Берое  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Пирин Благоевград  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Правилата на футбола
Лятна подготовка 2017
Трансферно лято 2017

19-05-2017 11:20


А дали това е пътят пред Левски?

А дали това е пътят пред Левски?

Едва ли, след като треньорът е примирен със загубите

стани фен

Новината от публиката на Левски този път бе, че нямаше свастика, респективно нямаше и конфликти между отделни фракции или намеса на стюарди. Заради такива изпълнения на стадион "Васил Левски" новата трибуна на Герена онзи ден пустееше. Немалка част от феновете се забавляваха, пееха си без видимо много да им пука какво стана на терена.

Дори вървяха залози дали този път свастиката няма да я извади Светослав Дяков на терена, като явната препратка бе по случай расисткия скандал, в който бе забъркан капитанът на Лудогорец.

След това някои привърженици се издразниха, че футболистите на Левски направиха шпалир на новите стари шампиони от Разград. Както сме отбелязвали не един и два пъти – това е въпрос на футболна култура. Някои смятат, че спортът възпитава, други отдават приоритет на омразата, не можеш да поставиш всички запалянковци в една категория и да уеднаквиш разбиранията им за живота и да промениш светоусещането им. Въпросният шпалир на сините не бе към недолюбваните Кирил Домусчиев, Ангел Петричев и начина и поведението им във футболния живот.

Това пляскане на ръцете пред тунела на сектор В на „Герена” бе между спортисти от два отбора. Това е уважение, респект, един вид поздрав за спечелването на първенството. Има го и на други места по света, правили са го много по-сериозни врагове, ако Левски и Лудогорец могат да се считат за такива. Но шпалирът е уважение между хора, които са съперници за 90 минути, а след това са граждани като всички останали. Дори Светльо Дяков не трябва да носи етикет на черна овца заради въпросния расистки скандал. Вън от съмнение е, че дълбоко в себе той не изповядва подобни разбирания за отношенията между хората с различен цвят на кожата. Изпуснал си е нервите в мач на дублиращия отбор, който за него е със статут на тренировка, вероятно е бил провокиран с псувня, може би е бил фаулиран грубо и за секунди е дал изблик на емоциите си.

Случва се на всеки в напечена игрова ситуации. Само че всеки си носи последствията. Но понеже БФС се самосезира избирателно, логично не последва наказание за Дяков. Ето за това Лудогорец
все повече не е обичан.

Административният натиск на Разград към българския футбол става непоносим от целукопната фенска маса у нас. Но това е друга тема.

Ясно е, че преди и след 90-те минути на мача Дяков и съотборниците му са добри познати, ако не приятели с футболистите на Левски. Това беше шпалирът преди мача във вторник вечерта – знак на уважение между спортисти, победените в дълга надпревара поздравяват победителите. Един вид почетна стълбица, където всички медалисти се прегръщат и се поздравяват. Само че във футбола вече няма общи награждавания и закривания на първенството, както беше едно време.

Да се върнем към термина „мач с тренировъчен статут”. Нещо такова бе гостуването на футболистите на Лудогорец на Левски. Хората на Гошо Дерменджиев едва ли играха на повече от 2/3 от възможностите си. Поведението им не бе лежерно, но всичко им идваше някак си от само себе си. Докато сините на Николай Митов бяха на предела на силите и духа. Видно бе, че резултатът съвсем не бе най-важното за двата отбора. И докато за Лудогорец това е обяснимо с оглед на приключилата в тяхна полза интрига относно първото място, то за Левски е необяснимо как явно им е все едно дали ще паднат или ще бият. И това вече се предава на немалка част от публиката, която вече дори не може да се ядоса като хората. Няма освиркване, няма искания за оставки…

Ако Ники Митов и Даниел Боримиров имаха неистово желание да спечелят, щяха да пуснат най-доброто, с което разполагат. Част от това най-добро обаче не бе на терена поради задаващ се край на трудовите взаимоотношения с Левски. Значи, ако лишаваш някого от правото на труд, предложи нещо адекватно. Само че това адекватно да не е "нито така, нито онак". Пък и не е срамно да ползваш докрай футболистите с изтичащи договори. Дай им поне шанс за прилична раздяла с публиката. Това е Левски, трябва да има традиции, които да се спазват. После как искаш следващите привлечени отвън играчи да уважават клуба. Сол Кямбъл игра до последно за Тотнъм, преди да отиде в Арсенал. Ами Левандовски от Дортмунд, нали си игра до последно, преди да отиде като свободен агент в Байерн без пари? Костадинов и останалите напускащи не са брилянтни футболисти, но малко или много всеки от тях ще запази специално място в сърцето си за Левски, като това особено важи за Антонио Аниете.

Ако ще експериментираш и ще налагаш юноши, какво търсят в състава примерно Бабатунде и Нар? В такива случай Атанас Кабов трябва да е титуляр и по някое време да го замени Франсин Нар, а не обратното, както се случи реално. Щом "това ще е пътят", давай смело с половин отбор младоци, а не през лятото да докараш още такива ментюги като Бабатунде и Нар, а продуктите на школата като Кабов да гледат мачовете или от резервната скамейка, или от трибуните.

Като стана въпрос за гледане от трибуните, е редно да отбележим поредното неприсъствие на Спас Русев на стадиона. На този човек явно Левски изобщо не му е приоритет, хайде да не кажем последна грижа. Не е редно собственоръчно да напишеш декларация, че днес (това беше преди месеци) е последният ти ден на Герена, а след това служители, ветерани и други да подхвърлят, че всъщност това не е вярно и да замазват проблема.

"Спас Русев остава в Левски", успокои еди-кой си. Ама това изобщо не е успокояващо! Поне за запалянковците де, защото сигурно има и хора, които са доволни от това, че Спас Русев се занимава с Левски. Да, точно така, той не финансира Левски, той се занимава и това му занимание е доста странично, като прехвърля потоци от пари от една фирма на друга. Видимо той от футбол не се интересува, нищо че се пъне, че притежава два сезонни билета за домакинските мачове на Челси. Но можете да бъдете сигурни, че той не знае повече от 5 футболисти на новия шампион на Англия. Спас Русев ходи на "Стамфорд Бридж" точно в стил "мачдей". Сяда в ресторанта, после в ложата и сигурно с околните си говори за картини, за скулптури, за имоти, за бизнес, за яхти, пийват си, хапват си и си тръгват. Сигурно Спас Русев забравя резултата на мача на Челси за 15 минути.

Е, на такъв собственик идеално пасват такива изпълнителни директори, дето всичко им е на майтап – говорят на феновете, че са водени от омразата, намесват финансови проблеми с риболовни излети. Пасва и такъв спортен директор като Даниел Боримиров, който казва с тънка усмивчица, че било клубна тайна каква селекция ще прави и как ще видим всичко на първата лятна тренировка. Ама какво ще видим? Нали пак цяло лято ще влачите и тази селекция. Пасва и такъв треньор, който така се е примирил със загубите, сякаш е треньор на Пасарел. И как непрекъснато казва – това е пътят. Ама пътят не е това, уважаеми господа! Ако пътят е този, който трябва да е, вие отдавна щяхте да сте извън Левски поради некадърност.

Желю Станков/Тема Спорт


Тагове: Левски, Николай Митов

Коментари

Още Новини


Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Големите надежди

Големите надежди

Лудогорец няма да има проблеми, за Дунав пък Европа може дори да е опасна

Николай Кирилов
Николай Кирилов

Трябва да има по-често такива мачове

Трябва да има по-често такива мачове

Шоуто на стадион Васил Левски беше уникално

Калоян Кюркчиев
Калоян Кюркчиев

Кралска доминация

Кралска доминация

Трошенето на рекорди от Реал Мадрид е просто детска игра

назаем

Криворазбраната благотворителност

Криворазбраната благотворителност

Или защо така нареченият ни елит ходи на стадиона само когато е пълен и когато е безплатно



SPORT DEPOT отвори нов голям магазин в София

SPORT DEPOT отвори нов голям магазин в София

Обектът е в столичния Paradise Center