Берое  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Пирин Благоевград  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Футболът и науката
Шампионска лига
Вечното дерби

21-08-2017 11:46


Реваншът на Конте (видео)

Детайлен анализ на лондонското дерби между Тотнъм и Челси

стани фен

Тотнъм посрещна Челси в първия голям сблъсък за годината във ВЛ. Посрещна, разбира се, е формално казано тъй като "шпорите" временно използват Уембли за домакинствата си. Тепърва предстои да видим как това ще се отрази на домакинската им форма, като аргументи има и в двете посоки. От една страна по-широкото игрище дава предимство на разиграващия отбор (което обикновено е Тотнъм). От другата страна обаче стои предполагаемото проклятие и по-кофти атмосферата на стадиона.

Първото полувреме
Стартовите формации на двата тима.

И двата лагера изглежда бяха скрили по изненада в ръкава си още преди първия съдийски сигнал. Антонио Конте реши да заложи на 352 за първи път начело на сините (макар че се заигра с въпросната формация на няколко пъти за по 15тина минути през изминалия сезон). За целта Давид Луиз бе преместен в сърцевината на халфовата линия, а Вилиан – пратен да партнира на Алваро Мората.

Маурисио Почетино пък избра необичайна хибридна формация, която макар на хартия да бе 4231, често преминаваше и в 343.

Както може да се очаква от тим на аржентинеца още от старта шпорите бяха отборът, който по-често играеше с бялото кълбо. За Челси остана да се прибере в много дисциплиниран 532 блок близо до центъра на игрището с цел да пречи на играчите на Спърс да организират атаките си.

Именно за да си помогнат в тази първа фаза на разиграването, футболистите на Почетино прибягнаха до една любопитна ротация – споменатото по-горе преминаване в 343. То ставаше по следния начин:

Наличието на трима централни защитници за домакините да разиграват идея по-спокойно и да търсят по нестандартни ъгли за подавания, с които да продължат атаката. Главните цели на въпросните подавания пък бяха Ериксен и Али (оградени с червено на картинката). За съжаление на Почетино и компания обаче двамата плеймейкъра в състава на шпорите останаха малко изолирани от играта, благодарение на добрата работа на халфовете на Челси (Бакайоко, Луиз, Канте). Триото в средата на терена за сините показа завидна координация и рядко допускаше някой от играчите на Тотнъм да получи топката зад гърбовете им.

Макар контраатаките на Челси да не изглеждаха особено опасни (ако изключим една добра ситуация за Мората в самото начало) в ‘23тата минута именно сините поведоха в резултата. Това се случи след попадение на Маркос Алонсо от пряк свободен удар – 1:0 за Челси.

След гола играта не се промени кой знае колко и след като вълнението от откриването на резултата се поуспокои нещата се върнаха към познатия модел – Челси в компактен 532 блок и Тотнъм, опитващ се да го разбие без особен успех.

Разиграването на Спърс остана някак стерилно, което до голяма степен е нормално за началото на сезона. Пасовете на централните защитници бяха прекалено бавни и съответно смените на посоката не бяха особено ефективни, давайки достатъчно време на играчите на Челси да реагират и да поправят позиционирането си, а уингбековете на отбора също не участваха достатъчно в разиграването. Това, разбира се, едва ли е голяма изненада, имайки предвид, че шпорите започнаха срещата без титулярната си двойка бекове от изминалия сезон – и Кайл Уокър и Дани Роуз не бяха на игрището.

До края на полувремето не се случи нищо кой знае колко интересно като вълнуващи ситуации липсваха, ако изключим един кратък финален натиск на Спърс, благодарение на поредица корнери.

Главоблъсканицата "как да пробием Челси" остана за втората част.

Второто полувреме
След почивката се забелязаха няколко по-интересни опита на шпорите да отворят пролуки в защитата на Челси – главно с помощта на Ериксен. Датчанинът изпробва няколко хитри движения към фланговете, с които се опита да отвори повече пространство за съотборниците си.

Пример с едно от движенията на Ериксен, което в случая освобождава малко пространство за Уанияма.

Въпросните хитрини обаче не доведоха до нищо кой знае какво, тъй като свободните футболисти на Тотнъм (обикновено Уанияма/Трипиер) не успяха да използват топката по възможно най-добрия начин.

След като видя, че промените не работят по желания начин Почетино не се забави и със смените – в ‘67мата минута в игра се появи Хюн Мин Сон на мястото на Ерик Дайер. Това върна шпорите към далеч по-стандартен вариант на 4231, като кореецът застана на лявото крило, а Муса Дембеле се върна да партнира на Виктор Уанияма в центъра на терена. В същото време Муса Сисоко се появи в ролята на… десен бек.

Тотнъм след последните смени.

Разбира се, това означаваше, че домакините ще поемат малко повече рискове докато изнасят топката, но това решение бе оправдано тъй като (1) нападателите на Челси вече не бяха толкова енергични в пресата си колкото през първото полувреме  – нещо нормално след 70 минути игра – и (2) комбинацията резултат-часовник подтикваше към рискове и без това.

Антонио Конте хитро реши да се възползва от ситуацията като освежи двамата си нападатели – италианецът извади от играта както Мората така и Вилиан. Местата им бяха заети съответно от Миши Батшуай и Педро.

Решението на италианеца, макар и логично, му изигра лоша шега няколко минути по-късно, когато именно току-що влезлият Батшуай си отбеляза автогол след статично положение – 1:1 в 81-а минута.

В оставащите минути Челси увеличи оборотите, очевидно с желанието да си върне изгубената преднина. И успяха да го направят – в “87мата минута Алонсо отбеляза второто си попадение в срещата. Попадение, което бе подпомогнато в немалка степен от факта, че защитната четворка на Тотнъм вече включваше Муса Сисоко, а Киърън Трипиер изпълняваше ролята на централен защитник.

Заключение
Конте заложи на добре познатото 352, което използва по време на шампионските си сезони в Италия и Евро2016. Почетино пък избра хибридна формация, която му позволяваше да разиграва по-спокойно срещу сините. Дефанзивният блок на Челси обаче се оказа твърде добър за шпорите, които не успяха да създадат кой знае колко опасни положения. Статично положение даде преднина на възпитаниците на Конте.. преднина, която те пренесоха и във второто полувреме. След няколко малки промени в играта на Тотнъм, които не дадоха търсения резултат двамата мениджъри прибегнаха до резервните си скамейки – решение, което оказа голям ефект върху остатъка от мача, тъй като смените бяха в голяма степен отговорни за последвалите 2 бързи попадения преди Челси да оформи крайното 2:1.

 

Източник: bendtnerfan.wordpress.com


Тагове: Тотнъм Хотспърс, Челси, анализ, Антонио Конте

Коментари

Още Новини


Първа лига
последен мач
Първа лига
следващ мач
BGfootball.com
BGfootball.com

Стадион Варна май скоро няма да има

Стадион Варна май скоро няма да има

По строежа почти не се работи, хора се навъртат едва от няколко дни

Калоян Кюркчиев
Калоян Кюркчиев

Un amore grande

Un amore grande

Модена остава един спомен от един друг италиански футбол – този, в който честната игра се цени

Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Грозната мода да обвиняваш със закъснение

Грозната мода да обвиняваш със закъснение

Сексуалното насилие е сериозен проблем, но разкрит години по-късно е просто евтин PR

назаем

100-те дни на Роси в Левски

100-те дни на Роси в Левски

Напредък след Митов има, но не е достатъчен



Враговете на ЦСКА станаха комични в паниката си

Враговете на ЦСКА станаха комични в паниката си

Успехът на армейците в Разград даде нов тон за атака в отсрещния лагер