Берое  Ботев Пловдив  Верея  Дунав  Левски  Локомотив ГО  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Монтана  Нефтохимик  Пирин Благоевград  Славия  Черно море  ЦСКА  България 
Правилата на футбола
Победихме Холандия
Съдии, изгубили акъла си

29-07-2016 13:07


Лафчис спира финала на гнева

Лафчис спира финала на гнева

Зайцев имитира Мислителя на Роден при невероятен обрат на Армията от 2:0 до 2:4

стани фен

Всекидневникът "Тема Спорт" предлага на своите читатели неразказаните истории в турнирите за националната купа. В борбата за трофея здраво са преплетени триумфи и скандали, герои и антигерои и най-вече политика и власт.

... Тече 76-ата минута на първото издание на най-старото столично дерби между Левски и Славия във вариант финал за купата, а белите водят с 1:0. Босът на сините Томас Лафчис, който малко преди това гневен е слязъл на пистата от официалната ложа, нахлува на терена и с енергични жестове подканя своите да се приберат в съблекалните. Бившият вратар е извън кожата си заради решенията на рефера Митко Митрев, а масло в огъня на страстите долива синята легенда Наско Сираков, който играе трети пореден финал с фланелката на трети различен тим. Вместо да изпълни тъч, той продължително жонглира с топката с глава и сетне демонстративно се покланя на публиката. Сините напускат игрището, където техните съперници ги чакат близо половин час сред канонадата от бомбички, факли и ракети, обградени от плътен кордон служители на реда. На конната полиция в София й се отваря работа цяла нощ - разгонва групи разбеснели се фенове на Левски. Финалът на гнева на 1 май 1996 г., за който БФС присъжда служебно 4:0 за Славия, остава в историята като един от най-скандалните, редом до онзи на 19 юни 1985 г., довел до гилотинирането на ЦСКА и Левски. Съдбата обича да поднася своите шегички – делегат на недовършения мач е реферът, ръководил злополучния двубой на сини и червени 11 години по-рано – Ахмед Яшаров.

"И до днес не съжалявам за действието си – разказва главният герой от драматичните събития през 1996 г. Томас Лафчис.

"Бих го направил отново още 100 пъти, ако мога да върна времето”. И признава, че изваждането на отбора не е било плод на моментна емоция: „Тогава имах информация, че ще се случи нещо такова. Този съдия Митко Митрев няма и две седмици преди мача беше казвал едни други неща. В течение на финала виждах как реагира. Не ни даде две чисти дузпи. Фаулове не свиреше за нас. Втори жълт картон на техен състезател не го показа. Това беше последната капка, която преля чашата“. Синият шеф губи почва под краката си в своето безсилие да спре похода към дубъла на добрата стара Славия, която месеци по-рано е осъществила брак по сметка с „Интергруп”, икономическата структура на страховитата СИК. Битката е загрубяла и далеч не се води само на терена – Лафчис не спира да повтаря, че съперникът използва мутренски прийоми за да си осигури преимущество.

Четири дни след драмата на националния стадион етническият грък сам повежда поход на сини фенове срещу корупцията от Руски паметник до стадиона на белите в "Овча купел", където Левски се прощава и с титлата след 0:1 от Локо Сф. Като добър бизнесмен, Лафчис е изчислил последиците от своето решение – БФС не е подготвен за извънредната ситуация с прекратения финал и не я е предвидил в нормативните си документи. Така сините се отървават с глоба от 60 000 лева, а самият Лафчис плаща 100 000 лева санкция. От острата словесна битка, която се развихря, Томето печели позитиви, най-вече в очите на синята публика, като пръв поборник срещу недъзите във футбола ни.

Истината обаче винаги е многолика. "Цяла България видя по телевизията, че сме по-добри – изразява своето парче от нея синият любимец Наско Сираков, който в онези дни на гърба си изпитва изменчивостта на фенската любов и омраза. – Надиграхме Левски по всички показатели, но явно тези шефове не са свикнали да губят. Щом не можаха да ни победят на футболния терен, решиха да направят тази безсмислена и смешна демонстрация. От това обаче загубиха само те”. Наско е и в основата на единственото попадение в 35-ата минута на финала. Разказва авторът му Атанас Киров: „Не очаквах, че топката ще дойде до мен. Беше много трудна, но Сираков се пребори мъжки и с шпагат ми я подаде. Усетих, че единственият начин да отбележа, е да я копна. Замахнах, че ще бия силно, вратарят Пламен Николов излезе и го прехвърлих в далечния ъгъл".

Стражът на сините е безсилен в ситуацията, но е с основна заслуга сините въобще да стигнат до решителния мач за трофея.

Сезонът в турнира ще се запомни и с друг вълнуващ двубой, за който още се говори. В полуфинален реванш до 42-ата минута ЦСКА е заличил преднината от 1:0 на вечния си съперник, постигната на "Герена". Червените водят с 2:0 и получават правото да изпълнят дузпа, с която да доубият ашеметения
си опонент.

Междувременно на игрището вече са 19, вместо 22-ма. Защитникът на ЦСКА Адалберт Зафиров и нападателят на Левски Дончо Донев са изпратени преждевременно в съблекалните заради саморазправа, а три минути по-късно реферът отстранява и вратаря на червените Димитър Попов за събаряне на откъсналия се срещу него Мариян Христов. Домакинската публика вече предвкусва удоволствието от 3:0 – аванс, какъвто сините никога не са успявали да преодолеят срещу вечния си враг. Зад бялата точка застава най-опитният в редиците на ЦСКА – завърналият се от Франция Георги Георгиев-Гецата, но ударът му е спасен от Пламен Николов-Пинко, което поставя началото на невероятен обрат до 2:4. „Друг път при дузпи се опитвам да излъжа изпълнителя, ама на Гецата този номер нямаше да му мине. Затова изчаках до последния миг и плонжирах едва когато видях накъде ще изпрати топката”, спомня си момента Николов.

За да влезе резервният вратар на армейците Петко Петков, играта напуска нападателят Петър Михтарски и това тотално нарушава схемата на тима – защитата е основно прекроена, а атаката е отслабена. В същото време треньорът на Левски Иван Кючуков успява с рисковата смяна на почивката на бранителя Петър Пенчев с офанзивния халф Тодор Зайцев. Водени от ветерана Емил Велев-Кокала, сините се вдигат на щурм, а след като вкарва третия гол за сините, резервата Зайцев застава пред червения сектор А в позата на "Мислителя" от Роден. После десетимата в синьо, които завършват двубоя, си правят снимка за спомен пред светлинното табло на "Българска армия".

"Зарибихме ги с два гола и те си помислиха, че вече са се класирали за финала”, обобщава събитията с непресъхващото си чувство за хумор Кокала. Дни по-късно тогавашният наставник на ЦСКА Георги Василев-Гочето пък синтезира положението в клуба с прословутата си фраза за змиите, които съскат в Борисовата градина, и в следващото вечно дерби за първенството на пистата на националния стадион от трибуните е хвърлена... жива змия. Четири дни преди финала за купата срещу Славия, на 27 април 1996 г., с 1:0 червените отнемат ценни точки от актива на сините и спират серията от 9 поредни загуби от Левски във всички турнири, започнала на 8 май 1993 г.

Докато Левски минава през всички кръгове на ада, за да се добере до финала (на четвъртфиналите отстранява и актуалния носител на трофея Локо Сф след зашеметяващо 5:2 на реванша в "Надежда"), белите крачат безметежно към недовършения си дуел със сините. Едва ли някой някога ще осветли напълно драмата от 1 май 1996 г. и кукловодите, останали зад кулисите. Архитектът на дубъла в бяло Стоян Коцев-Кано обаче е сигурен до смъртта си: "Най-вероятно щяхме да им вкараме дори още голове, ако Лафчис не ги беше извадил. На левскарите не им издържаха нервите. Просто никой не искаше да повярва, че сме толкова силни".


Тагове: Левски, Славия, Тодор Зайцев, ЦСКА, истории

Коментари

Още Новини


Първа лига
последен мач
Първа лига
следващ мач
Николай Кирилов
Николай Кирилов

Съживи ли се българският футбол?

Съживи ли се българският футбол?

По-скоро не, но дано все пак този мач не е само моментен проблясък

Калоян Кюркчиев
Калоян Кюркчиев

Любовта, която ще спаси футбола

Любовта, която ще спаси футбола

Магнифико, Франческо, невероятна легенда си, Тоти!

Валентин Маринов
Валентин Маринов

Новата пролет на българския футбол

Новата пролет на българския футбол

19-годишните ни юноши последователно биха два актуални европейски шампиона 

назаем

Един мач на два фронта

Един мач на два фронта

Връзката между търга за емблемата на ЦСКА и двубоя с Лудогорец не е само в календара



ЦСКА стана комплекс Младост

ЦСКА стана комплекс Младост

Докато се хвали с най-добрата школа и база за нея, Лудогорец на практика не използва и не развива млади играчи