Берое  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Пирин Благоевград  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Обзорите на 2017 г.
Познавате ли правилата?
Трансферна зима 2018

07-11-2017 14:48


Изводите от Супер Неделята

Изводите от Супер Неделята
Gulliver Photos/Getty Images

Анализ на дербитата от изминалия кръг във Висшата лига

стани фен

Реших тази седмица да не пиша анализ. Също така реших да компенсирам като нахвърлям няколко бързи мисли за днешните мачове в най-обикновен пост на фб страницата. Само, че обемът излезе малко извън контрол

Затова това и правим:

Тотнъм - Кристъл Палас



Сравнително слаб мач за Тотнъм, но пък точките са в торбата, което е и важното за тях в края на един доста тегав месец включващ срещи с Ливърпул, Юнайтед и 2х Реал Мадрид.

Палас използваха типичен Дядо Рой подход – заложиха на стабилна защита в 442 блок. Планът им за атаката пък можеше да се обобщи с една дума – контри. Дотолкова, че на върха на атаката бяха две типични крила (Заха и Таунсенд) – има ли скорост за контрите, всичко е ОК. В интерес на истината 442-то им беше доста добре изпълнено и Тотнъм изпитваха трудности да стигат до вратата на Сперони.

На почивката Почетино смени Хари Уинкс (който беше опорния халф в 352) с Муса Дембеле. Тъй като Дембеле предлага повече стабилност при прехода от атака в защита, този ход дойде в гарнитура с повече смелост от страна на Вертонген и Санчез (страничните ЦЗ на тотнъм). Двамата започнаха да дриблират напред да изнасят топката и така успяха да набутат Палас в половината им. Положенията обаче все още бяха йок, а Палас стигнаха до няколко опасни контри заради по-авантюристичните роли на Вертонген и Санчез. Както и да е, съдбата отреди Тотнъм да поведе в мача. В този миг сякаш всичко приключи за дядо Рой. Отборът му нямаше план Б, за когато получи гол първи. Палас опита да пресира високо с надеждата да спечели топката и евентуално да измисли нещо. Очаквано не беше изпълнено много добре и не се и получи. Напротив, само се отвориха още пространства за бързи атаки на Спърс, когато пресата им се чупеше. Сон обаче бе благосклонен и изпусна да направи резултата по-голям. Накрая 1-0 за Тотнъм с малко късмет (късмет, че те самите не получиха гол преди да поведат). Still важни 3 точки.

Манчестър Сити - Арсенал

Голямата изненада беше формацията на Арсенал. Като гледахме стартовите състави, всички си мислехм, че ще е вариант с 4ма в защита. Само, че Венгер явно имаше друго предвид и пусна Франсис Коклен като... централен защитник в тройка с Монреал и Косчелни.

Явно стресна малко и Сити поне в началните минути. Артилеристите опитаха много висока и агресивна преса в началните 10тина минути… защитниците на гражданите обаче се справиха по чудесен начин с нея, като трябва специално да се спомене Джон Стоунс, който имаше най-трудната роля от тях и се справи прекрасно с нея. Кофти в тези моменти за Арсенал беше, че въпреки че пресата им бе добра… Сити я чупеха и след това атакуваха на скорост. Което заболя. Гражданите веднага стигнаха до няколко опасни ситуации, които обаче пропуснаха. След 10тина минути Арсенал се видяха принудени да се откажат от пресата и се поприбраха назад (541). Играта им в защита също бе сравнително добра, но КДБ успя да реализира за 1:0 и даде преднина на Сити. След това артилеристите показаха желание да позадържат топката и да организират постепенни атаки. Пресата на Сити обаче бе прекалено добра за това, домакините си печелеха топката и атакуваха на скорост. А точно този момент – момента на прехода от атака в защита е ахилесовата пета на Арсенал. Последваха доста неприятности за гостите и само наистина многото неточности при финалния пас/шут им позволиха да се приберат на почивката при резултат от само 1:0. В самия край на полувремето все пак и Арсенал стигна до едно готино положение за гол.

Скоро след подновяването на играта.. Сити поведе с 2-0 с гол от дузпа. Мачът реално изглеждаше свършил… поне за няколко минути, когато Арсенал успя да върне 1 гол след грешка в синята отбрана. Гражданите отново се втурнаха напред след това и скоро вкараха трети гол (от засада, която не бе маркирана) – 3:1. Реално срещата приключи тогава и Сити доиграха спокойно до края. Продължиха обаче с нескопосаните отигравания в заключителните моменти и изпуснаха още положения за голове. Някой може да каже, че съдията е решил срещата и решителния гол наистина бе от засада… но пък с оглед играта Сити категорично заслужаваше победата, така че едва ли има място за кой знае колко морални спорове. Това, което е плашещото е, че гражданите изиграха сравнително слаб мач по свои стандарти (много непредизвикани грешки и несериозни отигравания в заключителните фази)… и въпреки това нямаха кой знае какъв проблем да победят отбор на Арсенал, който всъщност направи един от най-добрите си мачове за сезона.

Челси - Манчестър Юнайтед

Моу заложи на подход, който бе много подобен на този от победата над Тотнъм (има я в блога за не-челите). Португалецът отново се фокусира главно върху неутрализирането на формацията на съперника… и тъй като и Челси и Тотнъм използваха 352, изборът на Моу бе 3412 и в двете срещи.

В началото на срещата Юнайтед демонстрираха желание да разиграват и да изнасят с къси пасове (вместо да търсят дълги подавания както доскоро правеха отборите на Моуриньо срещу “сериозни” отбори). Това обаче не сработи срещу 532 блока на Челси и отличната им дефанзивна преса. Сините успяваха да избутат играта към един от двата фланга, където изведнъж насищаха с играчи, печелеха топката и контраатакуваха. От доста от тези контраатаки не излезе нищо обаче, тъй като Юнайтед се справиха добре с овладяването им. Резултатът обаче бе, че постепенно Челси започнаха да доминират притежанието на топката, задържайки я директно в противниковата половина. В тези моменти се видя, че Юнайтед се защитава залагайки доста на двойки персонални пазачи по терена (типично за Моуриньо). Това направи разиграването на Челси трудно. Но пък защитния подход на Юнайтед не бе чааак толкова добре изпълнен и червените често оставяха прекалено лесни възможности за смени на посоката на атаката – в такива моменти се видя чудесно и ролята на Бакайоко, който често правеше опасни спринтове и обираше топките след такива смени. За съжаление на лондончани обаче Бакайоко не е…. ъм, много добър в ритането на топката и нищо не излезе от доста от ситуациите. Все пак Челси контролираха играта, а Юнайтед така и не успяха да застрашат по никакъв начин Куртоа. Персоналните ориентации на Моу често означаваха, че няма и много шансове за контраатаки.

Второто полувреме продължи по същия начин. Даже дори малко по-силно начало за Челси отколкото беше в края на първото и закономерно се стигна до гол – 1:0, Мората (страхотен спринт на Бакайоко при гола). Вече беше ясно, че Моу трябва обръща мача. Португалецът опита да го направи като вкара Марсиал и любимият си план Б – Маруан Фелайни и смени подредбата на отбора в 4231. Това означаваше, че Юнайтед се отказаха от това да са “огледално” подредени спрямо Челси. За съжаление на дяволите обаче ефектът беше далеч от търсения – загубиха още повече контрола върху срещата и Челси изпуснаха още няколко добри ситуации да увеличат резултата (Мората, Бакайоко – вас соча). В заключителните 7-8 минути все пак Юнайтед успяха да осъществят някакъв натиск, благодарение донякъде и на идея кофти смени от Конте. Натискът естествено се състоеше в изсипване на топки към Маруан Фелайни в наказателното. В самия край на мача именно той имаше един шанс да вкара гол. Не се получи обаче и срещата завърши 1:0.

В заключение... Моу отново излезе за 0:0 в гостуване на голям отбор. Защитата обаче отново не бе достатъчно стабилна, че да оправдае подобен подход. Липсваше и заплахата от контраатаките. Което бе лоша комбинация и доведе до заслужена загуба в случая. Не приемам само критиките към Лукаку, които гледам започват да се появяват – няма как да се очаква от Лукаку да направи кой знае какво при положение, че топката почти не стигна до него в цялата среща. Няма как да се върне, да си вземе сам топката и да мине целия отбор на Челси преди да вкара, нали? #отборнаигра


Тагове: Висша лига, анализ

Коментари

Още Новини


BGfootball.com
BGfootball.com

Най-голямата победа*

Най-голямата победа*

В памет на Сирил Риджъс

Валентин Маринов
Валентин Маринов

Хайде по-спокойно, това е само една анкета

Хайде по-спокойно, това е само една анкета

Отмина церемонията за Млад спортист на годината в анкетата на Viasport.bg за 2017 г., но продължават да валят въпроси

Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Как Ливърпул взе трите точки от Лестър

Как Ливърпул взе трите точки от Лестър

Детайлен анализ на мача от Висшата лига игран в последните часове на 2017-та година

назаем

Нов автогол! Но съдията може и да не го признае

Нов автогол! Но съдията може и да не го признае

Левски се отплаща за многото подаръци, които получи през есента



Избори по байганьовски

Избори по байганьовски

Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, казваше героят на Алеко