Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Трансферно лято 2018
Познавате ли правилата?
Мондиал 2018

26-05-2018 19:44


Реал ни е удобен като... Сити

Реал ни е удобен като... Сити

От нас се страхуваха всички в Европа, спомня си легендата на Ливърпул Фил Томпсън

стани фен

Фил Томпсън (64 г.) бе капитан на Ливърпул във финала срещу Реал М за КЕШ през 1981 г., спечелен с 1:0 от "червените". Днес двата тима отново ще спорят за трофея в Киев.

- Томпсън, наскоро Висенте дел Боске и Камачо се върнаха към онзи финал, като споделиха, че Реал е използвал архаична тактика срещу вас?
- Спомням си, че бяха много силни, седейки в отбрана. Тогава английският футбол бе №1. Ние спечелихме купата през 77-а и 78-а, Форест го направи през 79-а и 80-а. Но Ливърпул бе безапелационният крал в Европа, така че за Реал това бе голям мач.

- Тогава Балета бе 5-и в Ла Лига и дълго време не можеше да се класира на финал за КЕШ, а вие редовно играехте там?
- По онова време участваха само шампионите от националните първенства, така че попадането на Реал във финала бе равно на подвиг. Спомням си, че играта не бе впечатляваща. Главната причина бе ужасният терен. Тревата не бе в добро състояние, оформлението й бе ужасно. Линиите се намираха на около дюйм (2,54 см) височина. Попитайте всеки, който е играл в тази среща. Това приличаше на неделен мач в някакъв парк, когато момчета с кофа вар минават и очертават терена, както им падне. Топката постоянно скачаше, когато трябваше да се търкаля, което правеше играта непоносима. Определено не бе най-добрият мач в света. И със сигурност не от тези, които ще запомниш. Помня как Хуанито преодоля вратаря Клемънс и стреля над гредата - това бе единственото положение в мача.

- Не беше ли Камачо? Защото вече 30 г. обяснява, че той така е изпълнил удара, че да преодолее вратаря, но теренът му попречил?
- Испанците винаги са били добре технически, така че изстрелът толкова високо над гредата не бе изпълнение в техния дух, което бе добре за нас. Те не успяха да спрат Алан Кенеди при гола, но ако погледнете внимателно, ще видите, че на практика топката се намираше във въздуха, тя не се търкаляше по терена.

- Какво се случи при този гол?
- Срещу Алан, който играеше като халфбек, те не оставиха никой, така че, когато той тръгна, нямаше преграда. Рей Кенеди се постара да му прати топката от тъча. Не знам кой от защитниците се намираше там и се опитваше да я изчисти, но Алан го преодоля и от остър ъгъл успя да стреля покрай вратаря. Оставаха 8 минути до края на срещата. В този двубой на практика нямаше положения за гол, но след нашето попадение ние имахме три шанса да вкараме.

- Играчите на Реал обаче са били убедени, че ще вкарат мача в продължения…
- Да, опитаха се да го сторят. Ние обаче играехме малко тика-така като Барселона. Те разполагаха с Лори Кънингам на дясното крило. Аз съм играл с него в Англия, така че знаехме неговите възможности. Не му дадохме пространство, Алан се справи отлично срещу него. Винаги ще помня корнерите, които изпълняваше с десния крак. С него стреляше опасно и от лявото крило.

- Говорихте ли си по време на мача?
- Не, бяхме много съсредоточени. Естествено, след двубоя, даже когато си на небето от щастие, не може да не кажеш няколко думи. Хващаш му ръката и понеже също е англичанин, казваш му "Сори" и отиваш да празнуваш.

- Реал не бе на финал 15 г. и не бе най-силният отбор, как възприемахте това тогава?
- Реал си беше Реал. Това бе голям клуб, както и Барселона. През 1976 г. играх срещу Кройф за Купата на УЕФА и мога да кажа, че тогава тези отбори вече бяха големи, разбира се, не като днес. Това, което правят в Шампионската лига през последните години, е изключително... Не мога да повярвам, че Реал до нашия мач не бе играл финал 15 г.

- Но е факт.
- От нас се страхуваха всички в Европа. Хората идваха в Англия за консултации с щаба ни. Нашите треньори работеха над техническата част на футбола, това бе много, много прост футбол. Структуриран, с едно-две докосвания, подаване и движение, миниигра през цялото време. Това е нещото, което тогава правехме. Хората идваха да гледат и да се научат, а се връщаха с бели листове от записките си, защото това бяха просто миниигри на терена, по 7-8 на всеки преход от едната половина на полето в другата.

- Така ли поддържахте постоянна готовност за атака?
- Именно. Винаги бяхме готови да изпратим напред нападателя, да стигнем наказателното поле, подаване - движение напред, подаване - движение напред. То стана възможно благодарение на футболистите, които играеха в Ливърпул тогава. Ние можехме да задържим топката, забавлявайки се, а можехме и агресивно да се движим напред, както съвременната Барселона. Разбира се, имахме и лоши мачове.

- А кой бе вашият Кристиано Роналдо?
- Далглиш бе този, който можеше да направи магия от нищото. Той можеше да преобърне играта и да накара хората да викат от възторг. В него имаше нещо от Луис Суарес, можеше да измъчва защитниците, появявайки се на най-неочакваните места, да праща топката от най-невероятни ъгли, но в същото време бе силата, която тласкаше Ливърпул напред. Това е нещото, което правеше Кени по-добър от останалите.

- Каква бе вашата роля на терена и извън него?
- Е, аз бях капитан и тъй като вече бях спечелил купите през 1977 г. и 1978 г., знаех какво означава да играеш на финал. Париж бе забележително място със специална атмосфера. Звучи арогантно, но всички бяха убедени, че ще победим, също както сега мнозина отдават предпочитанията си на Реал.

- Но сега Реал наистина изглежда като отбор победител?
- Говори се, че не са толкова добри в момента, но винаги намират вратичка, за да победят. Това е повече от просто да имаш отлични играчи в своя състав. Умението да се побеждава даже когато играта не върви - това е, което има сегашният Реал.

- Как виждате мача в Киев?
- Реал е фаворит, след като 3 пъти спечели Шампионската лига за последните 4 г. Заслужено ли отстраниха Байерн? Може би не, но го направиха. Срещу Ювентус победиха с 3:0 като гост и играха ужасно у дома, губейки с 0:3, но все пак вкараха гол в последната минута. Без значение дали е имало или не дузпа, отново видяхме как Реал продължи през вратичката. А това е причина да се страхуваме, но и да сме щастливи да играем срещу тях. Реал много ми напомня на Манчестър С, а такива отбори са удобни на Ливърпул. Този сезон от 4 мача срещу гражданите спечелихме 3.

- Очаквате ли тактическо дебнене?
- Мачът ще е красив, защото отборите разполагат с прекрасни играчи. Вижте нашето нападателно трио и тяхното, а също и халфовата линия. Те разполагат с Кроос, който е с отлична техника, но ние имаме на много позиции по-млади и енергични играчи, които могат ди ни помогнат за победата.

- Връщайки се към вашия финал, помните ли за какво си говорехте на терена и на почивката?
- Може би същото, което с Боб Пейсли си говорехме в обикновените мачове от първенството. Той ни казваше, че е уверен в нас. Не обръщахме внимание кой ни е съперник. Ние винаги бяхме „по-добри от тях“ и затова толкова често побеждавахме. Може да е банално, но това работеше с нас по онова време.

- Опитахте ли се да промените нещо?
- Не. Постоянно чувахме какво ни крещят от пейката. „Подай по-бързо, движи се, тичай напред“ - това бяха указанията. Нашата игра много напомняше на съвременния футбол. Имахме вратар, който играеше извън наказателното поле, Ръш и Далглиш постоянно пресираха. Но никога не сме имали тактика. Когато тренирахме, Рони Моран ни казваше да „ловуваме съперника“. Бяхме длъжни да го притиснем към наказателното поле, да го вкараме в мрежата, за да не избяга никой. Това се случваше с тези миниигри, за които говорех.

- Какво мислите за Юрген Клоп?
- За да станеш велик мениджър за Ливърпул, трябва да разбираш Ливърпул. Това не означава само да знаеш историята на клуба. Ти трябва да разбираш Ливърпул, да го чувстваш, да го надушваш. А при Клоп се получава. Попитах го защо е дошъл в Ливърпул. Той ми каза, че независимо от поканата от Манчестър Ю, на него му се е струвало, че това няма да бъде правилната крачка. А и жена му казала: "Юрген, ако Ливърпул сам е дошъл при теб, значи това е твоят клуб". И той почувствал, че тя е права. Клоп дойде в Ливърпул, разбра клуба и клубът го разбра. Хората виждат неговата страст, а това е много, много важен елемент за това да бъдеш част от Ливърпул.


Тагове: Фил Томпсъл, Ливърпул, Манчестър Сити, Реал Мадрид

Коментари

Още Новини


Първа лига - редовен сезон
последен мач
Първа лига - редовен сезон
следващ мач
Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Поглед в бъдещето - сезон 2018/19 (втора част)

Поглед в бъдещето - сезон 2018/19 (втора част)

Как ще се представят отборите на Ливърпул и Тотнъм

Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Поглед в бъдещето - сезон 2018/19 (първа част)

Поглед в бъдещето - сезон 2018/19 (първа част)

Какво да очакваме от двата манчестърски гранда през новата година във Висшата лига

Ваня Николова
Ваня Николова

Равносметката: Червена радост и разочарование в Разград

Равносметката: Червена радост и разочарование в Разград

Славия отпадна, но е на прав път

назаем

Когато играех добре, бях белгиец, в противен случай – от конгоански произход

Когато играех добре, бях белгиец, в противен случай – от конгоански произход

Никога не трябва да се се закачаш с момче, което е гладно



Те ще блестят само едно лято

Те ще блестят само едно лято

Какво ще се случи със стадионите в Русия след мондиала?


17-08-2018
Рождениците днес
Спортни новини