Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Трансферно лято 2018
Познавате ли правилата?
Мондиал 2018

02-11-2017 11:46


Средно ниво в Италия не значи топ класа в България

Средно ниво в Италия не значи топ класа в България

Имат ли основание феновете на Левски да очакват чудеса от Делио Роси?

стани фен

Когато стана ясно, че Делио Роси е кандидат за треньор на Левски, първата реакция на някои от медиите беше припомнянето на неприятен епизод от кариерата му - бой със сменен футболист. Чак на второ и на практика последно място беше фактът, че е печелил Купата на Италия през 2009 г. Преди това, а и след този момент Делио Роси е име, което се свързва с незадоволителни резултати в средняшки отбори.

Любопитен факт е, че българските отбори като цяло не се страхуват особено от италианските представители на златната среда, поне в последните години. ЦСКА елиминира Парма, след това Левски би шута на Киево и Удинезе, победи веднъж и Лацио (между другото, няколко месеца след успеха им за Купата, но вече без Роси), а Лудогорец не се притесни да свие перките на същия този римски гранд.

Когато Роси пристигна в България ентусиазмът в редиците на редовите сини фенове не беше голям и имаше защо - статистиката не беше, а и все още не е най-добрия приятел на италианеца. Лично аз тогава си помислих, че в състоянието на "сините", до което ги докара треньорство на Николай Митов, ситуацията в която биха могли да стигнат нивото на италиански средняк, подчертавам - що се отнася до тактическа дисциплина, е достатъчна основа за поемане на гранда нагоре. Да, но после се сетих за горните мачове и теорията отиде "на кино".

У нас 2-3 поредни победи са в състояние да накарат пишещите да залеят с оди любимците си. Случи се и този път. Роси беше промотиран за "английски мениджър", искаше се да поеме цялата власт, особено след като тръгна и играта на т.нар. "звезди". Всъщност само една - Обертан. За него обаче после.

След Лацио, Роси започва в Палермо и остава в Сицилия малко повече от сезон. После е във Фиорентина. Следва Сампдория и Болоня. След две години без работа идва в Левски. Хвърляме поглед над постиженията на отборите му в края на сезона. Набива се нещо много важно - места в златната среда, които за Палермо може да са добри, но за Фиорентина не особено. Другото интересно нещо от статистиката - всеки сезон тимът му получава повече голове отколкото вкарва.

Сезон 2011/2012 може да каже много на феновете на Левски. Фиорентина и Роси се разделят два кръга преди края, след последния кръг тимът е на 13-то място, отбелязал 37 гола в 38 кръга. Само изпадналите Новара и Чезена имат по-малко. При защитата нещата са доста по-добри. Отборът е допуснал 43 гола, докато четвъртият Лацио например е с 47, а петият Наполи с 46. Над 50 получават Рома, Интер, Парма. Да, но това не носи успех. Потвърдено е.

Разбира се трябва да се отчете и фактът, че да водиш средняк в Италия е гаранция, че може да имаш добри играчи, но не и много звезди. Малко по-различно е, ако си начели на гранд, макар и малко поувяхнал, в България.

Левски започна с три поредни победи под негово ръководство и вървеше във възходяща линия в резултатите - 2:0 срещу Дунав, 3:0 срещу Пирин (който не е победен през сезона нито от ЦСКА, нито от Лудогорец) и... на практика най-сериозния пълен успех до момента - 4:0 срещу Славия. Другите победи - трудни 1:0 с Черно море (веднага след оттеглянето на Гонзо) и Етър. Останалото е не по-малко важно - Левски не загуби от Лудогорец у дома и пак там (символично) от ЦСКА.

С Левски Роси обаче има две загуби, които са срещу на практика преки конкуренти - Лудогорец и Ботев. Не успя да бие нито един от отборите с амбиции - ЦСКА, Лудогорец, Ботев, Берое.

Добрата новина до преди две седмици беше силната защита. Тя обаче се огъна четири пъти срещу двата най-сериозни конкуренти Лудогорец (0:2) и ЦСКА (2:2).

И докато в крайна сметка Яблонски, Ейлофсон и останалите в защита вдъхват респект - в нападение нещата не са впечатляващи. След Славия Левски има четири победи (три за шампионат и една за Купата), в които е надделял само веднъж с повече от един гол. В предни позиции нещата са откровено трагични. Новите попълнения Буш и Мапуку са абсолютни провали. Единият губи повече време да се извинява (индиректно) на феновете, заради обидите към тях и клуба, докато беше играч на ЦСКА, а другият говори за себе си в 3 л. ед. ч., което е предпоставка за футболен нарцисизъм, при който ако не се казваш Златан Ибрахимович си просто смешен. Какъвто е на терена Джуниор Мапуку. Бабатунде отдавна се разбра, че е менте, какъвто е и Франсис Нар.

Обертан е съвсем различна тема, но и неговото представяне е класическо до бруталност. Силно начало и влизане в познатото русло. Ама този футболист в събота ще изиграе мач 14 за отбора си в първенството, а това не го е правил от сезон 2012-2013 в Нюкасъл. Предишната година пък е рекордна за него в периода му след напускане на Бордо - 23 мача. Тогава е и рекордът му за изиграни минути - 1562. В момента в Левски държи второто място с около 500 по-малко.

Изводите - за близо 12-годишна кариера Обертан не е показал нищо особено. Съмнително е, че ще се случи в София, съмнително е и че ще има възможност да научи българския. Просто ще отлети към поредния си клуб, без да остави кой знае каква следа. Между другото, да почерпи след следващия си гол и още повече след още по-следващия, защото с първия ще изравни рекорда си от отбелязани голове в един сезон, а със следващия ще го подобри.

Това е статия, която не анализира, а показва статистика. Едно много важно нещо в света на спорта и в частност футбола. Изключенията и отклоненията от нея са възможни, но епизодични. А коментарът е, че ръководство и фенове на Левски сякаш се довориха на грешните изпълнители. Треньор, който няма как да стане по-добър и играч, който няма как да вдигне нивото си, което с много условности, трудно би стигнало и около средното.

Става дума все пак за двете най-важни фигури на Герена. Селекция от над 10 имена винаги е проблем. Предишните очевидно не са ставали, а тези ще трябва да ги почакаш. Е някои няма да ги чакат, но и това бе лесно предвидимо. Проблемът на Роси е, че в Левски никой няма да чака и него и след още 2-3 незадоволителни мача ще влезем в познатата сага - "Пълно доверие", "Роси остава" и накрая "Чао". На пък Обертан му е все едно - той е играл в Манчестър Юнайтед, ще си намери друг отбор-наивник без проблем.


Тагове: Левски, Делио Роси, Габриел Обертан

Коментари

Още Новини


Първа лига - редовен сезон
последен мач
Първа лига - редовен сезон
следващ мач
BGfootball.com
BGfootball.com

България се хвана на хорото

България се хвана на хорото

Големите очаквания са в ход, но те са неизбежни, ако искаме да се върнем в Лигата на Четвъртите в света

Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Състезание в сянка

Състезание в сянка

Новата Лига на нациите е ненужно и безинтересно приключение за участниците

Златка Замова
Златка Замова

Първа Ла Лига без Кристиано и Иниеста

Първа Ла Лига без Кристиано и Иниеста

Барса пръсна 500 милиона за играчи, Реал и Атлетико на борба с нови сили

назаем

Крайно несериозно, Левски!

Крайно несериозно, Левски!

Бившият лидер на Синя България със сериозна критика след последния трансфер на Герена



Тодор Недепев би паснал като дялан камък в ЦСКА

Тодор Недепев би паснал като дялан камък в ЦСКА

Оценки за селекцията на червените обаче не може да се дават преди зимата


Спортни новини