Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Трансферно лято 2018
Познавате ли правилата?
Мондиал 2018

03-08-2017 11:46


Няколко силни минути не стигат

Няколко силни минути не стигат

Отпадането от Апоел е по-тежко от това от Милсами


Истината е сложно нещо. Всеки я търси, но невинаги е щастлив когато я намери. Тя винаги е една, въпреки, че някои хора трудно я осмислят извън своя поглед. За Лудогорец и феновете му тя прозира само и единствено след сваляне на розово-зелените очила, които пречат да се видят реалностите, тласкащи отбора в недобра посока. Добрата новина е, че никога не е късно нещата да се коригират, недотам добрата е, че никой в Разград няма намерение да излезе от своя нереален свят и да осъзнае проблемите.

Шампионите изиграха едни отлични 60 минути срещу Апоел Беер Шева в Разград, в които вкараха три гола и след това спряха да играят. Точно в момента, в който бяха виртуални победители и им трябваха още 30 минути на ниво, за да подпечатат успеха си. Вероятната причина е опитът да се смени темпото, да се издърпа съперника по-напред в опит да се оголи в защита и да се удари на контраатака (нещо, в което "орлите" са добри) с четвърти гол. В края на този половин час обаче трябвше да се радват, че изобщо победиха. Апоел изпусна няколко добри положения, включително и дузпа.

Разбира се, мнозина ще обявят, че Лудогорец е отпаднал незаслужено. На фона на показаното през първата част може би ще имат право. Уви, в това, което се случи има много логика и в крайна сметка то не е никак случайно.

Лудогорец приключи с Шампионската лига този сезон и ако не реализира бързо изходящ трансфер, го чака доста по-различна от миналата финансова година. Това точно в този момент едва ли е на дневен ред за шампионите, които навлязоха в пореден слаб спортно-технически месец. Който не признае, че след Пилзен, "орлите" вървят само надолу, значи гледа прекалено нереално на нещата. Фойерверки като второто полувреме срещу Жалгирис и първият час срещу Апоел говорят за непоследователност и нестабилност. Задават въпроси - защо, след като играчите имат качеството, не го предоставят в подходящото количество?

И в крайна сметка никой не е виновен на шампионите, че стигнаха дотук. Прословутият им късмет, проявил се отново и в групите на Лигата със самото класиране след тях, всъщност им изигра лоша шега. Защото съвсем логичното евентуално отпадане в група, в която разградчани бяха най-слабия отбор щеше да накара ръководството да вземе необходимите мерки. Какво се случи обаче? Целта бе постигната с три равни мача и голова разлика 6-15. За цялата кампания те постигнаха едва три победи - две срещу Младост и една срещу Виктория. Допуснатите голове пък бяха цели 22. Отварям скоба. В предишното издание на турнира, в първите два кръга Лудогорец допусна четири гола, а този сезон отново в четири мача - шест.

Успехът ги накара да пренебрегнат лошите сигнали и да се съсредоточат в мачовете с Копенхаген. В тях отстъпиха безславно, но това също не накара клуба да вземе мерки. Защото се тръгна към следващата цел - шампионската титла, която... всъщност беше спечелена още преди сезона. След това провалът за Купата пак не раздвижи нещата в Разград.

Само обърнете внимание на допуснатите голове в шампионата. Първият сезон в елита е с едва 16 от 30 мача, а следващата година са още по-малко - 13. 20 са допуснати 2013/2014 г. но от 40 гръга. Преди година в 36 кръга Лудогорец допусна 21 гола, а последния сезон те бяха най-много - 28. Като имаме предвид традиционната съдийска услужливост, когато става дума за Лудогорец, както и множество събития извън терена, то числото не е никак малко.

Какво обаче направи Лудогорец? Продаде най-добрия си защитник и не взе друг на негово място. Това обяснява хаоса в отбраната в мачовете с Жалгирис и Апоел (в Израел и в края на мача в Разград).

В халфовата линия нещата не стоят по-добре. Мачовете от началото на сезона показват, че Светослав Дяков е без алтернатива в състава, но той няма как да бъде вечен. Все по-често се контузва, вече не е първа младост, а и е крайно рисков състезател, за който е събитие, ако не получи жълт картон. Твърде късно се взе човек, който да го замества. Не е ясно и доколко удачен ще се окаже трансферът на Гуралски.

Огромен проблем за Лудогорец е чувството за недосегаемост на Марселиньо и Вандерсон. Слуховете за проблем в съблекалнята може би имат резон. Както и да играят те, особено вторият, той е на терена, а когато го вадят, се цупи като ученичка. Първият пък с лека ръка остави съотборниците си за следващия мач в Европа, изкарвайки си безумен червен картон. Ясно е, че е изнервен, но да не забравяме, че е носил лентата и това поведение не му приляга.

Най-големите обещания за бляскаво бъдеще се превърнаха в най-голям кошмар за Лудогорец. Джонатан Кафу е играчът, от който в Разград трябва да се отърват възможно най-бързо, ако искат да запазят поне малко морала в съблекалнята. Бразилецът е трагичен от месеци, а услужливи медии уж за добро си измислят всевъзможни трансферни небивалици около името му. Те всъщност носят само негативи. Бъдете сигурни, че при първата оферта от 4-5 млн. евро Лудогорец ще опакова бразилеца, ще му сложи панделка и ще го засили от клуба. Разградчани показаха как се прави удачен изходящ трансфер с Паломино - без шум и излишни фойерерки. За Кафу просто няма сериозно желаещи го и това не е изненада. Всекидневните "бомби" обаче изкривяват напълно представата за реалностите около играча, който в момента трудно би бил определен и на "средно европейско ниво".

Апоел Беер Шева всъщност е един много силен съперник. Каквито между другото бяха и ПСВ, Лацио, Виктория Пилзен. При елиминиране на последните обаче ситуацията беше доста по-различна. Играчите бяха по-млади и по-мотивирани. Служител на минимална заплата можеш да го направиш по-трудоспособен с 200 лв отгоре, но не и такъв, който прибира по 250 000-300 000 евро годишно. Неговите нужди са други.

Въпреки това отпадането от израелците е по-голям провал от Милсами. Защото тогава имаше нагласа за коренна промяна с нов треньор. Сега треньорът е същият като преди година, а играчите са тези, които вкараха голове на Арсенал и ПСЖ. Нещо обаче куца в спортно-техническото развитие на клуба.

Вината на треньора не е малка. Вече съм споменавал, че Дерменджиев раздели отбора на титуляри и резерви. Зачеркна ротацията (най-доброто нещо в спортно-технически план, правено в Разград), задраска всякакъв намек за тактическа изненада на противника. В първенството Лудогорец разчита единствено на класата на играчите си, а когато тя не достигне, все ще има кой да помогне. В Европа обаче ситуациите са други. Кой съдия ще посмее да даде такава дузпа срещу Лудогорец у нас? Тук Дерменджиев си знае, че първата резерва ще влезе в последния четвърт час и вероятно ще се казва Мисиджан. В четирите европейски мача до момента треньорът е направил една единствена донякъде тактическа смяна - Пластун, който трябваше да пази резултата във Вилнюс. Във всеки от останалите случаи са вкарвани по традиция нападателите.

Този състав има нужда от освежаване и подмладяване. Има нужда от ротация. От тактическа изненада. Има нужда и от нещо още по-важно - кауза, около която да се обедини града, в който се помещава. Като например в игра влиза някой от развиващата се вече шест-седем години школа. Без изисквания и правила - просто защото е добър. Ако няма такъв, значи атестацията за работата в школата няма да е добра. Лудогорец има нужда и от късане на връзката между клуба и футболната централа. Има нужда от безпристрастни съдии и честни наказания, когато някой от "орлите" сбърка по време на мач.

Когато това се случи, със сигурност и феновете ще идват на чудесния стадион не само когато има мач от Европа.


Тагове: Лудогорец, Апоел Беер Шева, Шампионска лига

Коментари

Още Новини


Златка Замова
Златка Замова

Световното разби сметките за Златна топка

Световното разби сметките за Златна топка

Трима объркват хегемонията Роналдо – Меси

BGfootball.com
BGfootball.com

Една напред и много назад

Една напред и много назад

Във Форлимпополи, Вис Песаро и Фоджа може и да не са чували за срамни загуби, но за Левски тази срещу Вадуц е точно такава

Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Истинският смисъл на футбола

Истинският смисъл на футбола

Еманюел Макрон и Колинда Грабар Китарович натриха носовете на слабите политици във футболни фланелки

назаем

Когато играех добре, бях белгиец, в противен случай – от конгоански произход

Когато играех добре, бях белгиец, в противен случай – от конгоански произход

Никога не трябва да се се закачаш с момче, което е гладно



Те ще блестят само едно лято

Те ще блестят само едно лято

Какво ще се случи със стадионите в Русия след мондиала?


Спортни новини