Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Вечното дерби
Познавате ли правилата?
Шампионска лига

05-03-2018 13:06


Еволюцията на Висшата лига

Еволюцията на Висшата лига
Gulliver Photos/Getty Images

Или защо Клоп все още не е спечелил титлата

стани фен

Много ми се иска да драсна един текст за шансовете на Юрген Клоп да спечели титла с Ливърпул. Както и да го мисля обаче няма как да стане без преди това да минем  през една друга тема – какво се случва във Висшата Лига?

Всички знаем за репутацията на английското първенство като "най-силното" в света. Но доколко това е вярно? Бих казал, че поне доскоро – изобщо. Поне не и откъм качество на продукцията. Да сравняваш различни първенства си е трудничко и изисква доста наблюдения върху тях. Но има и един кратък начин –  да погледнем кой доминира в Шампионската Лига – турнирът, където се сблъскват най-добрите отбори в света, без значение националността им. И ако го направим, то излиза че за последните 30-тина години, ВЛ е била номер 1 за… около 5 от тях?

90-те и първите няколко години от новия век определено принадлежаха на Серия А – там бяха всички големи имена, там бяха и най-силните отбори. Почти всяка година един от Ювентус или Милан стигаше до финала, а веднъж го стори дори и Сампдория.

2004-2009 беше истинският славен период на британците. Не беше рядкост да се видят 3 английски отбора на полуфиналите в ШЛ. Това е и ерата, в която ВЛ натрупа популярност и си спечели титлата "най-силно първенство в Европа". Определено помогна и съвпадането със скандала "Калчополи", който заби италианския футбол в земята и ги върна десетилетия назад.

След 2009та пък е очевидна доминацията на испанските тимове, като списъка с победители в турнира се състои от редуващи се Барселона и Реал Мадрид с тук таме щипка Атлетико на финал. Дори Лига Европа видя безпрецедентните три поредни триумфа на Севиля.

Разбира се, виждали сме и доста аргументи "оправдаващи" скорошните провали на англичаните с най-различни теории. Най-абсурдната такава е, че на английските тимове просто не им пука за турнира, защото взимат повече пари от местното първенство. Мога да напиша цяла докторска дисертация защо това е пълна глупост, но най-лесно ще е да кажем, че…. просто не е вярно.

За всяко място по-нагоре във финалното класиране на ВЛ даден отбор получава малко над 2 милиона. Ако въпросният тим се е класирал за ШЛ през този сезон, то значи е завършил в най-лошия случай на 4та позиция. Нагоре от това има само три места – съответно 6-7 допълнителни милиона максимум. Ще го сравняваме ли това с парите от ШЛ или няма смисъл? А тук дори не зачеркваме темата кое е по-престижно за играчите, треньорите и феновете – силен рейд в ШЛ или да завършиш 3ти вместо 4ти.

Друга популярна теория е, че зимната пауза пречи на английските тимове да разгърнат потенциала си в ШЛ. Ами, добре, но….. 2004-2009 пак нямаше зимна пауза. И тогава това нямаше ефект.

Трети пък ще се обади, че макар и топ тимовете от Испания да доминират ШЛ в последните години… то Ла Лига като първенство остава ниво под Висшата Лига. Да, ама не. Просто глупости, успокояващи привърженици на английския футбол.

Нима Испания нямаше цели 4 отбора (Реал М, Барселона, Атлетико, Севиля) които се представяха по-силно от който и да е английски тим в евротурнирите? Нима фактът, че няма други шампиони освен Реал и Барселона говори за ниското ниво в лигата? Има ли някой, който си мисли че Реал/Барса биха оставили Лестър да спечели титла в Испания?

Или пък може би "Ла Лига прелива от пълнеж, който губи с по 5 гола всяка седмица от Барса"? Не, просто на Острова нямаше отбор от такъв калибър като споменатите грандове. Нима по-голямата част от тази година в Англия не се случваше същото с Манчестър Сити? А този отбор на Сити със сигурност е много под нивото на Гуардиоловата Барселона… че дори и все още е под нивото на Байерн Мюнхен от третият му сезон там. Така че подигравките и умаловажаването на  тези първенства на база доминацията на  един или два супер тима пада малко плоско.

Всъщност единственото нещо, с което Висшата Лига може да се похвали напоследък е, че е най-зрелищното първенство. Най-равностойното. Или дори най-популярното.  Но това е така точно, защото Англия отдавна не бе виждала такова чудовище от калибъра на Барселона, Реал, Байерн Мюнхен или Ювентус.

Големият въпрос е какво се случи след 2009 година, та англичаните отстъпиха от европейската сцена. Какво се промени тогава? Отговорът всъщност е съвсем простичък. Силният им период, в комбинация с падението на Серия А, направи така, че ВЛ да стане продукт номер едно в света на футбола.

Всички очи се впериха във Висшата Лига. Изведнъж се изляха страшни пари, сключваха се все по-големи и все по-големи договори за ТВ права. Англия бе на върха на футболния свят, арогантно решила че няма какво да я свали от там. И може би щеше да е така, ако не бе един малък пропуск. В арогантността си, британските тимове решиха просто да подминат последната голяма тенденция в тактическата еволюция на играта – развитието на пресата и контрапресата.

Допреди сезон 2016/17 единственият човек, практикуващ контрапреса в Англия бе.. Маурисио Почетино. А аржентинецът все още не бе имал възможността да остави отпечатъка си върху играта на острова. Нормално, предвид че бе тъкмо в началото на Тотнъм-кариерата си, а преди това бе наставник на Саутхямптън.

Така се случи обаче, че в рамките на само 6 месеца в Англия се изсипаха най-нашумялите и модерни имена в треньорската професия накуп.  Един след друг на Острова акостираха Юрген Клоп с неговата гегенпреса (немската дума за контрапреса); автоматизмите на Антонио Конте и разбира се, позиционалната игра на Пеп Гуардиола. Към тях се присъединиха и добре познатият Моуриньо начело на Юнайтед; Почетино, вече навлизайки в третия си сезон в Спърс и чичо Венгер от Арсенал.

Накратко, към огромните залежи от пари и звезди в Англия се присъединиха и едни от най-талантливите мениджъри на планетата. Резултатите не закъсняха и само година по-късно вече наблюдаваме две големи промени.

(1) Първата е резкият културен шок в самата Висша Лига – всички отбори извън топ 6 трябва да намерят начин да се справят с новите предизвикателства. Когато това стане, ще се вдигне нивото на всички в лигата, а не само на водещите отбори. За момента обаче този процес все още не е завършен.

Отборите от средата и дъното на класирането изпитват сериозни затруднения, когато се изправят срещу тези нови чудовища и най-често отговарят като се окопаят пред наказателното си поле и стискат палци. Понякога това работи, но по-често не.

Всичко това дава отражение и на класирането. Доскоро почти всяка година имаше по един отбор от среден калибър, който прави много силен сезон и до последно заплашва да пробие в топ 4 (или дори да спечели титлата, хе-хе). Вече няма такова нещо. Има ясно обособен топ 6, в който пробиване няма. Под него има 2-3 отбора, които правят добър сезон и могат да разчитат на сравнително спокойствие. И след това общо взето всички са на едно дередже. Разликата между 9тия в класирането и зоната на изпадащите е едва 7 точки!! Общо взето половината отбори в първенството се борят за живота си и са на една лоша серия от почивка в Чемпиъншип!

(2) Вторият ефект, който наблюдаваме е.. подобряването на представянето в Европа. Миналата година ЛЕ беше спечелена от английски тим (Ман Юнайтед), а тази година виждаме цели 5 представителя на англичаните в елиминационната фаза на ШЛ. Очаква се и голяма част от тях да продължат. Явно не е била зимната пауза проблема, а?

Сега да се върнем на уж началната тема – може ли Юрген Клоп да спечели титлата с Ливърпул?

Това бурно развитие на първенството на Острова идва в изключително неудобен момент за феновете на мърсисайдци. Червените чакат титлата да се върне при тях вече близо 650 години и когато най-накрая се докопаха до топ треньор в лицето на Клоп…. противниците им направиха същото и се заредиха със собствени чудовища.

Нямам никакво съмнение, че Клоп не би се затруднил да стане шампион в Англия ако бе дошъл преди 2016та година. Просто нивото на първенството бе значително по-ниско и невижданата дотогава преса на немеца би му донесла успех. Всъщност немецът сам каза при пристигането си нещо подобно – обещавайки поне една титла в близките 4 години. Само че по онова време Клоп нямаше как да знае какво предстои да се случи след едва 6 месеца и срещу кого ще се състезава.

Миналата година победител в надпреварата стана Конте. Причината бе лесно обяснима – стилът на италианеца отнема значително по-малко време да бъде въведен, отколкото този на опонентите му. Това го видяхме още в Ювентус (там Конте става шампион в първият си сезон, след като Юве са завършили 7ми миналата година) и Италия на Евро 2016 (отпадане на дузпи от Германия).

През настоящата кампания пък виждаме, че методите на Гуардиола в Манчестър Сити вече дават резултати и гражданите бързо бързо избягаха с титлата, напрактика подпечатвайки си я още преди Коледа.

И това усложнява значително задачата пред Клоп. Ливърпул несъмнено прогресира много от назначението на германеца. Чисто игрово разликата е огромна и очевидна. Очилатият специалист дори е на път да ги класира за втори пореден път в четворката – въпреки че това не се бе случвало много отдавна и въпреки, че се намираме в най-конкурентния период на ВЛ изобщо.

Но след толкова години чакане феновете са нетърпеливи. Те искат купи и титли. Не се интересуват от постепенен прогрес. А не помага и че въпросният прогрес сякаш идва идея по-бавно от желаното.

Въпреки многобройните си качества, Юрген Клоп си има и своите недостатъци – подобно на всеки друг мениджър в света. Специалитетът на германеца несъмнено са пресата и контрапресата. Както самият той е казвал, на него не му трябва плеймейкър в отбора, защото „Контрапресата е най-добрият плеймейкър на света“. Тези две оръжия дават възможност на отборите му да победят всеки един тим на планетата в директен сблъсък.

Но от друга страна криптонитът за Клоп винаги са били (1) играта срещу затворени отбори и (2) прекалената романтичност.

Разбиването на окопани отбори винаги си е било един вид изкуство и за съжаление изглежда сякаш Юрген Клоп не е точно този вид творец. Най-вече става дума за прекалената свобода в позиционирането, която той дава на вътрешните си халфове. Както и за самият профил на играчите използвани там – едва ли някой очаква от хора като Хендерсън, Джан, Вайналдум или Окслейд-Чембърлейн да контролират темпото на играта чрез пасове и да изтъкават изкусни многоходови комбинации. Не че са лоши футболисти, но просто силата им е другаде. И неслучайно се представят по-добре в големи двубой, когато трябва да тичат, пресират и играят директно.

Това обаче едва ли е от толкова голямо значение, тъй като немецът успя да окомплектова тима си с достатъчно атакуващ талант, че проблемът да се реши от само себе си. Футболистите от офанзивното трио – Роберто Фирмино, Садио Мане и Мохамед Салах – през този сезон са почти природна сила и сами носят отбора в такива срещи. А пък догодина допълнително ще помогне и пристигането на Наби Кейта през лятото.

Под "прекалена романтичност" пък визирам по-скоро прекаленото доверие, което Клоп демонстрира към играчите си. Сякаш му отнема страшно дълго време да се отърве от хората, които очевидно не са достатъчно добри за амбициите на клуба. А примерите за това са много. От поне 2 години насам на всички е ясно, че Миньоле не е вратар за отбор от топ 6… и въпреки това едва преди месец белгиецът най-накрая загуби титулярното си място. Същото важи за проблемните персонажи в защитата и най-вече за Деян Ловрен, който все още не е изцяло извън отбора.

Тези два препъни-камъка сякаш забавиха развитието на Ливърпул. Да, отборът измина наистина дълъг път под ръководството на Юрген Клоп. Но няма как да се отърсим от чувството, че въпросното развитие можеше и да се случи с идея по-бърз темп.

Но по-философски погледнато в същото време.. ако Юрген Клоп си нямаше тези трески за дялане, щеше ли да бъде човекът и мениджърът, който е? Може би не.

Ще успее ли германецът да върне титлата на Анфилд? Ами поне за момента изглежда сякаш тимът бавно докрета до статутът на втори по сила в страната и дава силни индикации, че при едно стабилно лято догодина мърсисайдци ще са основния конкурент на Манчестър Сити.

А дали Ливърпул ще успее да се пребори с чудовището на Пеп Гуардиола? Никой не може да каже, но задачата определено изглежда сложна. И ако в крайна сметка Юрген Клоп напусне тима от мърсисайд без титла на името си… има голям шанс основният виновник да е именно бурното развитие на ВЛ.


Тагове: Висша лига, еволюция, Юрген Клоп

Коментари

Още Новини


Първа лига
последен мач
Първа лига
следващ мач
Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Ако сте доволни, значи имате проблем

Ако сте доволни, значи имате проблем

Не сме напреднали и с крачка след квалификациите за Мондиал 2018

Яна Касова
Яна Касова

Футбол по правилата на богатите

Футбол по правилата на богатите

Футбол Лийкс показва как за влиятелните клубове феновете и регулаторите са досадни подробности

Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Битката за Висшата лига

Битката за Висшата лига

Какво се случи до момента в най-доброто първенство в света

назаем

11 октомври се нарежда до най-важните дати в историята на ЦСКА

11 октомври се нарежда до най-важните дати в историята на ЦСКА

На този ден победоносно завърши една от най-важните битки за клуба, но тя в никакъв случай не е последната



Стадион чудо, стадион залудо

Стадион чудо, стадион залудо

Единодушие за нова футболна арена няма да има, просто трябва да се извадят парите


Спортни новини