Берое  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Пирин Благоевград  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Футболът и науката
Шампионска лига
В окото на бурята

07-03-2012 08:01


След дългата зима

След дългата зима
Ранната смяна на Христо Йовов в мача срещу Черно море бие по авторитета на капитана

Херо е побеждавал много пъти ЦСКА, но в този случай всичко бе особено впечатляващо

стани фен

Херо е побеждавал много пъти ЦСКА, но в този случай всичко бе особено впечатляващо

 

Не толкова с надежди за някакви съществени промени в нивото на отборите, колкото с любопитство от масираната активност на трансферния пазар започна втората половина на българското първенство. Само за месец-два у нас се извървя цяла армия от чужденци-гурбетчии, далеч повече незнайни, много по-малко слабо известни и броящи се на пръсти футболисти с що-годе прилични визитки. Та затова и при пресявката останаха не толкова много, но все пак достатъчно, за да подържат именно те интереса към отборите.

 

Най-стабилно и очаквано започна лидерът, въпреки че победата над Берое изглежда прекалено голяма с оглед статуквото на терена. Лудогорец стартира почти 100 процентово с онези, които играха и през есента и няма причини Ивайло Петев да не продължи в същия дух, предвид трайно добрите като цяло изяви на всички основни играчи, та макар и някои от тях да имаха ангажименти и на национално ниво в средата на седмицата. Но дали нивото на Лудогорец е запазено или повишено ще разберем в следващите мачове и особено при гостуванията.

Далеч по-любопитен и както винаги с огромни очаквания се състоя пролетният дебют на Левски. И може би именно заради всички приказки за отлична селекция, финансова стабилност и жажда за безусловна доминация, феновете останаха разочаровани от сравнително неугледната, на моменти дори дразнеща игра на сините. Причини за това много.

И не малко от тях са психилогически. Спомнете си само пролетните стартове на "левскарите" в последните три години. Като вметка само, пак пред много публика, пак с очакване за погром и пак с обещание за нещо различно. През февруари 2009 измъчена победа с 3:2 над Вихрен, при това с гол в 87 минута. Година по-късно безобразна игра и срещу Миньор и 3 точки след късна и меко казано съмнителна дузпа в края. И като черешка провалът миналия сезон в домакинството на вечното дерби. И ако треньорът Костов тогава е бил далеч от тези отрицателни "сини" емоции, немалка част от изпълнителите бяха в неделя на терена. Второ и не по-малко важно, с много малки изключения (Дембеле, Грийн и може би донякъде Мюлдер) новите чужденци в Левски в последните години преживяват трудна адаптация (ако въобще тя се случи), а срещу Черно море те бяха цели четирима. Повече от 1/3 от всички.

Истина е, че в играта на тима и то в огромни периоди от мача нямаше порядък, но и това е обяснимо с оглед закономерните очаквания за нещо по-различно, за онова нещо, което прави Левски различен от останалите български тимове, а именно красотата и агресията в играта. Истина обаче е и че точно с тези иначе кадърни и интелигентни халфове, треньорската концепция на Костов трудно ще се реализира. Просто темпото на игра, което подържат и предпочитат Йовов, Гаджев и Тасевски е доста по различно от изискванията за подобна постройка, при която задържането на топката от един играч просто е немислимо.

А и Бижутера, и Влади, и Дарко обичат да се забавляват с нея. Колкото до позицията на капитана като опорен пред четворката защитници, мисля без претенции да съм специалист, че е неудачна. Най-вече заради напредналата възраст на Йовов, а не заради липса на качества. И в този ред на мисли, може би селекционерът или трябваше да го постави на по предна позиция (защото Христо е изключително ценен, а и адаптивен към промяната на своето място по целия фронт на атаката), или въобще не биваше да започва мача с него. Честно казано, дори и Йовов да го задържи в себе си, смяната в 37 мин. удари по авторитета му, а той все пак е капитан.

Иначе тази смяна сама по себе си се оказа удачна, най-малкото поради факта, че Даниел Димов за първи път се хареса на столичната публика и то най-вече заради качеството, поради което бе привлечен на Герена - огромна работоспособност. Неслучайно започнах с халфовете, а не с бранителите, макар заради многото допуснати положения пред Илиев именно Диамутен и Грийн да го отнесоха най-много от феновете. Едва ли и тяхната очевидна несработеност би лъснала тъй ярко, ако хората пред тях бяха по-организирани и не допускаха да бъдат елиминирани с един най-много два паса.

Но тук най-вече заслугата е на черноморци,които се представиха отлично и ако нещо им попречи да вземат точка, то бе реализаторското неумение. За останалите недотам важни детайли в играта на сините ще се коментира още много, но не бива да се пропуска и фактът, че този път селекцията наистина изглежда добра и целенасочена. Нуно Пинто демонстрира класа с всяко отиграване, Рамос се движи непрекъснато и без съмнение е с отлично чувство за колективни действия, а Жуниор ще направи атаката на Левски особено разнообразна и заради специфичните си качества и заради присъствието на интелигентен партньор като Иван Цветков до него.

Централният мач на кръга обаче бе безспорно в Бургас. И заради тримесечните скандали между двете ръководства и заради пълната загадка, която представляваше на този етап ЦСКА. Но на първо място заради доказалия изключителни треньорски умения Димитър Димитров, който успява за кратък срок да подчини качествата дори на недотам класни изпълнители към своето треньрско кредо.

Херо е побеждавал много пъти армейците, но в този случай всичко бе особено впечатляващо. Дори не съм сигурен, че гостите играха чак толкова зле, колкото бе изкарано. Те просто бяха надиграни във всеки един компонент. Черноморец, макар и да преживя раздяла с основни единици, бе толкова компактен, целенасочен и убедителен, сякаш е играл в този си състав поне 100 мача. А срещу себе си акулите имаха един раздиран от проблеми и противоречия отбор, който носи гръмкото име ЦСКА. Да подчертаем обаче че тези проблеми си бяха инспирирани, отгледани и развити от самия клуб и причината не е в никакви външни и субективни фактори.

 

Милиони дългове навсякъде и към кого ли не, съмнителни гешефти при входящи или изходящи трансфери, опит за откровена кражба на играчи с договор и на първо място зверски скандал със систематично допингиращи се футболисти, които в целия цивилизован, а и недотам развит футболен свят щяха да бъдат изритани за поне две години, а не да пропуснат само подготовката на отбора си. Като връх на цинизма обаче бе изказването на отговорен фактор от клуба след мача в Бургас, който с потресаващо чувство за хумор заяви, че загубата била следствие на смяната на доктора.

 

Така ЦСКА се надсмя над цялата система, над БОК, БФС и всякакви анти допингови организации, с перфидна арогантност, защото да се гавриш с тези, които те помилват, е наистина нечувана низост. И по-добре именно тези проблеми да бъдат представени на справедливо притеснената червена общност, а не бабини-деветини за световни заговори, партии и тям подобни повтарящи се безумици от откровени безумци. И най-доброто този път бе светкавичната реакция с назначението на Стойчо Младенов, защото ЦСКА има нужда от своя символ, дори и той да не е на терена. Иначе сръбският селски хитрец, провел селекционния план на века, щеше съвсем да загроби червените, за радост на всички опоненти.


Тагове: ЦСКА, Левски, Лудогорец

Коментари

Още Новини


Първа лига
последен мач
Първа лига
следващ мач
Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Как Ливърпул и Юнайтед си разделиха по точка

Как Ливърпул и Юнайтед си разделиха по точка

Детайлен анализ на дербито от Висшата лига между Манчестър Юнайтед и Ливърпул

Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Успешна кампания? Нищо подобно!

Успешна кампания? Нищо подобно!

Сравнения с минали квалификации показват - ние сме средняк, който не мърда и сантиметър напред

Златка Замова
Златка Замова

Барса остава в лигата, засега

Барса остава в лигата, засега

Пуиждемонт отложи отцепването на Каталoния от Испания

назаем

ЦСКА мачка, но не винаги побеждава

ЦСКА мачка, но не винаги побеждава

Маниерът на игра червените удивително прилича на този от 70-те и 80-те години на миналия век



Врагът на футбола

Врагът на футбола

Добре дошъл отново, Жозе