Берое  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Пирин Благоевград  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Прокобата падна!
Шампионска лига
Скъпи Неймар, ПСЖ, Футбол...

11-09-2017 10:19


Можех да съм играч на Манчестър Юнайтед

Можех да съм играч на Манчестър Юнайтед

Никога не съм имал проблеми с фенове на Рейнджърс, разказва Стилиян Петров


Рекордьорът по мачове в националния отбор Стилиян Петров даде обширно интервю за предаването "Код Спорт" по ТВ+. Вече ви представихме някои от акцентите в неговата първа част. Стенли продължава да разказва любопитни неща от международната си кариера, преминала изцяло на Острова.

- Стенли, като футболист на Селтик чувствал ли си страх от среща с феновете на Рейнджърс? Разкажи ни какво се крие зад Old Firm, както е известно по света дербито в Глазгоу.
- Много интересен въпрос. Никога не съм имал проблем с фенове на Рейнджърс, не съм бил конфликтна личност. Винаги съм имал респект към привържениците на другите отбори и съм се отнасял с уважение. А какво се крие зад Old Firm? Може би зарядът. Това е едно от най-старите дербита. Хора от целия свят пътуват за всеки един мач. Дори и когато Рейнджърс бе в най-лошата си форма и минаха през редица проблеми, всички искаха да гледат този мач. Липсваше им, защото може би това е едно религиозно съревнование. Всеки иска да е над другия. Мисля, че това го прави по-специално.

-Кой е най-известният фен на Селтик?
- В момента може би големият ми син. (смее се) Той е невероятен фен на Селтик. Ходим на почти всички мачове, иска постоянно да го водя и да е там. Но на този въпрос ще отговоря Род Стюарт, защото той е на всеки един мач на "Селтик Парк".

- Виждал ли си се с него?
- Да, разбира се. Когато Гордън Страхан бе треньор на Селтик, бяхме настанени за два дни в къщата на Стюарт. Тренирахме на неговия терен, правехме възстановяване в неговия басейн, обядвахме с него, имаше барбекю специално за отбора. Прекарахме много добре. Теренът му е по-хубав от може би всичките в А група. Има съблекалня с фланелки на Селтик. Направихме двустранна игра със съдии. Просто беше невероятно.

- Ти, Хенрик Ларсон и компания можехте да промените и съдбата на Жозе Моуриньо, но загубихте от Порто в Севиля. А имаше и десант от 100 хиляди шотландци. Можеше ли да се случи нещо различно във финала за Купата на УЕФА?
- Имаше 30 хиляди фенове на стадиона и 70 хиляди отвън, които гледаха на големите екрани. Един мач, който не трябваше да губим. Загубихме го с изгонването на Бобо Балде в продълженията. Може би това изигра голямата роля. Вкараха ни гол в 114-ата минута. Може би се бяхме подготвили за дузпи. Повеждаха ни два пъти, ние изравнявахме също два пъти. Спомням си, че беше много топло – 40 градуса. Теренът беше нов, тревата бе сложена няколко дни преди мача и се накъсваше. Успяхме да се задържим задълго в мача и до ден-днешен мисля, че не заслужавахме да загубим. Но на следващата година Моуриньо и Порто взеха Шампионска лига и показаха, че сме загубили от много силен отбор.

- Какво е отношението ти към Моуриньо?
- Много добро. Спомням си един разговор, когато играхме контрола с Челси, преди да премина в Астън Вила. Тогава ме бяха наказали, исках да напускам, станаха скандали. Гордън Страхан не ме пускаше. Всички загряваха за мача с Челси, но мен ме бяха наказали, нямах право да играя и ги гледах от скамейката. Тогава Моуриньо дойде до мен и започнахме да говорим. Попита ме дали искам да напускам, а аз му казах: "Да, време е вече." Той ми отговори, че е така. Учуди ме доста, защото говореше много за българския футбол. Нямах никаква представа, че знае толкова много български футболисти, които в момента играеха в чужбина. Имаше голяма информация за тях. Винаги сме имали респект срещу Челси и срещу Порто. Моуриньо е голям човек и треньор. Доказал го е с годините работа и с постиженията си. От такива хора можем само да се учим и да приемаме съвети.

- Кой е най-незабравимият ти мач с екипа на Селтик?
- Може би победата ни с 6:2 над Рейнджърс. Тогава започна хегемонията на Селтик. Мартин О‘Нийл пое отбора и направи много силен тим с Крис Сътън, Джон Хартсън, Алън Томпсън, Бобо Балдe – само национали. Направи боеспособен отбор. Това бе началото на един специален момент на този отбор. Този мач изпъква най-много. Успях да отбележа гол. Следващите шест години доминирахме над Рейнджърс и имахме много успехи в Европа.

- Виждал ли си се с футболиста на Сейнт Джонстън, който ти счупи крака през 2001 г.?
- Да, имах възможността да играя срещу него доста пъти след това. Беше инцидент. Може би малко прибързана и необмислена постъпка от мен. Водехме с 10 точки и знаехме, че ако победим в този двубой, трябваше да вземем само още три мача, за да станем шампиони. Беше краят на мача, а резултатът бе 2:1. Тръгнах да правя шпагат, а не трябваше. Просто от инерцията и изританата топка, захвана моя крак и се получи счупването. Неприятна ситуация. След това дойде и се извини. Пет месеца след това успях да се завърна благодарение на Хенрик Ларсон и на професор Линч. Същата фамилия носеше и професорът, който ми проведе лечението за левкемията. Явно ми върви на проф. Линч. Само осем месеца преди това той беше оперирал Ларсон, който счупи по същия начин крака си срещу Лион. Направи операцията, сложи ми пироните в крака и пет месеца по-късно бях на терена. Стойчо Младенов ме извика в националния отбор за мач с Дания. Нямаше да го направят много хора, но той имаше търпение. Преди този двубой бях изиграл само две приятелски срещи и то с втория отбор на Селтик. Може би не бях готов, но тогава националният отбор беше толкова сплотен, че Стойчо искаше всички да сме заедно за този мач, защото все още имахме реален шанс да се класираме. Но не успяхме и с Дания, а и след това с Чехия. Един момент, който ме направи още по-силен. Научих се как да работя още по-усилено и как да бъда истински професионалист.

- Треньорът ти в Селтик Мартин О‘Нийл те взе в Астън Вила. Как се раздели с феновете на Селтик и имаше ли драми?
- Драма – не, но имаше един момент на награждаването след края на сезона. Заради физиономията ми всеки си мислеше, че съм разочарован, че не ме пуснаха, но не беше така. Разделих се по най-добрия начин с феновете. Почти бях подписал в Портсмут при Хари Реднап. Беше много интересно - Реднап искаше да вземе и мен, и Гарет Бари от Астън Вила и да бъдем централни халфове. Случи се преди мача на националния отбор с Беларус с треньор Мъри Стоилов. Оставаха два дни. Всичко беше уредено – трансферът, моите условия. Трябваше само да подпиша на летището в Манчестър и на другия ден да пътувам за националния отбор. Да, но в деня, когато трябваше да подпиша с Портсмут, Мартин О‘Нийл бе направил по-голяма оферта. В 6 часа сутринта представителите на Портсмут ми звъннаха и ми казаха, че Селтик е приел по-голяма оферта – с 2 милиона повече от предложеното от Портсмут. Тогава говорих и с Хари, който беше много честен с мен. Каза, че в момента няма тези пари, за да ги плати. Пожела ми успех и изрази надежда в бъдеще да успеем да работим заедно. Каза ми също, че е загубил и Гарет Бари, защото Мартин О‘Нийл му е предложил нов договор. Така стана, че аз и Гарет Бари заиграхме заедно в Астън Вила.

- Дейвид Бекъм, Шаби Алонсо и Стилиян Петров – знаеш ли какво свързва тези имена? И тримата сте вкарвали гол от центъра във Висшата лига…
- Също един невероятен момент, който дойде в перфектното време. Беше една година след трансфера във Вила. Мартин О‘Нийл не ме пускаше три месеца, беше готов да ме дава под наем. Аз не играех добре. Дойдоха нови футболисти в отбора, сложи ме да играя отдясно, а аз с моята "бързина" и „експлозивност“, ми се падна да играя срещу Ашли Коул от Челси. Много трудно беше да го надбягам. Започнах да играя по-слабо и по-слабо, формата ми падна много. Тогава купи Стийв Сидуел от Челси и Нейджъл Рио-Кокър от Уест Хем. Двама халфове, които играят на моята позиция и вкарват голове. Започнаха те да играят, аз не се справях много добре и три месеца не помирисах терен. Не влизах в групата или играех по 10 минути. Но на една тренировка и двамата се контузиха, а понякога трябва и късмет във футбола. Тренирах усърдно и знаех, че ще дойде този момент, защото във футбола нещата се променят за секунди, а много играчи го забравят. Мартин О‘Нийл ми каза, че ще промени моята позиция, ще играя по-дефанзивно. Каза, че ме е гледал в националния отбор и иска да организирам играта. Имахме бързи флангови футболисти и нападатели като Джон Карю, трябваше да разпределям топката бързо и когато я загубим, да организирам играта. Започнах да играя много добре в няколко мача и дойде този гол срещу Дарби от никъде. Тогава не минавах центъра и трябваше оттам да шутирам. Стана много красиво изпълнение. Децата все още го гледат. Мисля, че съм на 16-о място в класацията за най-красив гол за всички времена във Висшата лига. Много хубав спомен.

- През годините се е говорело, че към теб е имало интерес от Манчестър Юнайтед и Ливърпул. Ако е вярно, защо не стана трансфер?
- Да, имало е интерес. Вече мога да го споделя, защото е отминало. Преди около две години една от дъщерите на Мартин О‘Нийл се омъжи. Тогава от доста години видях Дермът Дезмънд, собственикът на Селтик, който също беше на сватбата. Каза ми, че има един грях към мен, но виновникът е Мартин О‘Нийл. Имало е оферта от Манчестър Юнайтед за мен, но Мартин е бил категоричен, че няма да се раздели с мен, защото съм много важна част от отбора, който иска да гради. Стана ми малко неприятно, но това е бил моят път, който трябваше да извървя. Знаех, че имаше интерес, но на моето място отиде Лиъм Милър. Така е трябвало да стане. Не съм имал възможността да играя в Манчестър Юнайтед, но друг българин – Митко Бербатов го направи и се представи много добре. Може би, ако бях отишъл, нямаше да го вземат. (смее се)


Тагове: Стилиян Петроя, Селтик, Рейнджърс, Манчестър Юнайтед

Коментари

Още Новини


Първа лига
последен мач
Първа лига
следващ мач
Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Как Барса победи Юве в първото дерби в ШЛ

Как Барса победи Юве в първото дерби в ШЛ

Детайлен анализ на мача между Барселона и Ювентус на старта на груповата фаза в Лигата

Ваня Николова
Ваня Николова

Откъде сте? От България. Аха, Стоичков

Откъде сте? От България. Аха, Стоичков

Мачът в Стара Загора не бе от мащабите на ′50 години номер 8′ или като двубоя на Бербатов, но въпреки това се превърна в празник за феновете

BGfootball.com
BGfootball.com

Науката в титлата от Висшата лига (Първа част)

Науката в титлата от Висшата лига (Първа част)

Примерът, който даде Лестър преди два сезона е показателен за това, че нещата са възможни и с помощта извън терена

назаем

Промяна по часовник

Промяна по часовник

На Армията тя върви не от ден-два, а вече година



Играчи има, треньор има, отбор няма, що е то

Играчи има, треньор има, отбор няма, що е то

За съжаление на Левски дори Ботев Гълъбово е по-отбор от тях, видя се на мача за Купата