Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Трансферно лято 2018
Познавате ли правилата?
Мондиал 2018

20-12-2017 10:16


16-тата поредна победа на Сити

16-тата поредна победа на Сити
Gulliver Photos/Getty Images

Детайлен анализ на двубоя между Манчестър Сити и Тотнъм от Висшата лига на Англия

стани фен

Манчестър Сити посрещна  Тотнъм на своя "Етихад" в събота вечер. Гражданите се намират в нелоша серийка от 15 поредни победи, която се случва и рекордна за Висшата Лига. "Шпорите" пък не могат да се похвалят с подобна статистика, като формата им  в последните мачове включва няколко неприятни развенства и загуби преди двете победи срещу Стоук (5:1) и Брайтън (2:0). Въпреки това на срещата се гледаше като на един от последните шансове да се спре серията на Сити през тази календарна година – Тотнъм са последният сериозен съперник на "гражданите" поне за следващите 5 кръга…

Първото полувреме
Гуардиола заложи на най-доброто на разположение, с оглед епидемията от контузии в защита и отсъствието по лични причини на Давид Силва. На мястото на испанеца в халфовата линия се появи Илкай Гюндоган, а в центъра на защитата си партнираха Мангала и Отаменди. По-интересното решение дойде от Мaурисио Почетино, който реши да започне срещата с 4-3-1-2 формация, или както е по-известна – "схемата с диаманта". Халфовата линия се състоеше от Дембеле, Уинкс и Ериксен, а пред тях Деле Али оперираше малко зад гърба на Сон и Хари Кейн.



Срещата започна с доста бурно темпо, като и двата отбора решиха да се пресират един друг неуморно, верни на философиите си. Началото бе особено силно за Тотнъм, тъй като формацията им дойде като изненада за домакините (напоследък съставите на Почетино са също толкова непредсказуеми, колкото и тези на Гуардиола). На гражданите обаче им бяха нужни само няколко минутки да се ориентират в ситуацията.

Цялата идея на Почетино за срещата може да се обобщи само с 2 думи – зверска преса от първата минута. Очевидно аржентинецът бе решил, че това е начинът да бъде спрян Сити, виждайки неуспеха на най-различни дефанзивни подходи в предишните 15 кръга.

Именно това вдъхнови и използването на "диаманта" – с тази постройка шпорите разполагаха с по един футболист, който да пресира високо всеки един от тримата халфа на Сити, а пък на върха Сон и Кейн тормозеха защитната четворка.

Действията на гостите бяха много агресивни и видни дори в моментите, когато топката бе у вратаря на Сити – Едерсон:

 



Кейн и Сон се позиционират така, че да  имат достъп до двамата централни защитници. Деле Али се залепя като дъвка за Фернандиньо, а Ериксен и Уинкс държат КДБ и Гюндоган в сенките си… с готовност да пресират и бековете ако се наложи.

Пресата на шпорите бе много добре координирана и би задушила в зародиш разиграването на може би всеки отбор на планетата в момента… освен Манчестър Сити.

Един от "специалитетите" на каталoнския мениджър на гражданите е именно спокойствието и разнообразните начини, по които играчите му са способни да се измъкват от всяка напечена ситуация. В днешния ден също станахме свидетели на такива похвати, като най-често използвани бяха следните два:



Гюндоган се изтегля към  тъчлинията, принуждавайки Ериксен също да промени позицията си, така че да  го държи в сянка. В същото време Делф влиза към вътрешността на терена и намира съвсем малко пространство, в което да получи топката – това обаче е достатъчно за играчите на Сити да се измъкнат от ситуацията.

Вторият начин, по който домакините се измъкваха чрез пресата бе благодарение на Едерсон. Всички сме чували за това как един вратар, който е добър с крака е напрактика допълнителен футболист при изнаснянето на топката, но снощи видяхме една от най-безупречните илюстрации на концепцията. Бразилският страж не само, че почти не сбърка подаване ами и на моменти напомняше на същински Андреа Пирло с точността, скоростта и тежестта на пасовете си.

Всеки път, когато изглеждаше сякаш за Сити няма изход от ситуацията и Тотнъм са покрили всички опции за пасове, изведнъж Едерсон просто успяваше да намери човек от другата страна на терена с изключително точен (и труден) пас и им позволяваше да се измъкнат от напрежението. Или пък се възползваше от структурата на Сити, раздавайки дълги пасове ала куотърбек към триото в атака:



Снимката е от второто полувреме, но е по-добре от илюстрация с точки. Почти всички футболисти на Сити са дълбоко в собствената половина да помагат с изнасянето на топката. Само триото в атака остава на МНОГО високи позиции. Великолепните пасове на Едерсон му дават възможност да намери Стърлинг и да създаде опасна ситуация.

Скоро след като Сити започнаха да установяват контрола си в срещата, това бе подпечатано и от попадение – Илкай Гюндоган реализира от корнер в 13-ата минута, 1:0.

Когато по-рано споменахме, че планът на Почетино за срещата бе тотална преса съвсем не беше шега. Дори след попадението се виждаше желанието на шпорите да успорват всяка топка и да гонят противниците си по целия терен.

Това им намерение си личеше най-вече при играта в защита – често вместо да се прибират на някакъв по-традиционен блок футболистите на Спърс..запазваха 4-3-1-2 постройката си. Деле Али се навърташе около зоната на Фернандиньо, а Сон и Кейн остава високо в готовност да пресират/контраатакуват.

Разбира се, това си имаше и своята негативна страна. Макар пресата на Тотнъм да бе много интензивна, в моментите в които играчите на Сити се измъкнеха от нея започваха и проблемите.

Наличието на само три халфа (Уинкс, Дембеле,Ериксен) в тези моменти, вместо 4 или 5 (колкото биха били в 4-4-2/4-5-1) бе недостатъчно да покрие цялата широчина на терена. А Сане и Стърлинг използваха това по чудесен начин като през цялата среща осигуряваха широчина на атаката за гражданите:



Спърс запазват 4312 постройката си и без топка, като Деле Али се навърта в зоната на Фернандиньо. Шпорите опитват преса, Сити обаче се измъкват и КДБ праща дълъг диагонал към Сане, който получава възможност да играе 1 на 1 с Трипиер.

По подобен начин, веднага след измъкване от пресата, домакините моментално пращаха топката към един от двата фланга, където крилата им имаха възможност да играят 1 на 1 с бековете на Тотнъм. По-често това се случваше от лявата страна на атаката, където двубоят бе Сане-Трипиер. Германецът (да, честно е германец) логично излезе победител в повечето такива ситуации и по този начин Сити създадоха (и изпуснаха) още няколко опасни положения.

Малко преди края на първото полувреме Почетино реши, че е време да предприеме рокада преди да тимът му да е получил второ попадение заради споменатата по-горе динамика. Аржентинецът предпочете да не извършва смяна, а само да пренареди изпълнителите си. Така Тотнъм заигра в 4-2-3-1:



Идеята зад промяната бе не толкова в офанзивната част от играта, колкото във фаза защита – вече без топка Тотнъм се подреждаше в по-стандартно 442 (Ериксен и Сон се прибираха назад). Така шпорите вече разполагаха с халфова линия от 4ма човека и можеха да покриват по-адекватно Сане и Стърлинг.

Второто полвуреме
Втората част отново започна силно за Тотнъм. Шпорите бяха отборът, който бе по-агресивен с пресата като в същото време вече ги нямаше опасните ситуации по крилата, от които отборът страдаше през първите 45 минути.

Гостите се настаниха по-трайно в половината на Сити и очевидно опитаха да се възползват от преместването на Хюн Мин Сон на десния фланг (вече кореецът имаше срещу себе си Фабиан Делф). Това обаче така и не се случи, защото пасовете към него често бяха неточни.

В ‘56тата минута Гуардиола реши да реагира на ситуацията, виждайки че Тотнъм в момента изглеждат като по-енергичния и физически подготвен отбор. Играта напусна Кун Агуеро, а на негово място се появи Габриел Жезуз.

Присъствието на младия бразилец даде нова вълна енергия в пресата на Сити, като дори на няколко пъти успя да принуди Юго Лорис да изрита топката не-особено-координирано в тъчове.

Възобновената интензивност в пресата на Сити им помогна да изтласкат Тотнъм от собствената си половина и отново да върнат баланса в играта от първото полувреме.

Логично в 66-ата минута дойде и най-доброто положение след почивката – отново за Сити. Рахийм Стърлинг обаче не успя да уцели напълно опразнената пред него врата.

Само три минути по-късно, в 69-ата минута, гражданите удвоиха преднината си след контраатака дошла след зле изпълнен тъч от страна на Тотнъм. Кевин де Бройне прати топката в мрежата с изстрел с "по-слабия" си ляв крак – 2:0.

След още пет минутки пък домакините получиха и шанс да изпълняват дузпа, изработена отново от Кевин де Бройне (който всъщност изигра нечовешки мач). Жезуз обаче пропусна дузпата, а след това Стърлинг не се справи с добавката на празна врата – очаквано, с оглед на това, че и двамата са във фентъзи отбора ми.

Футболистите на шпорите обаче очевидно се деморализираха от развитието на срещата и макар и да не се отказваха от пресата си и опитите си да атакуват, индивидуалните грешки зачестиха. Това бе най-очевидно при опитите за изнасяне от защитниците и халфовете.

Именно след една такава грешка на Муса Дембеле в 79-ата минута Сити контраатакуваха на скорост и този път Стърлинг не сбърка на празна врата – 3:0.

Тук ефективно срещата приключи, въпреки че до края паднаха още две попадения – първо отново Стърлинг направи резултата 4:0, а после в добавеното време Кристиан Ериксен върна почетно попадение за 4:1.

Заключение
Тотнъм започна срещата с настройка (и формация) да пресира като за последно. Макар въпросната преса да бе доста добре изпълнена Манчестър Сити за пореден път показаха, че не се притесняват от нищо, когато става дума за изнасяне на топката като конкретно Едерсон изигра много силен мач. Благодарение на тази устойчивост към преса гражданите успяха да атакуват опасно, използвайки слабите места на формацията на опонента си – крилата. Към края на първата част Почетино бе принуден да промени постройката си за да се справи с тази конкретна опасност. Макар че през втората част нещата започнаха да изглеждат сякаш Тотнъм са по-подготвеният физически отбор, навременна смяна от Гуардиола върна агресията в пресата на гражданите и те стигнаха до комфортна победа с 4:1. Резултатът обаче донякъде лъже – не в смисълът, че Сити не заслужаваше да победи с разлика, ами с това че доста хора може да си кажат, че Тотнъм са играли слабо. Шпорите всъщност изиграха един доста силен мач, но Манчестър Сити за момента продължават да изглеждат прекалено силни за Висшата Лига…

 

Източник: bendtnerfan.wordpress.com


Тагове: Анализ, Висша лига, Манчестър Сити, Тотнъм Хотспър

Коментари

Още Новини


Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Футболът е политика, но политиката няма място във футбола

Футболът е политика, но политиката няма място във футбола

Спортът е спирал войни и не трябва да се позволява да разпалва нови

Златка Замова
Златка Замова

Как татуирано човече закопа цяла нация

Как татуирано човече закопа цяла нация

Аржентина чака поне оставка от Сампаоли за унижението в Русия

Златка Замова
Златка Замова

Кой какви ги забърка на старта в Русия

Кой какви ги забърка на старта в Русия

Световното ни радва с неочаквани събития и мач шедьовър

назаем

Технологии на SAP помагат на германския футбол

Технологии на SAP помагат на германския футбол

Изкуственият интелект и машинното обучение играят ключова роля



Тръгвам си, защото тялото ме моли

Тръгвам си, защото тялото ме моли

Надявам се да има още много футбол в мен, искам да играя до 40, но не знам дали ще го направя, споделя Андрес Иниеста


23-06-2018
Рождениците днес
Спортни новини