Берое  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Пирин Благоевград  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
100-те дни на Роси
Познавате ли правилата?
Операция Любо Пенев

09-08-2017 13:00


Кои ще са големите победители във Висшата лига този сезон?

Кои ще са големите победители във Висшата лига този сезон?
Gulliver Photos/Getty Images

Шампионът изглежда сигурен, доста отбори ще се боричкат около него

стани фен

Сезонът е почти на телевизорите ни и е време да надникнем зад завесата. В следващите редове ще погледнем как отборите от голямата шестица прекараха лятото и как това ще се отрази върху сезоните им. Нека направим няколко предварителни уговорки преди да започнем:

Първо – всички отбори, за които ще стане дума в текста са.. много добри на футбол. До един. Няколкото минуса, които ще бъдат споменати за всеки от тях са просто евентуални поводи за притеснение, които могат да им струват някоя и друга точка в крайното класиране. А при толкова изравнени сили всяка точка има огромна тежест. Все пак само една такава реши, че Ливърпул ще играе в ШЛ тази година вместо Арсенал.

Второ – гледал съм само по 2-3 мача от  предсезонните подготовки на повечето тимове, така че засега няма да се задълбаваме в дълбоки тактически размисли, а само ще погледнем дали са адресирани основните нужди.

Трето – май няма трето. Да се гмуркаме по ред на номерата.

Челси



Голямата история на изминалата година бе как Антонио Конте преобърна сезона на лондончани, сменяйки тактическата постройка от 4141 на прословутото 343 по средата на един пердах от Арсенал. С оглед на мачовете от предсезонната подготовка по всичко личи, че това ще е формацията, с която сините ще посрещнат и 2017/2018.

Тъй като Челси нямаше кой знае колко големи проблеми чисто игрово.. главните летни цели пред Конте бяха (1) да намери достойни заместници на напускащите и (2) да разшири състава заради предстоящото участие в ШЛ.

Имената на големите напускащи са Неманя Матич и Диего Коща. Бразилецът все още не е напуснал официално клуба, но е ясно че не влиза в плановете на мениджъра, така че можем да го пишем бягал. Все пак за неговата позиция бе привлечен Алваро Мората, младият нападател минал през и впечатлил с периодите си в Реал Мадрид, Ювентус и отново Реал Мадрид.

Тимуйе Бакайоко пък пристигна от френската сензация Монако като една по-черна версия на черноработника Неманя Матич. Освен това бе привлечен и младият немски защитник Антонио Рюдигер (Рома), който може да играе както като един от тройката в отбрана, така и да покрива десният фланг при нужда.

Трансферите на пръв поглед са добри. Осигурени са директни заместници на напускащите и е добавена още една опция в защита. Въпросът е… достатъчно ли е това? Реално късият състав на сините се е увеличил само с една бройка, а предстои тежка кампания в евротурнирите.

През изминалия сезон Челси успя да се опази от контузии благодарение на страхотната физическа подготовка, проведена от Конте и щипка късмет. Но кой може да каже дали това ще се повтори и когато лондончани започнат да играят мач на всеки три дни?

В заключение притесненията на сините идват главно от широчината на състава (най-вече в халфовата линия където те разполагат само с 3ма футболиста за 2 позиции – Канте, Фабрегас, Бакайоко). Освен това винаги го има и човъркащият въпрос… успя ли Челси да подобри стартовата си единайсеторка? Бакайоко и Мората значителни подобрения над Матич и Коща ли са или по-скоро задържат досегашното равнище на отбора? Лично за мен винаги е повод за леко притеснение, когато не подобриш стартовата си единайсеторка през летния трансферен прозорец. Който и да си.. дори, когато ти си шампионът. Просто защото отборите зад теб не спят и правят крачки да скъсят дистанцията.

Плюсовете на Челси пък са очевидни. Автоматизмите на Конте се оказаха твърде висока планина през изминалата година  за почти всички в Англия, като сините изпуснаха точки едва два пъти срещу отбори извън топ 6. Най-вероятно тази година тенденцията ще се запази в общи линии и лондончани ще съберат доста точки от същите тези отбори (макар че, едва ли отново ще са ЧАК толкова много). Въпросното умение да се подсигуряват сравнително лесно точките от средняците и малките отбори е изключително ценно в сезон, състоящ се от 38 срещи и в голяма степен гарантира класиране по челните позиции на лондончани.

Прогноза : битка за титлата

Тотнъм


Съжалявам, фенове на Тотнъм, но това ще е най-кратката секция в текста. Шпорите просто не направиха нито един входящ трансфер, като единственият значим напускащ се оказа Кайл Уокър (в посока Ман Сити).

Тъй като и футболистите и мениджърът са непроменени е силно вероятно да видим същото лице на Тотнъм, което гледахме и през последната година. От шпорите можем да очакваме познатата стабилна защита, подсигурена от контрапресата на Почетино и редуването на 4231 с 343.

Подобно на Челси притесненията са свързани с несъумяването да се подобри стартовата единайсеторка.  И отново подобно на Челси, шпорите също имат проблеми с широчината на състава. Отборът в голяма степен е зависим от това да успее да опази титулярите си от контузии.

Въпреки всичко, контрапресиращата стратегия на Почетино също е добра в обирането на точки от средняците и малките отбори, което би следвало да гарантира на отбора класиране в топ 4.

Прогноза: топ 4.

Манчестър Сити



Ах, плешивият слон в стаята. Пеп Гуардиола. Въпреки царящото мнение, че каталунецът е измамник и главният виновник за редица неудачи, сред които и спирането на „Мелодия на годината“… съм твърдо убеден, че Гуардиола успя да свърши много работа през изминалия сезон. В последните кръгове се видя, че гражданите вече са се нагодили към позиционалната игра на новия им мениджър и резултатите не закъсняха – няколко поредни разгрома срещу отбори от средата на таблицата.

Макар крайното класиране на небесносините (трета позиция) да бе разочарование с оглед на очакванията преди сезона налице са редица фактори, които обещават значително по-силна кампания тази година.

Първият бе чисто и просто.. късмет. Гражданите всъщност бяха отборът, който допусна най-малко удари към вратата си в цялото първенство. За съжаление обаче всеки такъв се превръщаше в гол. От една страна заради чиста проба лош късмет, а от друга заради фактът, че пръстите на вратаря Клаудио Браво се оказаха кашкавалени. В същото време в другият край на игрището доказани голмайстори като Серхио Агуеро се скъсаха да пропускат елементарни положения. В комбинация тези неслуки и в двата края на игрището лишиха Сити от шанса да се включи сериозно в битката за титлата.

Вторият голям фактор бе отвратителното състояние на състава, който Гуардиола завари с пристигането си… и най-вече ситуацията с бековете. Всички крайни защитници на тима през изминалата година бяха на възраст над 31 години.

Каталунският спец се зае експедетивно да се отърве от ненужните състезатели това лятои като Сити продаде или пък направо освободи следните футболисти: Сабалета, Клиши, Коларов, Бакари Саня, Навас, Кабайеро, Джо Харт и учудващо Келеши Ихиеначо.

След като в отборът не остана нито един бек съвсем логично бе идването на трима нови такива – Кайл Уокър (Тотнъм), Бенджамин Менди (Монако) и Данило (Реал М).

Към тях се присъединиха вратарят Едерсон (Бенфика) и плеймекърът Бернардо Силва (отново от Монако).

Така окомплектован за скромните няколкостотин милиона съставът на Сити изведнъж изглежда адекватен на конкуренцията. Като се вземе предвид очакваното "нормализиране" на късмета на гражданите + фактът, че стартовата им единайсеторка е значително подобрена най-малкото, което се очаква от небесносините е ожесточена битка за титлата.

Прогноза: шампиони

Ливърпул



Мърсисайдци са изключително любопитен случай. За половин сезон те изглеждаха като отбор, борещ се за титлата.. докато през другата половина приличаха повече на отбор от периферията на топ 4.

Пречупващият момент в сезона им изглежда бе денят, в който Садио Мане замина за купата на Африка и това не е изненада предвид фактът, че основният проблем на червените бе широчината на състава.

Ливърпул имаше щастието да играе само на домашния фронт, но въпреки това отсъствието на само един или двама от титулярите доведе до наистина значителен спад в представянето на отбора.

През лятото бяха привлечени Мохамед Салах (Рома), Доминик Соланке (Челси, юноша нападател) и Андрю Робъртсън (Хъл Сити, ляв бек). Привличането на Салах означава, че Ливърпул вече има готово трио в атака, което от своя страна позволява на Коутиньо да се върне идея по-назад и да заиграе на оптималната си позиция като един от тройката халфове.

В същото време в лицето на Робъртсън съставът вече разполага с истински ляв бек (сори мотори, Джеймс) докато отдясно налагането на младия Трент-Алекзандър Арнолд е силно вероятно да се окаже стъпка нагоре от Натаниел Клайн.

Това вече са 3 или 4 подобрени позиции в стартовата единайсеторка на Ливърпул спрямо миналия сезон. И въпреки това широчината едва ли ще е достатъчна. Реално бройката на състава се е увеличила с едва двама души (Лукас Лейва напусна в посока Италия), а мърсисайдци вече изпитваха сериозни проблеми дори без очакващата ги кампания в евротурнирите.

Поради тези причини виждам осъществяването на още трансфери преди затварянето на трансферния прозорец (говори се за Ван Дайк, Наби Кейта и Алекс Окслейд-Чембърлейн като трансферни цели) за ключово за сезонът на Ливърпул.

Прогноза : Борба за топ 4, с малък шанс да се намесят в битката за титлата.

Арсенал



Към края на миналия сезон артилеристите напипаха формулата на успеха… или поне така изглеждаше. Въпреки, че възпитаниците на Арсен Венгер обраха точките в последните кръгове представянето им бе далеч от убедително в новата 343 подредба.

Лятото бе белязано най-вече от сагата около Алексис Санчез. В крайна сметка чилиецът изглежда ще остане поне още един сезон с топчиите. В офанзивен план бе добавена дългогодишна цел на отбора – Алешандре Лаказет от Лион. Французинът е чудесен нападател, от който се очаква да поведе атаката на отбора, заменяйки Оливие Жиру.

Другият нов в тима е Сеад Колашинач, който пристигна от Шалке. Не е съвсем ясно чия позиция ще заеме той, но като че ли Монреал ще трябва да отстъпи мястото си на терена.

Плюс за Арсенал е, че поне на пръв поглед изглежда лятото е било добре оползотворено, тъй като тимът изглеждаше в чудесна физическа форма по време на мачът контролата за Комюнити Шилд. Освен това съвсем естествено ще е цяло лято на тренировки в 343 да са подобрили изпълнението ѝ от страна на лоднончани.

Минусите са повече свързани с нивото на конкурентите. Напоследък Венгер изпитва все повече затруднения да е конкурентноспособен на големите имена и това едва ли ще се промени през този сезон. Поне не и само с пристигането на Лаказет.

Прогноза: 5-6 място

Манчестър Юнайтед



ОК. Юнайтед...

Подобно на откъса за градските им съперници, за червените дяволи можем също да кажем, че (1) Моуриньо свърши по-добра работа, отколкото признават повечето хора и (2) известна доза лош късмет преследваше червените през изминалия сезон. В много от наглед безкрайните равенства на тима роля изигра привидният отказ на топката да влезе в противниковата врата.

През лятото Юнайтед добави към редиците си Виктор Линдельоф (Бенфика), Неманя Матич (Челси) и Ромелу Лукаку (Евертън). И тримата представляват доста важни и големи парчета в пъзела на Моу.

Линдельоф е централен защитник, който е изключително умел в изнасянето на топката и носи спокойствие, което не може да бъде гарантирано от Смолинг или Рохо. Присъствието на Матич пък означава, че на Моу няма да му се налага да разчита толкова много на Майкъл Карик, който вече не може да тича и на Маруан Фелайни, който не може да… играе футбол.

Лукаку пък представлява директен заместник на освободеният Златан Ибрахимович, който е и единственото значимо напускащо име. Белгиецът може дори да се окаже прилично подобрение на позицията, позволявайки със скоростта си отборът да заиграе контраатакуващият стил, с който се слави Жозе (35-годишни нападатели не са на пари при бързи атаки).

Интересен елемент от предсезонната подготовка бе използването на 352 от страна на Моуриньо (поне в 2та мача, които случих да гледам). Предстои да видим дали това е постоянен вариант или пък Моу ще се върне към 4231/433 с началото на сезона.

Юнайтед очевидно подобри поне две позиции в стартовата си единайсеторка, като най-вероятно ще може да разчита и на малко по-добър късмет тази година.

Поводите за притеснение идват най-вече от предпазливия стил на Моуриньо в дербитата с другите тимове от топ 6. През изминалия сезон португалецът подходи изключително дефанзивно в тези срещи, което не донесе подобаващ брой точки на Юнайтед.

Подходът на португалският спец в мачове срещу преки конкуренти обикновено вършеше работа през годините, когато въпросните конкуренти бяха един или двама. Сега обаче с толкова малка разлика между тимовете от топ 6… 10 предпазливи мача на сезон изглеждат прекалено много за отбор с амбицията да се включи в битката за титлата. Така голяма част от сезона на Юнайтед зависи от това дали Моу ще промени подходът си в споменатите срещи.

Прогноза: Борба за топ 4, с малък шанс да се намесят в битката за титлата.

 

Източник: bendtnerfan.wordpress.com


Тагове: анализ, Висша лига

Коментари

Още Новини


Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Как Тотнъм се върна на победния път

Как Тотнъм се върна на победния път

Детайлен анализ на мача от Висшата лига между Тотнъм и Стоук Сити

Калоян Кюркчиев
Калоян Кюркчиев

От Златан по-златен няма!

От Златан по-златен няма!

Обича парите, но повече обича футбола

Калоян Кюркчиев
Калоян Кюркчиев

Ново световно клубно първенство?

Ново световно клубно първенство?

Супер световната клубна купа би трябвало да види бял свят през 2021 г.

назаем

Най-слабият Милан идва в България

Най-слабият Милан идва в България

Грандът е губил в София - от Академик през 1975 г.



Стават ли футболни чудеса по Коледа

Стават ли футболни чудеса по Коледа

Не са невъзможни, но са крайно съмнителни