Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Трансферно лято 2018
Познавате ли правилата?
Мондиал 2018

05-03-2018 13:06


Еволюцията на Висшата лига

Еволюцията на Висшата лига
Gulliver Photos/Getty Images

Или защо Клоп все още не е спечелил титлата

стани фен

Много ми се иска да драсна един текст за шансовете на Юрген Клоп да спечели титла с Ливърпул. Както и да го мисля обаче няма как да стане без преди това да минем  през една друга тема – какво се случва във Висшата Лига?

Всички знаем за репутацията на английското първенство като "най-силното" в света. Но доколко това е вярно? Бих казал, че поне доскоро – изобщо. Поне не и откъм качество на продукцията. Да сравняваш различни първенства си е трудничко и изисква доста наблюдения върху тях. Но има и един кратък начин –  да погледнем кой доминира в Шампионската Лига – турнирът, където се сблъскват най-добрите отбори в света, без значение националността им. И ако го направим, то излиза че за последните 30-тина години, ВЛ е била номер 1 за… около 5 от тях?

90-те и първите няколко години от новия век определено принадлежаха на Серия А – там бяха всички големи имена, там бяха и най-силните отбори. Почти всяка година един от Ювентус или Милан стигаше до финала, а веднъж го стори дори и Сампдория.

2004-2009 беше истинският славен период на британците. Не беше рядкост да се видят 3 английски отбора на полуфиналите в ШЛ. Това е и ерата, в която ВЛ натрупа популярност и си спечели титлата "най-силно първенство в Европа". Определено помогна и съвпадането със скандала "Калчополи", който заби италианския футбол в земята и ги върна десетилетия назад.

След 2009та пък е очевидна доминацията на испанските тимове, като списъка с победители в турнира се състои от редуващи се Барселона и Реал Мадрид с тук таме щипка Атлетико на финал. Дори Лига Европа видя безпрецедентните три поредни триумфа на Севиля.

Разбира се, виждали сме и доста аргументи "оправдаващи" скорошните провали на англичаните с най-различни теории. Най-абсурдната такава е, че на английските тимове просто не им пука за турнира, защото взимат повече пари от местното първенство. Мога да напиша цяла докторска дисертация защо това е пълна глупост, но най-лесно ще е да кажем, че…. просто не е вярно.

За всяко място по-нагоре във финалното класиране на ВЛ даден отбор получава малко над 2 милиона. Ако въпросният тим се е класирал за ШЛ през този сезон, то значи е завършил в най-лошия случай на 4та позиция. Нагоре от това има само три места – съответно 6-7 допълнителни милиона максимум. Ще го сравняваме ли това с парите от ШЛ или няма смисъл? А тук дори не зачеркваме темата кое е по-престижно за играчите, треньорите и феновете – силен рейд в ШЛ или да завършиш 3ти вместо 4ти.

Друга популярна теория е, че зимната пауза пречи на английските тимове да разгърнат потенциала си в ШЛ. Ами, добре, но….. 2004-2009 пак нямаше зимна пауза. И тогава това нямаше ефект.

Трети пък ще се обади, че макар и топ тимовете от Испания да доминират ШЛ в последните години… то Ла Лига като първенство остава ниво под Висшата Лига. Да, ама не. Просто глупости, успокояващи привърженици на английския футбол.

Нима Испания нямаше цели 4 отбора (Реал М, Барселона, Атлетико, Севиля) които се представяха по-силно от който и да е английски тим в евротурнирите? Нима фактът, че няма други шампиони освен Реал и Барселона говори за ниското ниво в лигата? Има ли някой, който си мисли че Реал/Барса биха оставили Лестър да спечели титла в Испания?

Или пък може би "Ла Лига прелива от пълнеж, който губи с по 5 гола всяка седмица от Барса"? Не, просто на Острова нямаше отбор от такъв калибър като споменатите грандове. Нима по-голямата част от тази година в Англия не се случваше същото с Манчестър Сити? А този отбор на Сити със сигурност е много под нивото на Гуардиоловата Барселона… че дори и все още е под нивото на Байерн Мюнхен от третият му сезон там. Така че подигравките и умаловажаването на  тези първенства на база доминацията на  един или два супер тима пада малко плоско.

Всъщност единственото нещо, с което Висшата Лига може да се похвали напоследък е, че е най-зрелищното първенство. Най-равностойното. Или дори най-популярното.  Но това е така точно, защото Англия отдавна не бе виждала такова чудовище от калибъра на Барселона, Реал, Байерн Мюнхен или Ювентус.

Големият въпрос е какво се случи след 2009 година, та англичаните отстъпиха от европейската сцена. Какво се промени тогава? Отговорът всъщност е съвсем простичък. Силният им период, в комбинация с падението на Серия А, направи така, че ВЛ да стане продукт номер едно в света на футбола.

Всички очи се впериха във Висшата Лига. Изведнъж се изляха страшни пари, сключваха се все по-големи и все по-големи договори за ТВ права. Англия бе на върха на футболния свят, арогантно решила че няма какво да я свали от там. И може би щеше да е така, ако не бе един малък пропуск. В арогантността си, британските тимове решиха просто да подминат последната голяма тенденция в тактическата еволюция на играта – развитието на пресата и контрапресата.

Допреди сезон 2016/17 единственият човек, практикуващ контрапреса в Англия бе.. Маурисио Почетино. А аржентинецът все още не бе имал възможността да остави отпечатъка си върху играта на острова. Нормално, предвид че бе тъкмо в началото на Тотнъм-кариерата си, а преди това бе наставник на Саутхямптън.

Така се случи обаче, че в рамките на само 6 месеца в Англия се изсипаха най-нашумялите и модерни имена в треньорската професия накуп.  Един след друг на Острова акостираха Юрген Клоп с неговата гегенпреса (немската дума за контрапреса); автоматизмите на Антонио Конте и разбира се, позиционалната игра на Пеп Гуардиола. Към тях се присъединиха и добре познатият Моуриньо начело на Юнайтед; Почетино, вече навлизайки в третия си сезон в Спърс и чичо Венгер от Арсенал.

Накратко, към огромните залежи от пари и звезди в Англия се присъединиха и едни от най-талантливите мениджъри на планетата. Резултатите не закъсняха и само година по-късно вече наблюдаваме две големи промени.

(1) Първата е резкият културен шок в самата Висша Лига – всички отбори извън топ 6 трябва да намерят начин да се справят с новите предизвикателства. Когато това стане, ще се вдигне нивото на всички в лигата, а не само на водещите отбори. За момента обаче този процес все още не е завършен.

Отборите от средата и дъното на класирането изпитват сериозни затруднения, когато се изправят срещу тези нови чудовища и най-често отговарят като се окопаят пред наказателното си поле и стискат палци. Понякога това работи, но по-често не.

Всичко това дава отражение и на класирането. Доскоро почти всяка година имаше по един отбор от среден калибър, който прави много силен сезон и до последно заплашва да пробие в топ 4 (или дори да спечели титлата, хе-хе). Вече няма такова нещо. Има ясно обособен топ 6, в който пробиване няма. Под него има 2-3 отбора, които правят добър сезон и могат да разчитат на сравнително спокойствие. И след това общо взето всички са на едно дередже. Разликата между 9тия в класирането и зоната на изпадащите е едва 7 точки!! Общо взето половината отбори в първенството се борят за живота си и са на една лоша серия от почивка в Чемпиъншип!

(2) Вторият ефект, който наблюдаваме е.. подобряването на представянето в Европа. Миналата година ЛЕ беше спечелена от английски тим (Ман Юнайтед), а тази година виждаме цели 5 представителя на англичаните в елиминационната фаза на ШЛ. Очаква се и голяма част от тях да продължат. Явно не е била зимната пауза проблема, а?

Сега да се върнем на уж началната тема – може ли Юрген Клоп да спечели титлата с Ливърпул?

Това бурно развитие на първенството на Острова идва в изключително неудобен момент за феновете на мърсисайдци. Червените чакат титлата да се върне при тях вече близо 650 години и когато най-накрая се докопаха до топ треньор в лицето на Клоп…. противниците им направиха същото и се заредиха със собствени чудовища.

Нямам никакво съмнение, че Клоп не би се затруднил да стане шампион в Англия ако бе дошъл преди 2016та година. Просто нивото на първенството бе значително по-ниско и невижданата дотогава преса на немеца би му донесла успех. Всъщност немецът сам каза при пристигането си нещо подобно – обещавайки поне една титла в близките 4 години. Само че по онова време Клоп нямаше как да знае какво предстои да се случи след едва 6 месеца и срещу кого ще се състезава.

Миналата година победител в надпреварата стана Конте. Причината бе лесно обяснима – стилът на италианеца отнема значително по-малко време да бъде въведен, отколкото този на опонентите му. Това го видяхме още в Ювентус (там Конте става шампион в първият си сезон, след като Юве са завършили 7ми миналата година) и Италия на Евро 2016 (отпадане на дузпи от Германия).

През настоящата кампания пък виждаме, че методите на Гуардиола в Манчестър Сити вече дават резултати и гражданите бързо бързо избягаха с титлата, напрактика подпечатвайки си я още преди Коледа.

И това усложнява значително задачата пред Клоп. Ливърпул несъмнено прогресира много от назначението на германеца. Чисто игрово разликата е огромна и очевидна. Очилатият специалист дори е на път да ги класира за втори пореден път в четворката – въпреки че това не се бе случвало много отдавна и въпреки, че се намираме в най-конкурентния период на ВЛ изобщо.

Но след толкова години чакане феновете са нетърпеливи. Те искат купи и титли. Не се интересуват от постепенен прогрес. А не помага и че въпросният прогрес сякаш идва идея по-бавно от желаното.

Въпреки многобройните си качества, Юрген Клоп си има и своите недостатъци – подобно на всеки друг мениджър в света. Специалитетът на германеца несъмнено са пресата и контрапресата. Както самият той е казвал, на него не му трябва плеймейкър в отбора, защото „Контрапресата е най-добрият плеймейкър на света“. Тези две оръжия дават възможност на отборите му да победят всеки един тим на планетата в директен сблъсък.

Но от друга страна криптонитът за Клоп винаги са били (1) играта срещу затворени отбори и (2) прекалената романтичност.

Разбиването на окопани отбори винаги си е било един вид изкуство и за съжаление изглежда сякаш Юрген Клоп не е точно този вид творец. Най-вече става дума за прекалената свобода в позиционирането, която той дава на вътрешните си халфове. Както и за самият профил на играчите използвани там – едва ли някой очаква от хора като Хендерсън, Джан, Вайналдум или Окслейд-Чембърлейн да контролират темпото на играта чрез пасове и да изтъкават изкусни многоходови комбинации. Не че са лоши футболисти, но просто силата им е другаде. И неслучайно се представят по-добре в големи двубой, когато трябва да тичат, пресират и играят директно.

Това обаче едва ли е от толкова голямо значение, тъй като немецът успя да окомплектова тима си с достатъчно атакуващ талант, че проблемът да се реши от само себе си. Футболистите от офанзивното трио – Роберто Фирмино, Садио Мане и Мохамед Салах – през този сезон са почти природна сила и сами носят отбора в такива срещи. А пък догодина допълнително ще помогне и пристигането на Наби Кейта през лятото.

Под "прекалена романтичност" пък визирам по-скоро прекаленото доверие, което Клоп демонстрира към играчите си. Сякаш му отнема страшно дълго време да се отърве от хората, които очевидно не са достатъчно добри за амбициите на клуба. А примерите за това са много. От поне 2 години насам на всички е ясно, че Миньоле не е вратар за отбор от топ 6… и въпреки това едва преди месец белгиецът най-накрая загуби титулярното си място. Същото важи за проблемните персонажи в защитата и най-вече за Деян Ловрен, който все още не е изцяло извън отбора.

Тези два препъни-камъка сякаш забавиха развитието на Ливърпул. Да, отборът измина наистина дълъг път под ръководството на Юрген Клоп. Но няма как да се отърсим от чувството, че въпросното развитие можеше и да се случи с идея по-бърз темп.

Но по-философски погледнато в същото време.. ако Юрген Клоп си нямаше тези трески за дялане, щеше ли да бъде човекът и мениджърът, който е? Може би не.

Ще успее ли германецът да върне титлата на Анфилд? Ами поне за момента изглежда сякаш тимът бавно докрета до статутът на втори по сила в страната и дава силни индикации, че при едно стабилно лято догодина мърсисайдци ще са основния конкурент на Манчестър Сити.

А дали Ливърпул ще успее да се пребори с чудовището на Пеп Гуардиола? Никой не може да каже, но задачата определено изглежда сложна. И ако в крайна сметка Юрген Клоп напусне тима от мърсисайд без титла на името си… има голям шанс основният виновник да е именно бурното развитие на ВЛ.


Тагове: Висша лига, еволюция, Юрген Клоп

Коментари

Още Новини


Златка Замова
Златка Замова

Световното разби сметките за Златна топка

Световното разби сметките за Златна топка

Трима объркват хегемонията Роналдо – Меси

BGfootball.com
BGfootball.com

Една напред и много назад

Една напред и много назад

Във Форлимпополи, Вис Песаро и Фоджа може и да не са чували за срамни загуби, но за Левски тази срещу Вадуц е точно такава

Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Истинският смисъл на футбола

Истинският смисъл на футбола

Еманюел Макрон и Колинда Грабар Китарович натриха носовете на слабите политици във футболни фланелки

назаем

Когато играех добре, бях белгиец, в противен случай – от конгоански произход

Когато играех добре, бях белгиец, в противен случай – от конгоански произход

Никога не трябва да се се закачаш с момче, което е гладно



Те ще блестят само едно лято

Те ще блестят само едно лято

Какво ще се случи със стадионите в Русия след мондиала?


Спортни новини