Берое  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Пирин Благоевград  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Прокобата падна!
Шампионска лига
Скъпи Неймар, ПСЖ, Футбол...

08-09-2017 17:30


Роси избра правилен тактически подход

Роси избра правилен тактически подход

В двата отбора има интересен нюанс - Левски се нагажда към треньора си, а сякаш Димитър Димитров трябва да се наглася към разградчани

стани фен

Левски - Лудогорец започна доста интересно. Първите 20 минути бяха много приятни за гледане - имаше динамика, скорост, положения. Лудогорец наложи териториален превес, пропусна изгодни ситуации. Левски също имаше такива и не се даваше. След това всичко отиде в съвсем друга посока заради съдийските отсъждания. Мачът се изнерви, накъса, стана коренно различен. След изгонването на Митрев - съвсем. Лудогорец отново имаше териториално преимущество, но не знаеше как да го оползотвори. Отделно от това темпото бе убито умело от домакините.

В такива срещи настроението на играчите и това по трибуните е много важно. Футболът е за хората, а в тази среща го имаше ефекта от присъствието на публиката. Левски бе със самочувствието на тим, спечелил три поредни победи, с чувството, че публиката е плътно зад гърба му. Делио Роси бе с правилен тактически подход. За него първото нещо бе да противодейства на съперника, защото, независимо че Лудогорец отстъпва от играта си отпреди година, си остава тим с по-висока класа, който може да реши всичко само с няколко отигравания - както индивидуални, така и отборни. Все пак при разградчани почти нищо не се е променило, въпреки че продадоха Паломино и Кафу.

Левски се съобрази със силата на противника и постановката му. Затова и хвърли доста сили в неутрализиране на добрите му страни. При сините има доста неща, които трябва да се доизкусуряват, но те крачат с бързи темпове напред. На „Герена“ има много нови футболисти и би било прекалено още сега да се иска отличен синхрон и напасване между линиите. Но си личи, че има класа в някои от изпълнителите. Миналата година по това време отборът имаше полузащита, която бе много силна в дефанзивен план. Настоящата е далеч по-разнообразна и нестандартна. Това идва от присъствието на Жорди Гомес и Габриел Обертан, а много сили хвърлят Антонио Вутов и Роман Прохазка. Преди се знаеше кой действа в центъра, който по-крилата - този е вляво, а онзи вдясно. Сега играта им е съвсем друга, няма типични крила. Левски вече е устроен по друг начин, но периодът на усъвършенстване ще е труден. Отделно от това тимът показа, че знае как да убие темпото и да задържи благоприятен резултат дори с 10 човека, при това срещу Лудогорец. Това е сериозна крачка напред. В предни позиции създаде малко голови положения, нямаше трайно присъствие в противниковата половина и последната третина на терена. Левски вече оставя един човек в предни позиции - срещу Лудогорец бе Мапуку, а зад него всички си сменят местата. Външните халфове не отварят ширина, когато са в атака, а гледат да наситят средата на терена и се разчита на играта от дълбочина. Ако това бъде усъвършенствано, то Левски ще има голямо предимство в следващите си мачове. Защото футболистите му се въртят, няма стереотип. Обертан излиза и на крилото, Вутов влиза навътре...

Гомес и Обертан са много важни.

Те са класа - хора, които имат идея как да изострят играта. Знаят кога да задържат топката, да сменят ритъма. Само със самочувствието си дадоха много на Левски в този мач. При тях няма паника, не отиграват прибързано топката. Действат спокойно и свалят напрежението и от колегите си. Знаят кога да си изкарат фаул, кога да предизвикат съперник. Вижда се, че не са в оптимална физическа форма, но въпреки това със самото си присъствие помагат. Тепърва ще се подобряват и ще трябва да покажат, че си струват парите. Когато адаптацията им приключи напълно, то отборът ще израсне много покрай тях. Сещате ли се какъв бе Левски в началото на сезона - като „орел, рак и щука“. А сега вече има наченки на стил.

Делио Роси започна работа от играта в защита, която в началото на сезона бе под всякаква критика. Сега отбраната е постоянна, а това дава самочувствие. Вземете дори действията на Пиргов, който беше заслужено критикуван, а сега пак е стабилен. Тимът цяла пролет си патеше от защитата, а сега е 7 часа без допуснат гол. Ролята на Делио Роси е съществена. Той действа от позицията на името и авторитета. Получи признание и уважение, което доведе по естествен път до дисциплината в отбора. Играчите му попиват казаното. И ако са били несъгласни с нещо, то резултатите ги убеждават да следват идеите му. Те са отдадени на това, което той иска да вършат.

В двата отбора има интересен нюанс - Левски се нагажда към Делио Роси, а сякаш Димитър Димитров трябва да се наглася към разградчани. Лудогорец има самочувствие и изграден стил - трябва да се пипа много нежно. Докато италианецът има възможност да моделира тима си, въпреки че не той прави селекцията.

Лудогорец изпитва нужда от възвръщане на увереността, че е най-силен. Притеснението при тях идва, защото отборът усеща в гърба си дишането на Левски и ЦСКА. Голямата разлика с конкурентите отпреди година я няма.

Появило се е известно напрежение в Разград.

Определено това не е отборът, който с лекота постигаше всичко. Димитър Димитров се опита да изненада сините с по-бърз нападател и заложи на Жоао Паоло, а не на Кешерю. Разчиташе, че сините ще са по-уязвими в центъра на защитата. Натанаел най-често изнасяше топката и се включваше напред, а Марселиньо и Вандерсон трябваше да канализират действията. Тези хора определят стила и визията на тима. Отстъпление се забелязва точно в тяхната игра, а оттам страда и целият отбор. Лудогорец бе муден. И не стори това, което умееше да прави преди година - да прелива на голяма скорост в противниковата половина. Да подава бърз извеждащ пас зад защитата - дали през центъра или крилото. Точно това му липсваше и на „Герена“. Левски не му позволи да го прави. Преди Лудогорец можеше да уязви точно с такива пасове съперника, а сега му се удава рядко. Притъпената скорост води и до нетолкова добри резултати.

Случващото се в първенството е очаквано, защото бе ясно, че не може толкова години Левски и ЦСКА да се задоволяват с второстепенни роли. Въпрос на време бе да уцелят пътя - и с играчи, и с треньори. В момента грандовете се чувстват равноправни с Лудогорец в битката за титлата. Това не бива да изненадва никого. А разградчани след отпадането от Копенхаген от Лига Европа са друг отбор. Финалът на миналия сезон бе доста неубедителен за тях, а колебанията им продължават и сега. Тимът изглежда разпилян, но има потенциал. Футболистите му са силни. Така че ни очаква интересен шампионат. Ще бъде интригуващо за зрителите.

 

Георги Василев/Тема Спорт


Тагове: Левски, Лудогорец, анализ

Коментари

Още Новини


Първа лига
последен мач
Първа лига
следващ мач
BGfootball.com
BGfootball.com

Науката в титлата от Висшата лига (Първа част)

Науката в титлата от Висшата лига (Първа част)

Примерът, който даде Лестър преди два сезона е показателен за това, че нещата са възможни и с помощта извън терена

Златка Замова
Златка Замова

Бейл на кръст

Бейл на кръст

Уелсецът между Осанна и Разпни го в Мадрид 

Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Как Челси и Арсенал си поделиха по точка

Как Челси и Арсенал си поделиха по точка

Детайлен анализ на лондонското дерби

назаем

Народът въстана срещу Боби

Народът въстана срещу Боби

По време на неговото управление България не се е класирала на голям форум и вече седма поредна година виждаме наглото толериране и слугуване на един отбор



Тайните на гениалния германец (Първа част)

Тайните на гениалния германец (Първа част)

Какво крие отвъд видимата си работа в Ливърпул Юрген Клоп


22-09-2017
Рождениците днес