Берое  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Пирин Благоевград  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Футболът и науката
Шампионска лига
Вечното дерби

12-06-2017 10:46


Загорчич: Беше нормално Славия да се спаси

Загорчич: Беше нормално Славия да се спаси

Венци Стефанов няма работа в съблекалнята, всичко е поверено на треньора, кълне се треньорът на белите

стани фен

Треньорът на Славия Златомир Загорчич гостува в предаването "Код Спорт" по ТВ+. Специалистът пое отбора в много тежък момент, но с три победи и едно равенство под негово ръководство "белите" останаха в А група. В треньорската си кариера е бил начело още на Войводина и Литекс. Като играч е двукратен шампион и носител на купата на България с "оранжевите" и първенец на Швейцария с Лугано.

- Заги, мисия "спасение" за Славия е изпълнена успешно. Как мина всичко?
- Да, успяхме накрая. По принцип беше нормално. В Славия има много млади момчета с голям потенциал. Успяхме да ги вдигнем най-вече психологически. Демонстрираха качествата си на терена и в тези мачове показаха, че заслужават да играят в А група.

- Каква обстановка завари в Славия, когато дойде?
- След две-три загуби младите футболисти губят самочувствие. В съблекалнята беше абсолютна тишина. Аз исках да има комуникация и от двете страни. Лека-полека се отпуснаха и започнахме да работим здраво и направихме, това което трябваше.

- Лесно ли се работеше през тези инфарктни дни с президента на Славия Венци Стефанов?
- Венци Стефанов не прави абсолютно нищо вътре в съблекалнята. Всичко е оставено на треньора. Говорим си само футболистите и треньорите. Имахме цел и успяхме да я изпълним. За следващия сезон ще се опитаме да направим добра селекция. Говорихме по този въпрос. Ще видим какви са възможностите и какво може да се вземе. Искаме да запазим младите футболисти. Със сигурност ще разчитаме на тях.

- Ще имат ли търпение публиката и ръководството на Славия да изчакат тези млади футболисти да се развият? Резултатите до някаква степен се дължат точно на по-неопитните играчи в състава.
- Показаха качествата си в тези четири мача, откакто съм тук. Когато имат потенциал, само трябва да си повярват. - Направиха го през тези три седмици. Показаха го на терена с головете и с играта в защита. Абсолютно всяко едно нещо, което показаха защитниците и нападателите, е важно във футбола. Направиха точно това, което трябва в съвременния футбол.

- Лесно ли се върна на сцената на българския футбол?
- Лесно. Следях мачовете от българското първенство. Разликата откогато бях треньор на Литекс не е голяма. Има нова система с баражите и плейофите. Мисля, че това е много по-голямо натоварване за футболистите, особено в последните мачове, когато е натрупана умора и е възможно да се получат контузии. Ще видим какво ще покаже тази система.

- Можем да те смятаме за български играч с 23 мача за националния ни отбор.
- Да, като погледнем моята история във футбола, най-хубавите неща направих в България. Изиграх много мачове за националния отбор. Отидох в Швейцария, после пак се върнах в България. Направих име тук.

- През 2015 година като треньор на Войводина (Нови Сад) разгроми Сампдория с 4:0. Това ли е най-големият мач в историята на клуба?
- Доколкото знам, да. Говорих с журналистите, които следят цялата история на клуба и това е най-голямата победа. Един от големите треньори на Войводина и на Сампдория е Вуядин Бошков, който почина преди години. Беше голяма тръпка. Много го уважават и в Сампдория, и във Войводина. Това е най-голямото име на клуба. Направи най-големите
резултати. Донесе първата титла на Войводина. Изведе Сампдория до финал за купата на европейските шампиони. Този мач бе много специален за феновете и на двата отбора, които бяха направили хореография за Вуядин Бошков. Беше страхотен мач.

- Това е най-голяма победа на сръбски отбор в клубните турнири срещу тим от топ 4 на европейските първенства – 4:0 срещу Сампдория.
- Доколкото разбрах и в Югославия не е имало такива резултати срещу отбори от тези държави.

- Защо се раздели с Войводина?
- Много труден въпрос. Най-хубаво е да работиш в града си, но и най-трудно.

- Като че ли сръбският футбол започна да се възражда. Националният отбор е на път да се класира за световното първенство. Какво е положението в сръбската лига? Има ли разлика между сръбското и българското първенство?
- Горе-долу нивото е подобно. Партизан участва постоянно в евротурнирите, а в България същото се отнася за Лудогорец. Да, тимът от Разград е една крачка по-напред, защото играе в Шампионска лига, а Партизан е в Лига Европа. Горе-долу е едно и също първенството. Но националният отбор в момента е много силен. Селекционерът на Сърбия Славолюб Муслин е направил добър колектив. Вече няма звезди в отбора, но има колектив.

- Няма звездомания.
- Да, може и така да се каже. В момента на преден план е колективът и на него се дължат резултатите.

- Помниш ли как дойде в Литекс като играч?
- Да, много добре. Бях футболист на ФК Нови Сад във втора лига на Сърбия и Черна гора – не съм много сигурен, заради постоянната смяна на имената. Беше полуфинал или четвъртфинал за купата срещу Напредак (Крушевац), отстранихме ги. След този мач разбрах, че ме искат от Литекс. На следващия ден си говорихме с г-н Ангел Бончев в Белград по въпроса за договора. Разбрахме се и това беше първата крачка.

- Помниш ли за колко те купиха?
- Платиха малко пари. Не си спомням, но някъде 30-50 хиляди марки.

- Колеба ли се дълго, за да вземеш решение за български паспорт?
- По принцип не се колебаех много. Видях една по-голяма възможност за моята кариера, но исках да попитам родителите ми, да чуя тяхното мнение. Получих "зелена светлина".

- Дебютът ти за националния тим дойде при залеза на "златното" поколение на България. Как те приеха големите наши звезди?
- Спомням си първия сбор на Националния стадион. Не бях млад футболист, но бях притеснен. Излизам от колата, гледам хората и при мен идва Стоичков и ми казва: "Сърбин, давай!" Пусна музика, за да ме отпусне и всичко беше наред.

- От кого научи, че те викат от националния отбор на България?
- Не си спомням.

- Селекционер тогава беше Христо Бонев.
- Да, първата ми повиквателна беше при него. Христо Бонев ми се обади и ме попита дали искам да играя за националния отбор, вече бях получил паспорта. Казах "да" и нещата се случиха.

- Игра два пъти в паметни за нас двубои – ремита с Англия на "Уембли" и на "Българска армия". Какво бе чувството да участваш в последния мач на Христо Стоичков?
- Щом говорим за Христо Стоичков, всяко едно нещо е много голямо. Много е трудно, когато знаеш, че футболната звезда повече няма да играе за националния отбор. Дава ти допълнителни сили. Играеш този мач за него и искаш да победиш.

- А при 0:0 на "Уембли" кой игра срещу теб?
- Алън Шийрър.

- Впечатленията ти?
- Първите 15 минути ядох як бой. Вече като се отпуснах, имаше лакти и ми каза: "Yes! Good!" Просто английският футбол е такъв. Когато започнеш да играеш агресивно, те уважават.

- Игра на финалите на европейското първенство през 2004 година, което бе обявено за провал в България, а всъщност бяхме сред 16-те най-добри в Европа, но имахме злополучен първи мач срещу Швеция. Твоето впечатление?
- Аз не го виждам като неуспех. В квалификациите играхме много добре. Имахме желание на терена, както и вътре в съблекалнята. Вече като отивахме на европейското първенство им тежеше на футболистите. Не бяхме играли такива мачове, с изключение на Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров. Мартин беше в Германия и имаше един сезон в силно първенство, Стилиян беше млад футболист в Селтик, а Бербатов също беше млад. Имахме футболни звезди, но нямахме опит в такива мачове. Срещу Швеция изпуснахме положения и се получи 0:5. Тежка загуба. И в останалите мачове имахме шанс да вкараме и да победим. Срещу Италия в последната минута Мартин Петров излезе сам срещу Джиджи Буфон, но стана контраатака, вкараха ни и паднахме с 1:2. Имахме възможности във всяка среща, но просто ни липсваше опит.

- Игра при първите две титли на Литекс през 1998 и 1999 година. Бешеб нещо невъобразимо за България такъв отбор да стане шампион и да се разчупи двуполюсния модел.
- Когато дойдох в Литекс, не бях запознат с българския футбол. Още на първата тренировка видях много добър колектив. Това бе така и през двете години. Бяхме приятели на терена и извън него. Ловеч е малък град и постоянно се виждахме. Мисля, че най-голяма заслуга за успехите е именно на колектива, но също и качествата на футболистите, събрани от Гриша Ганчев. Правихме всичко, което г-н Ганчев искаше от нас.

- Гриша Ганчев сега е в ЦСКА. Ще успее ли според теб?
- Абсолютно убеден съм, че ще успее. В последните мачове ЦСКА игра много хубав футбол. Мисля, че през следващия сезон ЦСКА със сигурност ще изпревари Лудогорец.

- С какво Гриша Ганчев е по-различен от другите президенти?
- Дава енергия на футболистите с влизането си в съблекалнята или на терена по време на тренировките. С тази енергия може да се раздаваш с повече от 100 % в мачовете и в тренировките. Страхотен човек.

- Първата ти треньорска работа е в Литекс като помощник на Люпко Петрович – един безспорно доказан специалист. Кажи нещо, което хората не знаят за феномена Люпко Петрович.
- При него има толкова изненади, че можем да си говорим поне 24 часа. Човек със страхотни идеи, които прилага в точния момент. Знае много за футбола и го прилага на терена. Най-голямото му качество като треньор е, че "чете футбола". Във всеки мач 10-15 минути мълчи, стои и си гледа срещата. В един момент вижда нещата, подрежда ги и започваме да бием.

- Наистина ли може да направи равен на всеки гранд с всеки отбор?
- Ако погледнем историята, да.

- Ти работи с млади футболисти в Литекс, сега в Славия също има 5-6 момчета, за които се смята, че са бъдещето на българския футбол.
- Най-хубавото нещо за един треньор е да работи с млади играчи – да ги изграждаш и да ги направиш големи футболисти. Това е от огромно значение за треньорската работа. Когато направиш от един млад футболист добър играч и го изкараш в някой от големите клубове в Европа, това е чест за треньора.

- Какво е чувството да наследиш Христо Стоичков като треньор, защото ти отиде в Литекс като старши треньор след кавалера на "Златната топка"?
- Много трудна работа. Във всяка сфера след Христо Стоичков е много трудно за всеки един човек. Целият свят го познава и знае кой е Христо Стоичков. Когато идваш след него, си мислиш дали ще успееш да си по-добър от него в тази работа, което винаги е много трудно. Винаги има притеснение.

- А дали ще успееш да промениш характера на Славия? Непостоянната, добра, стара Славия да стане един отбор, който гони победата във всеки мач.
- В тези четири мача момчетата показаха, че могат да мислят по-различно, да имат характер и да не се страхуват. Просто да излизат и да се надиграват с противника. Да, понякога ще паднем, но това не означава край на света, нали? Пак ще тренираме, още по-здраво, за да успеем в следващия мач и да победим.


Тагове: Златомир Загорчич, Славия, национален отбор, България

Коментари

Още Новини


Първа лига
последен мач
Първа лига
следващ мач
Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

ФК Шефийлд - първите са с предимство

ФК Шефийлд - първите са с предимство

На днешният ден е създаден най-старият футболен клуб в света

BGfootball.com
BGfootball.com

Дерби в плен на посредствеността

Дерби в плен на посредствеността

Левски и ЦСКА играха слабо, само публиката беше на ниво

Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Приятният проблем на Лудгорец

Приятният проблем на Лудгорец

След няколко месеца Херо ще изпадне в сериозна дилема

назаем

С Херо вече е друго, Лудогорец е различен

С Херо вече е друго, Лудогорец е различен

Успехът в Португалия е изцяло негова заслуга



Дербито си върна високата котировка

Дербито си върна високата котировка

Зад мача освен футбол отново личат интереси и разбира се - политика


24-10-2017
Рождениците днес