигна до 83-тата минута, в която Холт парализира надеждите на Фергюсън за поредна небрежна победа без много напън с 1:0.  Защото без да се лъжем, 76-те минути между първия гол на Скоулс и ответното попадение на Холт, бяха буквално профукани от играчите на Сър Алекс, които явно смятаха че са решили мача още в 7-ата минута.

Само че 7 минути преди края на редовното време, нещата не изглеждаха никак розови за тима от Манчестър. Нямаше го и Хауърд Уеб, че да се надяваме на късна дузпа в полза на Червените Дяволи.

След изравнителното попадение, донякъде благодарение на опита си и до голяма степен на самочувствието си, Юнайтед се хвърли бясно в атака, търсещ второ попадение, което да му донесе така желаната победа. И съответно успя да го постигне след чудесен пас на влезлия, като резерва на мястото на Чичарито, Ашли Йънг към нахлулия по крилото Гигс. Ветеранът от своя страна намери топката по най-добрия възможен начин за да направи резултата 1-2 секунди преди края на срещата.

Феновете ликуваха, Гигс бе на 7-мото небе, а аз си помислих следното: "Късметът пак ги покри"...

И макар че по традиция победителите не ги съдят, днес като че ли имаме право да критикуваме за пореден път твърдоглавието на Фергюсън. Да, ако Рууни е на терена, можеш да пуснеш с него единия от двамата гимназисти и да стигнеш до победа. Но да ги пуснеш двамата заедно? Какво донесе това? Дали сега, след толкова непростими пропуска за Уелбек, Фърги ще го закове на пейката, както направи отдавна с Митко?

Може би английските медии щяха да напишат нещо от сорта на „Фърги сбърка, че остави Митко на пейката", ако Гигс не бе вкарал онзи красив гол в 93-та минута.

Вместо това, днес цитират Алекс Фергюсън, който твърди, че „Гигс и Скоулс" са най-добрите играчи на Юнайтед.

И никой не спори. Лично аз, заради тях двамата, станах фен на Юнайтед навремето. Само че, напомням - единия е на 38, другия на 37 години!  

И ако Юнайтед ще продължава да разчита на Скоулс и Гигс за запазване на шампионското си реноме за напред във годините, може би единствения шанс на Фергюсън е да поиска пари от братята Глейзър за клониране на легендарните си футболисти.

Всъщност Сър-я да вземе да клонира и себе си, че да може спокойно да ръководи тима още 25 години.

За съжаление, ние нямаме толкова време да чакаме голмайстора на Висшата Лига за миналия сезон да започне мач, като титуляр в Англия...


*Раян Гигс, Раян Гигс, напредва по фланга ...