Митът Георги Аспарухов

Днес хиляди привърженици ще се отправят към Герена. Те няма да станат свидетели само на двубоя Левски – Ботев, който започва от 20:00 часа. А ще са участници в нещо по-велико – отбелязването на 75-ата годишнина от рождението на легендата на българския футбол Георги Аспарухов (04.05.1943 г. – 30.06.1971 г.). Човекът, карал милиони да се прехласват по играта му. Мъжът за когото са изпети песни, написани са книги. Този, който не остаря и Господ прибра твърде рано, но който винаги ще е модел на подражание.

5 юни 1960 г., първенството върви към края си, Левски играе със столичния Локомотив. Сините падат с 0:2, но мачът влиза в историята не с резултата. През втората част в игра се появява снажно момче, което съвсем наскоро е навършило 17 години. Застава на поста ляв полузащитник, а по високоговорителите на стадион "Раковски" го обявяват като Рангелов. В този двубой не изпъква с нещо особено, при втората си поява на терена със синия екип седмица по-късно Левски отново допуска домакинска загуба – 2:3 от Ботев Пд. Младокът играе веднъж с номер 6, после с петица на гърба си. По-късно той ще стане световноизвестен не с презимето си, а с фамилията Аспарухов, ще носи деветка на фланелката си, великият треньор на Милан Нерео Роко ще го обяви за център-нападателя на неговите мечти, а Левски ще кръсти на негово име своя непостроен още клубен стадион в квартал Герена.

След 7 мача и 4 гола със синята фланелка през сезон 1961/62 идва моментът, в който талантът трябва да прекрачи прага на задължителната родна казарма през есента на 1961 г. Следва кратък престой на Гунди в ЦСКА, продължил около 2 месеца, епизодична поява в контрола за тима и... командироване през декември в далечно южно поделение. Талантът на новобранеца Аспарухов е на път типично по нашенски да бъде похабен, ако... ролята на добрата фея в кариерата му не изиграва Георги Генов, който води Ботев Пд, също армейски клуб. Той казва на началник в пловдивския гарнизон: "При вас има едно войниче, добро футболистче – я ми го преведете в Пловдив". И Гунди дебютира за канарчетата на 4 февруари 1962 г., като в града на тепетата той остава до 5 октомври 1963 г., преди да се завърне в родния си клуб. Още преди края на сезона, на 6 май 1962 г., Аспарухов играе първия си мач за националния отбор, а на 3 юни същата година вкарва първия гол за България на световни финали – в Чили. Там отпадаме безславно, но България вече има своя голям централен нападател. В Ботев не всичко тръгва по масло, но той успява да се докаже. С него канарчетата вече са друг отбор – такъв, който нанася най-голямата и досега загуба на Левски в елита, при това в София – 6:1, а Аспарухов е оставен извън състава, по щастлива случайност не става част в този епизод в историята...

С него жълто-черните са атакуващ отбор, който е наричан "Чико-Тумби-Гунди" – заради Динко Дерменджиев, Георги Попов и Аспарухов. С него канарчетата взимат купата на България през 1962 година. След това през 1962/63 Ботев става първият български отбор, преодолял два съперника в евротурнирите и достигнал четвъртфинал. В турнира за КНК блести таранът, който в дебюта си вкарва два гола на Стяуа при загубата с 2:3 в Букурещ, а на реванша мушва на румънския гранд хеттрик – реализира и трите попадения с глава още преди почивката, при успяха 5:1.

През 1965-а е първият му мач за сините в Европа. На недовършения „Герена“ Левски посреща Бенфика на легендата Еузебио. Аспарухов смайва треньорът Бела Гутман, който след мача 2:2 (гол и асистенция на Гунди“, възкликва по негов адрес. „Това змийче може да ухапе всеки отбор“. Реваншът на „Луш” пак се превръща в рецитал на двама феномени – Еузебио отново се разписва, но Гунди отговаря с две попадения, като при второто преминава през цялата защита. Освен това е подкосен в наказателното поле, но френският съдия Фошо не посмява да свири дузпа. Никой преди него не е вършил подобно нещо на митичния стадион. След крайното 3:2 домакините правят шпалир и ръкопляскат на сините, а треньорът им Гутман е още по-категоричен: "Ако някой ми беше казал, че България притежава играч от такава класа, нямаше да повярвам. Аспарухов е новият Ди Стефано, достоен да играе в най-силните европейски отбори". Комунистическа България обаче така и не го пуска от задушаващата си прегръдка.
За играта му за Левски, партньорството със Христо Илиев-Патрата, Сашо Костов, Меци Веселинов и още плеяда сини играчи се разказват легенди.

За националния отбор на България дебютира на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2). Има 50 мача и 19 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства). Той е един от малкото българи, отбелязали гол на Англия на „Уембли“ (1:1). Той обаче е единственият направил го среща А отбора на трите лъва в неговия дом, при това, когато Англия е актуален световен шампион. Тогава Аспарухов поема топката в центъра на терена, със самостоятелен дрибъл преминава половината игрище, като преодолява трима англичани и вкарва.

Играе на три световни първенства: в Чили – 1962 (1 мач, като е най-младият в състава), Англия – 1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико – 1970 (3 мача). На първите две бележи единствените голове – все при загуби от Унгария. Паметни остават и мачовете през 1965 с Белгия – 3:0 и 2:1 (решаващ трети мач, в който вкарва и двата гола във Флоренция и класира България за финалите в Англия).

Девизът на Гунди "Бори се винаги за красива и честна победа" се е превърнал в канон. Разказват, че е можел да бъде и национал по волейбол и баскетбол заради уникалната си двигателна култура. Тези, които са го гледали са били истински щастливци. Тези, които не са, са късметлии, че могат да слушат истории за футболиста и човека Георги Аспарухов. За всички тях той отдавна е, а и ще остане мит! Днес, тези отиващи към сектор А на "Герена" за пореден път ще бъдат посрещнати от огромен винил, от който ги гледа усмихнат млад мъж. Този, на който носи името стадиона.

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО
Иван Вуцов: Гунди беше уникален футболист, прекрасен човек и добър приятел. За него могат само хубави неща да се кажат. Може спокойно да служи като образец на всички млади футболисти. Той бе уникално явления. За периода, в който игра и живя, бе нещо уникално. Само строгият режим в България, който не го пусна в чужбина, му попречи да стане световна звезда. Той наистина имаше много предложения.

Може би попаденията срещу Белгия на баража във Флоренция изникват на преден план – няма да се забравят. На „Герена“ също си спомням един гол с глава от малкото наказателно поле, но направи така че, топката да тупне пред вратаря и да го прехвърли. Всички все още си спомнят и попадението му срещу Англия на „Уембли“. Георги отнесе и много ритници от съперниците си. Но той не е буйствал, търпеше…

Динко Дерменджиев-Чико: В Ботев бяхме голямо трио – аз, той и Георги Попов – Тумби. Две години изкара в Пловдив, тогва отбиваше военната си служба. Бях с него и тринайсет години до смъртта му в националния отбор. Беше уникален футболист и човек, затова толкова много го обичаха всички Първите му мачове в Ботев бяха неубедителни и Георги Генов, треньорът ни, каза, че ще го прати в казармата. Но помощникът му Стефан Паунов каза: "Георги, не бързай, той ще стане футболист, за който целият свят ще говори". Така и стана. Имахме желание да остане при нас в Ботев. Дори и той изяви такова, но се намесиха партийни деятели и не позволиха. Ние му помогнахме да израсне като футболист. Той вкарваше уникални голове. Аз също съм реализирал попадения след негови пасове, по-точно – негови фантазии. Малшанс имахме, че не ни пускаха в чужбина по онова време, Гунди най-много пострада от това. Бяхме заедно на първото световно първенство в Чили през 1962 година. Той беше на 18 години и реализира първият и единствен гол за България срещу Унгария. Малко е това, което се говори за него, а трябва да се знае какъв човек и футболист беше той. Сега е хубаво, че се прави такава инициатива. Ако не бе станала злополуката можеше да даде много на българския футбол. Беше голяма личност, можеше да заеме големи постове във всички сфери на обществения живот. Той имаше много идеи да осъществява – да предаде на младите какво е научил. Господ му даде много, но бързо си го взе, само на 28 години. Той обаче остави следа след себе си, която ще е вечна.

Кирил Ивков: Георги беше надарен с всичко – много красив, благ характер и заедно със Стоичков е най-добрият футболист на България на всички времена. Това беше Гунди. Вкара много голове, беше много прецизен в изпълненията и много силен във въздуха. Определено надминал времето си футболист. Жалко е, че Господ прибира тези хора много рано. Беше приятел с всички. В съблекалнята така и не се чу гласа му над някой друг, а беше най-ярката звезда по това време. Как един път не се озъби на някой?? Винаги беше спокоен, ще потупа по рамото някой и ще каже „Продължавай, моето момче“. Това му бяха думите. Особено за младите не даваше нищо лошо да се каже. За съжаление отнесе много ритници от противниците. Дори в последните години ходи в Австрия и му направиха специални обувки с подложки, само и само да може да играе. По време на тренировка заради него, Сашо Костов и другите, сектор А беше пълен. Сега прекосили събираме толкова на мачовете. Казваше, че след края на кариерата си иска да завърши ВИФ и след това да стане учител. По едно време желаеше да се изтегли и да заиграе от втора позиция. Да не бъде типичен централен нападател, таран. Защото вече му беше дошло до гуша да го щипат и ритат, а той бе сам в предни позиции. Но споменът за него остава. Гунди беше с изключителна харизма. Спомням си за мачовете в провинцията. Идваха тълпи от хора, заради него. Свършва мачът, качвахме се в автобуса и го чакахме по 15 минути, защото хората идваха само, за да го пипнат. Толкова много го обичаха всички.

Добромир Жечев: Той бе човек с главно "Ч". Искам да кажа за неговото поведение извън и на терена. За славата, която имаше, беше много скромен. Не обичаше сам да се изявява. Хората го обожаваха. Веднага ми изниква споменът, когато бяхме с него в една стая в Люксембург през декември 1969 година и дойдоха емисари с предложения за него от европейски клубове да отиде и да заиграе там. Цяла нощ идваха чужденци от различни отбори да го убеждават. Но той отказа. Нали знаете какъв беше режима в България и че не се допускаше български футболисти да играят в чужбина. Това стана преди световното в Мексико. Всеки тим в Италия го искаше след изключителният му мач с Белгия във Флоренция в баражите за световното първенство в Англия през 1966-а. Гунди вкара два гола и бе с класа над всички. След мачовете с Милан се знаят думите на Нерео Роко. Беше изключителен в играта си с глава. Като малък е играл волейбол и когато скочеше се задържаше във въздуха така, че можеше да отиграе топката където си поиска. Има една паметна снимка от мач с Италия, на която се вижда, че надскача вратаря и гредата. Надминал времето си футболист.

Сашо Костов: Гунди си остана завинаги в сърцата на хората. Той подбираше момента къде да тръгне, какво да направи. Гледах неговото движение и това ми помогна да му подавам точни пасове и да вкарваме толкова много голове. Беше голяма работа, доказа го и на "Уембли" – гол с рейд от центъра. Световна класа! Ако беше жив сега, щях да му кажа да бъде такъв, какъвто беше – скромен и добър.