Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Трансферно лято 2018
Познавате ли правилата?
Мондиал 2018

12-03-2018 12:27


Да си вратар е като любов от пръв поглед

Да си вратар е като любов от пръв поглед
Gulliver Photos/Getty Images

Не всеки млад бразилец мечтае да е като Роналдо, Ривалдо или Роналдиньо

стани фен

Освен че спасява шутове, вратарят на Ман Сити Едерсон (24 г.) е най-добрият с крака при изнасянето на топката - основа, върху която се гради всеки тим на Хосеп Гуардиола. По всичко личи, че в лицето на бразилеца гражданите са намерили точния човек...

Може би очаквате, че всеки млад бразилец си мечтае за изпълненията на Роналдо, Ривалдо или Роналдиньо, но Едерсон Мораес, както много от вратарите, гледа на нещата малко по-различно. "Любимият ми момент беше, когато Маркос спаси онзи фаул на Оливер Ньовил (Германия) на финала на световното през 2002-ра", признава новият култов герой на Ман Сити пред списание "4-4-2", докато разговаряме комфортно в клубния комплекс "Етихад Кампус".

24-годишният страж е способен да оцени намесите с върха на пръстите, но и "здравото удряне по топката", защото най-очарователното нещо в него са прецизните дълги пасове, които са като лазерно насочвани ракети. Както и... многобройната колекция от татуировки. По време на лятната подготовка роденият в Сао Пауло бразилец изведе Серхио Агуеро на стрелкова позиция с 90-метрово подаване (срещу Тотнъм в Тенеси). Няколко месеца по-късно стори същото и във Висшата лига (отново в мач с шпорите), само че топката по конец през целия терен бе към Стърлинг.

Отличната игра с крака не изключва и страхотната работа с масивните му ръце. Въпреки господството на Сити в почти всеки мач през първата половина от сезона той донесе трите точки при 2:1 над Манчестър Юнайтед през декември. Тогава се отличи с перфектно двойно спасяване срещу Лукаку и Мата, а Пеп Гуардиола по-късно посочи намесата като "ключовата в дербито". Е, със сигурност Едерсон не е очарован от лошото време, но самба-вратарят със сигурност се наслаждава на живота в Премиършип. Когато Ман Сити пише история на всеки завой, кой може да го обвини?

- Ти си израснал в покрайнините на Сао Пауло. Безспорно ли е да кажем, че започна като уличен футболист?
- Да, започнах да играя футбол по улиците с приятелите. Очевидно на бос крак, като често се връщах у дома със счупени нокти. Бях наистина щастливо дете и се радвах много. Моята страст да играя футбол започна по улиците и благодарение на Бог стана моя професия.

- Кога започна да градиш кариера, а не да играеш просто за забавление?
- Много скоро, ако трябва да съм честен. Бях само на 11, когато подписах със Сао Пауло. Но дори тогава прескачах уроците в училище, за да мога да отида и да играя навън, само за забавление. Моят живот бе винаги между училището и футбола. Буквално не правех нищо друго.

- Колко се промени това след присъединяването към професионален отбор?
- Беше доста трудно да се придвижа до тренировъчната база. Трябваше да хвана няколко автобуса - пътуването бе над два часа и това бе само в едната посока. В началото имах съотборник, с когото ходехме заедно, но след това клубът го освободи и аз трябваше да пътувам сам. В края на краищата всичко това си заслужаваше.

- Как се чувстваше, когато и ти бе изгонен от Сао Пауло през 2009-а?
- Много тежко. Не забравяйте, бях още само на 15 години. Не бях у дома, когато мама получила обаждане по телефона от един от директорите. Той й съобщил, че повече не съм в плановете на Сао Пауло. Когато се върнах вкъщи, мама не знаеше как да ми го каже. После го направи, а аз бях много разочарован. Излязох навън и не можах да сдържа сълзите си. Точно тогава обаче моите родители ми оказаха невероятна подкрепа. Те се опитаха да ме убедят, че това не е краят, а възможност да продължа да преследвам мечтите си. Започнах да играя за местна футболна академия и само след месец получих оферта да отида в Европа.

- Колко странно бе да отидеш почти веднага в голям клуб в Европа, след като не бе достатъчно добър в собствената си държава?
- Не можех да повярвам. Бях шокиран. Всяко дете си мечтае за Европа, а аз толкова рано получих шанса да сбъдна тази цел. Бях много ентусиазиран, а и, честно казано, да се адаптирам към живота в Португалия бе много лесно. Езикът е същият, храната също, навиците на хората... В академията на Бенфика имах всичко, което ми трябваше.

- Бе пратен под наем в Рибейрао и Рио Аве, след което се завърна при орлите през 2015-а. Бяхте съотборници с бразилеца Жулио Сезар (европейски клубен шампион с Интер - 2010). Какво бе чувството да тренирате с голям вратар като него?
- От Жулио научих много. Той бе много опитен, минал е през всичко. Опитах се да попивам възможно най-много. Учех се от неговите грешки, винаги ми е помагал. Сезар непрекъснато ми даваше съвети. Той също ме насърчи за Англия, защото стилът ми е подходящ за играта на Острова.

- Твоят дебют за Бенфика дойде в голямо дерби срещу Спортинг Лисабон, при това по време на свирепа битка за титлата. Какво си спомняш?
- Жулио Сезар се контузи на тренировка и за мое щастие не успя да оздравее. Бяхме с 1 точка зад Спортинг преди дербито, така че бяхме длъжни да ги бием. Жулио дойде и ме надъха с думите: "Излез там и ги смажи, хлапе". Мисля, че се представих сравнително добре (Бенфика печели с 1:0). Успехът бе ключов да станем шампиони, защото след въпросния мач ставахме все по-силни. Продължихме да побеждаваме и взехме титлата накрая.

- Вярно ли е, че си бил ляв бек в началото? И защо сложи ръкавиците?
- Да, вярно е. Но животът на левия бек не е никак лек. Не ми харесваше да гоня постоянно крилата на противника. Затова говорих с треньора и му казах да ме сложи вратар. Още на първата тренировка се справих добре. Беше като любов от пръв поглед. Така започнах да се оформям като стил и да се развивам.

- В Сити доста често излизаш напред и правиш много пасове. Дава ли ти Гуардиола специални инструкции?
- Обикновено наблягаме много на изнасянето на топката, особено в дните преди мачове. Това ми помага. Моите съотборници често ми подават, така че е лесно в това отношение.

- Гари Невил заяви, че си достатъчно талантлив да играеш дори като халф...
- Съгласен съм с него. Когато бях в школата на Бенфика, винаги ме викаха да играя халф, ако някой липсваше, а аз никога не се посрамвах на тази позиция. Винаги се справях на ниво. Ако е нужно, мога да го направя отново. Ще бъде трудно, особено във Висшата лига, но съм готов.

- Тренираш ли тези дълги пасове по 80-90 метра?
- Не, правех ги често в Бенфика, но това е вроден талант. Винаги съм се чувствал уверен с топката в крака, което ми помага по време на мачовете. Дори съм вкарал голове от фаулове като по-малък.

- Какво е чувството да работиш с Пеп Гуардиола?
- Той е най-добрият мениджър в света. Доказват го мачовете на Сити през сезона. Имаме много класни играчи, но Пеп прави разликата.

- Според мнозина титлата във Висшата лига вече е ваша...
- Имаме голям аванс, но в Англия всеки мач е труден. Имаме още работа за вършене. Битката за титлата не е приключила, но се надявам съвсем скоро да си спечелим правото да празнуваме. Сити може да постигне много.

- Трофеите на клубно ниво ще помогнат ли да бъдете титуляр за Бразилия на световното първенство през лятото в Русия?
- Всеки играч трябва да работи здраво. В момента Алисон се справя добре в Рома и селесао. Ако ми гласуват доверие, аз съм готов. Селекционерът Тите може да спи спокойно за вратарската позиция.

- Как е в Манчестър?
- Много различно от Лисабон, защото времето е по-мрачно. Но не съм имал трудности, защото от дълги години съм фен на Висшата лига. Вече се чувствам като у дома си. Условията в Сити са перфектни.

- Тъкмо си направи 35-ата татуировка. Кога бе първата и колко още искаш да имаш?
- Винаги съм обичал татуси. Още в училище рисувах по кожата си с химикалка. Когато се преместих в Европа далеч от родителите ми, вече нямаше кой да ме спре да си направя истински татус. Това бе моят шанс. Започнах с малка татуировка, посветена на семейството, а нашите я харесаха. Това бе нещо като зелена светлина. Татусите са страст за мен. Не се притеснявайте, след 35-ата все още имам място за още!

Улисес Нето/Four Four Two/превод Тема Спорт


Тагове: Едерсон, Манчестър Сити, four four two

Коментари

Още Новини


BGfootball.com
BGfootball.com

Бай Ганьо футболист

Бай Ганьо футболист

Недъзите на родния футбол са неизкореними и чрез германска програма

Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Защо Франция и Аржентина разочароваха в първите си срещи

Защо Франция и Аржентина разочароваха в първите си срещи

Анализ на двубоите на два от фаворитите за световната титла

Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Хляб и зрелища.. без много хляб

Хляб и зрелища.. без много хляб

Детайлен анализ на двубоя на откриването на Мондиал 2018 между Русия и Саудитска Арабия

назаем

Тръгвам си, защото тялото ме моли

Тръгвам си, защото тялото ме моли

Надявам се да има още много футбол в мен, искам да играя до 40, но не знам дали ще го направя, споделя Андрес Иниеста



Съвременното световно

Съвременното световно

Архитектът Блатер няма да види своята сграда


Спортни новини