Да се готвим ли за десетцифрени суми?

В началото на десетилетието футболният свят бе в потрес как е възможно да бъдат платени 100 милиона евро за трансфер на футболист. Собственикът на Реал Мадрид Флорентино Перес изваждаше колосални суми, за да възроди "Белия балет" и върне "галактикос" на "Сантиаго Бернабеу". Трансферът на мегазвездата на световния футбол Кристиано Роналдо показа, че трансферната политика в цял свят навлиза в едно ново парично равнище.

Не след дълго рекордната сума, дадена за португалеца влезе в историята, след като Гарет Бейл също акостира в испанската столица. Тогава, световният запалянко си казваше, че няма кой друг освен Реал Мадрид да извади такива суми за трансфери.

Да ама не! Световният футбол бе завладян от трансферна политика на масово надпреварване в чупене на рекорди. Редица отбори бяха закупени от доста заможни корпорации, които даваха мило и драго( стотици милиони), за да видят отборите си поне веднъж шампиони на страната си. Пример можем да дадем с отбора на Манчестър Сити.

"Гражданите" похарчиха сериозни суми, единствено за да видят как тима им вдига титлата в Премиър Лийг два пъти, при това дебютният им трофей дойде в 93-та минута на последният мач от сезона (благодарности към Кун Агуеро). Съвсем нормално е да кажем, че футболът вече официално се превърна в бизнес средство за заработване на огромна сума пари. Дали чрез трансфери, или чрез мърчъндайз стратегии на ПР - агенциите на отборите, това е тема на съвсем различна дискусия. Естествено, имаше и тимове, които се опитаха да се разграничават от масовото пръскане на милиони за футболисти.

"Жълто-черните" от Дортмунд показаха на света, че със млад треньор в лицето на определеният по - рано в кариерата си за "луд" - Юрген Клоп, и даденото му достатъчно време, видимите резултати са реалност. Две титли на страната, както и финал в Шампионската лига отвориха очите на футболните шефове на най - богатите клубове в света, че упоритата работа има своите дивиденти. Така симбиозата на богатите клубове и тези, които залагат на собствени кадри, бе рецептата за оспорвано съперничество за короната на най - добър отбор в Европа...

НО, както се случва винаги, равнопоставеността бе нарушена от навлизането на още повече милиони на пазара. Близкия Изток и по - точно Китай, навлезе с гръм и трясък на световната футболна сцена. Футболни величия, било то бивши и сегашни, акостираха в най - многолюдната страна на планетата, за да пропагандират най-обичаният спорт по света. Истината за това колко заплашително може да изглеждат китайските инвеститори се демонстрира с трансфера на Карлос Тевес. Бившото острие на Ювентус и Манчестър Юнайтед се прибра в родната Аржентина, за да завърши кариерата си в отбора на сърцето си - а именно Бока Хуниорс. Нападателят бе посрещнат като бог на "Ла Бонбонера", но бързо забрави любовта към отбора след като получи оферта от 40 милиона евро на сезон от китайския Шанхай Шенхуа.

За сравнение, Кристиано Роналдо и Лионел Меси получават по около 23 милиона на кампания. Известно време след привличането на Тевез в китайската футболна лига, страстите около големите суми за футболисти поутихнаха..., но както казах по горе " за известно време". Новоназначеният мениджър на Манчестър Юнайтед Жозе Моуриньо реши да върне халфа Пол Погба на "Олд Трафорд" като за целта носителите на Шампионската лига от 1999г. броиха рекордните 120 милиона евро за правата на французина. Според мнозина специалисти, а и по мое скромно мнение, това бяха най - грешно похарчените пари за футболист в историята на играта поради факта, че Погба не показа нито веднъж през първата си кампания със червената фланелка след завръщането си от "Ботуша" нивото, на което го виждахме на "Ювентус стейдиъм".

Съвсем логично, средно статистическия привърженик би очаквал градация в сумата, дадена за футболист. Такава от порядъка на 10 до 20 милиона би била логична при закупуването на нова мегазвезда от страна на някой от богаташките клубове по света....,но не и градация от порядъка на 100 милиона евро! Всички знаем, че колкото и добър да е Неймар и какъвто и магьосник да е с топката в крака, той не струва 222 милиона в брой. Сигурен съм, че в лагера на Барселона вече потриват доволно ръце и чакат да получат парите от трансфера, за да започнат да окомплектоват състава а новия сезон. Имена като Осман Дембеле, Филипе Коутиньо, Риад Марез и други, постоянно се свързват с акостиране на "Камп Ноу".

За всички е ясно, че "наследника на Пеле" трудно ще бъде заменен, но това не е невъзможно, имайки в предвид какви играчи се намират в трансферния списък на "каталунците". Но това не е причината, поради която футболните фенове се гневят от този трансфер. Истинската същина на проблема идва в това, че Неймар дори не бе най - добрият играч на Барса през сезона. Та той дори отстъпваше и на Луиз Суарез. Тогава всеки ще се запита: "А дали не трябва Суарез да е по - скъп от Ней". Да не споменавам и името на френското дете- чудо Килиан Мбапе, които тероризира противниковите защити през цялата кампания.

Той бе свързан с трансфер посока Мадрид, но за сума от порядъка на 180 милиона евро. Съвсем не изразявам мнение, че френското крило е с класа над Неймар, но съгласете се, когато си по - млад със 7 години и целият свят говори за теб, сравнявайки те с головата машина Тиери Анри, логично е трансферната ти стойност да е по - висока от тази на футболист, имал приличен сезон. Това е и моето недоумение от този трансфер.

Винаги съм искал великите футболисти да мерят сили един срещу друг, затова стисках палци за една такава сделка. Ала не предполагах, че мащабите и , включае заплати и неустойки ще надхвърлят 400 милиона евро, та това е почти половин милиард. Затова и искрено се надявам, футболните босове по света да разберат, че тази игра е създадена за хората, а не за запълване на трезорите на дадена компания, заключени в швейцарска банка.