Берое  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Пирин Благоевград  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
100-те дни на Роси
Познавате ли правилата?
Операция Любо Пенев

20-04-2016 14:05


Търсете децата на Другата България

Търсете децата на Другата България

Те са ресурс за българския спорт, който тепърва трябва да се разработва

стани фен

По неофициални данни извън пределите на страната ни живеят към 3 милиона българи. Това си е една друга България. И тенденцията е тя да става все по-голяма, тъй като терминал 2 продължава да е предпочитан изход. А тук демографската криза се задълбочава. Не е далеч времето, в което “другата България” ще изпревари като численост тази България.

Не само като численост. Нека си го кажем: сънародниците извън територията ни са по-успели, по-богати, вероятно по-щастливи, по-широко скроени и още няколко по-. Обяснимо е - там, където живеят и си изкарват хляба, са по-добре оценени. Даден им е шанс.

Тези хора са ресурс за българския спорт, който тепърва трябва да се разработва. Техните деца тренират футбол, баскетбол, волейбол, тенис, хокей на лед и фигурно пързаляне в Северна Америка, още куп индивидуални и колективни игри. Българската държава чрез съответните федерации трябва да ги търси и убеждава да носят националния екип.

Човек лесно стига до тази мисъл, гледайки националния отбор по футбол на родените през 2000 г. Вече всички вероятно сте научили за Йоско Теменужков Михайлов, известен и с малкото "име" Джошкун, от Барселона. И за Илия Груев, син на бившия национал Илия Груев, играещ във Вердер Бремен.

В последните години и други момчета на емигранти се пробваха в националните отбори - с различен успех. Тези двамата нашумяха, просто защото единият играе в Барса, а другият във Вердер, че и носи популярна фамилия. Медиите доста преекспонирахме нещата като интерес към двете момчета - нездравословен по ред параграфи. Viasport.bg също се включи в този цирк, простете за което.

Ами така е, нашето са си "сиромашки" страсти. Преди 20 и повече години имахме играчи в първите отбори на Барселона, Атлетико Мадрид, Валенсия, Байерн, Щутгарт, Хамбургер, Порто, Спортинг и т.н. и т.н. Тогава тези звезди бяха посрещани и изпращани на летището, а сборовете за мачове на националния пред "Васил Левски" се превръщаха в панаири. Това време си отиде и не се вижда да се върне скоро. Сега обаче децата на тези хора и други наши сънародници поемат щафетата.

Извън медийния шум, научих от много страни, че Кун и Илия Груев-младши са чудесни момчета. Възпитани, скромни, бързо са свикнали с обстановката, вече са част от отбора, добре приети са от всички останали. Перспективни футболиста са - могат само да помогнат. Което не означава, че играещите в българските клубове са по-лоши.

Но нека си кажем и това, едва ли някой трезвомислещ би отрекъл: По-високото ниво на футбола в Испания и Германия, по-големият брой сериозни мачове, които играят тези момчета, им дава нещо допълнително. Просто е факт. Останалото е спойка. Трябва време за напасване едни към други и за изграждане на игрови стил.

Тук е мястото за "катрана в меда". Осигуриха го, разбира се, някои родители. Не всички. На втория мач срещу Хърватия на турнира в Албена имаше хора, които си позволиха подвиквания най-вече към Йоско-Джошкун Михайлов. Нали се сещате за какво става въпрос: Защо играе този, а не онзи, кой по колко играе, как играе... "Как" е според техните "разбирания".

И беше грозно: "Не му подавай, той няма да ти върне", "Играй си сам", "Така ли те учат Барселона?..."

Няма да казваме имена, тъй като момчетата на тези родители не засужават това. Най-вероятно те са в отлични отношения с "чужденците" и с всички останали.

Хора, виждаме ви всяка седмица по терените в България. Може ли поне да ни спестите "разбиранията си" когато играе националния отбор? Става ли? Че понятието "национален" не го схващате е ясно, както и че не ви пука за цялата идея. Имате си гигантско его. Децата ви играят там долу, а те ви гледат и слушат. И едни други деца, които са НАШИ, независимо къде играят.

Някой ден да не се питате "защо стана такъв". Като вас.

И нека завърша с това, че идеята не е да делим децата, да отличаваме едни и пренебрегваме други. Футболът е колективен спорт. А освен това и глобален, светът е все по-отворен, независимо от всичко, което става около нас.

Германия възприе модел, при който всячески използва и насърчава имигрантите. Вижте националните им отбори. Този модел има бъдеще и в България. Както и моделът да се привличат българчетата от целия свят.

А от футболните хора в България (с помощта на родители, медии и цялото общество) зависи нивото да се вдига и разликата в изграждането на футболисти и личности да не е толкова голяма, колкото е сега. Тогава и завистта, че някой играе в школата на голям клуб няма да е толкова голяма.


Тагове: Йоско Михайлов, Кун Михайлов, Барселона, България u16, Джошкун Михайлов

Коментари

Още Новини


Калоян Кюркчиев
Калоян Кюркчиев

От Златан по-златен няма!

От Златан по-златен няма!

Обича парите, но повече обича футбола

Калоян Кюркчиев
Калоян Кюркчиев

Ново световно клубно първенство?

Ново световно клубно първенство?

Супер световната клубна купа би трябвало да види бял свят през 2021 г.

Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Най-сладката работа - съдия зад вратата

Най-сладката работа - съдия зад вратата

Те са безименни и незабележими, но скъпоструващи израстъци на всеки мач

назаем

Стават ли футболни чудеса по Коледа

Стават ли футболни чудеса по Коледа

Не са невъзможни, но са крайно съмнителни



Хофенхайм унищожи аурата на Лудогорец

Хофенхайм унищожи аурата на Лудогорец

В Зинсхайм бра не отборът от Делиормана, а българският футбол