Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Трансферно лято 2018
Познавате ли правилата?
Мондиал 2018

24-02-2018 13:37


А сега накъде?

А сега накъде?

Трябва да сме много наивни, за да вярваме, че българския футбол го чака някаква промяна

стани фен

Осмият конгрес на БФС мина и емоциите  утихнаха. Победителите си осигуриха нов хоризонт, а победените... те просто не бяха чути, а след това понесоха на плещите си цялата тежест на системата. Онази система, която не дава кой знае колко възможности, но в същото време е трудно да я определим като добра или лоша. Просто друга в последните 20-на години не помним.

Борислав Михайлов е начело на Футболния съюз от 2005 г. но е в управлението му от 2001 г. като член на Изпълкома и вицепрезидент на Иван Славков. Онова Бате, при което всички си мислеха, че футболът ни загива и че героите от 1994 г. са единствените, които ще го спасят. С Михайлов и Лечков като лидери и Стоичков като национален селекционер.

Повече от 12 години по-късно е ужасно трудно да се прави равносметка без тя да изглежда поне малко субективна. Просто защото с няколко епизодични проблясъка, нивото на футбола ни далеч не е това, което очаквахме.

Как се събуди българският футбол на 16 февруари?  Кои са факторите, с които измерваме успеха или неуспеха? Ще представим някои от тях и състоянието им в сегашно време.

Национален отбор
Борислав Михайлов дойде начело на БФС в момент, в който националния отбор беше актуален участник на Европейско първенство. Да, в него инкасирахме три загуби, но поводите за надежди не бяха малко - Бербатов, Стилиян и Мартин Петрови бяха в разцвета на силите си, а името на най-актуалния млад играч в Италия Валери Божинов ни даваше поводи за гордост. Христо Стоичков като селекционер пък звучеше като целувка от Господ, но се превърна в най-голямата грешка. Неговото време не бе дълго, но за сметка на това се свърза с лоши резултати и "звездните" моменти на странни футболни екземпляри, които никога след него не облякоха отново екипа.

От селекция на средно европейско ниво, България се свлече някъде между малко над най-слабите и доста под средняците. От този период до днес важните победи не стигат и за пръстите на едната ръка - 2:0 над Холандия и измъчено 3:2 над прокобата Швеция. Имахме и няколко равенства, включително с Италия, а победите в контроли уви, не топлят особено.

Въпреки, че никога не го каза в прав текст, най-добрият български футболист след времето на Христо Стоичков - Димитър Бербатов, категорично отказа да е изкупителната жертва на някои ръководни фактори и рано се раздели с представителната селекция. Излишно е да гадаем, какво би представлявала тя с него.

Резултатът е повече от притеснителен - непостоянен отбор, който не плаши никого и който е обречен скоро да не излезе от четвърта урна на който и да е жребий.

Вътрешен шампионат
Ситуацията с националния отбор е пряко свързана с това, което се случва в българския футболен елит. Проблемите са сериозни - финансови трудности за повечето клубове, прекъсване на връзките с юношеския футбол,  борба с големия бич - залозите. И една екстравагантна формула за провеждане на шампионата. БФС прави опити да създава правила, но се огъва под напора на различните интереси. Причината е очевидна - няма как да се очаква работа с „идеална цел“, когато в Изпълнителния комитет участват пряко ангажирани с клубовете хора, каквито са президентите.

Два много показателни примера. Централата създава правила, които скоро отпадат. Единият случай е с младите играчи, които бяха задължителни в стартовите състави. Но специфичната политика на един от собствениците не възприе това (по думите на друг собственик и член на Изпълкома - б.а.) и правилото отпадна. Колко е принципен и въпросният "друг собственик" разбираме, когато отбележим, че неговият клуб единствен не слага осветление на стадиона си и когато е светло играе на него, докато други отбори домакинстват далеч от дома си в подобни случаи. Трудно се прави нещо стойностно така, нали?

Форматът на първенството е промотиран, като иновативен, но той дава възможности за неособено престижни дейности. Основният му проблем е, че чисто технически един отбор може да не спечели нито един мач (в редовното време - б.а.) и в същото време да не вкара нито един гол, но да запази мястото си в елита. Тази особеност на системата пък е отлична възможност за претъркулване по наклонената плоскост, която рано или късно се свързва със залозите. Всичко разбира се е чисто хипотетично, но го има.

Горепосочените примери за липса на правила не помагат и на младите играчи. Талант при тях има, но след силните им изяви на национално ниво за своята възраст, той рязко се губи в периода, в който трябва да преминат в мъжкия футбол. Това може да се лимитира с промяна в политиката на отговорните фактори в Централата. Защото доста от съперниците им на континенталните форуми за 17 и 19-годишни, година-две след това заиграват постоянно в клубовете си, докато нашите момчета не получават шанса да се преборят за своето място под слънцето.

Лъч надежда тук има и той се крие в общата методика, която БФС възнамерява да предостави на клубовете при работата им с младите. Тя е безплатна и незадължителна. Колко ще се използва е отделен въпрос.

И като става дума за шампионата, все пак има добри примери на успели български клубове – Левски бе първи в Шампионската лига през 2008 г., а след него два пъти там беше и Лудогорец. Тези два тима, заедно с Литекс играха и пролетни мачове в Европа.

Телевизионните права
Според мнозина запознати, основният проблем е, че са оценени на твърде малка сума. Основният пример е с Румъния, където парите са близо десет пъти повече. При това става дума за продукт, който предизвиква немалък телевизионен интерес. А правата са "виаграта" за по-скромните клубове на Запад. На някои места именно те са стимулът за изкачване нагоре, докато при нас промоцията обикновено е свързана с откровени притеснения дори за бъдещето на дадения клуб.

Влиянието в Европа
Като член на Изпълкома, Борислав Михайлов има сериозни позиции в УЕФА. Пряк резултат от тях е домакинството на Европейските финали за 17 годишните през 2015 г., които по всички оценки минаха при отлична организация и изключително сериозен зрителски интерес. Те са причина на България да се погледне сериозно, но остава въпросът „Достатъчно ли се възползваме от това“?

Базата в Бояна
Това е нещо, което може да се види и пипне. Има го и върши чудесна работа. Поддръжниците на Борислав Михайлов изваждат базата на преден план при изреждане на достойнствата му. Тя е построена изцяло с външно финансиране. Разбира се, има и настроения на обратния полюс, при които се акцентира на възможни нередности при градежа й.

Във всички случаи националните отбори имат нещо хубаво и полезно, било то използвано за откровено вътешнополитически, футболни цели.

А сега накъде?
Това бяха реалностите на сутринта преди Конгреса по-миналия петък. През деня Борислав Михайлов спечели с убийствена преднина пред Любослав Пенев и Ивайло Дражев. Събитието не мина без скандали, но те са спорадични емоции, с каквито сме свикнали.

Екипът на Борислав Михайлов обяви визия за следващите четири години.  Едно от нещата в нея е изграждане с европейски пари на терени и бази в страната. Това е план, който не е модифициран специално за България, а е общоприета линия на УЕФА. Друго е методиката за младите. Амбицията е броят на регистрираните футболисти (под и над 18 г.) да се увеличи повече от двойно – от близо 44 до 100 000. Жените и момичетата, които се занимават с футбол трябва да бъдат седем пъти повече.

Хубави планове. Какво обаче ще се случи реално от тук нататък? Ако гадаем по първите сигнали - едва ли нещо фундаментално. Борислав Михайлов беше готов да преразгледа участието на президентите в Изпълкома, но секунди след избора му стана ясно, че всичко продължава постарому. И защо да променя нещо, след като е получил толкова голяма подкрепа? Огромният процент от клубовете у нас очевидно са доволни от управлението на футбола и ако се водят от старата футболна максима "когато нещата вървят, смени не се правят", дори биха били против резки движения.

 

Нищо че, един от официално подкрепилите го, вече се оплака от съдийството - едно от нещата на повърхността, което при сегашните реалности няма как да се промени към по-добро.

Михайлов и обкръжението му обаче имат един проблем, който обаче има по-скоро морални измерения. Феновете откровено не го подкрепят. Същите които скандираха името му и приеха промоцията му на поста преди 12 години с надеждата да промени футбола ни и да го нареди, ако не до най-добрите, то поне до "средните" в Европа. Неодобрението към Михайлов по безпрецедентен начин обедини фенове на ЦСКА, на Левски, Ботев и т.н. Всички те искат нещо много просто - причина да отидат на стадиона, където ще горят в емоция по играта, а не в яда си към извънфутболните фактори.

Защото в крайна сметка футболът е за хората и БФС трябва да е наясно с това.

* Материалът е публикуван в новия брой на сп. "Икономист" с незначителни корекции и със заглавие "Боби завинаги"


Тагове: БФС, национален отбор, Конгрес, Борислав Михайлов

Коментари

Още Новини


Златка Замова
Златка Замова

Кой какви ги забърка на старта в Русия

Кой какви ги забърка на старта в Русия

Световното ни радва с неочаквани събития и мач шедьовър

BGfootball.com
BGfootball.com

Бай Ганьо футболист

Бай Ганьо футболист

Недъзите на родния футбол са неизкореними и чрез германска програма

Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Защо Франция и Аржентина разочароваха в първите си срещи

Защо Франция и Аржентина разочароваха в първите си срещи

Анализ на двубоите на два от фаворитите за световната титла

назаем

Тръгвам си, защото тялото ме моли

Тръгвам си, защото тялото ме моли

Надявам се да има още много футбол в мен, искам да играя до 40, но не знам дали ще го направя, споделя Андрес Иниеста



Съвременното световно

Съвременното световно

Архитектът Блатер няма да види своята сграда


22-06-2018
Рождениците днес
Спортни новини