Берое  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Пирин Благоевград  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
100-те дни на Роси
Познавате ли правилата?
Операция Любо Пенев

08-09-2017 17:30


Роси избра правилен тактически подход

Роси избра правилен тактически подход

В двата отбора има интересен нюанс - Левски се нагажда към треньора си, а сякаш Димитър Димитров трябва да се наглася към разградчани

стани фен

Левски - Лудогорец започна доста интересно. Първите 20 минути бяха много приятни за гледане - имаше динамика, скорост, положения. Лудогорец наложи териториален превес, пропусна изгодни ситуации. Левски също имаше такива и не се даваше. След това всичко отиде в съвсем друга посока заради съдийските отсъждания. Мачът се изнерви, накъса, стана коренно различен. След изгонването на Митрев - съвсем. Лудогорец отново имаше териториално преимущество, но не знаеше как да го оползотвори. Отделно от това темпото бе убито умело от домакините.

В такива срещи настроението на играчите и това по трибуните е много важно. Футболът е за хората, а в тази среща го имаше ефекта от присъствието на публиката. Левски бе със самочувствието на тим, спечелил три поредни победи, с чувството, че публиката е плътно зад гърба му. Делио Роси бе с правилен тактически подход. За него първото нещо бе да противодейства на съперника, защото, независимо че Лудогорец отстъпва от играта си отпреди година, си остава тим с по-висока класа, който може да реши всичко само с няколко отигравания - както индивидуални, така и отборни. Все пак при разградчани почти нищо не се е променило, въпреки че продадоха Паломино и Кафу.

Левски се съобрази със силата на противника и постановката му. Затова и хвърли доста сили в неутрализиране на добрите му страни. При сините има доста неща, които трябва да се доизкусуряват, но те крачат с бързи темпове напред. На „Герена“ има много нови футболисти и би било прекалено още сега да се иска отличен синхрон и напасване между линиите. Но си личи, че има класа в някои от изпълнителите. Миналата година по това време отборът имаше полузащита, която бе много силна в дефанзивен план. Настоящата е далеч по-разнообразна и нестандартна. Това идва от присъствието на Жорди Гомес и Габриел Обертан, а много сили хвърлят Антонио Вутов и Роман Прохазка. Преди се знаеше кой действа в центъра, който по-крилата - този е вляво, а онзи вдясно. Сега играта им е съвсем друга, няма типични крила. Левски вече е устроен по друг начин, но периодът на усъвършенстване ще е труден. Отделно от това тимът показа, че знае как да убие темпото и да задържи благоприятен резултат дори с 10 човека, при това срещу Лудогорец. Това е сериозна крачка напред. В предни позиции създаде малко голови положения, нямаше трайно присъствие в противниковата половина и последната третина на терена. Левски вече оставя един човек в предни позиции - срещу Лудогорец бе Мапуку, а зад него всички си сменят местата. Външните халфове не отварят ширина, когато са в атака, а гледат да наситят средата на терена и се разчита на играта от дълбочина. Ако това бъде усъвършенствано, то Левски ще има голямо предимство в следващите си мачове. Защото футболистите му се въртят, няма стереотип. Обертан излиза и на крилото, Вутов влиза навътре...

Гомес и Обертан са много важни.

Те са класа - хора, които имат идея как да изострят играта. Знаят кога да задържат топката, да сменят ритъма. Само със самочувствието си дадоха много на Левски в този мач. При тях няма паника, не отиграват прибързано топката. Действат спокойно и свалят напрежението и от колегите си. Знаят кога да си изкарат фаул, кога да предизвикат съперник. Вижда се, че не са в оптимална физическа форма, но въпреки това със самото си присъствие помагат. Тепърва ще се подобряват и ще трябва да покажат, че си струват парите. Когато адаптацията им приключи напълно, то отборът ще израсне много покрай тях. Сещате ли се какъв бе Левски в началото на сезона - като „орел, рак и щука“. А сега вече има наченки на стил.

Делио Роси започна работа от играта в защита, която в началото на сезона бе под всякаква критика. Сега отбраната е постоянна, а това дава самочувствие. Вземете дори действията на Пиргов, който беше заслужено критикуван, а сега пак е стабилен. Тимът цяла пролет си патеше от защитата, а сега е 7 часа без допуснат гол. Ролята на Делио Роси е съществена. Той действа от позицията на името и авторитета. Получи признание и уважение, което доведе по естествен път до дисциплината в отбора. Играчите му попиват казаното. И ако са били несъгласни с нещо, то резултатите ги убеждават да следват идеите му. Те са отдадени на това, което той иска да вършат.

В двата отбора има интересен нюанс - Левски се нагажда към Делио Роси, а сякаш Димитър Димитров трябва да се наглася към разградчани. Лудогорец има самочувствие и изграден стил - трябва да се пипа много нежно. Докато италианецът има възможност да моделира тима си, въпреки че не той прави селекцията.

Лудогорец изпитва нужда от възвръщане на увереността, че е най-силен. Притеснението при тях идва, защото отборът усеща в гърба си дишането на Левски и ЦСКА. Голямата разлика с конкурентите отпреди година я няма.

Появило се е известно напрежение в Разград.

Определено това не е отборът, който с лекота постигаше всичко. Димитър Димитров се опита да изненада сините с по-бърз нападател и заложи на Жоао Паоло, а не на Кешерю. Разчиташе, че сините ще са по-уязвими в центъра на защитата. Натанаел най-често изнасяше топката и се включваше напред, а Марселиньо и Вандерсон трябваше да канализират действията. Тези хора определят стила и визията на тима. Отстъпление се забелязва точно в тяхната игра, а оттам страда и целият отбор. Лудогорец бе муден. И не стори това, което умееше да прави преди година - да прелива на голяма скорост в противниковата половина. Да подава бърз извеждащ пас зад защитата - дали през центъра или крилото. Точно това му липсваше и на „Герена“. Левски не му позволи да го прави. Преди Лудогорец можеше да уязви точно с такива пасове съперника, а сега му се удава рядко. Притъпената скорост води и до нетолкова добри резултати.

Случващото се в първенството е очаквано, защото бе ясно, че не може толкова години Левски и ЦСКА да се задоволяват с второстепенни роли. Въпрос на време бе да уцелят пътя - и с играчи, и с треньори. В момента грандовете се чувстват равноправни с Лудогорец в битката за титлата. Това не бива да изненадва никого. А разградчани след отпадането от Копенхаген от Лига Европа са друг отбор. Финалът на миналия сезон бе доста неубедителен за тях, а колебанията им продължават и сега. Тимът изглежда разпилян, но има потенциал. Футболистите му са силни. Така че ни очаква интересен шампионат. Ще бъде интригуващо за зрителите.

 

Георги Василев/Тема Спорт


Тагове: Левски, Лудогорец, анализ

Коментари

Още Новини


Първа лига
последен мач
Първа лига
следващ мач
BGfootball.com
BGfootball.com

Стадион Варна май скоро няма да има

Стадион Варна май скоро няма да има

По строежа почти не се работи, хора се навъртат едва от няколко дни

Калоян Кюркчиев
Калоян Кюркчиев

Un amore grande

Un amore grande

Модена остава един спомен от един друг италиански футбол – този, в който честната игра се цени

Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Грозната мода да обвиняваш със закъснение

Грозната мода да обвиняваш със закъснение

Сексуалното насилие е сериозен проблем, но разкрит години по-късно е просто евтин PR

назаем

Кой ще издуха ноевската шкембе-чорба?*

Кой ще издуха ноевската шкембе-чорба?*

Или всичко за старта на операцията ′Боби вън от БФС′



Думам ти Боре, сещай се пътнико

Думам ти Боре, сещай се пътнико

Боримиров би трябвало да знае, че смяната му се гласи от близо една година