Странно, но гордите български евроучастници сякаш по предварителна договорка бяха решили да се издънят именно в този девети есенен кръг. За едни провалът бе изненадващ, чак втрещяващ, за други - не съвсем, за трети пък хич. В редиците на тези третите отново флагман е Левски. За пореден път през сезона "сините" се провалят далеч от „Георги Аспарухов" и това вече си е пар екселанс провинциален манталитет. И никакви приказки за контрoл върху играта и липса на шанс при изгодните ситуации не вървят. Отборът е в плен на синдрома "нулева тактическа грамотност" и логично просветва въпросът какво, колко и как тренират през седмицата левскарите. Защото просто е недопустимо за отбор с претенции за първо място да демонстрира такава вопиюща неграмотност при отиграване на  абсолютно елементарни ситуации. Особено в защита, чийто състав с право може да претендира за „Златен скункс".    

Шампионът Литекс пък показва с цялата си същност, че тази година шампионските амбиции са нулеви. Може би от Ловеч разбраха, че и десет титли да спечелят по техния патентован способ полза от това в Европа няма. Може би сега усилията ще се насочат към приза „Футболист на футболистите", като само още не е ясно на кой от оранжевите му е излязло номерчето за трансфер. Добре поне, че Любо Пенев се старае в налагането на млади футболисти, от които ползата за бъдещето на клуба ще е неимоверно по-голяма от всякакви Томовци, Жосовци и Хъкълберифиновци. И тъй като за поредната пародия на „железните от Надежда" просто няма какво да се коментира, стигаме бързо и до хита на седмицата. Всъщност, в исторически план победа на Славия над ЦСКА не би следвало да е кой-знае какво събитие, но в днешно време си е направо сензация. А пък армейците го приеха като истинска трагедия. И по стар техен обичай започнаха компетентните заключения. „ Не искали да играят", „черно тото", „бойкот на треньора" и всичко, каквото може да си представите освен едно-едничко. Превъзходство на тима отсреща. Но армейския ген не позволява мисъл за по-силен съперник, така че всяка загуба автоматически се превръща в победа. Друг е въпроса, че ЦСКА изобщо не впечатлява през есента, а и приказките за „вълшебството на магьосниците от атомното нападение" изглеждат силно преувеличени. За съжаление май ще го отнесе точно човека, който възроди преди няколко месеца мечтите на пооклюмалите армейски фенове. Но и в това има логика. Радуканов може и да има нелоши трньорски умения, но очевидно не притежава моралното право да води „тризвездния убиец на гиганти", след като нито веднъж не тропна по масата с призива "Онуй за Левски!", нито пък парадира с победата си на „говеждия стадион". Е, това ако не е грях към правоверните, здраве му кажи.