Берое  Ботев Пловдив  Левски  Литекс  Локомотив София  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Марек  Славия  Хасково  ЦСКА  Черно море  България 
А група - статистика
Шампионска лига
Триумфът!

22-10-2011 08:59


Не падай духом, Берба!

Не падай духом, Берба!

Наясно е, че в момента не е в позиция да се предлага на националния отбор, държи се както винаги скромно и дистанцирано

стани фен

Димитър Бербатов излезе от съблекалнята на изумителния нов стадион "Национал Арена" в Букурещ заедно с още половин дузина свои съотборници в Манчестър Юнайтед. На минаване край микс зоната няколко български журналисти му подвикнахме и той видимо се изненада, че вижда толкова много родни репортери - поне десетина. Не изглеждаше да прелива от словоохотливост. И как да изглежда иначе. Повече от 500 българи са дошли да те гледат на 70-ина километра от родината, излязал си да загряваш и само след няколко минути човекът, който направи чудеса на наглост, за да те привлече на "Олд Трафорд", ти казва да се прибереш. Други ще влязат като резерви. Заради един червен картон. По ирония, вдигнат на Неманя Видич, който също се чувстваше като у дома си в Букурещ. И бе вторият футболист на "червените дяволи", спрял се пред журналисти.

Кой беше първият? Димитър Бербатов. Първоначалната "уговорка" с него в суматохата след мача с Оцелул (2:0) бе за снимки и автографи. Докато се усети обаче, заложникът на един червен картон почна да отговаря на въпроси. Единственото му желание бе само да се дръпнем встрани от потока.

Интервюто вече обиколи медиите. На първо четене Митко не каза кой знае какво. Но за сефте откакто се отказа от националния отбор преди близо година и половина, таранът допусна завръщане под трибагреника. "Нека първо се избере нов селекционер, тогава ще говорим", рече той. И след няколко подобни увъртания все пак подчерта, че към момента стои на позицията си. Най-вече защото в момента е резерва в клубния си отбор и няма как да помогне на тотално заспалите "лъвове".

Не е необходимо да си психотерапевт на объркани в живота звезди, за да усетиш Бербатов, особено ако си имал шанса да размениш няколко думи с него в онази емоционална вечер в Букурещ. Митко страда и губи надежда. Той вече е почнал да сваля гарда, вдигнат през лятото с фрази като "Ще се боря за титулярно място", "Тренирам и чакам своя шанс" и т.н. И сега ги казва, но в тона му се усеща тъга и притаен гняв. Изпуска изречения като "Очаквах повече да играя", "Играе ми се, не ставам по-млад", "За да има голове, първо трябва да ме пуснат, другото е последна грижа в момента"... От други негови отговори може да се разчете осъзнаването, че мечтата Юнайтед може би е към своя край. Че трябва да погледне в друга посока - дали през януари, или идното лято, при всички положения скоро.

 


Каквото и да се случва около него обаче, Бербатов си остава интелигентен мъж, осъзнаващ поредния челен удар на реалността. Той стои на земята и все пак не иска да стига до отчаяние.

Наясно е, че в момента не е в позиция да се предлага на националния отбор, държи се както винаги скромно и дистанцирано. Макар че последното е спорна теза. Та нима националният е някакво ниво, та една резерва в един от най-силните отбори в света да не може да го поведе отново? Нима Валери Божинов често облича фланелката на Спортинг? Ами Валери Домовчийски? Дали всички те и останалите викани напоследък нападатели са се скъсали от голове? Да, обаче той е Димитър Бербатов. Почти винаги е имал достойно поведение. Това никой не може да му го отрече. Без значение дали го харесва, или не, дали одобравя трансфера и престоя му в Юнайтед, който вече почти е догонил като клубна привъзраност у нас ЦСКА и Левски. Берба е наясно с последната просто безумна директива на Михаил Мадански (и на БФС), че щом си около и над 30-те, най-добре да забравиш за екипа с българския герб.

Някой ще каже, че Бербатов е готов да промени твърдата си позиция, понеже сега от отпаднал от стартовите 11 на сър Алекс и самочувствието му е понижено. Може и така да е, но това е чисто човешка реакция. Всеки е имал подобни моменти. Да му вярваме ли, че би искал да помогне на "момчетата, защото им е тежко"? Ще видим.

Бербатов е дарен "отгоре" с талант, но никога не е бил галеник на съдбата. През цялата си кариера трябваше да се бори със зъби и нокти за мечтите си. Сбъдна много от тях, а едва ли някога дори е сънувал, че може да стане голмайстор на най-комерсиалното първенство в света. Месеци по-късно обаче Димитър седи на скамейката и е зависим от един картон. Няма човек на този свят, който да е щастлив от подобен обрат.

Но не падай духом, Берба. Има живот и отвъд Манчестър Юнайтед. Много други преди теб вече плакаха, все имена от висините - Дейвид Бекъм, Яп Стам, Дуайт Йорк, Рой Кийн, Рууд ван Нистелрой... Има три сигурни неща на този свят - смърта, данъците и непреклонната воля на вечния сър Алекс. В неделя едва ли ще се вълнуваме от българска връзка в мегадербито на Манчестър (и на Европа), за разлика от последните години. Това обаче не е единственото дерби на този свят. Димитър Бербатов вече спечели няколко такива.


Тагове: Димитър Бербатов
Коментари


Още Новини


А група
последен мач
А група
следващ мач
Валентин Маринов
Валентин Маринов

Стига с тази Барселона, погледнете към Сърбия

Стига с тази Барселона, погледнете към Сърбия

Българският футбол опитва да копира Германия и Испания, а най-добрият пример е на 400 километра от София

Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Унижете Александър Томов!

Унижете Александър Томов!

Дайте му това, което иска, пък му гледайте сеира... ако ви стиска

назаем

Срамно е, че не ни пука за младежите

Срамно е, че не ни пука за младежите

Юношите ни да се замислят колко книги прочетоха това лято...



София ли е столицата на футболния расизъм?

София ли е столицата на футболния расизъм?

Оказва се, че организацията ФАРЕ е дебютирала в дейността си именно на мача България - Дания преди 2 години