Берое  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Пирин Благоевград  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Обзорите на 2017 г.
Познавате ли правилата?
Трансферна зима 2018

04-02-2018 12:27


Как Тотнъм победи Юнайтед

Как Тотнъм победи Юнайтед
снимка: Даниел Касас

Детайлен анализ на мача от Висшата лига, игран на Уембли през отминаващата седмица

стани фен

Тотнъм посрещна Манчестър Юнайтед на "Уембли" в сблъсък от огромно значение за бъдещето на топ 4. Отборите на позициите от второ до пето място се намират изключително близо един до друг, a битката за четворката се очертава люта и непредвидима.

Първото полувреме
Нито Почетино, нито Моуриньо изненадаха кой знае колко, като и двамата мениджъри решиха да заложат на формациите, които използваха най-често и в предишните кръгове. За Тотнъм това означаваше 4-2-3-1 с познатата ударна четворка в атака (Сон, Али, Ериксен, Кейн) и за огромна радост на феновете им – Муса Дембеле вместо Муса Сисоко. Юнайтед пък се подредиха в 433 с Лингард и Погба като вътрешни халфове, изнесени малко пред Неманя Матич. Новата придобивка – Алексис Санчез – също намери място сред 11те на терена, като именно за да се вмести чилиецът в състава, Антони Марсиал бе преместен от левия на десния фланг на атаката.


Резултатът бе открит отвратително рано (~15 секунда) и затова се налага първият ми абзац да е именно за гола. Тотнъм бе отборът, който получи правото да започне играта, изпълнявайки център. Шпорите изиграха ситуацията по най-често срещания начин (за всички, не само Тотнъм)– топката бе върната назад към един от дефанзивните халфове на отбора, който на свой ред изпрати дълъг диагонал към спринтиращите си съотборници от другата страна на игрището. Обикновено следва въздушен дуел, скучен тъч или повторно изритана дълга топка. Не и днес обаче – днес последва спечелена висока топка от Хари Кейн и Деле Али, пас към Ериксен и шут за 1:0.

От повторенията останаха някои съмнения дали Хари Кейн не е тръгнал малко ПРЕДИ центърът да бъде изпълнен и още повече съмнения дали това има някакво значение изобщо (случва се на почти всеки мач на почти всеки отбор + лично още не съм виждал пребит център).

Така срещата започна от 1:0. Почти веднага обаче Юнайтед получи възможност да върне жеста като Джеси Лингард бе изведен по чудесен начин от Погба във втората минута, но навременно излизане на Юго Лорис предотврати тази драма.

Любопитна бе стратегията на Юнайтед за срещата. Червените дяволи предприеха пълен с приключение подход; много по-офанзивен от обичайното за отбор на Моуриньо в гостуване на конкурент от топ 6.

Обикновено подходът на португалеца в такива мачове е да се оставят противниковите централни защитници да разиграват на спокойствие, като за сметка на това се покрият всичките им опции за пасове, правейки разиграването беззъбо и… тъпо.

Не и тази вечер обаче. Днес възпитаниците на Моу излязоха с ясната идея да пресират високо шпорите – включително Вертонген и Давинсон Санчез. За целта по-напред и с по-агресивни роли бяха натоварени Пол Погба и Джеси Лингард. От тях двамата се очакваше да бият двойката опорни халфове на Тотнъм (Дембеле и Дайер).



Пресата на Юнайтед. Лингард и Погба се заемат лично с Дембеле и Дайер, докато Матич остава в близост до Деле Али.

Проблемът обаче дойде от действията на Кристиан Ериксен. Въпросният попринцип трябваше да бъде следен от Ашли Йънг, но движението без топка на датчанина не позволи това да се случи. Склонноста на Ериксен да се връща в дълбоки и централни позиции (реално като допълнителен халф) често идва неудобна за противниковите бекове, които не смеят да се отдалечат толкова от зоната си.

Именно това се случи и днес – интелигентното позициониране на Ериксен създаде куп главоболия за Неманя Матич, който освен за Деле Али се налагаше да се грижи и за датчаниина (картинката горе).

Това представляваше голям проблем най-вече при атаките на скорост от страна на Спърс. От една страна по-агресивните роли на Погба и Лингард, в комбинация с желанието на тима да пресира високо, оставяха огромни пространства в средата на терена по време на прехода от атака към защита. А от друга, задачата на Неманя Матич често биваше допълнително усложнена точно заради гореспоменатата динамика и нуждата да бъде на няколко места едновременно.



Ситуация, която се случваше сравнително често през първата част. Футболистите на Тотнъм тичат с топка в крака и лице към вратата на Де Хеа, докато единствено защитниците + Неманя Матич им противодействат.

Поведението с топка също бе различно за Юнайтед. Срещу силно пресиращи тимове (каквито са Тотнъм) Жозе Моуриньо обикновено предпочита safety first подход с инструкция защитниците да не предприемат излишни рискове и да ритат топката напред. Днес обаче защитната четворка на Юнайтед се опитваше да изнася търпеливо с къси подавания през пресата на Тотнъм.

Напрежението от страна на шпорите евентуално се оказа прекалено голямо това да се случи (а и изнасянето на Юнайтед си имаше своите кусури) и след кратко разиграване дяволите често прибягваха до опити за извеждащи пасове зад защитата на домакините. Единствените по-вълнуващи акции бяха организирани след спечелване на топката в ценътра и бърза смяна на посоката към Ашли Йънг, който на моменти оставаше необезпокояван от Ериксен заради отворилото се разстояние между двамата (описано горе).

С напредването на полувремето Юнайтед предприеха действия, с които да неутрализират дисбаланса, който Ериксен създаваше в редиците им. Въпросните действия се състояха предимно в това, че Пол Погба все по-често оставаше назад и вместо да бие Муса Дембеле, поемаше отговорността за Деле Али, за да може Матич да се заеме с Ериксен.



Погба е останал по-назад за да "хване" Деле Али. Неманя Матич пък е изправен пред кофти дилема – дали да излезе да бие Дембеле, който е с топка в краката или пък да се прибере и да покрие Кристиан Ериксен?

Това на свой ред освобождаваше почти изцяло Дембеле, но пък бе по-безопасната от двете алтернативи. А пък и Тотнъм решиха да не използват тази новооткрита свобода на белгиеца като упражнят повече контрол върху срещата, а вместо това налитаха като оси на необичайната оголеност и липса на координация на Юнайтед в защита. Това бързане да се стигне с възможно най-малко докосвания до противниковата врата направи така, че темпото на срещата да остане изключително бързо и бурно, макар и да липсваха кой знае колко сериозни положения, завършили с удари.

В 27-ата минута Фил Джоунс си вкара злощастен автогол след центриране на Киърън Трипиер за 2:0. Макар в самото попадение да имаше и известна доза лош късмет, в сърцето на разиграването преди центрирането стоеше именно Ериксен, така че спокойно можем да кажем, че НЕ ПИСАХ ГОРНИТЕ АБЗАЦИ ЗА НИЩО.

Почти нищо не се промени и до почивката като двата отбора се прибраха при този резултат в тунела.

Второто полувреме
След второто попадение Юнайтед се изправиха пред неприятна дилема. По-офанзивната стратегия очевидно не проработи и отборът изглеждаше прекалено уязвим на контраатаки, което обикновено би означавало, че е нужна дефанзивна промяна. Но пък от друга страна, налице бе и дефицит от два гола, който предполага поемането на повече рискове – а не на по-малко.

Моуриньо предпочете втория вариант като с началото на втората част поразмести играчите си, без да извършва промяна:



Антони Марсиал бе върнат на обичайния си ляв фланг, откъдето се очаква да е по-ефективен; Алексис Санчез получи по-централна роля, а Джеси Лингард заигра "Мата" ролята на дясно крило, прекарващо изключително малко време на дясното крило.

Въпреки че Юнайтед се опитаха да поддържат високото темпо в началото на вторите 45 минути, значително подобрение в играта им нямаше – ситуации така и не се създаваха (ОК де, един шут на Лукаку) и не се виждаше как резултатът ще бъде изравнен.

Назря време и за промени – в 62-ата минута Моуриньо посегна към резервната скамейка и направи двойна смяна. В игра се появиха Маруан Фелайни и Хуан Мата, сътоветно на местата на Пол Погба и Джеси Лингард.

Влизането на Фелайни представлява типичен Моуриньо ход за догонване на резултата – в такива ситуации белгиецът често се превръща в огромна мишена за дълги топки. Хуан Мата пък влезе за да покаже на Джеси Лингард как точно се играе Хуан Мата ролята.

Въпреки смените срещата съвсем се изплъзна от контрол, като футболистите на Тотнъм си присвоиха топката. За капак и Маруан Фелайни изпита болки в коляното и се наложи да отстъпи мястото си на Андер Ерера едва 7 минути след стъпването си на терена. Към самия край на срещата Почетино пък показа, че е много над нещата и напълно уверен в победата пусна в игра Ламела и Сисоко да доиграят поледните минутки.

Заключение
Резултатът бе открит отвратително рано, което несъмнено повлия на мача. По-интересното обаче бе подходът на Моуриньо, който заряза предпазливостта и излезе да "се надиграва" с Тотнъм (и не, не беше само заради ранното попадение). Опитът му обаче се оказа много неуспешен и до средата на второто полувреме срещата вече бе излязла толкова извън контрол, че дори и смените не повлияха на крайния резултат. В крайна сметка резултатът завързва още повече ситуацията в горната част на таблицата като втория и петия вече ги делят едва 5 точки. А и...

Източник: bendtnerfan.wordpress.com


Тагове: Висша лига, Манчестър Юнайтед, Тотнъм, Маурисио Почетино, Жозе Моуриньо

Коментари

Още Новини


Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Ювентус, Тотнъм и завръщането на ШЛ

Ювентус, Тотнъм и завръщането на ШЛ

Анализ на мача от 1/8-финалите между грандовете от Италия и Англия

BGfootball.com
BGfootball.com

В четвъртък над 8000, а днес 500

В четвъртък над 8000, а днес 500

Лудогорец все някога ще опре до феновете и това, което ще се случи, никак няма да му хареса

Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Лудогорец отново се блъсна в Другата реалност

Лудогорец отново се блъсна в Другата реалност

От следващия петък обаче отново се влиза изцяло в режим ′България′

назаем

Левски ни показа подобрено нищо

Левски ни показа подобрено нищо

Пролетта за сините започна така, както свърши есента



Футбол(на) пролетна промоция

Футбол(на) пролетна промоция

Фаворитите са си същита, Левски е скучен, а някъде нещата потръгват


23-02-2018
Рождениците днес