Берое  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Пирин Благоевград  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Обзорите на 2017 г.
Познавате ли правилата?
Трансферна зима 2018

14-12-2017 16:12


Как Тотнъм се върна на победния път

Как Тотнъм се върна на победния път
Gulliver Photos/Getty Images

Детайлен анализ на мача от Висшата лига между Тотнъм и Стоук Сити

стани фен

Наясно съм, че идеалният начин да се подновят анализите би бил със среща от ШЛ коментирана от Борето Касабов, но уви – такава няма и се насочваме към Тотнъм и Стоук. Преди срещата шпорите се намираха в най-лошата си форма от началото на първенството и нямаха нито една победа в предходните 4 мача (равенства с Уотфорд/УБА и загуби от Арсенал/Лестър). При гостите пък ситуацията също не бе розова, тъй като защитата на Стоук бе допуснала цели 30 попадения дотук през сезона – второто най-лошо постижение в страната… макар и да трябва да отбележим, че 7 от въпросните попадения паднаха само в един мач (Сити).

Двата отбора решиха да игнорират съществуването на резервни екипи, един срещу друг се изправиха по 11 човека облечени в бяло и в бяло на червени райета и така започна…

Първото полувреме
Моурисио Почетино най-накрая успя да даде почивка на някои от ключовите си играчи през седмицата, благодарение на безсмислен мач срещу Апоел Никозия в ШЛ. Така в стартовия състав се завърнаха отпочинали Ериксен и Кейн, а кадровите проблеми в защита продиктуваха завръщането на формация с 4ка отзад. Марк Хюз пък заложи на модерното в момента 343/541 с Диуф на върха на атаката, подкрепян по фланговете  от Шакири и звучния Чупо-Мотинг.



Още от началото Стоук показаха, че ще са по-пасивният тим в срещата и се прибраха на  541 блок близо до централната линия.

В тези ранни минути никой от играчите на Стоук не изпъкна с кой знае какво желание да пресира високо защитниците на домакините и съответно топката остана за домакините. Въпреки това футболистите на шпорите сякаш малко избързваха с отиграванията и често опитваха да изведат някой от атакуващите футболисти с неточни дълги подавания (Хари Уинкс, теб гледам!).

В резултат началните 10тина минутки може би не бяха контролирани от шпорите по начинът, по който би следвало предвид пасивната игра от страна на Стоук. Дългите пасове просто означаваха бърза загуба на топката и така в началото на срещата грънчарите също получиха възможност да поиграят с кълбото (не, че от това излезе нещо, де).

Малко след началото обаче тотнъмчани се поуспокоиха и започнаха да позадържат топката, а ние видяхме какъв бе планът им за срещата. Шпорите заложиха на известна асиметрия в разиграването си, която идваше по следният начин:



За Спърс широчината от дясно осигуряваше Кийран Трипиер. Това освободи Ериксен да влезе към вътрешността на терена и да играе повече като допълнителен халф, отколкото като крило – любима за датчанина роля.

От другата страна пък за широчината се грижеше кореецът Хюн Мин Сон, което означаваше, че Дейвис често остава в по-задни позиции, изпълнявайки функциите на дефанзивен бек.

В същото  време Хари Кейн много често се връщаше да търси топката в по-задни позиции – между линиите на противника, оставяйки Тотнъм без “истински” нападател.

Трябва да се отбележи обаче, че играта на Стоук в този период от срещата бе доста прилична и централните защитници на грънчарите често излизаха и пресираха агресивно всеки път, когато някой от опонентите им получеше топката между линиите. Съответно следваше връщане назад и това в голяма степен обезличи разиграването на Тотнъм в тези моменти, правейки го лесно предвидимо.

Що се отнася пък до офанзивният план на Стоук, то той бе сравнително елементарен – всеки път щом топката бъде открадната се праща по възможно най-бързият начин в предни позиции за контраатака. Най-често в тези ситуации се оказваха замесени централният нападател (Диуф) и близкото крило (по-често Шакири отдясно). Нито една от въпросните контри обаче така и не успя да застраши по какъвто и да е начин вратата на Юго Лорис.

За да бъдем съвсем честни към Стоук трябва да споменем, че не всичко в ранните етапи на срещата представляваше боцене напред. Тримата централни защитници на отбора показаха желание да изнасят топката с къси пасове, но пресата на Тотнъм бе страхотна и на Шоукрос и компания често им се налагаше просто да изритат топката напред.

Въпреки нелошото представяне в защита от Стоук в началото на срещата, Спърс успяха да поведат в резултата в ‘20тата минута – центриране на Сон отляво рикошира първо в Зума, а после и в Шоукрос – автогол и 1:0.

Само няколко минути след попадението отново Сон имаше възможност да удвои след като пробяга целия терен след корнер в собствената половина, но ударът му се оказа неточен.

Любопитно, след откриването на резултата не Стоук, а Спърс направиха промяна в играта си. Почетино явно реши, че отборът му няма нужда от дефанзивен бек и инструктира Бен Дейвис да се изнесе в по-предни позиции:



Това позволи на Сон да се отлепи от тъчлинията и подобно на Ериксен да потърси късметът си в по-централни позиции. Хари Кейн пък спря да се връща да поема топката и се върна на върха на атаката, в по-традиционна роля.

Именно от там дойде и най-голямата промяна в играта. Докато Кейн, Али и Ериксен се намираха между линиите на противника (преди промяната), централните защитници на Стоук се чувстваха свободни да излизат и да ги пресират агресивно в гръб когато получат топката.

Сега обаче, присъствието на Кейн на върха на атаката в известна степен притесняваше въпросните централни защитници – Шоукрос,Зума и Вимер вече не бяха толкова склонни да излизат и да бият противници от страх Кейн да не изтича зад гърба им. Това даде идея повече време на играчите на Тотнъм, които получаваха топката в пространството между халфовете и защитниците на грънчарите.

Това особено зарадва Сон, който успя да се отчете с няколко опасни дрибъла, благодарение на тази свобода. До края на полувремето доминацията на Тотнъм се увеличи и шпорите стигнаха до още 2-3 хубави положения, като само късметът ги лиши от второ попадение.

Второто полувреме
В началните минутки на втората част изглеждаше сякаш Дейвис се е върнал към първоначалната си роля – тази на по-дефанзивен бек, докато Сон отново бе залепен за тъчлинията да дава широчина. Промяната може би бе продиктувана от предпазливост да не би Стоук да решат да окажат някакъв натиск с преса, в опит да изравнят резултата.

Подобно нещо обаче не се случи изобщо, като вместо това в ‘52рата минута шпорите изпълниха перфектна контраатака и Сон направи резултата 2-0.

След няколко изгубени кадъра някъде по трасето Англия-Диема-телевизорите ни, следващият образ който видяхме бе този:

Хари Кейн направи резултатът 3:0 с глава в ‘54тата минута.

Проблемите със сигнала за съжаление продължиха, но не всичко бе толкова зле – все пак можеше Борето Касабов да коментира мача.

След още няколко загубени кадъра картината изглежда най-накрая се стабилизира към ‘64тата минута… точно навреме да видим поредното попадение на Хари Кейн – този път главно заради страхотната игра на Ериксен при една бърза атака по фланга – 4:0 за Тотнъм.

Тук реално интригата в срещата приключи, тъй като бе очевидно, че резултатът е набъбнал до степен, далеч извън контрола на Стоук. Закономерно Почетино отпразнува вадейки от игра Деле Али. На негово място се появи…. *тадададам* Ерик Ламела, за когото се носеха слухове, че все още е жив, но едва сега видяхме потвърждението.

Аржентинецът застана на дясното крило, а Крисчън Ериксен официално пое ролята на човека зад нападателя.

Личеше си обаче, че подобно на шансовете за успех и желанието на футболистите на грънчарите се е изпарило. Поведението на гостите стана лежерно, сякаш вече нямаха желание дори и да тичат.

В 73-ата минута тази липса на желание бе перфектно илюстрирана при една контраатака, при която футболистите на Тотнъм се оказаха 6ма на 3ма срещу играчи на гостите. Ериксен не сбърка и донесе малко точки на фентъзи отбора ми, бележейки за 5-0.

Марк Хюз се опита да освежи състава си, вкарвайки в игра Питър Крауч и Джеф Камерън (постройката на отбора се промени на 352), но това не даде желаният резултат и грънчарите останаха все така беззъби в атака.

До края на срещата Спърс изпуснаха дори още възможности да увеличат резултата, а утешителната награда за Стоук дойде под формата на грешно преценено излизане от Юго Лорис при един корнер. Така Шоукрос реализира почетно попадение за грънчарите и балансира голът на Ериксен, лишавайки фентъзи отборът ми от чиста мрежа. Мерси, Шоукрос!

Заключение
Още от самото начало на срещата Стоук демонстрираха, че ще са по-пасивният отбор в срещата. Спърс пък започнаха някак бавно, но пък успяха с малко късмет да открият резултата в ‘20тата минута. След попадението Почетино направи малки промени по постройката и играта на отбора се подобри значително, като домакините дори изпуснаха да увеличат преднината си. През втората половина няколко бързи гола решиха срещата много преди финалния сигнал и Тотнъм счупи каръка от последните кръгове със звучна победа от 5:1.

 

Източник: bendtnerfan.wordpress.com


Тагове: Тотнъм Хотспър, Стоук Сити, Висша лига, анализ

Коментари

Още Новини


BGfootball.com
BGfootball.com

Най-голямата победа*

Най-голямата победа*

В памет на Сирил Риджъс

Валентин Маринов
Валентин Маринов

Хайде по-спокойно, това е само една анкета

Хайде по-спокойно, това е само една анкета

Отмина церемонията за Млад спортист на годината в анкетата на Viasport.bg за 2017 г., но продължават да валят въпроси

Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Как Ливърпул взе трите точки от Лестър

Как Ливърпул взе трите точки от Лестър

Детайлен анализ на мача от Висшата лига игран в последните часове на 2017-та година

назаем

Нов автогол! Но съдията може и да не го признае

Нов автогол! Но съдията може и да не го признае

Левски се отплаща за многото подаръци, които получи през есента



Избори по байганьовски

Избори по байганьовски

Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, казваше героят на Алеко