Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Вечното дерби
Познавате ли правилата?
Шампионска лига

04-01-2018 11:01


Как Ливърпул взе трите точки от Лестър

Как Ливърпул взе трите точки от Лестър
Gulliver Photos/Getty Images

Детайлен анализ на мача от Висшата лига игран в последните часове на 2017-та година

стани фен

Въпреки двете неприятни загуби (Уотфорд и Палас) в предишните три кръга "лисиците" сякаш започнаха да изглеждат като истински отбор под ръководството на Клод Пюел. Ливърпул пък могат да се похвалят със сравнително добра (и резултатна) форма и поне на теория разполагат с най-свежия състав, тъй като Юрген Клоп е мениджърът, който е извършил най-много ротации от началото на сезона.

Първото полувреме
Клод Пюел заложи на обичайното 4-4-2 с традиционните изпълнители, като единственият интересен момент бе включването на Амартей на десния бек. Клоп от своя страна, освен станалите рутинни 4-5 ротации, заложи на хибрид от 4-2-3-1/4-3-3 с Филипе Коутиньо заел позиция малко зад нападателите.

 


Още преди да са се поразтъпкали футболистите, Ливърпул допусна гол. Едва във втората минута Джеймс Варди успя да се възползва от грешка на домакините при изнасянето на топката.

Въпросната грешка представляваше просто сбъркан пас от Матип към Емре Джан – топката попадна у Висенте Ибора и оттам за Марез и Варди бе лесно да доиграят ситуацията, 1:0 за лисиците. Разбира се, по-голямата част от вината трябва да падне върху Матип, но си струва да се отбележи и че Джан закъсня значително с това да се предложи на съотборника си.

Мачът продължи доста бурно като ливърпулци закономерно се стрелнаха да изравняват резултата. Гостите от Лестър обаче изглежда нямаха никакво желание да отстъпват и на своя страна всеки път щом си спечелеха топката се втурваха в атака.

Може би дори припряността дойде в повечко на Лестър и им изигра лоша шега, тъй като желанието им да се втурват веднага в предни позиции ги оголи за контраатаките на Ливърпул.

Често когато топката биваше загубена около централната линия или малко преди нея повечето от играчите на лисиците вече се бяха затичали напред. Това означаваше, че те трябва да спрат и да се обърнат преди да започнат да тичат назад (да не споменаваме и небалансираната структура на отбора в такива моменти).

Това постави под доста напрежение най-вече двамата централни бранители на гостите (Магуайър и Морган), които често трябваше да се оправят с връхлитащите на скорост срещу тях нападатели на Ливърпул.

През този период от срещата мърсисайдци изглеждаха като категорично по-добрият отбор и само добрата игра на Магуайър + известна доза късмет позволи на Лестър да се измъкнат сухи – отменен гол заради засада на Садио Мане в ‘18тата минута и пропуск на Мохамед Салах, излязъл очи в очи с Шмайхел в 20-ата бяха най-запомнящите се моменти.

Някъде след 25-ата минута Лестър промениха подхода си, виждайки че размяната на атаки не им носи успех. Лисиците се прибраха назад и оставиха инициативата на домакините:


В защитния подход на Лестър нямаше нищо изненадващо – лисиците се прибраха в стандартно 4-4-1-1, в което Джеймс Варди беше лишен от дефанзивни отговорности и оставаше позициониран високо и близо до централните бранители на противника, където да е цел за дълги подавания при контри.

По-интересното бе как Ливърпул използваха халфовете си и мерките, които Юрген Клоп бе взел да се подсигури срещу контраатаките на Лестър. Какъвто често е случаят, когато Гомез и Робъртсън са на терена, двамата имаха различни функции – отляво Робъртсън доста по-често се включваше в атаките, докато от дясно Гомез бе по-скоро дефанзивен бек.

Лестър обаче са прословути с използването именно на това разстояние между противниковия ляв бек и централните защитници при мълниеносните си контри – именно там се вихрят Марез и Варди, чиято сила в подобни ситуации бе един от факторите, изстрелял ги до титлата преди няколко години.

Затова Джеймс Милнър бе инструктиран да предпазва именно това пространство докато Ливърпул разиграват – англичанинът прекара по-голямата част от първото полувреме покривайки зоната между изнесения високо Робъртсън и останалите бранители.

Това бе една от причините Лестър да не успеят да организират опасни контраатаки до края на полувремето. Подходът обаче не бе съвсем безпогрешен. Тъй като Милнър бе зает с предимно дефанзивни функции, а пък Коутиньо често заемаше високи позиции в дясната половина на терена… тази динамика  често оставяше Ливърпул без нужните хора в центъра на терена (синия квадрат на картинката горе).

Така разиграването на мърсисайдци често трябваше или (1) да минава през крилата или (2) да преминава директно от защитниците към офанзивните футболисти, прескачайки халфовата линия. И двете обаче не са оптимален вариант за разбиването на прибрани защити и креативността на домакинте пострада. До края на първата част все пак имаше 1-2 прилични положения, но те бяха породени главно от страхотните индивидуални качества на четворката отпред, отколкото на добра игра на отборно ниво.

*Робъртсън и Милнър на няколко пъти размениха задълженията си – Милнър се изнесе високо по фланга, докато Робъртсън оставаше да покрива контрите.. това обаче нямаше никакво отражение върху споменатата динамика.

Второто полувреме
След подновяването на играта подходите на двата тима останаха в общи линии същите – Лестър остана поприбран, а Ливърпул продължи с обходните действия.

За щастие на домакините обаче страхотното разбирателство в предни позиции между играчите на Ливърпул най-накрая им донесе попадение – Садио Мане отклони по чудесен начин с пета топката за Мохамед Салах, който се повъртя малко из наказателното поле преди да преодолее Шмайхел и да направи резултата 1:1.

След попадението динамиката на играта отново се промени. Гостите от Лестър, очевидно афектирани от получения гол отново погледнаха към вратата на Кариус. Така срещата се върна към едно по-балансирано русло, където и двата отбора си разменяха атаки (макар и тези на Лестър да не завършваха с шутове).

Към 70-ата минута и двамата мениджъри почти едновременно явно решиха, че точката не им стига и посегнаха към резервните скамейки. За Ливърпул в игра се появи Окслейд-Чембърлейн на мястото на Мане, а за Лестър – Оказаки и Слимани вместо Марез и Варди.

Промените и в двата отбора бяха кадрови като само поразместиха позициите на играчите. За Ливърпул Коутиньо бе пратен на досегашната позиция на Мане, а Окс пое ролята на Коутиньо.

За Лестър пък Слимани и Оказаки застанаха на върха, а Олбрайтън (дясно) и Демарай Грей (ляво) се позиционираха по двете крила.

Между двата отбора обаче имаше една ключова разлика – Мохамед Салах играе само за един от тях! В 75-ата минута египтянинът завъртя по прекрасен начин Хари Магуайър и сам си изработи попадението, което реализира за 2:1.

От този момент нататък до края на срещата Лестър бе отборът, който се втурна напред и задържаше топката. Лисиците опитаха да установят натиск в последните минути и да поставят под напрежение домакините.

За да се справи с това напрежение Клоп прибегна до две дефанзивни смени. Първо в ‘81вата минута Вайналдум влезе на мястото на Салах и отборът се преподреди в 451 в защита, а след това в ‘88мата Рагнар Клаван замени Филипе Коутиньо:


След последните смени, Ливърпул доигра срещата в 5-4-1

 

Натискът на Лестър обаче така и не се материализира и срещата приключи при резултат 2:1.

Заключение
Лестър поведе в резултата с много ранно попадение, благодарение на грешка при изнасянето от страна на Ливърпул. Това направи началния период на срещата много отворен – нещо, което се оказа благоприятно за домакините и мърсисайдци изпуснаха няколко добри възможности за отбелязване на гол. След около 25 минути игра възпитаниците на Клод Пюел най-накрая се прибраха по-назад и оставиха инициативата на съперниците си. В този период от срещата видяхме познатите за Ливърпул проблеми с разиграването в халфовата линия, но малко след подновяването на играта индивидуалната класа на офанзивните им играчи си каза думата. С две попадения на Мохамед Салах мърсисайдци поведоха в резултата и прибирайки се за остатъка от срещата успяха да си подсигурят трите точки. Така домакините продължават серията си от 12 мача без загуба във ВЛ, но пък ако трябва да се спомене и нещо по-негативно, остават въпросите дали Ливърпул не разчита в прекалено голяма степен на химията и разбирането между четворката в атака да печели срещите си.

 

Източник: bendtnerfan.wordpress.com


Тагове: Ливърпул, Лестър Сити, анализ

Коментари

Още Новини


Първа лига
последен мач
Първа лига
следващ мач
Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Ако сте доволни, значи имате проблем

Ако сте доволни, значи имате проблем

Не сме напреднали и с крачка след квалификациите за Мондиал 2018

Яна Касова
Яна Касова

Футбол по правилата на богатите

Футбол по правилата на богатите

Футбол Лийкс показва как за влиятелните клубове феновете и регулаторите са досадни подробности

Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Битката за Висшата лига

Битката за Висшата лига

Какво се случи до момента в най-доброто първенство в света

назаем

11 октомври се нарежда до най-важните дати в историята на ЦСКА

11 октомври се нарежда до най-важните дати в историята на ЦСКА

На този ден победоносно завърши една от най-важните битки за клуба, но тя в никакъв случай не е последната



Стадион чудо, стадион залудо

Стадион чудо, стадион залудо

Единодушие за нова футболна арена няма да има, просто трябва да се извадят парите


Спортни новини