Берое  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Пирин Благоевград  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Правилата на футбола
Шампионска лига
Скъпи Неймар, ПСЖ, Футбол...

03-04-2017 21:26


Финал на Уембли - Изкуството да се наслаждаваш

И едно жадувано завръщане, 30 години по-късно

стани фен

Да отидеш на мач на "Уембли" от много време не е преживяване, съчатаващо в себе си думата "уникално" и производните й. Или най-малкото сме безвъзвратно далеч от моментите, в които да посетиш култовия стадион беше събитие, бележещо веднъж завинаги живота на футболния фен. Глобализацията ни отне някои неща, но пък ни даде достъп но футболните светини каквато е и националният стадион на Англия.

Да, но не съвсем. "Уембли" е нещо крайно достижимо, но когато любимият ти отбор излиза на него, при това го прави по веднъж на 30 години, нещата придобиват съвсем други измерения.

А в тях влизат преди всичко няколко факта. Първо, експериментално, издание на Купата Чектрейд, с участие на играчи и от четирите професионални дивизии на Англия. На практика третата по значимост Купа след тази на FA и на Лигата. На финала му са Ковънтри Сити и Оксфорд Юнайтед. Клубове в третата по сила лига, а първият е сигурен изпадащ в четвъртата. Следващ факт - 45 000 облечени в небесносиньо срещу около 25 000 в жълто-черно. Гледка, която е трудно да се види на това място, по традиция запазено за най-големите.

Ние обаче сме там. Sky blues army, която съпровожда Ковънтри Сити навсякъде във футболното му пътешествие, започнало от 1883 и развило се особено много през 60-те години на 20 в. Тук сме за финала, а духът ни бъде тук и навсякъде и догодина, само на една крачка от непрофесионалните дивизии.

Ковънтри Сити спечели с 2:1 срещу Оксфорд в един знаменателен мач. Два часа преди него, 90 минути игра и още час след това - време за истински футболни уроци за изостанала във футболно отношение страна като България. Която по щастливо стечение на обстоятелствата беше представена на "Уембли" от Владимир Гаджев, който имаше и безценната възможност да вдигне купата.

Конкретните футболни преживявания са лични, а Интернет даде възможността дори да станат леко банални, ако не усетим границата между еуфорията от споделянето им и натрапването. Затова няма да ви кажа какво е за един фен с 30-годишен стаж да види любимия си отбор да прави почетна обиколка, а само ще пожелая на всеки да го изпита.

Аз обаче работя като журналист, който в стремежа си да си върши добре работата, винаги се опитва да потисне личната емоция в името на търсенето на чистотата на играта. А тя тази неделя струеше от много места.

Безценно е да видиш пеещи един сред друг хора, облечени във фланелки на противникови отбори и в джобовете си не да стискат бокс, а да опитат да изкарат най-верния музикален тон, дори позабравили, че отиват на мач, а не на някакъв експериментален вариант на "X factor". Викове "Yellow" от едната страна, смесващи се с митичното "Let′s all sing together". Простички табели казват - "Оксфорд наляво", "Ковънтри надясно", а полицаите сякаш стоят там само за да предизвикат туриста да поиска да се снима с тях. На опашката за програмата за мача кротко си стоят хора и от двата лагера и с нетърпение разлистват 114-страничния единствен брой на списанието, посветен на финала.

Неусетно се сетих за едно вечно дерби, когато познат калпазанин премина през агитката на врага, вързал на главата си лента с цвета на отбора й. Признавам, скокът в цивилизацията понякога е сложен.

Сред хората са фенове от всички възрасти. От 7-8-годишни момиченца и момченца, облечени в "своите" цветове, до достолепни господа и дами, извадили от гардероба старите си реплики, на някои от които окото на фена от България слага дата от момента на финала за ФА Къп през 1987, когато Сити триумфира над Тотнъм.

Приликите с България се ограничават до едно, тук по-скоро символично, претърсване след преминаването на турникета. Приятен стюард ти казва простичко: "Enjoy" (наслаждавай се), а на теб ти остава само да съжаляваш, че не е от женски пол, за да го прегърнеш. Другата прилика е, че не пускат на стадиона с бутилки. Иначе хората пият бира, ядат картофен чипс и пай, а някои иновации в сървиса шашват дори мидландските ми приятели, като например пълненето на чаша за бира през... дъното.

В България едва ли и най-запалените знаят за Чектрейд Трофи, но рекордните за финал от този ранг 74 453 на "Уембли" и още много пъти по толкова абонати на Скай гледат класическо откриване на финал, "Боже, пази Кралицата" звучи на живо, а играчите се готвят за преживяване, което за повечето от тях ще е единствено подобно в живота. На терена на 22-та не им пука че са с по 50-60 места назад в йерархията от Челси и я пипат с такова самочувствие, все едно са бразилски анонимници, дошли да стават европейци в Разград и играещи всеки ден срещу Верея и Локо Горна. Напълно уверен съм, че ако попаднат в нашата Първа лига, съвсем скоро след отминаването на културния шок и двата отбора ще се борят най-малкото за мястото на Дунав в първата шестица.

Около тях надпяването продължава. Ковънтри идват тук 30 години след последния си и единствен гастрол на "Уембли" (тогава старият - б.а.) и по всичко личи, че това е "тяхното любимо място". Повече от половината стадион е в небесносиньо, а вътре в морето от хора не можеш да не забележиш и негласния "дрескод" - предимно ретроекипи на Сити. Много от тях са с възпоменателна фланелка от 15 май 1987 г., направена специално за днешния мач. Не са забравили и непрежалимия Джими Хил - човекът, заради когото всички сме тук и който ни остави през 2015 г, за да върши добрини в по-справедливия свят. Той е сменил мястото си от северната трибуна на "Рико" с "Уембли" и сияе от транспаранта, опънат в негова чест в началото. От там нататък и той си "знаеше работата и задачите".

Ковънтри излезе напред с гол на Гаел Бигиримана, а след почивката Джордж Томас удвои. Капитанът Уилис се контузи и отстъпи мястото си в сърцето на защитата, но неговата увереност и самочувствие бяха великолепно заместени от тези на стража Лий Бърг, спасил страхотно отбора в последните минути. Краен резултат - 2:1 за Ковънтри. Радост и еуфория в небесносиния сектор, а прегракналите гърла имат сила за още няколко химна.


Снимка: Gulliver Photos/Getty Images

От другата страна - да, останали немного, но все пак доста фенове на Оксфорд, които се отнасят с нужното уважение към героите на деня. Ръкопляскания. Те знаят, че днес беше моментът на Ковънтри, но утре ще е техният. Знам, неразбираема теза в родните географски ширини, където "щом не си от моите, значи си враг".

На връщане логично небесносиньото преобладава. Съперниковите фенове отдавна са хванали метрото в посока Лондон и дават възможност на победителите да изпеят отново песните си. Поне 20 000 се стичат към метростанцията, в която няма и помен от струпване на хора. Не знам как точно се случва, но ако знаех, щях да го подшушна на Фандъкова.

Денят отминава, но в Лондон все още могат да се видят хора с фланелки на двата отбора. Както и преди, и сега се разминават, понякога дори с усмивка. Няма причакване, засади, не съм чул и да се иска обяснение от играчите на Юнайтед за загубата, няма го и феномена "Български извор"...

Поуките обаче се крият е една единствена дума. Чух я три пъти днес, но се замислих за нея едва след последния път. Философията на футбола в родината му е една - Enjoy!

Първи ми я каза мениджърът на Ковънтри Марк Робинс, когото видях случайно малко преди да заминат към "Уембли". След това и идолът ми от детските години - Стийв Огризович, а накрая и онзи усмихнат стюард. "Наслаждавайте се", можем да го постигнем дори и в България.


Тагове: Ковънтри Сити, Оксфорд Юнайтед, Уембли

Коментари

Още Новини


Първа лига
последен мач
Първа лига
следващ мач
Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Мечтано начало за Херо, но...

Мечтано начало за Херо, но...

Съперниците не могат да дадат отговор колко удачна към момента е смяната на треньора в Лудогорец

Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Реваншът на Конте (видео)

Реваншът на Конте (видео)

Детайлен анализ на лондонското дерби между Тотнъм и Челси

Денислав Николов
Денислав Николов

Кристияно КОЙ?

Кристияно КОЙ?

Запознайте се с Фернандо Пейротео, човекът когото днешният идол на Португалия трудно може да достигне

назаем

Когато Роувърс властваше - Първа част

Когато Роувърс властваше - Първа част

Историята на грозноватия Блекбърн, който триумфира в една от най-напрегнатите надпревари във Висшата лига



Да се трансферираш чрез Фейсбук

Да се трансферираш чрез Фейсбук

Не бях честен с футбола, признава новият играч на Берое Драгош Фърчулеску


23-08-2017
Рождениците днес