Берое  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Пирин Благоевград  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
100-те дни на Роси
Познавате ли правилата?
Операция Любо Пенев

21-10-2015 11:06


Когато си на дъното

Когато си на дъното

Уганда, Хаити и Буркина Фасо отдавна ни задминаха в световната ранглиста

стани фен

Силно се надявам някои от националните ни състезатели по футбол да са били на концерта на Слави през септември. Така поне щеше да видят какво е да играеш пред пълни трибуни на стадион "Васил Левски".

Българският футбол удари дъното! Всички си го знаехме това и преди. Но вече е. Сега ще ви попитам нещо. Какво знаете за следните държави- Хаити, Буркина Фасо, Уганда? С какво ги свързвате? Може би, като чуете Хаити, първо се сещате за земетресението. Или, че е най-бедната страна в Карибския басейн. Вероятно асоциирате Буркина Фасо със Западна Африка. А за Уганда знаем, че е перлата на Черния континент. Разбира се, може да свързвате тези страни и с много по-различни неща. Но с едно определено не са толкова известни- футбола! Да, обаче и трите държави са по-напред в класирането от България в ранглистата на ФИФА. Не си мислете, че там има някакъв мега проект, подобрява се инфраструктурата и се строят стадиони. Не че се развиват толкова стремглаво в спортно отношение, просто България При цялото това лошо управление на БФС, слабата селекция и трагични резултати, най-лошото е как второразредни футболисти най-безцеремонно отказват да играят за националния отбор.

Най-пресен е случая с Андрей Гълъбинов, който получи повиквателна, но не се появи в лагера на "лъвовете". Да облечеш националната фланелки и да си част от представителния отбор би трябвало да е чест за всеки играч. А специално такива, като Гълъбинов, трябва да са готови и пеша да дойдат от чужбина.

Това не се случва. Даже напротив- на играчите сякаш им е в тежест да играят за
България. Сякаш не изпитват абсолютно никакво желание да го правят. Спомням си годините в гимназията. Там имахме футболен отбор и участвахме в училищното първенство. Отборът ни разполагаше с няколко играчи, които бяха доста добри. 4-ма от нас бяха школувани футболисти, които играят организиран футбол в някоя от местните школи. Останалите обаче бяха просто любители. Вратарят ни беше много добър по немски език, направо му беше като роден. Но, когато застанеше под рамката изглеждаше тромав и несигурен. Единият от централните ни защитници разполагаше със завидна физика, но просто му липсваше футболното. В халфовата ни линия имаше 2 страшно интелигентни момчета. Единият сега е програмист, а другия учи медицина. Те разбираха играта до най-малкия тактически детайл, но не всеки път успяваха да приложат теоретичните си умения на практика. На фланга разполагахме с най-бързият човек в гимназията, в града, в областта, а един ден може би и на Олимпиадата. Непобедим на пистата лекоатлет, който на терена изобщо не си С такъв състав нямахме почти никакви амбиции и шансове да спечелим първенството.

Нямаше как четирима да носят останалите на гърба си. Треньорът се опитваше да ни мотивира, но напразно. Ние четиримата приемахме мачовете за гимназията просто на шега. Несериозното ни отношение убиваше мотивацията и на другите момчета, които дори и да не бяха толкова талантливи футболисти, можеше в някоя среща да надскочат себе си. От друга страна, ние знаехме как се правят нещата в по-добрите отбори и аматьорското отношение в нашия ни дразнеше. Всичко се завърташе в един омагьосан кръг. Всеки, който беше по един или друг начин част от тима, имаше свое оправдание за загубите ни. Ситуацията изглеждаше още по-жалка сравнявайки тогавашния състав с този от още по-предните години, когато гимназиалният отбор е бил непобедим. С всяка изминала година всичко ставаше все по-зле. От организацията до футболистите. Накрая всички изгубиха и интерес, и желание да имат нещо общо с този отбор.

Разказах ви тази история, защото много наподобява историята на националния ни тим.

Да, в доста по-умален мащаб. С много по-неизвестни герои. Но самата последователност на събитията не някакво случайно съвпадение. Тенденцията на такава разруха е като болест. Някакъв футболен вирус, който бавно но сигурно унищожава по един и същи начин футболни отбори. Като се започне от училищни, мине се през аматьорски и се стигне до професионални. Симптомите са едни и същи- велико минало, когато успехите са валяли и всички играчи са били на високо ниво.

Следвано от посредствено настояще, когато в състава е имало 3-ма, 4-ма по-изявени състезатели и чудото е било възможно. И накрая- мрачно бъдеще, когато всичко е занемарено на произвола на съдбата.

Определено е ясно, че е нужна промяна. И е ясно от къде трябва да се започне. Не от общото към частното, от голямото към малкото, а именно в обратен ред. От най-долните дивизии, от училищните отбори. И когато малките отбори и училищните първенства се възродят, тогава ще може да има и силен представителен тим. Сега сме на дъното. По-надолу няма накъде.

"Когато си на дъното на пъкъла,
Когато си най-тъжен и злочест
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез."


Тагове: България, национален отбор

Коментари

Още Новини


Калоян Кюркчиев
Калоян Кюркчиев

От Златан по-златен няма!

От Златан по-златен няма!

Обича парите, но повече обича футбола

Калоян Кюркчиев
Калоян Кюркчиев

Ново световно клубно първенство?

Ново световно клубно първенство?

Супер световната клубна купа би трябвало да види бял свят през 2021 г.

Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Най-сладката работа - съдия зад вратата

Най-сладката работа - съдия зад вратата

Те са безименни и незабележими, но скъпоструващи израстъци на всеки мач

назаем

Хофенхайм унищожи аурата на Лудогорец

Хофенхайм унищожи аурата на Лудогорец

В Зинсхайм бра не отборът от Делиормана, а българският футбол



Херо усеща, че е чуждо тяло в седянката

Херо усеща, че е чуждо тяло в седянката

Характер като Ераносян го сготвиха набързо, едва ли нещо по-различно чака и Димитров