Берое  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Пирин Благоевград  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Футболът и науката
Шампионска лига
В окото на бурята

20-07-2017 12:27


Трудното за Лудогорец сега започва

Трудното за Лудогорец сега започва

Жалгирис беше елиминиран, но той не е мерило за амбициите на разградчани

стани фен

Лудогорец е в Третия кръг на Шампионската лига. Нещо, в което никой, току-що узнал жребия за Втория не се е съмнявал. Това, че съмненията се появиха след първия мач с Жалгирис във Вилнюс си е вина единственот на шампионите. Те елиминираха литовците с общ резултат 5:3 и вече мислят за следващия си съперник.

Отлична игра само в едно от общо четири полувремена обаче не изглежда достатъчно сериозен аргумент за традиционно високите амбиции на отбора от Разград. А истината е, че Лудогорец игра добре само в последните 45 минути на домакинския си мач с Жалгирис. Хубавото за "орлите" е, че вече са на този етап от развитието си, в който дори два слаби мача могат да ги пратят напред в първите кръгове на турнира.

Всъщност двата мача с Жалгирис бяха почти еднакви, но с разменени полюси на емоцията. В първия домакините можеха да загубят с 0:2 от разградчани, но пък в същото време като по чудо не победиха с 3 или 4 на 1. Този късмет имаха Лудогорец, които се възползваха от шансовете си у дома.

Мачовете с Жалгирис дадоха много поводи за анализ в Разград. Оставяме настрана традиционния спортен шанс, споходил "зелените" при първия и особено втория гол в реванша, както и при някои ситуации в първия двубой. Нещата са много по-дълбоки и до голяма степен проблемни за шампионите. И е много важно еуфорията от успеха да не попречи да бъдат решени.

Ако има нещо, което Георги Дерменджиев навремето трябваше да копира от предшественика си Стойчо Стоев, то това беше отличната система за ротация в състава, който се бори редовно на три фронта - шампионат, купа и Европа. Дерменджиев я отрече и направи отбор от титуяри и резерви, а след това Рибейро само "доусъвършенства" проблема, който лъсна в пълна сила с Милсами.

Днес за съжаление е същото. Лудогорец е отбор, в който има 15 играчи, които играят в почти всеки мач и останали, които почти не хващат ръка. Сред последните личат имената на Кампаняро, Лукоки и Мисиджан. Този сезон към тях ще се присъедини и Терзиев. При Мисиджан особено, бе извършен сериозен грях - от играч с огромен потенциал, той беше превърнат в средняк, който не може да се изяви дори в Първа лига. И когато трима от изброените се появят на терена във важен мач, липсата на титулярите лъсва веднага.

Кампаняро е посредствен играч, а Лукоки - откровено недоразумение. Те обаче на практика са с огромно значение - показват проблемите в състава. Разбира се остава да се вземат правилните решения.

 

Липсата на "въртене" на състава ограничава доста и набора от тактически изненади на треньорите.

Ротацията е важна, защото дори почти канонизирани играчи като Кафу, Марселиньо и Вандерсон трябва да имат алтернативи, които да са готови за игра веднага. От мачовете с Жалгирис стана ясно, че на този етап истински незаменимото име е това на Светослав Дяков. Самият той не е играч от извънземна класа, но играта на отбора до голяма степен е подчинена на изявите му.

По подобен начин стоят нещата, когато в нападение изведнъж лъсне името на Лукоки - странен играч, който е обречен да бъде резерва във всеки що-годе сериозен клуб. Лудогорец имаше един подобен състезател, който рядко влизаше в игра, но пък Себастиан Ернандес вкарваше голове почти винаги, когато се появи.

Всъщност проблемът произтича от това, че Лудогорец няма алтернативи и не иска да си ги създаде. Клубът вече си създаде реноме в Европа, което поне на теория прави входящите му трансфери по-лесни. Това, че няма нови играчи на важните постове обаче може би е предизвикано от факта, че ръководството осъзнава, че с покупки от рода на 2 млн. евро (Кафу), бизнеспланът трудно ще излезе. Лудогорец свикна да харчи, но пък все още трудно продава. Паломино е пример за добра продажба - взет без пари (според Transfermarkt) и продаден за 4 млн. евро. Чистата печалба вероятно от около 3 млн. Вместо него обаче не дойде никой и проблемите в защита лъснаха.

За всички е ясно, че ако Лудогорец не успее да се класира за групите на Шампионската лига, цел номер 2 ще е Лига Европа в комбинация с продажба на звездата Кафу. В този момент тя просто е наложителна. Два -три фойерверка на бразилеца миналата есен му осигуриха настоящия статут и нереалните очаквания за реализацията му. Той обаче струва 4 млн. евро, а е играл на висота едва няколко месеца, а освен това се аклиматизира в новия си клуб цяла година. Искат за него 10 млн. евро. Донякъде е разбираемо, защото Лудогорец влиза в трансферната спирала, в която всеки месец отлагане на продажбата на играча ще е загуба - защото разходите за него ще се увеличават, а ако не се представя възходящо, реалната му цена - едва ли.

Кафу обаче в момента повече пречи на Лудогорец, отколкото да помага. Бразилецът е слаб през цялата календарна година, а сред причините за това със сигурност са и вечните "трансферни" бомби в медиите. Едва ли има треньор в света, който би искал в състава си немотивиран и неангажиран играч, колкото и да е добър той. А Кафу е точно такъв. Лудогорец ще изгуби много, ако продължава да го държи в състава си. Разбира се, той вероятно ще вкарва голове, но дали ще е достатъчно?

Изявата на Вандерсон при смяната му във Вилнюс също загатва за напрежение, когато се удари по егото. Бразилецът си извоюва статут на легенда, въпреки че несправедливо бе пренебрегнат за сметка на Моци в епичния мач със Стяуа (тогава той вкара гола за 1:0 в добавеното време - б.а.). Напълно наясно в своята незаменимост (а може би и недосегаемост) в момента са горепосоченият Кафу, както и Марселиньо, а към тях бих добавил и Натанаел от бразилците и разбира се Моци.

Лудогорец има спешна нужда от освежаване на състава си и по отношение на средната възраст на титулярите. Най-младите срещу Жалгирис бяха на по 26 години, което съпоставено с 33-е години на Дяков, и близо и над 30-е на още няколко играчи, вдига средната възраст на нива, доста по-високи от тези на други отбори от класата на разградчани. За всички е ясно, че млади българи няма да се появат нито този сезон, нито в следващите. Значи трябва да се търсят отвън.

Това обаче е тема на бъдещето. На хоризонта сега е Апоел Беер Шева, който поне към момента е неясно препятствие. Със сигурност в Лудогорец вече са подготвени с информация за отбора от Израел, който беше един от най-коварните съперници. Миналата година отборът прескочи групата си в Лига Европа в компания със Саутхемптън, Спарта и Интер, а на 1/16 финалите отстъпи на Бешикташ.

 

Лудогорец сега преди всичко трябва сериозно да анализира грешките си срещу Жалгирис, защото Апоел едва ли ще има поведението на литовците.


Тагове: Лудогорец, Шампионска лига, Жалгирис

Коментари

Още Новини


Първа лига
последен мач
Първа лига
следващ мач
Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Приятният проблем на Лудгорец

Приятният проблем на Лудгорец

След няколко месеца Херо ще изпадне в сериозна дилема

Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Как Ливърпул и Юнайтед си разделиха по точка

Как Ливърпул и Юнайтед си разделиха по точка

Детайлен анализ на дербито от Висшата лига между Манчестър Юнайтед и Ливърпул

Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Успешна кампания? Нищо подобно!

Успешна кампания? Нищо подобно!

Сравнения с минали квалификации показват - ние сме средняк, който не мърда и сантиметър напред

назаем

Дербито си върна високата котировка

Дербито си върна високата котировка

Зад мача освен футбол отново личат интереси и разбира се - политика



Какво търсят скаутите на Юнайтед в младите играчи (Първа част)

Какво търсят скаутите на Юнайтед в младите играчи (Първа част)

Добрата техника е най-важният елемент във футболната игра