Берое  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Пирин Благоевград  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
100-те дни на Роси
Познавате ли правилата?
Операция Любо Пенев

09-10-2017 13:50


Аз наложих Юри Джоркаеф

Аз наложих Юри Джоркаеф

Щях да остана във Франция, ако ми бяха признали дипломата, казва бившият халф на Метц и Гренобъл и треньор на националния отбор Пламен Марков

стани фен



Гостуването на Франция в София бе добър повод за тамошните медии да потърсят за интервю Пламен Марков. 60-годишният директор в ЦСКА все още не е забравил годините, които прекара в Метц и Гренобъл в края на 80-те. Той все още говори и езика. Спомня си с носталгия за времената във Франция, отговаряйки на въпросите на "Екип". Сравнявайки се с някой от днешните играчи, той се описва като Марко Верати: "Не бях груб играч. Когато получавах жълти картони, това бе за протест".

Пристигането му в Метц
Най-силният момент е подписът ми с Метц (през 1985). Бяхме заедно с президента Карло Молинари, един голям господин. В онази епоха бе много трудно за един играч да напусне България и да отиде навън. Правилата в Източна Европа бяха много стриктни. Нямаше как да излезеш, преди да си навършил 28 години. За мен мечтата се превърна в реалност. Не зная защо избрах точно Франция. Една година по-рано имах оферта от Атлетико Мадрид, но не изпълнявах критериите, наложени от властите. Бях все още твърде млад да изляза в чужбина. Адаптацията бе трудна. Не говорех езика. Но шефовете, съотборниците, всички бяха много учтиви, бях добре приет. Само се чувствах неудобно, защото нямах никакъв начин да комуникирам. На терена се получаваше, защото футболният език е универсален. Моят треньор Марсел Юсон ме натовари с големи отговорности. Първата година бързо станах основен играч. Вкарах 8 гола. За чужденец, който тепърва свикваше, това бе отличен актив. Не зная как отбелязах толкова много. Все пак не забравяйте, че в отбора имахме и един от най-големите голмайстори в първенство - Жюл Боканде.

Отношенията с Франция
Не мога да кажа, че всичките ми дни от престоя във Франция са били отлични, но нямаше и лоши моменти. Не съм имал такива нито в личния си живот, нито в професионалния. Не пазя негативни спомени. Франция ми даде много, защото постигнах целта си да завърша моята кариера в чужбина. Обогати ме като човек, срещнах много невероятни личности, с които останах приятел. Запазих контакт с Бернар Зение (бивш нападател на Метц), с Мишел Етор (бивш страж на Метц и треньор на вратарите в юношеския национален отбор) и Бернар Давид (бивш халф на Гренобъл и сега директор на школата на Оксер). Научих много неща във Франция, които ми помогнаха в личния живот. Връщам се там от време на време. В моето семейство сме франкофони, тъй като жена ми учеше френски в София. Също така имам две дъщери, едната от които следва право в Страсбург пет години. Другата е в Сорбоната. Така че Франция имаше голямо влияние в моя живот. Дали е случайност? Не, мисля, че това е било съдба.

Трансферът в Гренобъл
По онова време регламентът не оторизираше френските клубове да имат повече от двама чужденци. Ние бяхме аз и аржентинецът Фернандо Сапия. После клубът взе шотландеца Ерик Блек (1987), така че единият трябваше да си тръгне. Говорих с шефовете, те ме помолиха да помисля. Нямаше как да седя на трибуните, докато другите двама играят. Бях напуснал България заради това. Ето как се разбраха. Метц не ме продаде на всяка цена. Имах две опции: Сошо и Гренобъл. Избрах втората, въпреки че клубът бе във Втора дивизия. Градът ми харесваше, проектът също. Освен това условията бяха много интересни. Подписах договор за 3 години и от втората имах шанса да започна и треньорска кариера.

Гордостта да наложи Джоркаеф
Първата година в Гренобъл мина много добре с Кристиан Далже като треньор и аз като играч. Но втората година нашият президент Марк Брайон имаше амбициите да ни вкара в елита. Още след третия мач бяхме 18-и. Един ден той влезе в съблекалнята и каза, че ще сменим треньора, ако не бием. Направихме 1:1 с Лион и Далже си тръгна. На следващия ден президентът ме повика у тях и ми предложи да поема отбора. Бях само на 31 години. Бях изненадан, въпреки че клубът бе наясно, че съм започнал да се обучавам. Имах клауза да продължа ученето във Франция, макар че бе невъзможно. Така мислих два дни и приех. Имаше шанс да продължа да играя и да бъда треньор едновременно. Но с оглед на това, че все още нямах никакъв опит, реших да се концентрирам само върху треньорството. Освен това знаех, че в отбора има един младок - Юри Джоркаеф, който може да ме наследи в средата. Познавах неговите качества. Но някои в отбора не гледаха добре на моята промоция. Така аз реших да дам капитанската лента на Юри, който бе едва 20-годишен, за да покажа, че аз съм този, който командва. Джоркаеф направи отличен сезон, това бе първата му година като титуляр. После отиде в Страсбург. Това бе много важен трансфер за Гренобъл и гордост за мен. Завършихме сезона девети.

Единственото съжаление
Накрая на сезона отидох при Ги Ру в Оксер. Той тогава бе президент на треньорския синдикат. Обясни ми, че трябва да дам диплома, която е призната във Франция, за да продължа да работя в Гренобъл. Свързахме се с министъра на младежта и спорта, но без отговор. Един ден получихме обаждане. Обясниха ни, че комисията се събира само два пъти в годината, но нямаше смисъл да чакаме, тъй като рискувахме така или иначе отговорът да е негативен. Ако ми бяха направили изключение, това щеше да отвори вратите за всички треньори от Източна Европа. Така се наложи да се трансформирам пак в играч. Нямах никакъв проблем с бившите съотборници, които бях ръководил. Отново заех мястото на Юри, който вече си бе тръгнал, но имах много контузии. Тялото ми вече бе загубило ритъм. Загубих и желание за игра. След края на договора се прибрах в България. От време на време си казвам, че щях да остана много по-дълго във Франция, ако ми бяха признали дипломата.

Юг Сиони/EQUIPE/Тема Спорт


Тагове: Пламен Марков, Юри Жоркаеф, Франция, Мец, Гренобъл

Коментари

Още Новини


Калоян Кюркчиев
Калоян Кюркчиев

От Златан по-златен няма!

От Златан по-златен няма!

Обича парите, но повече обича футбола

Калоян Кюркчиев
Калоян Кюркчиев

Ново световно клубно първенство?

Ново световно клубно първенство?

Супер световната клубна купа би трябвало да види бял свят през 2021 г.

Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Най-сладката работа - съдия зад вратата

Най-сладката работа - съдия зад вратата

Те са безименни и незабележими, но скъпоструващи израстъци на всеки мач

назаем

Най-слабият Милан идва в България

Най-слабият Милан идва в България

Грандът е губил в София - от Академик през 1975 г.



Стават ли футболни чудеса по Коледа

Стават ли футболни чудеса по Коледа

Не са невъзможни, но са крайно съмнителни


14-12-2017
Рождениците днес