Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Вечното дерби
Познавате ли правилата?
Шампионска лига

01-09-2012 08:56


Как един отбор, който няма загуба цял сезон, не става шампион

Как един отбор, който няма загуба цял сезон, не става шампион
Крум Милев-Палаврата

Палаврата с цукалата надхидря милиционерите на Старото

стани фен

Как един отбор, който няма загуба цял сезон не става шампион


Можете ли да си представите отбор, който не допуска нито една загуба през целия сезон и получава гол средно веднъж на три мача да не стане шампион? Да прибавим и факта, че на два пъти побеждава бъдещия първенец с по 1:0. В историята на А група през 1951 г. има и такъв куриоз, сътворен от столичния Спартак, който близо две десетилетия по-късно ще бъде обединен с Левски, за да потъне окончателно в небитието след прословутото решение на БКП да разформирова ЦСКА и Левски в средата на 80-те. След демократичните промени от Витоша сините стават просто Левски без тирета и допълнения. Тимът на Народната милиция, създаден едва 4 години по-рано - през 1947 г., който влиза в елита като първенец на Южната Б група, обаче е на път да стане шампион със „стари пушки” като левскарите Апостол Соколов и Драган Георгиев и под ръководството на легендата на предвоенния ни футбол Любомир Ангелов–Старото.


Причудливият сезон се допълва от липсата на традиционните сили Локомотив Сф и Славия, както и от присъствието на абсолютни „дупки” в състава на групата като плевенския Торпедо и русенския Дунав (тогава също под името Торпедо), които в първите 10 кръга нареждат само загуби, а в последния пролетен кръг играят помежду си и плевенчани бият с 5:1. През есента и двата тима така и не стигат до победата и дори завършват наравно 1:1 директния си дуел в Русе.


Точно в такава „дупка” обаче падат опитните избраници на Старото – в първия кръг от втория полусезон русенци печелят първата си точка в елита точно срещу Спартак на 24 юни 1951 г. и така до голяма компрометират шансовете на милиционерите за титлата.


На хоризонта изгрява червената звезда на един млад отбор, воден от 35-годишния Крум Милев–Палаврата, който въвежда революционни методи за своето време. Твърде лековато днес някои обясняват неоспоримата доминация на ЦСКА през 50-те години на миналия век с факта, че като военен отбор може да избира каймака от талантите на България, които влизат в задължителната казарма. Милев обаче руши стереотипите на тогавашния ни футбол. Първо с един замах решава проблемите в съблекалнята от миналия сезон – отиват си опитните и до голяма степен амортизирани Панко Георгиев, Димитър Цветков, Борислав Футеков, Кирчо Богданов, Никола Алексиев и Никола Божилов, а идват жадни за слава младоци като Панайот Панайотов – Гацо, Георги Енишейнов, Гаврил Стоянов, пернишките нападатели Петър Михайлов (след 10-ия кръг) и Ангел Миланов.


По изричното желание на Палаврата ЦСКА първи у нас въвежда високопланинската предсезонна подготовка в Боровец, а после спортно-техническите детайли се доработват в подходящите условия, които дава южният Петрич. Крум Милев разчупва още един шаблон. Знае, че играчите недолюбват дълго да са разделени от семействата си и... червените тръгват на лагерите с жените и дори децата си. Самите футболисти се шегуват: „Взехме дори детските цукала (б.р. – нощните гърнета) от къщи“. Предводителят се обляга и на верен асистент – неговият доскорошен възпитаник Борис Трънков става първият щатен помощник треньор у нас, а рекордьорът в спринта на 100 метра Ангел Гаврилов поставя физическата подготовка на тима на ново ниво – омразните кросове са в гората, а не се въртят до премала обиколки на пистата. Нова за България е и постоянната длъжност в щаба на отбора на лекаря, който не се занимава само с травмите на играчите, но и поддържа функционалното им състояние след все по-големите натоварвания, на които ги подлага наставникът.


И най-важното – Милев революционизира схемата на игра. Звездата на тима Стефан Божков, който дотогава действа на несъществуващия днес пост дясно свръзка (по същество чист нападател) е върнат от треньора по-назад – в средната линия. Рокадата с капитана променя традиционната схема за онези години 3-2-5 на 3-3-4. Тактическата новинка прави от Божков еталон на атакуващ играч от средата на терена. Той е конструктор на атаките и когато потрябва – скрит, допълнителен нападател, който използва отворилите се пред него пространства за опасни шутове отдалеч. Хитрият Крум Милев подготвя и друга уловка – номиналният централен нападател Панайотов все по-често се връща от върха на атаката в по-задни позиции, за да комбинира с Божков. Така отпред остават по-мално нападатели, които маневрират в гъсто населеното наказателно поле на съперниците. Когато обаче развоят на играта го налага, в най-предната линия се включват и Божков, и Панайотов. Така атакуващите футболисти превишават по численост бранителите и традиционното за времето персонално покритие увисва.
В резултат на всичко това ЦДНВ, както е тогавашното име на червения клуб, е неразгадана загадка на противниците и бележи гол след гол – цели 62 в 22 срещи. На 18 юли 1951 г. е поставен и рекорд, неподобрен и до днес – русенският Дунав е пометен с 12:0, като шестте гола в този мач на Петър Михайлов, дубльорът на Гацо Панайотов, остават недостижим блян за всички български нападатели повече от 44 години – до 14 октомври 1995 г., когато Иво Георгиев (Спартак Вн) прави същото при 8:1 над Спартак Пд. Любопитна подробност – при гръмкото 12:0 има още два хеттрика – Димитър Миланов и Михаил Янков бележат „само” по три гола.
А Левски? Сините започват с треньора, направил ги шампиони – Иван Радоев, известен с цветистия си прякор Баба Рада, но дълго се мотаят в средата на таблицата и дори завършват първия полусезон на непривичното за амбициите им шесто място. За месец тима поема Никола Димитров, но равенствата и загубите продължават, за да дойде доказаният теоретик на родния футбол Венцеслав Ангелов, при който левскарите стабилизират изявите си. Победата с 2:0 над армейците на 12 септември 1951 г. осмисля сезона и отваря пътя към бронзовите медали, макар в един момент тимът да е под реалната заплаха... да изпадне. Скудоумният регламент изхвърля от групата най-зле класиралият се в края на сезона столичен тим (Строител), а предпоследният софийски отбор играе бараж с втория с Б групата – Локо Сф. Така отново се ражда нашенски парадокс – шестият в подреждането Червено знаме, който остава само на три точки от Левски, напуска елита след загубените квалификационни мачове с железничарите.


По парадоксален начин месеци по-рано е попълнена и А група, която през този сезон за първи път е с 12 отбора – челните 8 тима от предишния шампионат, първенците в двете Б групи и... не техните подгласници, а два тима „по целесъобразност”. Това са вторият в пловдивската областна група Ботев (тогава ДНА) и четвъртият в Южната Б група Миньор Пк (под името Торпедо). Мотиви официално не се съобщават – канарчетата вероятно получават компенсация за изхвърлянето им от елита за сметка на обединения военен отбор година по-рано, а перничани просто са представители на голям работнически център, при това носещ името на Георги Димитров (Димитрово вместо Перник до 1962 г.). Интересно е и „клонирането” на добрата стара Славия, която в онова революционно време всъщност не се казва така. Тя се разделя на Строител и Ударник, който на практика е доскорошният бял клуб и по административен път е изпратен във втория ешелон. За радост, само за един сезон...

Очаквайте скоро: Как обърканият календар на А група през 1952 г. превърна дуела за титлата в червен монолог


Любомир Серафимов/Тема спорт



Коментари

Още Новини


Първа лига
последен мач
Първа лига
следващ мач
Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Битката за Висшата лига

Битката за Висшата лига

Какво се случи до момента в най-доброто първенство в света

BGfootball.com
BGfootball.com

Денят, в който Франция стана световен шампион

Денят, в който Франция стана световен шампион

И днес ще празнуваме чужд празник, вместо да помислим кой спечели от Парк де Пренс

Яна Касова
Яна Касова

Успешни при децата, без медали при възрастните

Успешни при децата, без медали при възрастните

Къде се къса връзката между младежкия и елитния спорт

назаем

11 октомври се нарежда до най-важните дати в историята на ЦСКА

11 октомври се нарежда до най-важните дати в историята на ЦСКА

На този ден победоносно завърши една от най-важните битки за клуба, но тя в никакъв случай не е последната



Стадион чудо, стадион залудо

Стадион чудо, стадион залудо

Единодушие за нова футболна арена няма да има, просто трябва да се извадят парите


17-11-2018
Рождениците днес
Спортни новини