Берое  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Пирин Благоевград  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
100-те дни на Роси
Познавате ли правилата?
Операция Любо Пенев

07-10-2017 13:37


Надежда има, шанс няма

Надежда има, шанс няма

Моментните избухвания пречат на трезвата преценка за националния отбор

стани фен

Националите днес ще играят срещу Франция в последен, съсредоточаващ в себе си интерес мач от квалификационната група за Световното в Русия. Заемаме обичайното в последно време четвърто място. Квалификацията обаче е повече успех, отколкото обратното. Единствено защото ни даде надежда.

Още с тегленето на жребия едва ли са били много тези, които са ни давали шанс. Франция, Холандия и кошмарът Швеция. Плюс "вечните" допълнения в наша група - Беларус и особено Люксембург. Някакъв все по-далечен спомен, че с Франция и Швеция играхме точно преди великото американско лято, може би даваше някакви фалшиви очаквания. Разликите обаче са много.

Трудно и очаквано начало - с победи над аутсайдерите и загуби (мислехме че ще са по-малки) от фаворитите. Не, няма как да искаш нещо голямо обаче, когато в два двубоя допускаш седем гола, макар и като гост. Като добавим и трите от Люксембург положението не беше никак розово. Не се лъжете - това, че бием у дома е добър показател, но пък никога няма да сме домакини на голям форум...

Успехът срещу Холандия беше безспорен. Като игра и настроение. Но не и като съперник. Опитайте се да се сетите имената за трима играчи на Холандия за 10 секунди. Няма да успеят около 95% от феновете. Дори и да съм сбъркал с процента - статистиката не бърка. Холандия вероятно ще пропусне второ голямо първенство. При това заслужено. Успех с 2:0 за статистиката, но... само толкова.

Че нищо не е както трябва, показа мачът в Беларус, където едрите рогачи от бившата съветска република ни свалиха на земята. При това не ни позволиха да създадем реално голово положение до последната минута. Твърде лош атестат за зараждащите се амбиции.

Люшкането нагоре и надолу продължи с отличния успех над Швеция. У нас сме свикнали да робуваме на резултатите, затова когато треньорът каже, че го интересува играта, малко се поприсмиваме. Да, резултатът е най-важното, но ако няма постоянство в представянето, той ще е мимолетен. Както се и случи. 3:2 срещу Швеция беше както наченка на класа, омешана с много дух, така и щастливо стечение на обстоятелствата - играч на мача вратар, който спаси и дузпа.

Логичното се случи в следващия мач, в който слабият отбор на Холандия ни сложи на земята - 1:3 и край на всякакви надежди за бараж. Ей Богу, какво щяхме да правим на него, като имаме предвид, че освен домакинство, щяхме и да гостуваме.

След осем мача сме на позицията, на която заслужаваме. Падаме навън и бием у дома. "Домакински" отбор не е символ за нещо добро във футбола. Не и на фона на очакванията и амбициите, които традиционно ни съпътстват.

Франция има за какво да играе днес. Успех бетонира отбора на първото място. Нещо подобно беше и преди 24 години с една малка разлика. Тогава Франция имаше звезди, но нямаше отбор в смисъла, който влагаме днес. Онази победа беше велика, но колкото за нас, три пъти повече за французите. След нея националният отбор по футбол стана национална кауза. Последваха световна и европейска титла. Леко отстъпление и след това отново възход. Защото машината понякога може и да скърца, но си върви. А пред нея отбори без стратегия за следващите години нямат шанс.

 

Като нашият, който проспа годините след САЩ′1994. Проспа и втория голям шанс - след Евро 96. Предпочетохме да си играем на началници и специалисти. Затова и гледаме спокойно големите първенства вече над десет години. Без напрежение, ритуали и пр.

Днес може и да бием. Това ще ни даде (отново) надежда, но дали ще ни осигури шанс?


Тагове: Национален отбор, България, Франция, Световно първенство, Мондиал 2018

Коментари

Още Новини


Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Има ли още въпроси за ЦСКА?

Има ли още въпроси за ЦСКА?

Лудогорец беше ощетен, но е съмнително много хора да плачат за него

Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Как Тотнъм се върна на победния път

Как Тотнъм се върна на победния път

Детайлен анализ на мача от Висшата лига между Тотнъм и Стоук Сити

Калоян Кюркчиев
Калоян Кюркчиев

От Златан по-златен няма!

От Златан по-златен няма!

Обича парите, но повече обича футбола

назаем

Любо Пенев трябва да настъпи още по-здраво

Любо Пенев трябва да настъпи още по-здраво

Битката не е срещу лицето Боби, а срещу михайловщината в българския футбол



Лудогорец се уреди с посещение в Ла Скала

Лудогорец се уреди с посещение в Ла Скала

Да играеш срещу Милан е привилегия


16-12-2017
Рождениците днес