Берое  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Пирин Благоевград  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
100-те дни на Роси
Познавате ли правилата?
Операция Любо Пенев

02-05-2013 14:51


Локо Пд удря Цървена звезда

Локо Пд удря Цървена звезда
Отборът на Локо Пд от 1976 година

Пропусната дузпа и грешки на вратаря провалят "смърфовете" в двата мача със сърбите

стани фен

Пропусната дузпа и грешки на вратаря провалят "смърфовете" в двата мача със сърбите

 

За Локомотив (Пловдив) не може да се пише и говори без емоция. Този отбор носи след себе си шлейфа на най-романтичния футбол, игран в България. Златните години на тима започват в средата на 60-те и формално завършват в края на 70-те на миналия век. Няколко безстрастни числа: 41 мача в европейските турнири в 15 участия. От тях 12 за Купата на УЕФА, 2 за трофея на панаирните градове и едно в Шампионската лига. “Бяло-черните” не са били в ролята на случайно пребиваващи по европейските терени. Не са били господин за един ден, каквато роля статистиката определя за повечето български участници.
В пика на своята най-голяма слава Локомотив печели два пъти бронзовите медали в първенството, а през 1973-та разбива двуполюсния модел, като изпреварва Левски-Спартак и завършва втори след ЦСКА. За съжаление жребият изпраща за съперници все отбори от соцлагера, които не са сред най-приятните и преодолимите. Два пъти като стена на пътя се изправя вечната черна котка за българите - унгарците в лицето на Гьор и Хонвед. В друго участие съперник е Карл Цайс (Йена). Тези отбори изглеждат преодолими по съвременните стандарти, но през 70-те години на ХХ век нещата са доста по-различни.


И през 1976-а след няколко злополучно завършили кампании Локомотив получава за съперник белградския Цървена звезда. Сега или никога е единственият вариант и на 16 септември “Голяма къща”, както наричат Градския стадион в Пловдив, ври и кипи в очакване на разгром на гостите от Югославия. Прокобата лесно да се получават голове се задейства в началото и гостите повеждат с попадение на бъдещия треньор на Бенфика Зоран Филипович. В състава на “звездашите” са две импозантни имена - Славолюб Муслин и Гьоре Ивановски, които в тази поредност ще станат след четвърт век и треньори на Левски и ЦСКА. А в отсъствието на заминалия за френския Бастия Драган Джаич новата голяма звезда на тима е Владимир Петрович-Пижон. С толкова много знаменитости в състава гостите не се притесняват от мача в Пловдив и смятат първото препятствие за лесно преодолимо. В следващия половин час от мача обаче високомерието на “червено-белите” се изпарява, защото срещу себе си имат един изключителен отбор с не по-малко знаменити футболисти. На терена е великият Христо Бонев, а редом до него е големият Гочо Василев. Този дует не само може да вкарва голове, но и знае да прави футбола красив и зрелищен за публиката. Младият Фиданов изравнява в 30-ата минута, а четвърт част по-късно Локо вече води с гол, естествено на Бонев! Публиката предчувства разгром, за да се улесни реванша на “Маракана”, са необходими поне още 2 гола. В големите мачове задължително трябва да присъства някакъв съспенс. В този двубой най-важния момент настъпва в средата на второто полувреме, когато е отсъдена дузпа за Локомотив. Каква ирония на съдбата! Едва ли има футболен фен, който да не асоциира Христо Бонев с пропусната дузпа в световната квалификация срещу Франция (2:2 през 1976 г). Запечатан е мигът, в който големият Бонев, след като всички други се отдръпват, поема отговорността като капитан на националния, застава зад бялата точка и изпраща топката в аут. А при 3:2 за България щеше да има пето поредно участие на световно първенство...
В Пловдив също е отсъдена дузпа и тя е изпълнена от Ружди Керимов, който влиза на смяна на щатния дузпаджия Тодор Иванов. 18-годишният юноша изпраща топката встрани от вратата, както го прави три седмици по-късно Бонев на националния стадион в София. Годините пренаписват сценария и днес всички са убедени, че Бонев не е изпълнил дузпата срещу Цървена звезда заради пропуска на мача с Франция. Но хронологията е обърната!

 

Резултатът 2:1 се запазва, а две седмици по-късно “червено-белите” стават първият български тим, стъпил на обетована земя на белградската “Маракана”. 50 000 зрители ги посрещат като в ада. И все пак първият гол в мача е отбелязан от гостите, отново от вездесъщия Бонев. Много скоро Звезда се съвзема и довежда резултата до 4:1. Вратарят Станчо Бончев няма ден, а съдията Никалае Райнея от Румъния явно е получил своето на вечерята преди двубоя.


Две години по-късно Цървена звезда играе знаменития си финал срещу “Борусия” (Мьонхенгладбах) в турнира за купата на УЕФА. А след още 12 печели и КЕШ.


Големият отбор се прави от големи имена. Вратарят Станчо Бончев, защитниците Ганчо Пеев, Недялко Стамболиев, Влъчков и Янков. Фамозните Фиданов и Курбанов, Минчо Овчаров и Тодор Иванов и двете кули на вечната слава на Локо - Христо Бонев и Гочо Василев. Ружди Керимов влиза като смяна и в двата мача, на реванша участва и още една бъдеща легенда - Краси Чавдаров. Периодът обаче е белязан и от присъствието на Коста Босаков, Костас Панайотис, Васил Анков, Тодор Паунов, Георги Кючуков и Йордан Кичеков. С подобно стълпотворение от талант наистина малко български отбори могат да се похвалят. А ако има една емблема на този голям отбор, то тя е Георги Василев, известен повече като Гочо. Виртуоз с топката в краката. Зад клишето “в българския футбол винаги ще има таланти” стои харизмата на играчи като Гочо Василев. Бърз, техничен, с усет към гола, Василев бе неуловим за защитниците. Един велик артист, който винаги излизаше на терена с мисълта за удоволствието на публиката.


Шоуто, атракцията за него бяха над всичко. Над резултата, над парите, над възможната слава в някой “по-голям отбор”. Локо никога не му отесня, 15 години остана верен на клуба и на публиката. И днес го боготворят, защото хората ценят само истинските неща. “Бяхме сила по онова време. Не се страхувахме от никого - спомня си Василев. - Имам много участия в европейските турнири и доста голове. Специално на Цървена звезда не вкарах, но доста ги озорих. На първия мач в Пловдив бяха доста пребледнели от страх. С оглед на играта трябваше да ги разгромим, помня, че капитанът им Петрович бе силно изплашен, когато стана 2:1 за нас. Керимов много ме ядоса, като изпусна дузпата. Даваше вид на много сигурен и след това трябваше да го посмъмря. Все пак гонехме резултат. Младо момче бе тогава, случват се такива неща. На реванша сърбите бяха създали невероятна обстановка. Нещата тръгнаха добре за нас, но грешки на вратаря ни провалиха. Четири гола с удари отдалеч! Като си помисля, през 1965 година играх срещу Партизан , а 11 години по-късно последния мач в турнирите ми беше срещу Цървена звезда. Можеше и повече, но хората не са скучали. Вкарвахме много голове, мачовете ни бяха спектакли. Защо не съм напуснал никога Локо-то? Не че не съм имал предложения, може и да съм сбъркал, като не съм отишъл в ЦСКА или “Левски”. Но пък компенсацията ми е любовта на хората - където да ме срещнат, ме поздравяват."

 

Жаклин Михайлов

-----

* Стани фен на Локомотив Пловдив във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com

-----

Следвайте ни в: Twitter | Google + | Пазарувайте в SportForMe.com


Тагове: Локомотив Пловдив, Христо Бонев

Коментари

Още Новини


Калоян Кюркчиев
Калоян Кюркчиев

От Златан по-златен няма!

От Златан по-златен няма!

Обича парите, но повече обича футбола

Калоян Кюркчиев
Калоян Кюркчиев

Ново световно клубно първенство?

Ново световно клубно първенство?

Супер световната клубна купа би трябвало да види бял свят през 2021 г.

Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Най-сладката работа - съдия зад вратата

Най-сладката работа - съдия зад вратата

Те са безименни и незабележими, но скъпоструващи израстъци на всеки мач

назаем

Хофенхайм унищожи аурата на Лудогорец

Хофенхайм унищожи аурата на Лудогорец

В Зинсхайм бра не отборът от Делиормана, а българският футбол



Херо усеща, че е чуждо тяло в седянката

Херо усеща, че е чуждо тяло в седянката

Характер като Ераносян го сготвиха набързо, едва ли нещо по-различно чака и Димитров