Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Трансферно лято 2018
Познавате ли правилата?
Мондиал 2018

16-01-2018 10:21


Най-голямата победа*

Най-голямата победа*

В памет на Сирил Риджъс

стани фен

На 14 януари от този свят си отиде една емблематична фигура от историята на английския футбол. Сирил Риджъс беше легенда Мидланд - с над 500 мача за Уест Бромич, Астън Вила и разбира се Ковънтри Сити. С общо над 600 в английския футбол. Сърдечният арес ни го отне само на 59.

Сирил има един голям трофей - Купата на Англия от 1987 г. с великия отбор на Ковънтри и е в залата на славата на същия клуб. Беше му верен седем сезона и 238 шампионатни мача, в които вкара 47 гола. За него днес скърбят и в съседен Бърмингам, в Уест Бромич, който в момента е представителното футболно лице на града. Именно като играч на УБА, Сирил участва в един ебмлематичен за времето си мач, за който ни разказва сайтът sportniglife.bg. А може би в него спечели и още една, далеч по-важна по значение купа...

През 70-те години по английските терени няма много чернокожи играчи. И фенове. Ако футболистите са в процентно съотношение 30:1 бели срещу черни, то на трибуните нещата са още по-драстични. Там вероятно балансът е 10 000:1.

Да си тъмнокож и да идеш на мач в годините на хулиганизма и отявления расизъм, е опасно. Всичко се променя сериозно на 16 май 1979-а, макар мнозина от участниците в този паметен мач да не разбират значението му тогава.

Бели срещу черни на терена. Едни срещу други. Идеята е на Лен Кантело, който след 12 години в Уест Бромич получава от клуба право на бенефис. Иска да направи нещо различно, любимец е на феновете, знае, че мачът му ще бъде посетен независимо от формата.

И избира - Уест Бромич срещу сборен тим от 11 тъмнокожи. Като в УБА остават само белите играчи, а по това време отборът има един от най-добрите чернокожи нападатели в лигата - Сирил Риджъс.

Така пред близо 8000 фенове на терена излизат белите в екипа на Уест Бромич, а черните - изцяло в бяло. Водени от Сирил Риджъс, Брендън Батсън и Лори Кънингъм - и тримата от отбора-домакин, а край тях още тъмнокожи футболисти от други английски тимове.

"Случи се немислимото - разказва Лен Кантело. - На трибуните имаше семейства с тъмен цвят на кожата. Бяха дошли с децата си на стадиона, което не можеше да се случи в мач от Лигата. Всичко бе изключително мирно и в приятелска атмосфера."

За Риджъс и останалите това е голям ден. За първи път те имат съблекалня само за тях, в която не са единици или малцинство. Печелят на терена с 3:2, но не това е най-важното.

Месец по-рано, един от играчите в бенефиса от страната на "ол блекс", както ги наричат в английската преса тогава - Джордж Бери, е в сърцето на поредната история за директен и неприкрит расизъм на терена.

Бери играе за Уулвърхемптън в дербито срещу Уест Бромич и пази именно Риджъс, голмайстора на домакините. При един корнер чува съвсем ясно от първите редове: "Шибана маймуно, връщай се на дървото".

Защитникът не издържа и отвръща: "На кого говориш - на мен или на Сирил?". Нападателят на УБА се залива от смях и расистките обиди от трибуните стават още по-ожесточени.

Същият Бери е замесен в инцидент, който вероятно би накарал Ерик Кантона да се чувства горд. След мач за Купата на ФА, той се прибира към тунела с наведена глава. Негова грешка е причинила отпадането от Уотфорд, а фен на собствения му отбор го нарича от първия ред "маймуна", "срам за клуба" и го зове "да си ходи в неговата държава".

Джордж Бери кипва и влиза в сектора, където с десен прав поваля расиста. Арестуват футболиста, а запалянкото подава жалба срещу него, точно както в случая с Кантона и фена на Кристъл Палас 20 години по-късно.

Хърман Оусли, който през 80-те създава организацията Kick It Out, днес взета под крилото на Футболната асоциация и УЕФА, разказва история за същия сезон, в който се играе мачът на Кантело.

"Отидох на стадиона на Челси, за да гледам мача им с УБА, където играеха тримата тъмнокожи - Риджъс, Кънингъм и Батсън. Към тях летяха банани и предмети, а обидите бяха ужасни.

Бях се свил в якето си, за да не стана обект на атака, а в същото време на терена Кънингъм вкара два гола и по трибуните омразата и расистките обиди станаха още по-гадни.

В един момент някой край мен каза: "И все пак, тези шибани негри са добри играчи, мамка му".

Това сякаш ми подейства добре, даде ми някакъв оптимизъм... Такива години бяха по английските стадиони."

Та именно затова мачът на Лен Кантело на 16 май 1979-а е разделителна линия за играта на Острова. Няма никакви инциденти, няма никакви подвиквания, само окуражителни аплодисменти и фенове - бели и черни, седнали редом, които гледат един хубав мач.

Съдбата на мнозина от героите в онзи ден се променя след 1979-а, като Тримата тенори - както наричат черното трио на УБА (Three degrees по името на американска соул група) скоро се разделят.

През лятото на същата година Лори Кънингъм, първият тъмнокож футболист, някога играл за Англия на каквото и да е ниво (до 21 г.), преминава в Реал Мадрид.

Изкарва четири сезона в колоса, играе за Марсилия, Манчестър Юнайтед, Шарлероа, а през 1989-а, като футболист на тима от малкия мадридски квартал Вайекас - Райо Валекано, загива в автомобилна катастрофа.

След смъртта му Риджъс, с когото са близки приятели, приема христианството. Роденият във Френска Гвиана нападател оцелява по чудо в друга подобна катастрофа 2 години по-рано и смята това за знак от Господ.

Риджъс прави чудесна кариера, играе над 600 мача и вкарва 200 гола в английския футбол. Също стига до националния тим на Англия, но влиза само в пет мача.

Третият тенор - Брендън Батсън, и до днес работи във Футболната асоциация и е носител на Ордена на Британската империя. Той говори за мача през 1979-а в първите минути от филма за него, който ще излезе тези дни по кината във Великобритания.

А снимката, която характеризира най-добре как точно бенефисният двубой на Лен Кантело промени английския футбол, е на Риджъс, който се шегува с Кантело при ръкостискането преди първия сигнал.

Ето така минава онзи мач. В добър дух, хумор и атмосфера.

И резултатът (3:2 за статистиките) е с една мъничка победа над расизма, който по това време е сковал в страх трибуните и игрищата на английските стадиони.

*Черни срещу бели - това е заглавието на материала в Sportinglife.bg


Тагове: Сирил Риджъс, Ковънтри Сити, Уест Бромич, расизъм

Коментари

Още Новини


Златка Замова
Златка Замова

Световното разби сметките за Златна топка

Световното разби сметките за Златна топка

Трима объркват хегемонията Роналдо – Меси

BGfootball.com
BGfootball.com

Една напред и много назад

Една напред и много назад

Във Форлимпополи, Вис Песаро и Фоджа може и да не са чували за срамни загуби, но за Левски тази срещу Вадуц е точно такава

Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Истинският смисъл на футбола

Истинският смисъл на футбола

Еманюел Макрон и Колинда Грабар Китарович натриха носовете на слабите политици във футболни фланелки

назаем

Те ще блестят само едно лято

Те ще блестят само едно лято

Какво ще се случи със стадионите в Русия след мондиала?



Технологии на SAP помагат на германския футбол

Технологии на SAP помагат на германския футбол

Изкуственият интелект и машинното обучение играят ключова роля


Спортни новини