Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Трансферно лято 2018
Познавате ли правилата?
Мондиал 2018

01-05-2018 18:55


Вечните съперници Славия и Левски

Вечните съперници Славия и Левски
Снимка от мач между Славия и Левски през 1919 г. – "сините" са с вратовръзки

Мачовете и съперничеството между двата клуба са най-дългото противопоставяне във вече над стогодишната история на организирания българския футбол

стани фен

Николай Кръстев, Главен редактор на сп. СПРИНТ

Предстоящият финал за Купата на България между отборите на Славия и Левски на 9 май 2018 г. е прекрасен повод да се върнем 103 години назад в историята. Тогава на 1 април 1915 г. се е играл първият двубой на най-старото дерби в българския футбол, а и на Балканите – между Славия и Левски.

Правим го с откъс от книгата "Хрониките на Славия (1910-1944)" с автор Николай Кръстев, излязла през април 2013 г. по повод 100-годишния юбилей на "белите". Предлагаме ви част от главата "Вечните съперници", посветена на дългогодишното съперничество между Славия и Левски.
***

Мачовете и съперничеството между Славия и Левски са най-дългото противопоставяне във вече над стогодишната история на организирания българския футбол. Отношенията между двата най-стари столични клуба, които съществуват и днес, и двата най-автентични български отбора, без да са преминавали през сливания, са изключително интересни в годините до 1944-а, информация за които се черпи най-вече от пребогатия архив на Славия.

Нека се върнем един век назад и да разлистим пожълтелите страници. Те ни потапят в една първо романтична, после славна и най-вече много разноцветна и истинска епоха на целия български спорт и на футбола в частност, независимо от липсата на международни успехи. Необходимо е уточнението, че тази книга основно е базирана на архивите на „белите” и няма претенцията да осветли изцяло връзките между Славия и Левски по онова време. Със сигурност обаче почти всички от предоставените по-долу документи се публикуват за първи път. И те дават нов прочит на иначе известни факти. Така всичко става  по-ясно, по-добре известно и в края на краищата – по-интересно.

При всички случаи и Славия, и Левски са неповторими и велики клубове за нашата страна. И противоборството между тях категорично е най-интригуващотоне само в първите три десетилетия от периода на т.нар. организиран футбол в България.

А развитието на връзките, контактите и дори скандалите между Славия и Левски бележат на практика целия български футбол до Втората световна война.

Много вълнуващо е мнението на Георги Григоров – Фурланата в спомените му за отношенията Славия – Левски, изразено в непубликуваните мемоари на кръстника на Славия:

"Заслужава да се отбележи, че особено сърдечни и приятелски бяха отношенията на Славия към спортния клуб Левски, който най-често и осезателно е получавал безкористно нейната помощ и подкрепа. Винаги Левски имаше на разположение тим от Славия, който отиваше чак на тяхното игрище – Могилката – да ги учи и да им помага в тренировките, защото в началото нямаха достатъчно хора. Левски не трябва никога да забравя тая ценна и безкористна помощ на Славия по онова време, когато той – Левски – беше в период на укрепване, за което трябва да й бъде особено благодарен. По желанието и настояването на Левски всичките му по-големи федеративни мачове и тия с чуждестранни отбори бяха ръководени от рефери – слависти (б.а. – Фурланата е първият български международен съдия по футбол). Ето какви искрени, приятелски и пълни с доверие бяха отношенията между тези две най-стари и изтъкнати спортни организации (б.а. – мемоарите са писани през 1958 г), което продължава и днес, чиито пример не трябва да се забравя."

"Чакахме ги с цветя на нашето игрище, когато идваха да играем мач с тях...", каза през сълзи на пресконференция големият славист Григор Пърличев – Горчо,  когато на 10 април 2011 г. дари на ПФК Славия шест масивни тома с предвоенен архив на любимия си клуб, съхраняван от ветерана повече от 6 десетилетия. Думите на Горчо бяха по повод отношенията между Славия и Левски преди мачовете, които са играли вечните съперници на България в онзи период на романтичен, но и много истински футбол.
Време е обаче да дадем думата на аналите, а чрез тях – и на историята. На историята на бяло-синьото съперничество на терена, което твърде често е продължавало и извън него. Но без него тогава и днес футболът ни със сигурност нямаше да е това, което е, без значение дали този факт се харесва на всички или не.

Първи мач и първа победа за Славия
Първият мач между Славия и Левски е на 1 април 1915 г. на игрището на "белите" до Руски паметник. С двубоя се открива новия сезон на игрите в столицата.

В Летописната книга на Славия са съхранени само съставите на двата съперника, но за сметка на това мемоарите на Георги Григоров – Фурланата разказват напоително за този исторически футболен сблъсък за България:

"Мачът се уреди по почин на Славия и се състоя на 1 април 1915 година между вечните съперници Славия и Левски, които в продължение на 50 години (б.а. – спомените са писани 1958 г.) рамо до рамо градиха спортното движение у нас и популяризирането му в  чужбина. В продължение на 50 години срещите между тези два клуба са възбуждали небивал интерес и са привличали извънредно много публика. Ние тук ще опишем нашите спомени за този мач, смятайки че по този начин ще запознаем читателите си с грубата действителност в онова далечно време.

1915 година. Трябва да се върнем много години назад, за да дойдем до оня, сега вече исторически ден през 1915 година, когато софийските спортни клубове Славия и Левски се срещнаха за първи път на игрището на Славия край Руски паметник –там, където някога югозападната покрайнина на София се спускаше почти отвесно към местността Герена – днес гара "Сердика".

Бяха изминали по-малко от две години откак бе прозвучал съдбоносният гонг в Сараево, който извести на човечеството страданията на Първата световна война. Но в ония тревожни дни международните събития малко интересуваха младежите и децата, дошли на игрище "Славия" да наблюдават приятелския мач между двата, добили вече известност, софийски клуба. Тази публика, съставена предимно от привърженици на двата клуба, бе насядала на тревата около самата тъчлиния, която по-скоро бе въображаема, отколкото очертана. На южния и северния край на игрището бяха забити по две греди – това бяха вратите. Те бяха подвижни, без мрежи. Билети за мача не се продаваха, не само защото игрището не бе оградено, но и защото самата мисъл за входни билети би се сторила тогава много смешна. С една дума, обстановката беше типична за тогавашните мачове, които се провеждаха в махленски мащаб.

Предисторията на двата клуба е кратка, основан една година преди Левски на 10/23 април (б.а. – нов и стар стил) – сряда, 1913 година, Славия имаше предимствата на старшинство. Славистите бяха играли вече няколко мача с подобните на тях клубове Савата и Матинката, следователно имаха опит и по-голяма рутина. В замяна на това младият тим на Левски  притежаваше борбеност и смелост - качества, с които се отличават и днес играчите на Левски.

Трудно е днес да се предаде с всички подробности едно събитие, от което са изминали не години, а цяла епоха. А да се направи разбор на играта по отношение на тактика, техника и стил в едно време, когато футболът у нас бе още в пелените си, би звучало крайно неубедително. Затова като участници в този мач  ще се опитаме да предадем развоя на играта в ония подробности и по-характерни моменти, които са се запазили в паметта ни.

Понеже мачът беше другарски, двата клуба се бяха споразумели за рефер през първия хафтайм да бъде Васил Петров от Славия, а за втория – Никола Лазаров от Левски. За по-голяма обективност на съдийството имаше и жури в състав: Кръстан Поптодоров от Славия и Атанас Янков от Левски. Трябва да се отбележи, че този начин на ръководене на мачовете впоследствие се запази за известно време и в състезания за първенство.

Наближава 5 часа след пладне, когато свирката на рефера подкани играчите да излязат на игрището. Славистите, облечени в бяла форма с черен триъгълник на лявата страна, в средата на който върху трикольорен фон личаха клубните инициали СКС (б.а. – Спортен клуб Славия), излязоха в състав: голкипър Стефан Лалов, бегове Павел Грозданов и Асен Дишков, халфбегове Емануил Гешев, Ангел Атанасов и Тодор Калканджиев, форуарди Стефан Чумпалов, Георги Григоров, Тодор Владимиров, Владимир Йерусалмов и Любомир Тодоров.

Играчите на Левски излязоха във фланелки в клубния си цвят: светложълти с червени линии вертикално, в състав: голкипър Кирил Григоров, бегове Крум Динков и Константин Георгиев, халфбегове Никола Сираков, Спас Стоянов и Борис Василев, форуарди Владимир Григориев, Цветан Генев, Петър Стоянович, Георги Манолов и Константин Апостолов.

Жребието определи и Славия зае южната врата на игрището, откъм старческия приют "Всех скорбящих радости", а Левски – северната врата, откъм старите еврейски гробища.  

Още от самото начало на играта и в двата тима пролича несигурност и смущение, което се дължеше на обстоятелството, че в тази първа среща между двата клуба бе заангажиран престижът и спортната чест на двата столични градски района, които се намираха един до друг и си оспорваха футболното първенство.
Първият удар има Левски. Владимиров от Славия отнема и подава на Йерусалимов. Последният опитва далечен удар към вратата на Левски, но голкипърът Григоров спокойно лови. Славия предприема ново нападение с къси и ниски пасове, като работи предимно с крилата – Чумпалов и Тодоров, нещо, което затруднява отбраната на Левски. Център нападателят на Левски прави опит да приложи също ниска игра, но това не му се отдава. Въпреки това, една бърза комбинация между него и лявото крило Константин Апостолов едва не завършва с гол във вратата на Славия. Опасността е избегната благодарение на сръчността и умението на голкипъра  Лалов, който по това време беше един от най-добрите голкипъри у нас.

Нападенията зачестяват, но те са неорганизирани и безрезултатни. Постепенно Славия установява известно игрово надмощие, налага своята игра и все по-често се озовава пред вратата на Левски. Капитанът на Левски Спас Спасов е навред, където присъствието му е необходимо. Нарежданията му се чуват едно след друго: "Пази си местото! Не го оставяй да бие свободно!"

Нека не се забравя, че тогава всеки мач беше и тренировъчна школа, в която и публика, и играчи се надпреварваха да дават съвети и предупреждения кой, къде и как да играе. Намесваше се и журито със своите напътствия към съдията.

Малко преди края на полувремето Левски организира играта си и на няколко пъти застрашава вратата на Славия. Привържениците на Левски се ободриха и с викове насърчаваха поименно играчите си.
Текът последните минути на първия хафтайм при енергична атака на Левски. При една отлична комбинация между Стоянович и Григориев топката не преминава вратата на "белите" само благодарение на това, че реферът свири "офсайд". Топката е отправена към половината на Славия, оттам със силен удар е върната обратно и в този момент свирката на рефера обяви края на първия халфтайм при едно много хубаво нападение на Левски. Резултат 0:0.

Вторият хафтайм започна под ръководството на Никола Лазаров от Левски. Сега играта е по-спокойна и по-смислена. Не липсваха и красиви моменти, а също така и замислени нападения. Проявиха се отделни играчи като Петър Стоянович, който познаваше футболната игра по-отрано като ученик на цариградския лицей "Галата сарай". От страна на Славия добри изяви имаха Асен Дишков и Тодор Владимиров.

Първият удар е на „Славия”.която се опитва да пробие отбраната на Левски. Един силен удар на център форуарда Тодор Владимиров е спасен от голкипъра на Левски Григоров, който пада с топката, изпуска я, пак я улавя и я хвърля с ръка. Пред вратата на Левски се зареждат критични моменти и няколко минути по-късно втори удар на Владимиров изпраща топката между двете греди. Гол! 1:0 за Славия. Това е първият, последен и победен гол.

Левски прави размествания на играчите, като на мястото на левия бег Георгиев се връща по-подвижният и рутиниран нападател Владимир Григориев. Това се отразява върху отбраната на Левски, която по-успешно се справя с нападенията на Славия. Умело ръководени от Стоянович, нападателите на Левски стягат обръча около вратата на славистите, чиято отбрана с мъка успява да отбие един опасен пробив на Цветан Генев.

В този момент на игрището настана суматоха. Капитанът на Левски Спас Стоянов седна посред терена. Разтревожени, ние всички го наобиколихме и го отрупахме с въпроси:

- Какво има? Какво ти стана?
Само Спас остана спокоен и донякъде учуден от общото вълнение и отговори:
- Няма ми нищо. Поизморих се, та рекох да си почина.

Все такъв си е той и днес – спокоен, добродушен и сърдечен другар.

Мачът продължи без прекъсване и без никакъв друг инцидент, но и без нищо особено за отбелязване, тъй като поради умората темпът на играта бе значително намалял. И когато свирката на рефера обяви края на мача, играчите, заобиколени от близки и приятели, се запътиха към дрехите си, натрупани на два купа извън игрището и пазени зорко от малки запалянковци.

Така завърши този първи мач, забележителен с това, че постави началото на традиционните срещи между двата клуба, очаквани и днес с интерес и вълнение от всички спортисти. Но ако първият мач между Левски и Славия не блестеше с прояви на футболно майсторство и хубави комбинации, каквито наблюдаваме днес, самото това обстоятелство най-ясно показва какъв изумителен път и спортен напредък и успех са изминали двете физкултурни дружества от основаването си до наши дни, за да завладеят сърцата на спортната публика и да станат нейни любимци. Вече почти 50 години срещите между двата отбора са били  манифестация на благородно спортно съревнование, на красива и коректна игра. Именно тия срещи циментираха здраво приятелските връзки и спортното сътрудничество между Славия и Левски, на които се пада главната заслуга за огромния интерес към футболния спорт днес."

Страхотен репортаж на Фурланата, който ни връща директно като очевидци и зрители на игрището до Руски паметник, сложило началото на емблематичното футболно съперничество между Славия и Левски, стартирало на 1 април 1915 г.

Изключително показателен за духа на сблъсъците между "бели" и "сини" е материалът, публикуван във в. "Спорт" през 1943 г. в навечерието на двубоите между двата най-стари съперника за държавната титла и Царската купа, спечелени и двата с по 1:0 от славистите.


Тагове: Славия, Левски, история

Коментари

Още Новини


Първа лига - редовен сезон
последен мач
Първа лига - редовен сезон
следващ мач
BGfootball.com
BGfootball.com

България се хвана на хорото

България се хвана на хорото

Големите очаквания са в ход, но те са неизбежни, ако искаме да се върнем в Лигата на Четвъртите в света

Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Състезание в сянка

Състезание в сянка

Новата Лига на нациите е ненужно и безинтересно приключение за участниците

Златка Замова
Златка Замова

Първа Ла Лига без Кристиано и Иниеста

Първа Ла Лига без Кристиано и Иниеста

Барса пръсна 500 милиона за играчи, Реал и Атлетико на борба с нови сили

назаем

Крайно несериозно, Левски!

Крайно несериозно, Левски!

Бившият лидер на Синя България със сериозна критика след последния трансфер на Герена


Спортни новини