Берое  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Пирин Благоевград  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
100-те дни на Роси
Познавате ли правилата?
Операция Любо Пенев

03-08-2017 11:46


Няколко силни минути не стигат

Няколко силни минути не стигат

Отпадането от Апоел е по-тежко от това от Милсами


Истината е сложно нещо. Всеки я търси, но невинаги е щастлив когато я намери. Тя винаги е една, въпреки, че някои хора трудно я осмислят извън своя поглед. За Лудогорец и феновете му тя прозира само и единствено след сваляне на розово-зелените очила, които пречат да се видят реалностите, тласкащи отбора в недобра посока. Добрата новина е, че никога не е късно нещата да се коригират, недотам добрата е, че никой в Разград няма намерение да излезе от своя нереален свят и да осъзнае проблемите.

Шампионите изиграха едни отлични 60 минути срещу Апоел Беер Шева в Разград, в които вкараха три гола и след това спряха да играят. Точно в момента, в който бяха виртуални победители и им трябваха още 30 минути на ниво, за да подпечатат успеха си. Вероятната причина е опитът да се смени темпото, да се издърпа съперника по-напред в опит да се оголи в защита и да се удари на контраатака (нещо, в което "орлите" са добри) с четвърти гол. В края на този половин час обаче трябвше да се радват, че изобщо победиха. Апоел изпусна няколко добри положения, включително и дузпа.

Разбира се, мнозина ще обявят, че Лудогорец е отпаднал незаслужено. На фона на показаното през първата част може би ще имат право. Уви, в това, което се случи има много логика и в крайна сметка то не е никак случайно.

Лудогорец приключи с Шампионската лига този сезон и ако не реализира бързо изходящ трансфер, го чака доста по-различна от миналата финансова година. Това точно в този момент едва ли е на дневен ред за шампионите, които навлязоха в пореден слаб спортно-технически месец. Който не признае, че след Пилзен, "орлите" вървят само надолу, значи гледа прекалено нереално на нещата. Фойерверки като второто полувреме срещу Жалгирис и първият час срещу Апоел говорят за непоследователност и нестабилност. Задават въпроси - защо, след като играчите имат качеството, не го предоставят в подходящото количество?

И в крайна сметка никой не е виновен на шампионите, че стигнаха дотук. Прословутият им късмет, проявил се отново и в групите на Лигата със самото класиране след тях, всъщност им изигра лоша шега. Защото съвсем логичното евентуално отпадане в група, в която разградчани бяха най-слабия отбор щеше да накара ръководството да вземе необходимите мерки. Какво се случи обаче? Целта бе постигната с три равни мача и голова разлика 6-15. За цялата кампания те постигнаха едва три победи - две срещу Младост и една срещу Виктория. Допуснатите голове пък бяха цели 22. Отварям скоба. В предишното издание на турнира, в първите два кръга Лудогорец допусна четири гола, а този сезон отново в четири мача - шест.

Успехът ги накара да пренебрегнат лошите сигнали и да се съсредоточат в мачовете с Копенхаген. В тях отстъпиха безславно, но това също не накара клуба да вземе мерки. Защото се тръгна към следващата цел - шампионската титла, която... всъщност беше спечелена още преди сезона. След това провалът за Купата пак не раздвижи нещата в Разград.

Само обърнете внимание на допуснатите голове в шампионата. Първият сезон в елита е с едва 16 от 30 мача, а следващата година са още по-малко - 13. 20 са допуснати 2013/2014 г. но от 40 гръга. Преди година в 36 кръга Лудогорец допусна 21 гола, а последния сезон те бяха най-много - 28. Като имаме предвид традиционната съдийска услужливост, когато става дума за Лудогорец, както и множество събития извън терена, то числото не е никак малко.

Какво обаче направи Лудогорец? Продаде най-добрия си защитник и не взе друг на негово място. Това обяснява хаоса в отбраната в мачовете с Жалгирис и Апоел (в Израел и в края на мача в Разград).

В халфовата линия нещата не стоят по-добре. Мачовете от началото на сезона показват, че Светослав Дяков е без алтернатива в състава, но той няма как да бъде вечен. Все по-често се контузва, вече не е първа младост, а и е крайно рисков състезател, за който е събитие, ако не получи жълт картон. Твърде късно се взе човек, който да го замества. Не е ясно и доколко удачен ще се окаже трансферът на Гуралски.

Огромен проблем за Лудогорец е чувството за недосегаемост на Марселиньо и Вандерсон. Слуховете за проблем в съблекалнята може би имат резон. Както и да играят те, особено вторият, той е на терена, а когато го вадят, се цупи като ученичка. Първият пък с лека ръка остави съотборниците си за следващия мач в Европа, изкарвайки си безумен червен картон. Ясно е, че е изнервен, но да не забравяме, че е носил лентата и това поведение не му приляга.

Най-големите обещания за бляскаво бъдеще се превърнаха в най-голям кошмар за Лудогорец. Джонатан Кафу е играчът, от който в Разград трябва да се отърват възможно най-бързо, ако искат да запазят поне малко морала в съблекалнята. Бразилецът е трагичен от месеци, а услужливи медии уж за добро си измислят всевъзможни трансферни небивалици около името му. Те всъщност носят само негативи. Бъдете сигурни, че при първата оферта от 4-5 млн. евро Лудогорец ще опакова бразилеца, ще му сложи панделка и ще го засили от клуба. Разградчани показаха как се прави удачен изходящ трансфер с Паломино - без шум и излишни фойерерки. За Кафу просто няма сериозно желаещи го и това не е изненада. Всекидневните "бомби" обаче изкривяват напълно представата за реалностите около играча, който в момента трудно би бил определен и на "средно европейско ниво".

Апоел Беер Шева всъщност е един много силен съперник. Каквито между другото бяха и ПСВ, Лацио, Виктория Пилзен. При елиминиране на последните обаче ситуацията беше доста по-различна. Играчите бяха по-млади и по-мотивирани. Служител на минимална заплата можеш да го направиш по-трудоспособен с 200 лв отгоре, но не и такъв, който прибира по 250 000-300 000 евро годишно. Неговите нужди са други.

Въпреки това отпадането от израелците е по-голям провал от Милсами. Защото тогава имаше нагласа за коренна промяна с нов треньор. Сега треньорът е същият като преди година, а играчите са тези, които вкараха голове на Арсенал и ПСЖ. Нещо обаче куца в спортно-техническото развитие на клуба.

Вината на треньора не е малка. Вече съм споменавал, че Дерменджиев раздели отбора на титуляри и резерви. Зачеркна ротацията (най-доброто нещо в спортно-технически план, правено в Разград), задраска всякакъв намек за тактическа изненада на противника. В първенството Лудогорец разчита единствено на класата на играчите си, а когато тя не достигне, все ще има кой да помогне. В Европа обаче ситуациите са други. Кой съдия ще посмее да даде такава дузпа срещу Лудогорец у нас? Тук Дерменджиев си знае, че първата резерва ще влезе в последния четвърт час и вероятно ще се казва Мисиджан. В четирите европейски мача до момента треньорът е направил една единствена донякъде тактическа смяна - Пластун, който трябваше да пази резултата във Вилнюс. Във всеки от останалите случаи са вкарвани по традиция нападателите.

Този състав има нужда от освежаване и подмладяване. Има нужда от ротация. От тактическа изненада. Има нужда и от нещо още по-важно - кауза, около която да се обедини града, в който се помещава. Като например в игра влиза някой от развиващата се вече шест-седем години школа. Без изисквания и правила - просто защото е добър. Ако няма такъв, значи атестацията за работата в школата няма да е добра. Лудогорец има нужда и от късане на връзката между клуба и футболната централа. Има нужда от безпристрастни съдии и честни наказания, когато някой от "орлите" сбърка по време на мач.

Когато това се случи, със сигурност и феновете ще идват на чудесния стадион не само когато има мач от Европа.


Тагове: Лудогорец, Апоел Беер Шева, Шампионска лига

Коментари

Още Новини


Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Как Тотнъм се върна на победния път

Как Тотнъм се върна на победния път

Детайлен анализ на мача от Висшата лига между Тотнъм и Стоук Сити

Калоян Кюркчиев
Калоян Кюркчиев

От Златан по-златен няма!

От Златан по-златен няма!

Обича парите, но повече обича футбола

Калоян Кюркчиев
Калоян Кюркчиев

Ново световно клубно първенство?

Ново световно клубно първенство?

Супер световната клубна купа би трябвало да види бял свят през 2021 г.

назаем

Най-слабият Милан идва в България

Най-слабият Милан идва в България

Грандът е губил в София - от Академик през 1975 г.



Стават ли футболни чудеса по Коледа

Стават ли футболни чудеса по Коледа

Не са невъзможни, но са крайно съмнителни