Берое  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Пирин Благоевград  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Обзорите на 2017 г.
Познавате ли правилата?
Трансферна зима 2018

08-02-2018 13:20


Размисли и страсти

Размисли и страсти
Gulliver Photos/Getty Images

Кратък анализ на мачовете от съботния ден във Висшата лига

стани фен

Този път текстът ще е малко по-различен и ще говорим за неща, за които ми се говори без да се фокусираме кой знае колко върху тактическите детайли на срещите. Причината е, че така е по-бързо, а искам да ми остане малко време да поиграя видеоигри. За да не е съвсем фриволна история все пак ще се завъртим около три от срещите за деня с лек фокус върху трансфери и каквото още ми хрумне.

БЪРНЛИ – МАНЧЕСТЪР СИТИ


Бърнли не са печелили мач от 9 кръга, което всъщност е нещо нормално и очаквано, предвид че хитовото им начало на сезона бе подплатено с няколко ката късмет (както отбелязаха някои кисели анализатори, "мразещи" романтиката във футбола). Любопитното в състава им бе присъствието на Аарън Ленън, който пристигна от Евертън за тайна сума пари (Евертън на свой ред купиха по-добрия Аарън Ленън а.к.а Тио Уолкът). По-рано през годината английският журналист Джонатан Лю написа ТАЗИ отлична статия за Шон Дайш, сравнявайки отбора му с Брекзит. Та най-вероятно причината за трансфера е, че Шон просто е прочел статията и е решил да си купи черен играч.

Ман. Сити пък започнаха срещата с човек по-малко на скамейката отколкото позволяват правилата. Според Гуардиола причината са контузиите в отбора но ,ако трябва да сме честни, по-скоро е демонстрация с цел да подчертае късата си скамейка – в противен случай винаги би могъл просто да издърпа за ушите някой от младежите да потопли пейката, нале?

Както и да е, истината е, че скамейката на Сити наистина изглеждаше не-на-ниво днес като там седяха вратарят Браво, Лапорте (новият ЦЗ), Тосин Адерабиойо, Зинченко,  95-годишният Яя Туре и Брахим Диаз.

Голямата дупка във формата на Сане в стартовия състав бе запълнена от Б.Силва. Сравнително непопулярното ми мнение е, че всеки път когато Бернардо започва на крилото за да покрива Стърлинг или Сане, нивото на отбора пада значително. Цялата драма е, че просто адашът на Силва не е натурално крило и не предлага атрибутите нужни за тази позиция в системата на Пеп. От него няма как да се очаква да поеме топката и да бие 1 на 1 опонента си или пък да дриблира до тъчлинията преди да среже топката ниско към точката за дузпа. Или пък да.. ъм, тича бързо. Не че не е добър футболист, но просто позицията му не е тази.

Именно за това гражданите се опитаха да привлекат, както Алексис Санчез, така и Рияд Марез през зимния прозорец. За тяхно съжаление обаче от Лестър поискаха половин кралство трансферна сума, а Алексис пожела половин кралство седмично под формата на заплата; сметките не излязоха и сега отново гледаме Бернардо да шета по фланга.

Самият мач също не беше никак лош за гледане. Може би първоначалните очаквания бяха Бърнли да се окопаят и да замерят с тела канонадите от шутове на вече шампионите. Само че нещата станаха по-иначе. Бърнличани решиха да се защитават с висок 4-4-2 блок:


Високият блок на Бърнли.

Главната идея беше да се затрудни изнасянето на топката на Сити. Барнс и Воукс (нападателите) се занимаваха с това да не позволяват на Фернандиньо да играе с топката като от време на време някой подтичкваше да стряска и Отаменди/Компани. Останалите също си имаха задачки и директни опоненти, но няма да навлизаме в подробности, тъй като това не е от постовете с картинки.

Получеха ли топката пък, домакините веднага я пращаха по най-краткия възможен път (обикновено въздушен) към двамата си нападатели – директен футбол в най-чист вид.

Важното в резюме обаче е, че пресата им бе достатъчно добра че да създаде някои затруднения на гостите. Ако играчите на Сити искаха да изнесат топката, това нямаше как да стане спокойно и търпеливо, а разиграването трябваше да е бързо и да включва доста комбинации с едно докосване.

Да играеш по този начин е сложно и трябва да дадем нужния кредит на стратегията на Шон Дайш и Бърнли. Няма перфектна концепция обаче и минусът на конкретно тази е, че макар и трудно, когато Сити успеят да се измъкнат от пресата – играчите им разполагат с много свободно пространство, в което да тичат с топка в крака. И тук вече става анти-конти за защитниците на Бърнли. С други думи заради пресата на Бърнли, гражданите не можеха да създават толкова много положения, колкото сме свикнали да виждаме, но пък за сметка на това малкото им ситуации бяха от по-високо качество. Пример:

Въпреки че получиха гол още в 21-ата минута (тупалка на Данило от заучено изпълнение на корнер) Бърнли не се отказаха от стратегията си и продължиха по същия начин. Което в началото на второто им направи меча услуга, тъй като умората започна да си казва думата – краката натежаха, а мисълта се позабави и по едно време Сити създадоха канонада от положения, чупейки пресата на противника си. Едно от тях включваше абсурден пропуск на празна врата ала Торес от Рахийм Стърлинг... вече сигурно сте го видели по социалните медии, придружен от множество смеещи се еможита.

Пропуските на Сити в крайна сметка им изиграха лоша шега и им изядоха главата към края на двубоя, когато Бърнли успяха да създадат 2-3 прилични положения на свой ред (включително един удар в гредата) и накрая Гудмундсен успя и да изравни резултата в 81-ата минута за крайното 1:1. Кой знае, може би късметът е решил отново да кацне на рамото на Шон Дайш и ни чака нова силна серия на Бърнли?

МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД – ХЪДЪРСФИЛД


Хъдърсфилд си взеха под наем Конголо от Монако; Юнайтед си купиха Алексис и 2 кучета. Така, покрихме трансферите и можем да се насочим към интересното в случая – ПОЛ ПОГБА ОСТАНА РЕЗЕРВА.

Причината според Моуриньо не е в Погба, а в Скот Мактоминей – португалецът просто е искал да даде шанс на младежите в отбора си.

Причината според реалността не е в Скот Мактоминей, а в Погба – звездата на отбора си позволи да изрази несъгласие с Моу по футболни въпроси пред камери по време на предишния мач на червените дяволи:


От това кратко прехвърчане на искри можеше да има само един победител и въпросният нямаше розова коса. Погба седна на резервната скамейка да наблюдава как Моу развива младежите.

През първото полувреме изглеждаше сякаш тази каскада е на път да изиграе лоша шега на червените дяволи, които макар и да се радваха на близо 100% от топката, така и не създадоха хубави положения за гол.

Триото пуснато да играе зад гърба на Лукаку се състоеше от Алексис, Лингард и Мата. На хартия (а и не само) и тримата са качествени играчи и всичко би следвало да е ОК. Само че през първата част всички се скупчиха в центъра на игрището и повече си пречеха отколкото да си помагат.

Свикнали сме да очакваме подобно нещо от Хуан Мата – испанецът винаги е изпитвал влечение към центъра на терена и каквото и да прави накрая се озовава там, оставяйки фланга на Антонио Валенсия.

Само че днес подобно нещо правеше и Алексис Санчез – вместо да остане на левия фланг за широчина, чилиецът винаги се втурваше към топката, често блуждаейки в центъра на игрището или дори връщайки се да я поеме лично от Матич. Резултатът от това бе, че често центърът бе пренаселен, но пък липсваше широчина в играта на отбора и често структурата на Юнайтед изглеждаше по подобен начин:


Ей, сладури.

Проблемът с това сгъстяване в центъра на терена е, че позволява на противника да бъде компактен без да влага кой знае колко усилия. Именно това и стори отборът на Хъдърсфилд. Братовчедът на Клоп Вагнер предпочете 451 формация за защитната част от играта, за да се възползва от възможно най-голяма бройка халфове.

Тъй като всички бяха скупчени в центъра, футболистите на Хъдърсфилд можеха спокойно да запазят малки разстояния един между друг и така да направят минаването през центъра трудно. А тъй като всички за Юнайтед бяха в центъра, нямаше как да се мине и през фланговете. Започвам да се повтарям май, а? Ех, само да имаше в Юнайтед мега креативен халф, който да измисли нещо от дълбока позиция... *кашляне и плах поглед към скамейката*



На полувремето обаче Моу явно е издърпал ушите на Алексис/заплашил е да му забрани да качва снимки с кучетата в инстаграм/ и нещата малко се пооправиха. В началото на втората част играчите на Юнайтед започнаха малко повече да задържат позиции вместо да гонят топката и воала – след един път, в който Мата всъщност бе на фланга последва центриране и гол на Лукаку – 1:0.

Не съм сигурен, че Хъдърсфилд разбраха за попадението де, тъй като абсолютно нищо не се промени в играта им и очевидно си пазеха атаките за следващия мач. Малко по-късно Алексис си спечели дузпа и удвои резултата, хитро изпускайки самия 11-метров удар и вкарвайки с добавката, така че да напомпа статистиката си за голове от игра.

Комфортната преднина пък даде шанс на Моу  да почовърка състава си със смени и да експериментира в търсене на най-успешния вариант да подреди нападателите си. Нещо, което може да се окаже полезно по-натам.

АРСЕНАЛ – ЕВЕРТЪН


Арсенал са доста вълнуващи в момента. Да, изгубиха един Алексис, но пък успяха да си осигурят услугите на 2 огромни таланта в лицето на Пиер-Ерик Обамеянг и Хенрик Мхитарян, както и да преподпишат с Месут Йозил.

Мненията по темата са разделени, но лично за мен няма съмнение, че германецът беше по-важният за задържане от двете големи звезди на отбора. Въпреки критиките, Йозил не е зле в дефанзивен план, а едва ли може да има спор колко точно предлага с топка в краката. И на 29 години Йозил си остава един от най-креативните офанзивни халфове на планетата. Заплатата също не представлява кой знае колко голям проблем – при 350 хиляди седмично всичко на всичко в края на 3-годишния си договор Месут ще е прибрал ~55 милиона. Ужасно много само по себе си, да. Но ако го погледнем в контекст, то си изглежда направо евтино. Ако германецът бе напуснал за без пари през лятото, какъв е шансът Арсенал да замести крайният му продукт с някой, който струва под 55 милиона? Доста малък. Всъщност е доста вероятно един адекватен заместник да излезе дори по-солено в днешния пазар. А това е преди да се сметне и неговата заплата към уравнението, която също не би била малка. Така че = good deal.

Евертън също изглеждаха интересно днес. С един бърз поглед към стартовите състави виждаме, че (1) Сам Алърдайс е предпочел формация с трима централни бранителя, която да спре прословутите комбинации на Арсенал и (2) в стартовият състав ги няма Рууни и Сигурдсон.

Вместо това триото в атака се състоеше от Боласие, Ниасе и Уолкът. С други думи за първи път през този сезон Евертън разполагаше с бързи футболисти в атака! Може би планът бе да се бетонира собствената врата и да се удря по колебливата в транзиции отбрана на Арсенал с бързоноги футболисти? Вълнуващо!

Ако ме бяхте питали за прогноза преди срещата бих казал именно нещата споменати в горните абзаци и бих прогнозирал трудна среща за Арсенал. Артилеристите обаче вкараха 3 гола за 18 минути и показаха защо никога не трябва да ме питате за прогнози.

Истината е, че колкото и да бе добра атаката на Арсенал (ще стигнем до това по-късно), толкова бе и ужасяваща отбраната на карамелите. Една от причините бе присъствието на Елаким Мангала в стартовия състав. Наетият до края на сезона от Сити бранител очевидно (1) не се бе сработил с новите си колеги и (2) се чувстваше некомфортно в защита с 3ма ЦЗ. Бранителите на Евертън често не успяваха да запазят една линия, а липсваше и разбирателство кой коя зона да охранява. За капак към всичко днес карамелите изглеждаха и колебливи при статични положения – срам за отбор на Големия Сам.

След като сипахме по Евертън, може да отдадем дължимото и на Арсенал. Трябва да признаем, че новото нападение на артилеристите изглеждаше наистина впечатляващо днес. На върха на атаката Обамеянг предлагаше нещо, което отдавна не бе виждано у централен нападател в тази част на Лондон – скорост и желание/умение да се спринтира зад противниковата защита. Това си пролича чудесно особено при един извеждащ пас на Йозил (след който не последва гол, но все пак…)

Ролите на атакуващите футболисти на Арсенал изглеждаха идеално разпределени в днешната среща. Обамеянг не остана сам в желанието си да прави спринтове, които да притесняват отбраната на карамелите – компания му правеше Аарън Рамзи с чудесни включвания от втора позиция.

В същото време Мхитарян и Айоби се справяха чудесно с търсенето на празни пространства между линииите, а Месут Йозил се връщаше да балансира и диктува играта от идея по-дълбоко. Така Арсенал постигна един чудесен баланс от хора, играещи между линиите (Мхитарян, Айоби); футболисти правещи опасни спринтове около и в наказателното поле (Обамеянг, Рамзи) и г-н Асистенция – Йозил. Е, разбира се щеше да е по-яко ако Джака не правеше такива неща:

В тази идилия трябва да вмъкнем обаче, че все пак Евертън веднъж успяха да изпълнят мечтата си и да контраатакуват опасно на скорост, намеквайки че може би артилеристите си остават все така уязвими на контри. Тио Уолкът обаче не успя да реализира срещу довчерашният си клуб. Обамеянг обаче пък го стори за новият си малко преди почивката… е, попадението беше от засада ама пък при 4-0 няма да издребняваме за такива неща, я!

В интерес на истината през втората част Евертън подобри малко играта си. Очаквано на почивката Големият Сам се отказа от експеримента си и върна състава във вариант с 4ма защитници, което стабилизира ситуацията и там.

Но освен това карамелите позадържаха топката и опитаха да атакуват предимно чрез комбинации по фланговете и последвали центрирания.

Така например при едно такова Петър Чех излезе неразчетено и пропусна топката, повдигайки въпросът „Няма ли най-накрая Оспина да получи титулярното място на вратата?“

Малко по-късно Чех излезе принудително от игра и отстъпи мястото си именно на колегата. Още при едно от първите центирания обаче и Оспина сбърка с излизането си, повдигайки въпросът "Няма ли Арсенал да си купят нов вратар?".

В края на краищата обаче всичко свърши добре за Арсенал. Евертън върнаха едно попадение, но пък и Рамзи се разписа за трети път и срещата приключи при 5:1.

 

Източник: bendtnerfan.wordpress.com


Тагове: Висша лига, анализ, видео

Коментари

Още Новини


Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Лудогорец отново се блъсна в Другата реалност

Лудогорец отново се блъсна в Другата реалност

От следващия петък обаче отново се влиза изцяло в режим ′България′

Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Как Тотнъм повали Арсенал

Как Тотнъм повали Арсенал

Детайлен анализа на дербито от поредния кръг на Висшата лига

BGfootball.com
BGfootball.com

Конгресът е непредвидим

Конгресът е непредвидим

30 козируваха на Михайлов, още над 500 обаче не са си обявили позициите

назаем

Но всичко е точно

Но всичко е точно

Боби Михайлов напоследък се държи като типичен представител от житието и битието отпреди почти 30 години



Укра се разминава три пъти с Висшата лига на Англия

Укра се разминава три пъти с Висшата лига на Англия

Очакванията към него бяха големи, но той напусна Португалия твърде късно


18-02-2018
Рождениците днес