Берое  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Пирин Благоевград  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Правилата на футбола
Лятна подготовка 2017
Трансферно лято 2017

26-03-2017 14:06


За 1000 лева и бунгало на Панчарево

За 1000 лева и бунгало на Панчарево

Онзи поглед, който видях в Москва в очите на Спас Делев, се появи отново снощи на националния стадион 

стани фен

България победи Холандия с 2:0 в световна квалификация. И двата гола бяха дело на родения в петричкото село Ключ нападател Спас Делев. Сега е много лесно да се пишат коментари, да се хвали отбора, селекционера, да говорим за ново начало и да се поздравяваме.

 

Всъщност в тези няколко реда ще се опитам да ви припомня как момчето от Ключ стигна до този мач и … да, ще ги похвалим, както Делев, така и Хубчев, който повярва в него.

 

В едва 14-ия си мач с националната фланелка Спас показа защо трябва да е част от този тим. Защото докато чакаме с години някои футболисти от същия този отбор да изиграят важен мач, да вкарат решаващ гол, Спас Делев го направи само след няколко участия с екипа на България.  

 

А помните ли как започна всичко? С един мач за Купата през март 2009 година, в който Пирин отстрани ЦСКА на "Българска армия". Делев вкара гол, а няколко месеца по-късно последва трансфер при "армейците".

 

Освен шегите за ръста му, тогава на "Армията" всички обсъждаха и нещо друго – какво е казал Делев, когато от ЦСКА му се обадили за трансфера. "Искам 1000 лева заплата и бунгало на Панчарево", заявил нападателят на тогавашните шефове.

 

Лятото на 2009 година. Новите играчите на "червените", селектирани от Любо Пенев, минаваха прегледи в клиника в Дианабад. Даваха интервюта, снимаха се. Едно нисичко момче стоеше отстрани и срамежливо хвърляше по един поглед към камерите.

 

"Не, не искам да говоря, няма да какво да кажа, моля ви, не ме питайте нищо", бяха първите думи на Делев като играч на ЦСКА.

 

След това историята я знаете – нападателят изригна при победата над Динамо Москва (2:1) като вкара изравнителния гол, а две години по-късно донесе и Купата на България в музея на ЦСКА, след като вкара победния гол на финала срещу Славия.

 

Връщам се отново на мача с Динамо Москва. Не знам какво беше говорил Любо Пенев на своите играчи, но никога няма да забравя как тръгнаха за стадион "Арена Химки" в руската столица. Отборът слезе във фоайето на хотела под строй, а играчите бяха с толкова сериозни лица, сякаш отиваха на война, а не на мач.

 

Защо ви го казвам ли? Защото онзи поглед, който тогава видях в очите на Спас Делев, се появи отново снощи на националния стадион. Поглед, който казваше всичко: "Аз съм тук, за да победя. Аз мога да победя."  

 

Въпреки всички трудности, които имаше през годините, въпреки провалените трансфери, слаби мачове и всички грешки, които направи, това момче от село Ключ отново напомни за себе си.

 

Би било чудесно все по-често да виждаме този поглед. Не само в очите на Делев.


Тагове: Национален отбор по футбол, Спас Делев

Коментари

Още Новини


Ваня Николова
Ваня Николова

Стига с тия лицензи, да говорим за футбол

Стига с тия лицензи, да говорим за футбол

През последните години се коментираше всичко друго, но не и играта на ЦСКА

Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Големите надежди

Големите надежди

Лудогорец няма да има проблеми, за Дунав пък Европа може дори да е опасна

Николай Кирилов
Николай Кирилов

Трябва да има по-често такива мачове

Трябва да има по-често такива мачове

Шоуто на стадион Васил Левски беше уникално

назаем

Защо, по дяволите, трябва да понеса цялата вина

Защо, по дяволите, трябва да понеса цялата вина

Сеп Блатер не вижда къде е сбъркал



Криворазбраната благотворителност

Криворазбраната благотворителност

Или защо така нареченият ни елит ходи на стадиона само когато е пълен и когато е безплатно


28-06-2017
Рождениците днес