Берое  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Пирин Благоевград  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Шампионска лига
Познавате ли правилата?
Вечното дерби

15-05-2018 13:30


Битката за Манчестър

Битката за Манчестър
Gulliver Photos/Getty Images

Сити направиха нещо нечувано, а Юнайтед в момента може би не са толкова добри, колкото показва позицията им

стани фен

Бях решил да си почивам до Световното, но после се сетих че бях обещал и ревюта след края на сезона. Така че ето компромисен вариант - правим ги по-кратки и по две наведнъж за отборите от топ 6. След това и едно или две по-дълги за останалите отбори от Висшата лига.

Ето го първото - Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед.

Манчестър сити
Започваме от шампионите. Като говорим за сезона на Сити няма как да не споменем една дума – рекорди. Максималният брой точки, който отбор може да събере е 114. Гражданите взеха 100 от тях.

Това е и първият път, когато някой събира толкова в Англия. И не става дума само за ерата на Висшата Лига (футболът не започва през 1992, ей!) а за цялата 130-годишна история. Включително годините когато сезонът е бил от 42 мача (сега е 38) и годините, когато победата е била 2 точки (дори да се преобраузват на 3, пак не се събират до 100). Просто никой не беше постигал това. Което автоматично прави Манчестър Сити най-доминантния тим в рамките на един сезон, който Англия е виждала.

Гражданите разбиха де що имаше за разбиване като рекорди (точки, победи, голове и т.н т.н) и няма да се спираме на останалите поотделно. Но все пак искам да обърна внимание на още една цифра – Сити са отборът, пуснал най-малко голове тази година, 27. Една добра демонстрация, че има и други начини да се защитаваш ефективно освен традиционния.

В началото на сезона Сити всъщност имаха желание да използват 352 като основна система… или поне така започваха мачовете си. Дългосрочна контузия на Бенджамин Менди обаче прецака тези планове и ги остави да доиграват сезона без истински ляв бек.

Вместо да мъчи някоя бедна душа като халфбек до края на сезона, Гуардиола реши да се справи с проблема по различен начин – променяйки формацията. Сити заигра 433 с фалшиви бекове, каквито преди това каталунецът бе ползвал и в Байерн Мюнхен.



Концепцията не е нищо чак толкова сложно. Двата бека (най- често Фабиан Делф и Кайл Уокър) не се залепяха за тъчлиниите, а навлизаха към центъра на терена, в близост до Фернандиньо.

Така двамата реално играеха повече като допълнителни халфове, а не като традиционни бекове. Оттам и името – фалшиви бекове. Основните плюсове от такова нещо са два:

(1) Като тим, който владее топката в 80% от времето, контраатаките са най-голямата заплаха за Сити. Благодарение на Делф, Фернандиньо и Уокър гражданите почти винаги имаха 3ма човека в централни позиции зад топката (виж картинката горе).

Така дори кълбото да бъде загубено, за противника е изключително трудно да организира контра.. просто защото не може да изнесе топката бързо през центъра. Много често в такива случаи опонентите на Сити просто изритваха безцелно топката напред, надявайки се единственият им нападател някакси да се пребори с всички хора около него.

(2) Делф и Уокър в централни позиции са на практика 2 допълнителни халфа. Това, заедно с Фернандиньо, прави трима – напълно достатъчно.

Значи останалите 2 "истински" халфа на отбора могат спокойно да получат по-офанзивни функции и да не се тревожат толкова много за циркулирането на топката, тъй като това вече има кой да го прави. Гуардиола се възползва на максимум от това като даде другите 2 стартови места в халфовата линия на.. Кевин де Бройне и Давид Силва. Играчи, които традиционно сме свикнали да виждаме  като строго офанзивни – Давид Силва досега играеше или като 10ка или като крило, като същото важи и за де Бройне, който дори е играл и като втори нападател.

Благодарение на тази добра организация, Гуардиола успя да наблъска в стартовия си състав цели 5 чисто офанзивни играча (1 нападател + 2 крила + Силва/КДБ). без да губи нищо в дефанзивен план.

Преди да завършим с краткия обзор на сезона на гражданите ми се иска да отделя внимание на още 2 неща.

Първото е мнение, на което попадам често –  как футболът на Сити е наслада за окото заради голямата свобода в нападение на футболистите и честата смяна на позиции. Няма как някое твърдение да е по-далеч от истината.

Всъщност цялата философия на гражданите е точно обратното – ясно зададени роли, позиции и функции на терена. Дори името на философията на Гуардиола подсказва това – позиционална игра. Позициите са най-важното и определящото. Няма как да са импровизирани.

Впечатляващата игра на Сити се дължи на огромната им тактическа дисциплина. Всеки един от играчите идеално разбира какво се очаква от него и проявява търпение, докато дойде неговият момент да играе с топката. Станахме свидетели на това многократно през сезона и именно тази дисциплина беше в основата на няколко късни успеха.

При лошо стечение на обстоятелствата и отчаяна нужда от гол след 75 минута дори най-добрите тимове започват да подхождат доста по-нетърпеливо и панически. Започват да се изсипват постоянно дълги топки към наказателното, тогава и мениджърите започват да вкарват на терена високите хора от скамейките си.

Но не и Сити. Играчите на гражданите държаха твърдо позициите си и търпеливо разиграваха топката до последните мигове от срещите си, вярвайки че подхода им ще им донесе успех. И често ставаше точно така #SterlingPower.

Второто нещо, което искам да отбележа е митът, че успехът на Сити се дължи на парите, похаречени през лятото. И преди е ставало дума в блога за тази теза, затова няма и да навлизам кой знае колко подробно в нея отново. Само ще спомена, че от летните покупки единствено Едерсон и Кайл Уокър изиграха значително количество минути. А за мен това е крайно недостатъчно да бъде приписана цялата заслуга с лека ръка на трансферите. Двама нови титуляри е стандартно за повечето отбори.

Какво предстои догодина?

Надграждането е изключително важно за всеки, дори току що да е станал шампион по толкова категоричен начин. Манчестър Сити не са изключение от това правило и най-очевидното подобрение може да дойде в широчината на състава.

Често се забравя, че съставът на Сити всъщност оредя през лятото – повече хора бяха продадени и освободени, отколкото дойдоха. И през по-голямата част от сезона гражданите разчитаха на твърда 11торка + 2-3 резерви, които често влизаха в игра (Гюндоган, Бернардо и вторият от Жезуз/Агуеро). Или с други думи – едно ядро от 13-14 човека, което е твърде малко за отбор от този калибър.

Крещяща нужда от нови попълнения има на крилата – гражданите всъщност нямат нито една равностойна резерва на Сане и Стърлинг.

Бернардо Силва бе използван често по крилата, но неговата позиция в дългосрочен план е по-скоро да замести съименника си в центъра на терена. Личеше си, че младокът няма нужния набор от качества, че да замести ефективно Сане и Стърлинг и това следва да е трансферна цел номер 1 през лятото. Струва си да се отбележи, че това бе така и през зимата, но и двамата набелязани футболисти (Марез и Санчез), така и не акостираха на Етихад по различни причини.

Втората област, която има нужда от подобрение е вече спомената широчина на отбора. Сити се нуждае от заместник на Фернандиньо, който вече е на 32 години, както и от още един халф за ротация. Втори ляв бек също няма да е излишен, за да се избегне ситуация като получилата се с контузията на Менди.

Но пък колко кусура можеш да вържеш на такъв рекордьорски тим? Айде към втория…..

Манчестър Юнайтед
Текстът за Юнайтед ще го започнем с едно малко скандално изречение и се надявам да останат 4-5 фена на отбора, които да не ми отхаресат страницата:

Не мисля, че Юнайтед са толкова добри, колкото показва позицията им в крайното класиране. Всъщност съм убеден, че не са.

Всичко вървеше по мед и масло в началото. За може би 10тина кръга, Юнайтед изглеждаха като много стабилен отбор, който ще се намеси в битката за титлата (и то заслужено). После обаче.. нещо се прекърши. Или поне така стана чисто игрово, защото резултатите продължиха да са доста добри.

Изведнъж играта на отбора в защита се разпадна.. а нападението сякаш забуксува на място. Гледайки календара и размишлявайки какво може да се е случило тогава, едно нещо веднага се набива на очи – дългосрочната контузия на Ерик Баи.

Попринцип не съм фен на теориите, в които отсъствието на един играч разрушава из основи представянето на цял отбор.. но пък ето, че може би тук това е поне част от истината?

По-голяма част от проблема обаче сякаш бе тактическия подход на Жозе Моуриньо. Какво имам предвид? Най-добре ще обясня с една илюстрация за да е по-лесно да си говорим след това:


Показаното на картинката горе е динамиката, на която Юнайтед залагаха най-често през този сезон. Широчината в атака идва от двата бека, които се качват много високо (Ашли Йънг и Антонио Валенсия). Това освобождава двете крила да влязат по-навътре към терена.

Особено отчетливо бе това за дясното крило в състава. Играчът на тази позиция (най-често Лингард или Мата) отиваше директно в противоположната половина на терена и оставяше целия десен фланг на атаката за Валенсия.

Главната идея е да се струпат множество офанзивни футболисти в зоната около топката (червено на картинката) и от тях се очаква да използват индивидуалните си качества да комбинират бързо и да измислят нещо интересно.

ОК, на теория всичко звучи много хубаво. Но на практика.. нещата не се получаваха кой знае колко добре.

Първо да се върнем към проблема в защита. Най-големите неволи за Юнайтед в тази фаза от играта дойдоха от (1) контраатаки и (2) центрирания. За първото донякъде можем да виним и структурата, налагана от Моу.

Често когато атаката на отбора не вървеше се налагаше Пол Погба да напредва и да спасява положението, предприемайки повече рискове. Това комбинирано с високите позиции на бековете често означаваше, че да спират контрите се пада само на Матич + 2мата централни защитници… което определено не е оптимален вариант. Някакси изглежда обаче, че Баи успяваше да закърпи положението сам докато беше здрав. Същото важи и за центриранията, при които след отсъствието му често наставаше пълна паника и дезориентация в защитната четворка на Юнайтед.

Нищо от това обаче не се отрази на резултатите на отбора, тъй като Давид Де Хеа реши да направи историчекси силен сезон. Испанецът извади абсолютно всичко, което можеше да се извади през годината… а после извади и още няколко положения.

В същото време и атаката на отбора не вървеше. Често това скупчване на футболисти в зоната на топката имаше по-скоро негативен, отколкото положителен ефект. И често играчите повече си пречеха с близостта си, отколкото да се възползват от нея за бързи комбинации с по 1-2 докосвания. Нерядко през сезона Моу се оплакваше именно от това – бавното темпо на разиграването на Юнайтед и провлачването на играта. Което предвид структурата на състава означаваше пълна безидейност.

В добавка Моуриньо така и не успя да реши коя е най-добрата постройка за отбора му като често сменяше между 433 и 4231, но не оставаше удовлетворен от нито един вариант. Сякаш веднага след януарския трансферен прозорец и привличането на Алексис Санчез, Моуриньо реши че може да вкара още един халф за сметка на офанзивен играч и се върна към 433. Само че същите/подобни проблеми се появиха и дилемата отново излезе на дневен ред.

Какво предстои догодина?

Нещо в играта на Юнайтед трябва да се промени. Защото да разчиташ Де Хеа да направи втори исторически сезон някакси не изглежда като добра стратегия за дългосрочно развитие. Каква обаче да бъде промяната?

Лесният отговор би бил, че трябва да се промени тактиката/структурата на отбора. Това обаче изглежда малко вероятно с Моу начело, а към момента изглежда сякаш португалецът ще бъде мениджър на дяволите и догодина. Затова нека погледнем към позициите, които могат да бъдат подобрени.

Веднага се набива на очи защитата на отбора. Юнайтед има нужда от поне още 1 качесвтен централен защитник. Бековете също са място, където биха могли да се потърсят други опции. Валенсия всъщност се справя доста добре, но от другата страна Йънг не е толкова убедителен въпреки няколко важни приноса. Пък и годините вече натежават за бившия английски нациоонал. Така че най-големите подобрения следва да са в защита.

След това трябва да се обърне внимание и на халфовата линия, където липсва бройка. Поне едно висококачествено попълнение може да се очаква и там. За мен в офанзивен план Юнайтед разполагат с достатъчно опции, но пък кой знае дали Моуриньо е на същото мнение.. нищо чудно и там да се появи някое ново и голямо име.

 

Източник: bendtnerfan.wordpress.com


Тагове: Анализ, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед

Коментари

Още Новини


Бараж за Лига Европа
последен мач
Бараж за Първа лига
следващ мач
Златка Замова
Златка Замова

Финал на УЕФА – щастие или кошмар?

Финал на УЕФА – щастие или кошмар?

Приключнието и сметката да преживееш футболната емоция на Европа

BGfootball.com
BGfootball.com

Сега ли видяхте, колко несъвършен е форматът?

Сега ли видяхте, колко несъвършен е форматът?

Витоша е симпатичен с философията си, но няма място в Първа лига след този сезон

Златка Замова
Златка Замова

Торес - знамето на Атлетико

Торес - знамето на Атлетико

Фернандо към децата: Следвайте мечтите, няма нищо невъзможно!

назаем

Престъпници извадиха един град от футбола

Престъпници извадиха един град от футбола

Някак постижението на Лаптопа да остане за втори бараж е самоцелно и какво ще прави Витоша Бистрица догодина в елита?



По капитаните ще ги познаете

По капитаните ще ги познаете

Те са съименници, те са национали, те са юноши на отборите


25-05-2018
Рождениците днес
Спортни новини