Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Трансферно лято 2018
Познавате ли правилата?
Мондиал 2018

01-11-2017 13:00


Как Моуриньо победи кибритлиите

Как Моуриньо победи кибритлиите
Gulliver Photos/Getty Images

Детайлен анализ на мача от Висшата лига между отборите на Манчестър Юнайтед и Тотнъм Хотспър

стани фен

Преди срещата и двата отбора разполагаха с еднакъв точков актив, но ситуациите, в които се намираха сякаш бяха различни. Юнайтед, доскоро лидери в класирането, загубиха точки срещу Хъдърсфилд и Ливърпул като конкретно второто отново повдигна въпроса за подхода на Моуриньо в мачовете с отбори от топ 6. Тотнъм пък, макар и в трудна серия, се намираха на гребена на вълната след престижно равенство с Реал Мадрид на Бернабеу и разгромното 4-1 над Ливърпул в предишния кръг.

Първото полувреме
Преди срещата и двамата мениджъри имаха моралното право да се оплачат от тегобите на съдбата а.к.а отсъстващи ключови фигури. За Тотнъм това бяха по-големият от хляба Хари Кейн (да, днес ще крадем лафове от Самуил Петканов) и все още невъзстановеният за 90 минути Муса Дембеле. За Юнайтед пък Моу не можеше да разчита на домашния си любимец – Маруан Фелайни –  и Пол Погба. В крайна сметка Почетино избра да заложи на 3-5-2, а португалският му колега – на 3-4-1-2.



Началото на срещата бе бурно и Юнайтед демонстрира скоростта, с която разполага в настоящият си състав – бързите Рашфорд и Лукаку водеха атаката, а по фланговете се включваха Ашли Йънг и Антонио Валенсия.

След тези първоначални минути обаче срещата закономерно взе да се успокоява и динамиката на мача се попромени. Гостите се заеха да разиграват по-продължително, а ние пък видяхме какъв точно бе планът на Моуриньо да спре въпросното изнасяне на топката.

Типично в негов стил, португалският специалист реши да не хвърля кой знае колко сили в пресиране на защитниците на Тотнъм и вместо това предпочете да отреже всичките им опции за пасове към халфовата линия. Именно това бе и основната причина Моуриньо да избере 3-4-1-2 в днешната среща – тази формация му осигуряваше естествен дублаж на всички противникови футболисти в средата на терена:



3-4-1-2 формацията на Юнайтед осигури персонален пазач за всеки един от халфовете на Хотспър. В същото време тримата ЦЗ на дяволите имаха числено предимство срещу Сон и Деле Али. На Рашфорд и Лукаку пък се падна да насочват изнасянето на топката на Тотнъм

Както се вижда от подредбата, всеки един от играчите в центъра на терена за Тотнъм си имаше директен противник – Юнайтед в голяма степен използваше похвати от персоналната защита в такива моменти.

Любопитна бе и ролята на двамата нападатели на червените – Маркъс Рашфорд и Ромелу Лукаку. Двамата често се позиционираха от вътрешната страна на страничните централни защитници на Тотнъм (както е показано на картинката горе). Така реално те принуждаваха шпорите да изнасят играта чрез Ерик Дайер, който в днешната среща се намираше в сърцевината на защитната тройка (среден централен защитник? Централен централен защитник? Кое е истински израз?).

Разбира се, зад това се криеше хитър замисъл – целта бе да се остави Дайер на спокойствие да се опита да подаде към съотборник в центъра на терена, след което Лукаку и Рашфорд атакуваха получателя, щраквайки капанът:



Трябва да се отбележи обаче, че е напълно възможно Почетино да е очаквал нещо подобно и именно това да е причината Дайер да намери място в стартовите 11 вместо обикновено предпочитания за тази позиция Давинсон Санчез. Англичанинът сякаш се чувства идея по-комфортно с топката в крака от колумбийския си колега.

Въпреки всичко Тотнъм демонстрираха няколко хитри похвата, чрез които сравнително често успяваха да продължат разиграването си през центъра. Най-често това се случваше благодарение на доброто им използване на двойни пасове или пък благодарение на Ян Вертонген, който от позицията си на ляв централен защитник на няколко пъти спечели метри с дрибъл и пообърка организацията на Юнайтед.

За съжаление на шпорите обаче до кой знае какви опасности така и не се стигна, тъй като повечето от въпросните комбинации завършваха с изстрели от значително разстояние – защитният блок на Юнайтед се оказа прекалено добър за нещо друго.

В моментите, в които Юнайтед си спечелваше топката пък също станахме свидетели на интересен подход. Червените дяволи демонстрираха желание да изнасят постепенно, вместо да прескачат пресата на Тотнъм с дълги пасове както се очакваше.

В такива моменти, благодарение на формациите, халфовите линии на двата отбора оставаха огледални. Разликата обаче дойде от поведението на двамата нападатели за Тотнъм в днешната среща (Сон и Деле Али). Двойката за шпорите бе значително по-агресивна в действията си и не оставяше толкова време на централните защитници на Юнайтед да изнасят спокойно.

Резултатът от тази агресия бяха няколко отнети топки (завършили с неуспешни контри), но по-значимо – повече контрол на Тотнъм над топката през първото полувреме.

Все пак към края на тази първа част се появиха и няколко по-динамични периода, в които двата отбора си разменяха атаки на скорост – ту към едната врата, ту към другата. Това се дължеше главно на факта, че и двата тима прибързваха с решенията си веднага щом отнемат топката – това поразчупи огледалната структура и се появиха повече пространства, които да бъдат използвани.

Защитите на Тотнъм и Юнайтед обаче се представиха доста стабилно в тези малки периоди и двата тима се прибраха на почивката при нулево равенство.

Второто полувреме
Втората част започна доста силно за Юнайтед – очевидно червените дяволи бяха решили да вдигнат оборотите, показаха повече агресия в пресата и сякаш временно натикаха гостите в собствената им половина.

Почетино реагира бързо на тази нова ситуация, правейки две бързи промени. В 61-вата минута в игра се появиха Муса Дембеле и Фернандо Йоренте на местата на Сон и Сисоко.



Тотнъм след смените

Целта бе очевидна – отборът порастна с няколко сантиметра заради присъствието на Фернандо Йоренте и съвсем закономерно в последните минути се търсеха все повече дълги топки към Цар Лъв. Муса Дембеле пък следваше да гарантира малко повече сигурност при разиграването и задържането на топката (а и без това Сисоко просто правеше слаб мач до момента).

Ефект веднага се забеляза – видяхме как Тотнъм постепенно успя да си върне контрола върху коженото кълбо, видяхме и няколко дълги паса към Йоренте.

Моуриньо обаче също не се забави да отреагира и пусна в игра последователно първо Джеси Лингард, а след това и Антони Марсиал (на местата на Мхитарян и Рашфорд). Идеята тук сякаш отново бе очевидна – повече скорост и свежест при бързите контри.

В следващите минути видяхме по едно добро положение и за двата тима – първо топката дойде малко неудобна за Деле Али след чудесен пас от страна на Ериксен и англичанинът не успя да я насочи добре, а после и Ромелу Лукаку удари страничният стълб с глава (изстрел, разбира се, а не че си е треснал главата в гредата).

Решаващият момент в срещата обаче дойде в ‘80тата минута, когато след дълго изпълнение на аут, Лукаку отклони с глава топката за Марсиал, който се озова сам срещу Лорис и направи резултата 1:0.

Почти нищо не се промени до края на срещата и възпитаниците на Моу си тръгнаха с трите точки.

Заключение
Моуриньо реши да използва формация, която направи така, че всеки един от халфовете на двата отбора да си има директен противник. Това затрудни доста разиграването на шпорите, които трудно стигаха до опасни положения. В същото време Юнайтед демонстрира по-атакуващ подход спрямо срещата с Ливърпул, но също не успяха да създадат кой знае какво пред Лорис. Така двата отбора се прибраха на почивката след едно горе-долу равностойно полувреме, въпреки доминацията в притежанието на топката от страна на Тотнъм. През втората част както Почетино, така и Моуриньо направиха промени, с които се надяваха да наклонят везните в полза на своите отбори. Малко преди края на двубоя Марсиал донесе успеха за червените дяволи, които със сигурност са доволни от резултата, докато Тотнъм по-скоро си тръгна с леко горчиво чувство след една сравнително равностойна среща.

 

Източник: bendtnerfan.wordpress.com


Тагове: Висша лига, Манчестър Юнайтед, Тотнъм Хотспър, анализ, Маурисио Почетино

Коментари

Още Новини


BGfootball.com
BGfootball.com

Провалът VAR!

Провалът VAR!

Две събития белязаха края й - отмененият гол на Иран и симулацията на Неймар

Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Футболът е политика, но политиката няма място във футбола

Футболът е политика, но политиката няма място във футбола

Спортът е спирал войни и не трябва да се позволява да разпалва нови

Златка Замова
Златка Замова

Как татуирано човече закопа цяла нация

Как татуирано човече закопа цяла нация

Аржентина чака поне оставка от Сампаоли за унижението в Русия

назаем

Технологии на SAP помагат на германския футбол

Технологии на SAP помагат на германския футбол

Изкуственият интелект и машинното обучение играят ключова роля



Тръгвам си, защото тялото ме моли

Тръгвам си, защото тялото ме моли

Надявам се да има още много футбол в мен, искам да играя до 40, но не знам дали ще го направя, споделя Андрес Иниеста


Спортни новини