Берое  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Пирин Благоевград  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
100-те дни на Роси
Познавате ли правилата?
Операция Любо Пенев

02-11-2017 11:46


Средно ниво в Италия не значи топ класа в България

Средно ниво в Италия не значи топ класа в България

Имат ли основание феновете на Левски да очакват чудеса от Делио Роси?

стани фен

Когато стана ясно, че Делио Роси е кандидат за треньор на Левски, първата реакция на някои от медиите беше припомнянето на неприятен епизод от кариерата му - бой със сменен футболист. Чак на второ и на практика последно място беше фактът, че е печелил Купата на Италия през 2009 г. Преди това, а и след този момент Делио Роси е име, което се свързва с незадоволителни резултати в средняшки отбори.

Любопитен факт е, че българските отбори като цяло не се страхуват особено от италианските представители на златната среда, поне в последните години. ЦСКА елиминира Парма, след това Левски би шута на Киево и Удинезе, победи веднъж и Лацио (между другото, няколко месеца след успеха им за Купата, но вече без Роси), а Лудогорец не се притесни да свие перките на същия този римски гранд.

Когато Роси пристигна в България ентусиазмът в редиците на редовите сини фенове не беше голям и имаше защо - статистиката не беше, а и все още не е най-добрия приятел на италианеца. Лично аз тогава си помислих, че в състоянието на "сините", до което ги докара треньорство на Николай Митов, ситуацията в която биха могли да стигнат нивото на италиански средняк, подчертавам - що се отнася до тактическа дисциплина, е достатъчна основа за поемане на гранда нагоре. Да, но после се сетих за горните мачове и теорията отиде "на кино".

У нас 2-3 поредни победи са в състояние да накарат пишещите да залеят с оди любимците си. Случи се и този път. Роси беше промотиран за "английски мениджър", искаше се да поеме цялата власт, особено след като тръгна и играта на т.нар. "звезди". Всъщност само една - Обертан. За него обаче после.

След Лацио, Роси започва в Палермо и остава в Сицилия малко повече от сезон. После е във Фиорентина. Следва Сампдория и Болоня. След две години без работа идва в Левски. Хвърляме поглед над постиженията на отборите му в края на сезона. Набива се нещо много важно - места в златната среда, които за Палермо може да са добри, но за Фиорентина не особено. Другото интересно нещо от статистиката - всеки сезон тимът му получава повече голове отколкото вкарва.

Сезон 2011/2012 може да каже много на феновете на Левски. Фиорентина и Роси се разделят два кръга преди края, след последния кръг тимът е на 13-то място, отбелязал 37 гола в 38 кръга. Само изпадналите Новара и Чезена имат по-малко. При защитата нещата са доста по-добри. Отборът е допуснал 43 гола, докато четвъртият Лацио например е с 47, а петият Наполи с 46. Над 50 получават Рома, Интер, Парма. Да, но това не носи успех. Потвърдено е.

Разбира се трябва да се отчете и фактът, че да водиш средняк в Италия е гаранция, че може да имаш добри играчи, но не и много звезди. Малко по-различно е, ако си начели на гранд, макар и малко поувяхнал, в България.

Левски започна с три поредни победи под негово ръководство и вървеше във възходяща линия в резултатите - 2:0 срещу Дунав, 3:0 срещу Пирин (който не е победен през сезона нито от ЦСКА, нито от Лудогорец) и... на практика най-сериозния пълен успех до момента - 4:0 срещу Славия. Другите победи - трудни 1:0 с Черно море (веднага след оттеглянето на Гонзо) и Етър. Останалото е не по-малко важно - Левски не загуби от Лудогорец у дома и пак там (символично) от ЦСКА.

С Левски Роси обаче има две загуби, които са срещу на практика преки конкуренти - Лудогорец и Ботев. Не успя да бие нито един от отборите с амбиции - ЦСКА, Лудогорец, Ботев, Берое.

Добрата новина до преди две седмици беше силната защита. Тя обаче се огъна четири пъти срещу двата най-сериозни конкуренти Лудогорец (0:2) и ЦСКА (2:2).

И докато в крайна сметка Яблонски, Ейлофсон и останалите в защита вдъхват респект - в нападение нещата не са впечатляващи. След Славия Левски има четири победи (три за шампионат и една за Купата), в които е надделял само веднъж с повече от един гол. В предни позиции нещата са откровено трагични. Новите попълнения Буш и Мапуку са абсолютни провали. Единият губи повече време да се извинява (индиректно) на феновете, заради обидите към тях и клуба, докато беше играч на ЦСКА, а другият говори за себе си в 3 л. ед. ч., което е предпоставка за футболен нарцисизъм, при който ако не се казваш Златан Ибрахимович си просто смешен. Какъвто е на терена Джуниор Мапуку. Бабатунде отдавна се разбра, че е менте, какъвто е и Франсис Нар.

Обертан е съвсем различна тема, но и неговото представяне е класическо до бруталност. Силно начало и влизане в познатото русло. Ама този футболист в събота ще изиграе мач 14 за отбора си в първенството, а това не го е правил от сезон 2012-2013 в Нюкасъл. Предишната година пък е рекордна за него в периода му след напускане на Бордо - 23 мача. Тогава е и рекордът му за изиграни минути - 1562. В момента в Левски държи второто място с около 500 по-малко.

Изводите - за близо 12-годишна кариера Обертан не е показал нищо особено. Съмнително е, че ще се случи в София, съмнително е и че ще има възможност да научи българския. Просто ще отлети към поредния си клуб, без да остави кой знае каква следа. Между другото, да почерпи след следващия си гол и още повече след още по-следващия, защото с първия ще изравни рекорда си от отбелязани голове в един сезон, а със следващия ще го подобри.

Това е статия, която не анализира, а показва статистика. Едно много важно нещо в света на спорта и в частност футбола. Изключенията и отклоненията от нея са възможни, но епизодични. А коментарът е, че ръководство и фенове на Левски сякаш се довориха на грешните изпълнители. Треньор, който няма как да стане по-добър и играч, който няма как да вдигне нивото си, което с много условности, трудно би стигнало и около средното.

Става дума все пак за двете най-важни фигури на Герена. Селекция от над 10 имена винаги е проблем. Предишните очевидно не са ставали, а тези ще трябва да ги почакаш. Е някои няма да ги чакат, но и това бе лесно предвидимо. Проблемът на Роси е, че в Левски никой няма да чака и него и след още 2-3 незадоволителни мача ще влезем в познатата сага - "Пълно доверие", "Роси остава" и накрая "Чао". На пък Обертан му е все едно - той е играл в Манчестър Юнайтед, ще си намери друг отбор-наивник без проблем.


Тагове: Левски, Делио Роси, Габриел Обертан

Коментари

Още Новини


Първа лига
последен мач
Първа лига
следващ мач
BGfootball.com
BGfootball.com

Стадион Варна май скоро няма да има

Стадион Варна май скоро няма да има

По строежа почти не се работи, хора се навъртат едва от няколко дни

Калоян Кюркчиев
Калоян Кюркчиев

Un amore grande

Un amore grande

Модена остава един спомен от един друг италиански футбол – този, в който честната игра се цени

Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Грозната мода да обвиняваш със закъснение

Грозната мода да обвиняваш със закъснение

Сексуалното насилие е сериозен проблем, но разкрит години по-късно е просто евтин PR

назаем

Кой ще издуха ноевската шкембе-чорба?*

Кой ще издуха ноевската шкембе-чорба?*

Или всичко за старта на операцията ′Боби вън от БФС′



Думам ти Боре, сещай се пътнико

Думам ти Боре, сещай се пътнико

Боримиров би трябвало да знае, че смяната му се гласи от близо една година


20-11-2017
Рождениците днес