Арда  Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Черно море  Царско село  ЦСКА  България 
Първа лига - редовен сезон
Познавате ли правилата?
Трансферно лято 2019

15-04-2012 14:33


Сбърканите цели съсипват футбола

Сбърканите цели съсипват футбола

Основната причина за истеричната среда, в която тренират и играят децата у нас, е очакването за печелене на точки, купи и медали

стани фен

Основната причина за истеричната среда, в която тренират и играят децата у нас, е очакването за печелене на точки, купи и медали

 

Поредниата порция простотии в детско-юношеския ни футбол ни дава повод да припомним още веднъж за какво точно става дума.

На Цветница, 8 април 2012 г., на стадиона в Горубляне футболът и нормалните човешки взаимоотношения отново станаха жертва на сбърканите цели. В последната минута на мача Академик (96) – Костинброд (96),  ескалиралото напрежение взе връх и се стигна до псувни, масово сбиване и прекратяване на на „срещата”.

Това нито е първият, нито е последният подобен случай в българския детско-юношески футбол и спорт изобщо. Логично и повечето от засегнатите страни не го приемат кой знае колко драматично, защото не за първи път виждат (а може би и участват) в подобно нещо.

Нямам намерение да изпадам в подробнсти за купищата сбъркани понятия в българсия спорт, които от години нямат нищо общо с модерната представа за състезателните игри в развития свят. Да видим само дефиницията за спорт, приета от Съвета на Европа: „Всички форми на физическа активност, които чрез случайно или организирано участие целят да изразят или подобрят физическата форма и психическото здраве, като изградят социални взаимоотношения или постигат резултати при състезания на всички нива“.

Очевидно мнозина от занимаващите с детско-юношески спорт у нас още не са разбрали, че ако той не помога за създаването на социлани взаимоотношения, от него няма никакъв смисъл. Нещо по-лошо - той е вреден за психическото, а често и за физическото здраве, както на децата, така и на техните треньори, родители и съдии.

Една от основните причини за невероятно истеричната среда, в която се тренира и играе у нас, е очакването за печелене на точки, купи и медали. Да ги пита човек защо са им, когато децата не са оценили и придобили и не се радват на най-важните ползи от спортуването.

 

Нека още веднъж припомним големите предимства на доброволните, организирани извънкласни занимания със спорт:

1. Здравето – подобряване на формата и ефективна и устойчива борба с вредите от наднорменото тегло;
2. Хигиената – изграждане на полезни ежедневни навици;
3. Приятелства, възпитание и социализация – естествено интегриране в отбора, клуба и спорта; запознаване, приемане и сприятеляване с другия - съотборник, съперник, треньор, съдия, фен; опознаване на  региона, страната и шанс за чести пътувания в чужбина със съпътстващите ги правила за поведение на и извън терена;
4. Характер и дисциплина – изграждане на волеви качества за упорит труд, за смело и коректно посрещане на победите и загубите; осъзнаване на понятия като уважение, чест и достойнство, благородство, справедливост и феърплей, доверие и отговорност; оформяне на хранителен, тренировъчен и игрови режим на поведение;
5. Треньорът - допълнителен авторитет, който може да помогне за възпитанието, образованието и развитието на детето;
6. Смислено запълване на свободното време (особено за децата в риск) – така не остава пространство за безделие и пороци;
7. Стимул за учене (ако не се стараеш в клас, ще те спра от тренировки);
8. Обучение по вид спорт – изграждане на технически, тактически и физически качества и умения за цял живот, които могат да се използват в ученически, студентски и любителски първенства и турнири;
9. Постижения  - спечелване на точки, състезания/мачове, турнри, купи, медали, награди, стипендии;
10. Кариера – шанс за професионално развитие в света на спорта;

Разбира се, всеки от вас може да добави още 10 по 10 лични причини да подкрепи заниманията с организиран спорт. Важно е да разберете, че ако горните точки не са осъзнати в детайли и от тях няма видим резултат, то футболните занимания на детето са си чиста проба губене на време. Обърнете внимание и на последователността, защото ако основната ви цел пред спортуващото дете, което се обучава, е победата на всяка цена, значи има нещо дълбоко сбъркано. Това е все едно от дете, което се учи да смята 2+2 да искате да решава задачи от висшата математика.

 

Трябва рязко да върнете газта и да се наслаждавате на всеки ден, да гледате на всяка тренировка и мач като на празник, защото малкият спортист не е умален професионалист. Логично за съдии на детските мачове се назначават неопитни доброволци или символично платени стажанти. В развития свят никой не очаква от тях ниво като за Шампионската лига, защото резултатът е на заден план. В някои страни за асистенти на рефера се взимат деца от школата на отбора домакин. Ако това стане у нас, мачовете трябва да се охраняват не от СОТ, а от жандармерия, защото след всеки сгрешен тъч или засада ще се лее порой от псувни, закани и побоища... Просто повечето треньори и родители са се фокусирали в грешната посока - върху победата, а не върху показаното от децата и юношите. Това е изворът на вербалната агресия (реплики, подвиквания, закани, ругатни, обиди и псувни), която често преминава във физическа саморазправа.

Както обичал да казва шефът на академията на Барселона на родителите: „Не питайте децата си как са завършили, а как са играли?”. Казано с други думи, не че има нещо лошо в победата, но тя в никакъв случай не е най-важна, още по-малко трябва да е самоцелна и да се преследва на всяка цена. Победата за подрастващите е следствие от подготовката и показаното на терена и се обезмисля с всяко излишно подвикване по съперника или съдията, защото, да повторим, тя НЕ Е и НЕ БИВА ДА Е НАЙ-ВАЖНА. 

Това разбиране ни куца в момента, а без него няма да мръднем и сантиметър напред. Без пренареждане на целите и снижаване на очакванията и напрежението, сме обречени да се въртим в този порочен кръг на посредствеността. Тази сбъркана система няма как да реши нито социалните задачи пред спорта, нито да създаде състезатели от европейска величина. Малкото изключения са тъжно потвърждение на печалното правило. Бъдете оптимисти, признайте  грешките си и направете усилия за промяна на собственото ви поведение. Това може да е дългоочакваната първа крачка по пътя на възраждането на нашия спорт и общество. И не забравяйте за общовалидния тест - няма ли усещане за празник по време на тренировка или мач, значи нищо няма.

 

Драго Панков/Viasport.bg


-----
Следвайте ни в Туитър!




Коментари

Още Новини


Първа лига
последен мач
Първа лига
следващ мач
Златка Замова
Златка Замова

Трипиър пред BGfootball.com: Не, никак не бе леко срещу България

Трипиър пред BGfootball.com: Не, никак не бе леко срещу България

Английският защитник на Атлетико блести с техника, трудолюбие и амбиции

BGfootball.com
BGfootball.com

Бездействието води до празни стадиони

Бездействието води до празни стадиони

Действието обаче ще ги изчисти, и напълни дългосрочно

BGfootball.com
BGfootball.com

Каква точно е концепцията на Балъков?

Каква точно е концепцията на Балъков?

Къде е перспективата в състав, пълен с играчи над 30 години, някои от които дебютират за националния отбор?

назаем

Победата над Ботев не скри слабите места на ЦСКА

Победата над Ботев не скри слабите места на ЦСКА

Без връщане на желанието за игра и колективния дух в отбора всеки опит за развитие оттук нататък ще е обречен на неуспех



Левски взе първия поправителен

Левски взе първия поправителен

Към този момент можем на 100% да вярваме на Хубчев, че е вкарал изключително много агресия в отбора си


19-09-2019
Рождениците днес
Спортни новини