Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Трансферно лято 2018
Познавате ли правилата?
Мондиал 2018

04-09-2011 15:22


Вече сме със статут на периферен и никого не плашещ отбор

Вече сме със статут на периферен и никого не плашещ отбор

Ексклузивно за BGfootball.com


Прибързаното теглене на калема и оплакване на футболното ни настояще няма да ни донесат нито безоблачно класиране на следващото световно първенство, нито оправяне на бакиите в клубните ни тимове. „Пророкът" Наско Сираков предрече преди две или три години, че ще дойде време, когато ще се радваме на победи срещу отбори от ранга на Кипър и Беларус. Това време бързо и безвръзвратно дойде. Както се казва количествените натрупвания в сбъркания модел на работа доведоха до качествени изменения и във физиономията на националната ни гарнитура, представляваща есенцията на целия ни футболен процес.

Нормално е оттук нататък водещите сили в Европа да идват у нас с аванс в резултата още при първите поръчки към стюардесата в чартърния полет. Да! Към настоящия момент, който и по-стойностен тим да ни барне няма да срещне адекватна съпротива и сериозни игрови аргументи срещу себе си. Ако се взрем в детайлите ще видим, че сегашната формация е съставена от слабо подготвени футболисти със спорни качества и нисък морал плюс прословутите два коня, теглещи с кански усилия една раздрънкана каруца, затънала до канатите в лепкава кал.

Световният шампион от Италия ′ 90 Лотар Матеус с немска упоритост продължава да налага в състава двама от основните виновници за бледото представяне на ФК Литекс в тазгодишните квалификации за турнира на богатите. Не вярвам Иван Иванов и Бодуров да са се стиковали кой знае колко, че да си позволиш да оставиш на резервната скамейка впечатлилия със стабилните си изяви и в двата мача срещу ЦСКА защитник на Стяуа Вальо Илиев. Говорим за човек с добро позициониране при центрирания и възхитителни способности в играта за високи топки. Все неща, които бяха от изключителна необходимост в конкретния двубой. И докато при Бодуров има някакви наченки на футболна култура, то при Петър Занев нещата са неспасяеми. Тотално разкрит в двубоя с Беларус, а в петък вечер ще се запомни с ефектни пируети, достойни за състезание по фигурно пързаляне. Без съмнение Тео Уолкът е едно от бижутата в английската команда и заедно с Рууни лицето на атакуващата й мощ, но снощното представяне на ловешкия бек предизвикваше само тъжни усмивки у родния ни фен.



Винаги в анализите си съм споменавал, че най-важният сегмент за баланса на един отбор са двойката разбивачи, позиционирани пред централното защитно ядро. Същинската битка, печеленето на терен, организирането на остри контраатаки приоритетно зависи от спортно-техническите възможности на горепосочената двойка. И преди съм изказвал мнението си за Живко Миланов и то в ролята му на класически десен бек. С ясно съзнание твърдя, че той бе една от малкото пробойни в оня съвършен тим, моделиран от Мъри според Херовите постулати за правилен футбол. Евала на сърцето и себераздавенето му, но никога досега не съм наблюдавал по-разхвърлен, по-разпилян играч. Живко в ролята на опорен халф е все едно баба Цоцолана на конкурс за "Мис Плеймейт." А решението да бъде сянка на освободения за действия по целия терен Рууни се превърна в истинска бомба със закъснител. Гладиаторът на Юнайтед разкарваше Жиката като панайрджийска мечка от врата до врата и това увличане водеше до оголване на критичната зона на предмостието и оттам неимоверен натиск върху защитния ни вал. Разпокъсването на отбора на нападение и защита доведе до трайно изолиране на Ивелин Попов, на когото се налагаше да гази в гора от съперници в търсене на последния пас към самотния и смачкан в клещите на Тери и Кейхил Цецо Генков.

При всички положения ранният гол постъписа нашите и предреши последващото развитие на мача. А той падна само и единствено поради некоординираност при пакетното изтегляне на целия тим след мекия пас на Бари. За атаката на албионците и разгръщането на фронта й при 0:3 коментарът e излишен. Оттрениран отвсякъде вариант за организиране на тима след отнета топка в центъра. Същински разкош.

 

Умишлено реших да напиша този анализ след изиграването на двете евроквалификации- при мъжете и младежите. Твърденията, че при малките няма мая за бъдещи подвизи по зелените терени в пълна степен не отговарят на истината. Младежите ходели по нощни клубове, задявали нимфетки, наливали се с алкохол, гелосвали се, рисували телата си с безброй татуировки... И к′во от това и каква взаимовръзка има с нечий талант или потенциални възможности ? В настоящия отбор на Михаил Мадански присъстват няколко диаманта, които при сериозна работа и непременно и колкото се може по-бързо скъсване с отровната ни футболна среда, биха разцъфнали и биха се превърнали в основа, постамент в граденето на новата ни държавна гарнитура. Кои имам предвид? На първо място универсалният халф Георги Миланов, от който лъха на импровизация и свежест - безотказен мотор, вещ диригент, българския Том Клевърли. Добавяме нестандартния Сашко Тонев - възмъжал и съзрял след полската школовка, въобще истински лидер въпреки неизбежните грешки на растежа при нанасянето на завършващи удари. Ами скалата от Черноморец в защитния ни блок Терзиев?! Мощен, респектиращ, достойна алтернатива за мъжката формация. Както и онзи симпатяга с детско личице- Пламен Илиев. Ето го конкурента на Малката перука за позицията под рамката на вратата. Към тази млада генерация можем да добавим и утвърдилия се вече в ПСВ "Айндховен" Станислав Манолев и гръбнака, ядрото на новата вълна е загатнат.

 


Наистина занапред ще става от трудно по-трудно да се докопаме до голям форум или до някакви групи, в който и да е било от двата европейски клубни турнира. Най-вероятно ще се превърнем в отбор от типа на Северна Ирландия или Молдова. Няма нищо срамно. И преди за дълги години сме били в миманса и все пак животът е продължавал. Но пък великият Боб Пейсли е казал - "Футболът не е просто игра на живот и смърт. Той е много повече". Така, че на нас ни остава единствено да чакаме завъртането на колелото на футболната история и колкото по-бързо отлепим от сегашния проклет зъбeр, толкова по-безболезнено ще преболедуваме настоящия си статут на някаква периферна и никого не плашеща сила.


Тагове: Иван Велчев-Кънчара

Коментари

Още Новини


BGfootball.com
BGfootball.com

Бай Ганьо футболист

Бай Ганьо футболист

Недъзите на родния футбол са неизкореними и чрез германска програма

Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Защо Франция и Аржентина разочароваха в първите си срещи

Защо Франция и Аржентина разочароваха в първите си срещи

Анализ на двубоите на два от фаворитите за световната титла

Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Хляб и зрелища.. без много хляб

Хляб и зрелища.. без много хляб

Детайлен анализ на двубоя на откриването на Мондиал 2018 между Русия и Саудитска Арабия

назаем

Тръгвам си, защото тялото ме моли

Тръгвам си, защото тялото ме моли

Надявам се да има още много футбол в мен, искам да играя до 40, но не знам дали ще го направя, споделя Андрес Иниеста



Съвременното световно

Съвременното световно

Архитектът Блатер няма да види своята сграда


Спортни новини