Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Трансферно лято 2018
Познавате ли правилата?
Мондиал 2018

22-01-2018 11:46


Краят на Непобедимите

Краят на Непобедимите
Gulliver Photos/Getty Images

Детайлен анализ на мача от Висшата лига между Ливърпул и Манчестър Сити

стани фен

Преди мача преди няколко дни Манчестър Сити уверено крачеше към непобеден сезон, а препъни-камъните един по един намаляваха. Но най-голямото предизвикателство, а именно днешният сблъсък – гостуването на Ливърпул на Юрген Клоп – предстоеше. Пресата на немският специалист винаги е представлявала проблем за тимовете на Гуардиола и в навечерието на сблъсъка цялата фенска маса на Арсенал бе затаила дъх...

Първото полувреме
Както Клоп, така и Гуардиола заложиха на най-доброто, с което разполагаха. За гостите от Манчестър единствените отсъстващи бяха Габриел Жезуз (травма) и Д.Силва (лични проблеми го оставиха на скамейката за сметка на Гюндоган). Клоп пък не можеше да разчита на Филипе Коутиньо (някакво правило против играчи на Барса, нз) и новата покупка Върджил ван Дайк. Така в състава се озоваха Алекс-Окслейд Чембърлейн и Франко Барези Деян Ловрен.

Още от първия съдийски сигнал двата тима демонстрираха желание да установят контрол върху срещата, което доведе до бурно начало. Особено агресивно бе то за домакините от Ливърпул, които решиха да пресират съперниците си по целия терен и да не им дават възможност да навлязат в обичайния си хипнотичен ритъм от безкрайни подавания.  Гражданите обаче също не отстъпиха от философията си на тотален контрол и на свой ред също пресираха високо в половината на Ливърпул.

В срещи между упорито пресиращи се тимове често я има опасността играта да стане прекалено хаотична и да се превърне в безкрайна серия от неточни и пресечени пасове в центъра на терена. Днес обаче това не се случи, тъй като подходите на двата тима (макар и донякъде подобни) се различаваха достатъчно, че да избегнат подобен стейлмейт.

Разликата дойде предимно от там какво Ливърпул и Сити правеха с топката. Гостите от Манчестър държаха да се измъкнат от високата преса на опонентите си чрез къси пасове и разигравания, които често включваха и вратаря Едерсон.

Мърсисайдци пък използваха кълбото по малко по-различен начин. Като за начало червените залагаха на няколко паса между защитниците и Емре Джан за да задържат топката в собствената половина и да "подканят" офанзивните футболисти на Сити да се втурнат в агресивна преса. Щом това се случеше топката биваше пратена в предни позиции, където червените се концентрираха предимно върху печеленето на „втората топка“. Именно при една такава ситуация в ‘8мата минута Фирмино и Окслейд-Чембърлейн измъкнаха топката в половината на Сити и последният реализира със страхотен шут от разстояние – 1:0 за Ливърпул.

След попадението играта продължи по горе-долу същия модел – домакините отказаха да се приберат и вместо това продължиха да поставят под напрежение разиграването на Сити. Пресата им се базираше главно на два елемента – (1) интелигентното позициониране на триото в атака и (2) много агресия от халфовете (Вайналдум,Джан,Окслейд-Чембърлейн).

Всеки един от полузащитниците на Ливърпул бе получил инструкция да тероризира директния си опонент на терена и да не му позволява и глътка въздух (двойките бяха съответно КДБ-Вайналдум и Гюндоган-Чембърлейн). Но най-нарочен сякаш бе бразилецът Фернандиньо,  срещу когото се използваха цели три метода – (1) чрез позиционирането си Фирмино се опитваше да блокира пасовете на защитниците към него, (2) ако топката все пак минеше Емре Джан (който бе опорен халф за Ливърпул!) излизаше и биеше бразилецът и (3) самият Фирмино се връщаше да пресира в гръб 32-годишния си сънародник #сандви4.

На картинката: Фирмино заплашва едновременно Стоунс и Фернандиньо с позиционирането си. Салах е затворил близкия бек (Делф). Окслейд-Чембърлейн и Вайналдум се грижат за КДБ и Гюндоган, а Емре Джан е готов при нужда да спринтира и заедно с Фирмино  да пресира Фернандиньо.

Тъй като Манчестър Сити са Манчестър Сити все пак, гражданите на моменти успяваха да счупят пресата и да атакуват опасно на скорост (главно благодарение на светкавични комбинации с по едно докосване). За тяхно съжаление обаче техниката им в такива моменти изневеряваше и така и не се стигна до 100%-тови положения пред вратата на Кариус – особено длъжници в това отношение останаха Рахийм Стърлинг и Кун Агуеро.

Тъй като за Сити бе трудно да организира атаки през центъра, прийом който гражданите използваха сравнително често бяха дългите диагонални пасове (дори по 30-40 метра). През първата част повечето от тях бяха насочени по оста Делф-Стърлинг, но както вече споменахме, англичанинът нямаше ден и повечето от тях не доведоха до нищо опасно.

Ливърпул от своя страна продължиха да са опасни на контраатаки, главно след спечелени единоборства в центъра на терена (предизвикани в голяма степен от пресата им) и макар и не всичко да завършваше с изстрел, червените не изглеждаха далеч от второ попадение. Въпреки това към края на първата част  гражданите успяха да възстановят равенството – един от споменатите дълги диагонални пасове този път бе насочен към Сане, който надделя над Джо Гомез, овладя топката и я заби в близкия ъгъл на Кариус – 1:1. Може би някъде тук е удобен момент да повдигнем темата с колко високи топки трябва да се размине Гомез преди това да се превърне в проблем, тъй като подобни разминавания вече костваха голове на мърсисайдци през последните кръгове? Anyway, отборите се прибраха на почивката при равен резултат.

Винаги съм харесвал тази картинка за Фирмино, но все забравям да я използвам затова ще е тук.

Второто полувреме
Втората част продължи от там откъдето първата приключи, като единствената разлика беше в темпото – разбираемо, в двата тима започнаха да се забелязват първите признаци на умора. Е, за да сме съвсем точни това не бе единствената промяна – за първите 15тина минути Вайналдум и Окслейд-Чембърлейк си бяха разменили позициите (вероятно, защото Вайналдум изпитваше малко затруднения срещу КДБ, който бе най-опасният играч за гражданите в мача).

В този период от срещата Ливърпул често се подреждаха във висок 433 блок (10-15 метра навътре в противниковата половина). Това е нещо, което се случваше и през първата част, но пък текстът за нея дойде прекалено дълъг, така че обяснението идва тук ¯\_(ツ)_/¯

Ливърпул запазваше 4-3-3 постройката си в първата фаза от защитата. Ключова бе ролята на Мане и Салах, които заемаха такива позиции, че едновременно (1) да имат достъп до бековете на Сити ако се наложи и (2) да обезкуражават централните защитници на Сити да дриблират напред с топка в крака. Играта през центъра пък бе доста трудна за Сити, тъй като Фернандиньо често биваше заобграден от противникови играчи, а КДБ и Гюндоган си имаха директни противници (синьо на картинката).

Някъде по това време обаче футболистите на Сити започнаха да допускат все повече и повече грешки – може би донякъде заради напрежението вече 60 минути да играят под преса, а може би донякъде и заради натрупаната умора (гражданите почти винаги излизат с една и съща 11торка, докато Клоп е мениджърът направил най-много ротации във ВЛ).

Така се стигна до ‘58мата минута когато при една контраатака Роберто Фирмино спечели по чудесен начин единоборството си с Джон Стоунс и копна топката над Едерсон – 2:1.

Това даде началото на един 10 минутен кошмарен период за Сити. Грешките започнаха да валят една след друга и сякаш всеки трети пас  в защита биваше неточен, сбъркан или пък пресечен. Топката биваше подарена на Ливърпул и офанзивните играчи на червените правеха каквото си пожелаят. Така бързо бързо паднаха нови две попадения – първо Мане реализира със страшна тупалка в горния ъгъл за 3:1 в ‘61вата минута, а 5 по-късно Мохамед Салах прехвърли Едерсон от 30тина метра след като бразилският страж обърка изчистване на топката за 4:1:

Някъде в този момент срещата изглеждаше напрактика приключила – преднината бе вече цели 3 гола, а Сити продължаваха да изпитват трудности със създаването на положения.

Разбираемо, двамата мениджъри прибегнаха и до резервните скамейки, макар и с различни цели. Юрген Клоп реши да даде почивка на някои от състезателите си и извади първо Емре Джан (за сметка на Милнър), а след това и голмайстора Салах за Адам Лалана.

Гуардиола пък направи втората си смяна в срещата (през първото Данило замени контузилия се Делф) като извади от игра Рахийм Стърлинг и на негово място пусна фалшивия Бернардо Силва.

В последните 10-15 минути (може би донякъде и заради смените) Ливърпул се огъна под напрежението и се поприбра по-близо до собствената врата. Тогава Сити получи шанс да организира и нещо от сорта на финален натиск. Въпросният натиск се оказа достатъчен за да могат гражданите да върнат 2 попадения (Б. Силва в 83 и Гюндоган в 91), но не и да се спаси точката.

Заключение
Срещата определено бе една от най-интересните за сезона като агресивният подход на Клоп затрудни максимално лидерите в класирането. Пресата на мърсисайдци бе безпощадна и успя да разруши ритъма в играта на Сити. Най-силният период за домакините дойде малко след началото на второто полувреме, когато в рамките на 10тина минути играчите на Клоп всяха смут в редиците на гражданите и поредица от грешки завърши с цели 3 попадения във вратата им. До края на срещата победителят сякаш бе ясен, но пък в последните моменти Сити все пак успяха да накарат Ливърпул да потрепери за точките, възползвайки се от 2 грешки в отбраната на червените и оформяйки крайното 4:3. С победата Ливърпул се изравни по точки с Челси и (поне временно) Ман Юнайтед. За Сити загубата едва ли има толкова голямо значение, тъй като титлата вече е решена, но пък може би е удачно да честитим на феновете на Арсенал?

 

Източник: bendtnerfan.wordpress.com


Тагове: Висша лига, Ливърпул, Манчестър Сити

Коментари

Още Новини


Златка Замова
Златка Замова

Световното разби сметките за Златна топка

Световното разби сметките за Златна топка

Трима объркват хегемонията Роналдо – Меси

BGfootball.com
BGfootball.com

Една напред и много назад

Една напред и много назад

Във Форлимпополи, Вис Песаро и Фоджа може и да не са чували за срамни загуби, но за Левски тази срещу Вадуц е точно такава

Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Истинският смисъл на футбола

Истинският смисъл на футбола

Еманюел Макрон и Колинда Грабар Китарович натриха носовете на слабите политици във футболни фланелки

назаем

Те ще блестят само едно лято

Те ще блестят само едно лято

Какво ще се случи със стадионите в Русия след мондиала?



Технологии на SAP помагат на германския футбол

Технологии на SAP помагат на германския футбол

Изкуственият интелект и машинното обучение играят ключова роля


19-07-2018
Рождениците днес
Спортни новини