Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Трансферно лято 2018
Познавате ли правилата?
Мондиал 2018

16-10-2017 15:05


Как Ливърпул и Юнайтед си разделиха по точка

Как Ливърпул и Юнайтед си разделиха по точка
Gulliver Photos/Getty Images

Детайлен анализ на дербито от Висшата лига между Манчестър Юнайтед и Ливърпул

стани фен

След досадна и сякаш безкрайна почивка за националните отбори се завръщаме към добре познатия клубен футбол. А именно срещата между Ливърпул и Манчестър Юнайтед. За съжаление дербито между двата тима не беше точно Kingsman вълнуващо, а по-скоро се доближи до American Assassin скучно. Но нека все пак погледнем какво се случи в нулевото равенство на Анфилд….

Първото полувреме
Както Юрген Клоп, така и Жозе Моуриньо можеха да се оплачат от кадрови проблеми в навечерието на срещата, тъй като ключови състезатели се върнаха контузени от националните си отбори. Германецът се справи с липсата на Садио Мане като запази 4-3-3 формацията си и изпрати Филипе Коутиньо да запушва дупките по лявото крило, но за португалският му колега ситуацията сякаш бе по-сложна, защото към вече контузеният Пол Погба се присъедини и Маруан Фелайни – отсъствие, което значително намали опциите му в средата на терена. Въпреки някои подозрения, че Юнайтед може да заложи на трима в отбрана, дяволите се подредиха в стандартното за тях 4-2-3-1...


Стартовите формации на двата тима

Още в началото на срещата си пролича, че Ливърпул ще е отборът, който ще владее повече топката. Домакините получиха шанс да разиграват, докато гостите от Юнайтед очевидно приоритизираха блокирането на въпросното разиграване.

За целта във фаза защита червените дяволи се пренареждаха в 442. Това ставаше като крилата (Марсиал и Йънг) се изтегляха назад в халфовата линия, а Мхитарян и Лукаку заиграваха рамо до рамо:



Блокът на Юнайтед бе разположен в близост до централната линия и главната му цел бе да попречи на Ливърпул да изнесе топката. Централните защитници на мърсисайдци (Матип и Ловрен) бяха оставени на спокойствие, но за сметка на това гостите се фокусираха върху отрязването на всичките им опции за пасове.

Мхитарян и Лукаку имаха задачата да блокират центъра на терена като или (1) поставяха в „сандвич“ Хендерсън между себе си или (2) един от тях следваше Хендерсън в моментите, в които англичанинът напускаше позицията си, докато другият нападател на дяволите оставаше на централна позиция.

Останалите две линии имаха съвсем различни задачи. Четиримата халфа на Юнайтед бяха доста персонално ориентирани като всеки един от тях си „хващаше“ по един човек от Ливърпул, докато пък четворката в защита бе идея по-пасивна.



Лукаку и Мхитарян затварят Хендеръсн/центъра на терена. Халфовата линия на Юнайтед покрива близките футболисти на Ливърпул, а защитната четворка има числено предимство срещу триото в атака на домакините. Единствено централните защитници на Ливърпул са оставени да разиграват на спокойствие и без напрежение

Ливърпул отговори на този похват главно чрез движенията на Филипе Коутиньо. Бразилецът често се връщаше назад (понякога дори до централния кръг) за да помага в разиграването и да даде на отбора си числено предимство срещу персонално ориентираната халфова линия на Юнайтед. Тъй като защитниците на гостите не бяха склонни да следват Коутиньо чак толкова далеч, задачата по-често се падаше на Ашли Йънг.



Коутиньо се е върнал да помогне на разиграването. Ролята на негов персонален пазач в случая е поета от Ашли Йънг. Морено и Валенсия остават 1 на 1 на крилото

Коутиньо обаче не беше единственият футболист за мърсисайдци, който се връщаше назад – нещо подобно правеше сравнително често и Роберто Фирмино от позицията си на централен нападател. По този начин вече центъра на терена се оказваше прекалено гъст от играчи на червените и Юнайтед нямаше как да спре изнасянето на топката. Мърсисайдци започнаха все по-често да намират пътища до последната третина на терена.

Тук обаче дойде следващият проблем за домакините. Тъй като и Коутиньо и Фирмино се връщаха и помагаха в изнасянето на топката… в предни позиции липсваха достатъчно хора, които да продължат атаката веднага. За тяхно щастие в този период голяма част от отговорността поеха Вайналдум и Салах. Главно благодарение на индивидуалната техника и добрата игра на двамата, мърсисайдци успяваха да продължат атаките си и да стигат до изстрели към вратата на Де Хеа.

С напредването на полувремето обаче Юнайтед показа любопитна промяна в подхода си. Противно на очакваното, дяволите не разчитаха изцяло на дълги пасове /които да минават над пресата на Ливърпул/, а се опитаха и да организират няколко постепенни атаки.

Целта в разиграването им бе главно да се завърти топката между защитниците и дефанзивните халфове и по този начин да се "примами" пресата на Ливърпул. След това веднага след като домакините се втурнеха да преследват топката, следваха бързи комбинации, повечето от които целяха да изведат Ашли Йънг в свободно пространство на фланга.


Една от комбинациите, които Юнайтед използваше. Защитниците и ДХ примамват пресата на Ливърпул, след което изпращат топката към Лукаку. Лукаку сваля към Мхитарян, който с едно докосване пуска топката за Йънг по крилото

За съжаление обаче повечето от последните пасове/центриранията бяха неточни и така дяволите не стигнаха до кой знае колко интересни възможности.

Към края на полувремето все пак двата отбора си размениха по една изключително добра ситуация – първо Де Хеа спаси много опасен шут на Матип, а след това добавката на Салах не уцели опразнената врата… а след това и Лукаку пропусна да реализира от опасна позиция.

Второто полувреме
Юнайтед започна доста агресивно в началото на втората част като се опита да пресира високо и да атакува. Това обаче продължи едва 2-3 минути, след което Ливърпул успя да си върне контрола върху срещата, благодарение на пресата си.

Някъде тук се разпадна и централният блок на Юнайтед. Дяволите се видяха принудени да се приберат по-дълбоко в собствената си половина. В моментите, в които топката стигнеше до тяхната третина от игрището дори се пренареждаха в любимото на Моу 6-3-1:



Това сгъстяване на играчи в близост до вратата на Де Хеа доста затрудни и създаването на добри положения за Ливърпул. Няколкото добри такива все пак имаше, главно благодарение на добри движения и смени на позиците от страна на Коутиньо и Фирмино.

Към 63-та минута Моуриньо реши, че е време за промени и в бърза последователност вкара в игра Джеси Лингард и Маркъс Рашфорд /напуснаха Мхитарян и Марсиал/. Очевидно португалецът приемаше новото положение на терена и реши да сложи всичките си метафорични яйца в кошницата на контраатаките.  Това обаче не се оказа кой знае колко успешно, тъй като дори в този си състав дяволите не успяха да организират опасни контри.

Мачът продължи по същия модел още известно време и в 77-та минута Клоп реши, че е време и за неговите смени – играта напуснаха Салах и Коутиньо, а на техните места се появиха Даниел Стъридж и Окслейд-Чембърлейн. Малко по-късно и Соланке замени Роберто Фирмино.

Смените на германеца обаче сякаш оказаха негативен ефект върху играта на отбора му и в оставащите минутки до края на редовното  време мърсисайдци не изглеждаха като отбор, който ще отбележи гол. Така срещата приключи при нулево равенство.

Заключение
Моуриньо не изненада с подхода си към срещата. Както често прави при гостувания на големи отбори, тимът на португалеца се фокусира предимно върху играта в защита. Въпреки това през първото полувреме се видя и известна доза желание да се разиграва топката. Не може да се каже обаче същото за втората част, когато гостите се прибраха дълбоко в собствената половина и така и не успяха да организират опасни контраатаки – нещо нетипично за отбор на Моуриньо. Освен това сякаш играта на дяволите в защита също не бе на безупречното ниво, на което сме свикнали от португалеца през годините и положения пред Де Хеа не липсваха. За тяхно щастие обаче въпросните не бяха реализирани. Разиграването на Ливърпул пък изглеждаше подобрено спрямо миналите срещи на отбора… поне до смените в ‘77та минута, които сякаш убиха динамиката в играта им. В крайна сметка отборите си разделиха по точка, от която по-недоволен с оглед положенията следва да е отборът на Юрген Клоп.

 

Източник: bendtnerfan.wordpress.com


Тагове: Анализ, Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Жозе Моуриньо, Юрген Клоп

Коментари

Още Новини


BGfootball.com
BGfootball.com

Провалът VAR!

Провалът VAR!

Две събития белязаха края й - отмененият гол на Иран и симулацията на Неймар

Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Футболът е политика, но политиката няма място във футбола

Футболът е политика, но политиката няма място във футбола

Спортът е спирал войни и не трябва да се позволява да разпалва нови

Златка Замова
Златка Замова

Как татуирано човече закопа цяла нация

Как татуирано човече закопа цяла нация

Аржентина чака поне оставка от Сампаоли за унижението в Русия

назаем

Технологии на SAP помагат на германския футбол

Технологии на SAP помагат на германския футбол

Изкуственият интелект и машинното обучение играят ключова роля



Тръгвам си, защото тялото ме моли

Тръгвам си, защото тялото ме моли

Надявам се да има още много футбол в мен, искам да играя до 40, но не знам дали ще го направя, споделя Андрес Иниеста


Спортни новини