Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Трансферно лято 2018
Познавате ли правилата?
Мондиал 2018

24-05-2018 14:33


Финал на УЕФА – щастие или кошмар?

Финал на УЕФА – щастие или кошмар?
снимка: Даниел Касас

Приключнието и сметката да преживееш футболната емоция на Европа


Каприз ли е да гледаш наживо финал на клубен турнир на УЕФА? Кой може да си го позволи? Струва ли си да пръснеш 1000 или 2000 лева за насладата от класен футбол и сърдечени емоции, в които над десетилетие няма българи?

 

Ако си голям запалянко просто на играта и късметлия да спечелиш билет от зимната лотария на УЕФА за финал на Лига Европа или Шампионската, който би ти струвал 150-250 лева, минаваш най-тънко. Още март резрвираш полет (или наземен транспорт, ако града-домакин е по-близичко) и хотел, сложи към 400 лв и още 100 за хапка с бира. Сметка 750 за 2 дни, и да – не се знае кой отбор е стигнал полуфинал. (Феновете на Реал Мадрид са с едни гърди напред в ШЛ, с Роналдо финал е 99% сигурен). Ако чакаш да стягаш пътуване след първите майски дни с ясни финалисти – приготви се за харчове.

 

Българинът обича спорта и добрия футбол в частност, пример е пълния Национален стадион за Лудогорец с Реал, ПСЖ, Арсенал в София, или масови екскурзии за евромачове в Истанбул, Белград.., винаги виждам български знамена на Камп Ноу, ¨Бернабеу¨, ¨Ванда Метрополитано¨ (¨Калдерон¨ доскоро). Срещала съм по-заможни нашенци и на финалите в Лисабон и Милано...На мачове и тренировки на Григор Димитров идват поне по 500-600 живеещи в Мадрид (а и по света е така), обяснимо – при цени 5-40 евро на билет.

 

Мадридските фенове са привилигировани с отлични футболни отбори като Реал и Атлетико, освен че гледат мачове от най-високо ниво в сезона в Ла Примера, последната петилетка записаха и 5 еврофинала. Градските съперници спореха за ¨Ушатата¨ в исторически двубои през 2014 (Лисабон) и 2016 (Милано), ¨белите¨ взеха 12-ата в Крадиф миналия юни. Този път радостта е тройна - в рамките на 10 майски дни Атлетико спечели Лига Европа с двубой срещу Олимпик Марсилия в Лион, баскетболния Реал прибра 10-а Евролига в Белград и Киев очаква футболистите на Зидан с Ливърпул в събота.

 

За отънелия испански джоб пътешествията не са така розови, в предвид, че е имало харчове с някое друго гостуване през годината, плюс това за годишния абонамент за домакинските мачове (500-1500 евро). Все пак заплатите са между 700 и 1500 евро месечно, малко хора прехвърлят 2000 евро месечно (някои съдружници на Реал), безработицата си е 20-25 %. Така общ воаяж до Белград и Киев ще си позволят единици.

 

И докато визита в Сърбия може да излезе 600 евро на двойка мадридски баскет-фенове, за Киев цената е 4-5 пъти повече. Билет на привилегировани за съдружници цена между 90 и 320 евро (според категорията), или 300 – 1000 евро от прекупвачи, самолетен билет 1000 - 1200 евро и поне една нощувка (50-70 евро ако не ти пука отдалеченост 8-15 км от центъра на Украинската столица, от 100 евро нагоре за по-близко в хостели, а хотелско легло струва поне двойно, че и 500-600). Храната и градския транспорт са икономични на този фон. Немска компания предлага лукс преживяване с ВИП билети по 4500-6500 евро.

 

При този ценоразпис не малък брой английски и испански фенове няма да пътуват за големия финал, който може си продава билетите (на по ниски отпреди 1-2 години цена) или връща на клуба. Семейния туризъм с възрастни и внуци от Лисабон и Милано няма да се повтори. Търсеха се алтернативни полети с прекачвания през Берлин, Будапеща, София, Истанбул, Москва, Сочи, но и тези цени литнаха. Някои ще се мъчат 2-3 дни с автобуси или лични автомобили (плюс толкова за връщане). Ливърпулци са в същото положение. Еуфорията се трансформира в кошмар, сметката с таксите може да превърне финала в провал на УЕФА, има явна заплаха от доста празни места по трибуните на Олимпийския стадион, намален до 63 000 зрители капацитет за финала.

 

Иначе Украинската столица е интересна туристическа и гастрономична дестинация, с много култура, самобитност, древни манастири с позлатени кубета, стадиона-красавец на Динамо Киев е на 95 години с последен ремонт от 2011, модерен, полузакрит с овален покрив от стъклени влакна. Зинедин Зидан е играл 4 мача с Реал на него, а Серхио Рамос спечели евротитла с Испания през 2012 г.

 

На 15 минути пеша от трите му страни от днес са отворени фен-зони на УЕФА, Ливърпул и Реал. В тази на футболната централа ще има фестивал с музика наживо, места за снимки с легенди на отборите и купата, игри, в петък следобед е мача на звезди-ветерани с Роберто Карлош, Арбелоа, Раул, Фиго.. Ще оцветят ли феновете града с жизнерадостно присъствие?

 

Така както запалянковците на Атлетико и Олимпик размърдаха Лион на 16 май? За френските запалянковци на Марсилия, чакали еврофинал 15 лета, бе фасулска работа да се изсипят от 400 км разстояние, окупираха Олимпийския парк от ранния следобед. 1200 полицаи опазиха сигурността край стадиона, нямаше фен-зони, нито инциденти. Мадридчани избираха между чартъри от 600 евро, автобуси за по 100 и 150 или виахе с лични автомобили, групирайки се по 3-5 пътника (с оферти за място в кола по 80-90 евро).

 

Кореспондентката на BGfootball.com в Мадрид изживя емоцията на финала с дългичък път, но луд умора няма и малко саможертва за идеята бе ново приключение. В готина компания - още по-сладко. Ето историйката:

 

Организацията бе възпрепятствана от ограничения – бюджетни и часови, моят фотограф е зает и не можем да тръгнем преди късния следобед на 15 юни, деня преди мача. Шофиране над 30 часа за 3 дни е прекалено, според мен, последен шанс остава автобус в 21,15 ч вечерта с престой в Бордо (80 евро на калпак). Четем куп негативни коментари за Flixbus, 2 вечери подред ходя на автогарата в Мадрид (между тенис и футболни мачове) да питам съществува ли, дошъл ли е...човекът от информация се подсмихва и успокоява.

 

Вторник вечер сме първи на опашката, симпатичен зелен автобус пристига от Лисабон за Париж, почистват го 45 минути и само с толкова закъснение напускаме Мадрид, комфортно, с климатик, толетна и постове за зареждане на мобилни устройства. Нощта минава почти неусетно, излизаме през Сан Себастиан и към 6,30 сме в Бордо. До 9,30 имаме предостатъчно време да се разходим из част от стария град (с тежички раници и 12-килограмов куфар на колелца), установяваме че френските закусвални-барчета не са ранобудни, кафе с кроасан получаваме чак към 8 и нещо, откриваме руски и български хранителни магазини, правим снимки и гледаме разбуждащия се град. В 10 пристига навреме друг Flixbus, но тъмнокожият шофьор има проблеми с рампата, с която да качи момче в инвалидна количка. Ситуацията принуждава някои френски пътници да помагат, едно момче успява да задвижи системата и след 40-45 минути потегляме за Лион.

 

Пътят е предимно планински, небето – намръщено, на места леко вали, часовете се точат в разговори, шах, дрямка ...и точно когато остават 12 км се стоварваме в задръстване.... половин час отгоре. Пристигаме в 18,15 с час закъснение. От централната лионска гара ¨Пераш¨ хукваме към метрото и ни погълва огромна река гласовити и весели Атлети-фенове, за които организаторите от град Лион са отворили безплатно линиите на метрото и трамвай към стадиона (на 15 км от центъра). Влакчетата се тресат от подскачащи и пеещи мъже и жени в ¨червено-бяло¨, стряскащи случайни пътници по спирките. Испанската жизнерадост струи уверена в триумфа. Потока ни повлича след изхода от метрото и вместо да вземем „шатъл-бус“ до стадиона, вървим с хората към трамвайна спирка, оказвайки се в центъра на стълпотворение от 1000 зрители, които ще бъдат извозени след 30 минути чакане на опашка. Иначе атмосфера има, песни и патос.

 

Движим се в група от десетина приятели, двойки на по 40 години, съпровождащи семейство с младеж в инвалидна количка, смел и засмян като останалите! Пред стадиона срещаме някой френски фен на Марсилия с димка, но няма злоба, нито проблеми. Спортният туризъм е и терапия.

 

Някак си намираме входа за журналисти, попадаме на жена-охрана, която след проверка на багажа ни пуска любезно към пресцентъра, там сравнително бързо издават акредитации, хукваме с полуобиколка към зоната за работа на медиите, не успяваме да се доредим до сандвич, но имаме малко аванс до мача. Диджеите откриват, марсилските ултраси почват обстрел към терена с димки, бенгали, гъмящи неща... Аз съм с багажа на журналистичеката трибуна (с 500 колеги) над централната официална, фотографа ми е долу край терена в северния сектор пред доста по-цивилизованите мадридски фенове, които палят 2-3 факли чак след втория гол на Гризман и в края след третия на Габи, за да празнуват победата. Даниел ще изстрада неподготвен и дъжд второто полувреме, покривайки фотоапарата с якето си, губейки резрвна фланелка на терена, но правейки страхотни снимки с емоционални моменти на Гризман, Габи, Торрес, Симеоне и останалите борци.

 

Наградата му са няколко бирички в залата за фотографи, докато аз търча (с раница, куфар и лаптоп в ръка) по пресконференции и микс-зони. Прескачам от тази за пишещи медии в забранената за нас на тв и радиа, охрана веднъж ме гони, аз се връщам да чуя щастливия като дете Фернандо, после да побъбря с българския човек в екипа на Симеоне – Димчо Пиличев, и той супер щастлив, с пета купа в колекцията си с Атлетико...Отбора се връща да празнува на мадридкия площад Нептун...

 

Минава полунощ и напускаме бързо стадиона, успяваме да хванем такси, шофьорът е от арабски произход, говори малко англисйки, но се оказва голям почитател на Реал Мадрид и това сближава, 40 евро и ни оставя точно до сградата, където сме наели апартамент за нощувка (50 евро). Собственикът ни чака, дава ключовете, аз продължавам да си дописвам материалите, обработваме снимки..

На следващия ден има достатъчно време да разгледаме красивия център на Лион, прорязан на 2 от река Рона, опитваме френска кухня, сирена, сладкиши... Има останали за туризъм мадридчани.

 

Даниел ще преживее и стресово 1-часово търсене на перон, от който да хване автобус за Мадрид на най-големия испански превозвач ALSA. Шоково установява, че централната гара ¨Пераш¨ няма табло с инфирмация за разписание, нито човек, който може да даде такава. Телефонистка от компанията също няма представа откъде тръгва автобуса. Все пак по съвет на тъмнокож пазач на гарата, фотографът ми отива на едно място, в часа на отпътуване там провиденциално се появява бус на ALSA, чийто шофьор го извикал по име и качил. След 15 часа били в Мадрид.

 

Аз тръгвам посока България – първо с Фолксфаген, шофиран от симпатична руса французойка, която съм букнала с ¨Bla Bla car¨ за 23 евро до Монпелие. Има и още 2 момичета в колата, почваме с ужасно бавен трафик докато излезем от Лион заради някаква стачка (четвъртак привечер), после стигаме ОК. Телефонът ми от приключения (и 2 часа чат с куп пратени снимки и видео) се скапва с пристигането в Монпелие. Една от спътничките ми помага за трамвай и спирка за гарата, за късмет с безплатен интернет, успявам с компютърен чат да получа съвети и успея да задействам мобилния, ооо, какво отдъхване.. Тръгвам пеша по здрач към хотел Страсбург, десетина минути, пред който в 0,45 ч трябва да мине автобус на ¨Ивкони¨ за София.

 

Хотелът е мини, улицата пуста...срам не срам, моля рецепциониста да почакам вътре, момчето супер-любезно ме кани в малка зала с маси и столове, прави ми чай и казва да остана спокойно до буса (над 2 часа са..), че и ТВ ми пуска. Автобуса пристига, старичък, поизтърбушен, няма тоалетна и зарядни до седалките, но шофьорите са любезни, спираме на всеки 4 часа, опознаваме южна Европа и след 32 часа сме в София.

 

За нас бе изморително, но уникално приключение, емоциите на спортния туризъм са мотивиращи. Зад ъгъла е и световното в Русия, което ще привлече фенове от цял свят... Кофти е, че има пренасищане със спортни събития и концерти, все по-непосилно високи цени на билети, пътуване, хотели... заплахи от тероризъм, и логично отлив на туристи. Истинският спортен фен остава верен на страстта си, поне веднъж е редно да я изживее наживо.


Тагове: Реал Мадрид, Атлетико Мадрид, Ливърпул, Олимпик Марсилия, финал Киев, финал Лион

Коментари

Още Новини


Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Истинският смисъл на футбола

Истинският смисъл на футбола

Еманюел Макрон и Колинда Грабар Китарович натриха носовете на слабите политици във футболни фланелки

Златка Замова
Златка Замова

Ла Примера заиздиша?!

Ла Примера заиздиша?!

Испанското първенство се нуждае от спешно кръвопреливане и идоли

Николай Кирилов
Николай Кирилов

До Сочи и обратно

До Сочи и обратно

На четвъртфинал на световно първенство или сбъдаването на една мечта

назаем

Те ще блестят само едно лято

Те ще блестят само едно лято

Какво ще се случи със стадионите в Русия след мондиала?



Технологии на SAP помагат на германския футбол

Технологии на SAP помагат на германския футбол

Изкуственият интелект и машинното обучение играят ключова роля


16-07-2018
Рождениците днес
Спортни новини