Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Вечното дерби
Познавате ли правилата?
Шампионска лига

18-06-2018 15:42


Бай Ганьо футболист

Бай Ганьо футболист

Недъзите на родния футбол са неизкореними и чрез германска програма

стани фен

Българският национален отбор по футбол заема 49-о място в световната ранглиста на ФИФА. Следователно няма място на мондиала в Русия, в който участват 32 страни. От създаването на класацията през 1993-та усреднената позиция на родния тим е 43-тата. Значи – логично се класираме рядко на световно. Нямаме мощ.

Клубни отбори редовно се срамят в европейските турнири – с изключение на „Лудогорец”, който цъфти, благодарение най-вече на уникални за България инвестиции и с 10 чужденци на терена. Понеже няма качествени нашенци.

В националната ранглиста на УЕФА, която отчита резултатите от последните 5 години, сме на 24-то място, като 23-ти е Азербайджан.

Нямаме играчи по големи клубове из Европа.

Футболът ни е сивичък. Повсеместното мнение – играта у нас не върви.

Емоциите нерядко показват повече от цифрите и фактите – около колко настоящи футболисти ще се струпат деца за автографи? Двама? Трима? Ще се струпат около Христо Стоичков и Димитър Бербатов, Наско Сираков и Красимир Балъков. Около бившите.

Откакто всеки от нас се помни, все оправяме футбола. Още от изпращането на българи в съветската треньорска школа през 50-те години на миналия век. И през статията на Тодор Живков "Докога ще се търпят недъзите в българския футбол?" от юни 1970-а. И през решението на секретариата на ЦК на БКП от февруари 1985-а "За поврат в развитието на българския футбол". Та до днешните мантри за школи, терени, бази, мерки, закони…

И? Ами от 1998 г. не сме играли на световно. А през този век имаме само едно голямо първенство – Евро 2004. И не се задава нова мощ, гледайки какви играчи имаме. Нелепо е, но излиза, че от съветското школо, статията на Живков и решението на ЦК е имало повече ефект – след тях се класираме на първите възможни световни първенства.

Обаче днес по БВП и по БВП на глава от населението все заемаме места около 80-о в света. "Шампиони" сме по смъртност, ниска раждаемост, отрицателен прираст на населението, корупция и т. н. – все тъмна и мрачна среда.

България не е футболна държава и никога не е била, затова нямаме право да искаме много от футбола, който няма как да е при най-силните, освен по чудо. САЩ’94 си остана един уникален взрив, а Франция′98 – просто едно класиране, залез на велико поколение, което бе продукт на отречени времена.

Играта у нас не е остров на немощта, а логична функция на всичко. Франция вдигна футбола си след 1:2 с България на "Парк де пренс" през 1993 г. чрез специална програма и стана световен шампион през 1998 г. Германия започна века с мащабна футболна програма, обхванала и най-малките градчета. Бундестимът спечели световната титла за 2014-а.

В БФС пък кътат прочутите немска и холандска методика за всеки клуб или школа, които ги пожелаят. Но малцина ги желаят.

В настоящото десетилетие обаче никнат футболни академии навред, вече около 25 000 деца тренират редовно (при едва 56 000, родени през 2017-а). В кварталите се появиха ред изкуствени терени. Там, където навремето десетки децата ритаха до тъмно по сгурия, асфалт или пръст, сега има приятни игрища. И пустеят. Няма страст. И терените за мачовете в елитната Първа лига вече са по-читави. Но футболът си е същият.

Вземаме треньори от чужбина. Идват играчи от чужбина. И пак не става.

През миналия сезон титуляри в 14-те елитни клуба у нас бяха 111 българи при 43-ма чужденци. Играят момчетата ни, имат шанс, но никой от странство не ще да даде поне 1 млн. евро, за да купи някого от стотината български "майстори”" – базова цена за долу-горе среден футболист.

Футболът няма да се вдигне – освен инцидентно като в САЩ през 1994 г., – защото е функция на генетичните заложби или страстта, националния характер или на обществото.

Нищо общо с икономиката – през 1994-та БВП на България беше най-нисък в периода след 1989-а. Днес е тройно по-едър.

Нищо общо и с раждаемостта, защото Уругвай и Исландия, та и Португалия са по-малки.

Като аксиома е прието, че всеки икономически бум започва първо от образованието. Всъщност – всеки възход. България се напълни с полуграмотни висшисти, при които дипломата замества знанията и уменията. Новата блага система за докторантура вече създава дори полуграмотни доктори. Какво е общото с футбола? Преди няколко години преподавателка в треньорската школа на Националната спортна академия ми посочи много известен футболист и каза: "Виждаш ли го! Този е единственият в курса, който сложи свои мисли в курсовата работа. Всички други си ги бяха купили или копирали текстове от интернет".

Мнозина така завършват висше образование, мнозина така стават "треньори". В резултат няма конкурентна среда. И се ражда парадоксът – безработни доволно много, но и глад за специалисти, включително във футбола. А в групата на звездата в НСА имаше десетки известни или познати играчи, амбицирани за треньорска кариера чрез лиценз А, втори по стойност след „Про”. Тези хора – полуобразовани и без професионален характер – са призвани да бъдат треньори на мъже и юноши, ръководители, автори на програми за "оправяне на футбола".

Всъщност играта отдавна се напълни с подобни. Затова няма да се вдигне футболът – колкото и нови школи да се появят. А и те действат на принципа, смачкал болниците и болното ни здравеопазване. Икономическите принципи ги превърнаха в схеми за печалбарство, не за печелене – бели, сиви и черни схеми, рожби на вилнеещото байганьовско в националния характер. Днес у нас е пълно с футболни школи, чиято основна цел е да привлекат повече деца и повече такси от родителите. И редят безплатни красиви думи за възвръщаемост след време.

Десетинагодишните тренират предимно два пъти седмично по час. Нищо работа, нищо така не се научава – навремето ритахме повече и всеки ден на улицата. Затова от повечето школи особена полза няма.

Да, образованието и националният характер у нас едва ли отстъпват на африканските. Но африканците и техните кръвни братя по света имат природни дадености за спорт. Ние нямаме.

За успехи в спорта ни трябва умна и жестока система като със спортните училища, добрите специалисти, страшния труд в конкурентна среда и реална държавна грижа като при социализма. Днес хазната няма за пенсии, та камо ли за спорт (ама иначе БВП расте, нали). Но не личи и особена грижа. От десетилетия спортът напусто плаче за нормални данъчни облекчения. А например в Унгария, превърната в рай за спорта при Виктор Орбан, гражданите имат право да насочат част от своите данъци за спортна цел по желание. И затова там откриха 22 ледени зали напоследък, ние нито една.

Бедното афроамериканче от Бруклин играе баскетбол по няколко часа на ден в двора и после в ужасна конкуренция стига до НБА, изваяно от умни специалисти и в среда с традиции. Бедното българче рита в школа по два часа седмично и се чуди защо не става играч (при ниска конкуренция).

Няма ум и гореща страст у нас за спорта вече. Нито да го гледаме на живо, нито да го практикуваме с онази всеотдайност, с която се стигат върховете – чрез преодоляване на себе си, надмогване на егото, изтезание на "аз"-а. Затова ще проблясваме само чрез единици и само инцидентно. Пустиня след Димитър Бербатов, пустиня след Григор Димитров…

Сега уж всичко правим правилно, а после се чудим защо не става. Защото го правим по нашенски, като с болниците. Тарикатлъците заместват ума и труда. А когато недъзите са вкоренени в обществото, в професионалното ДНК, и германските програми не помагат. Защото са за германци.

 

Материал на Ростислав Русев за бр.24 на сп. "Икономист"


Тагове: Футбол, България, български футбол

Коментари

Още Новини


Първа лига
последен мач
Първа лига
следващ мач
Яна Касова
Яна Касова

Футбол по правилата на богатите

Футбол по правилата на богатите

Футбол Лийкс показва как за влиятелните клубове феновете и регулаторите са досадни подробности

Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Битката за Висшата лига

Битката за Висшата лига

Какво се случи до момента в най-доброто първенство в света

BGfootball.com
BGfootball.com

Денят, в който Франция стана световен шампион

Денят, в който Франция стана световен шампион

И днес ще празнуваме чужд празник, вместо да помислим кой спечели от Парк де Пренс

назаем

11 октомври се нарежда до най-важните дати в историята на ЦСКА

11 октомври се нарежда до най-важните дати в историята на ЦСКА

На този ден победоносно завърши една от най-важните битки за клуба, но тя в никакъв случай не е последната



Стадион чудо, стадион залудо

Стадион чудо, стадион залудо

Единодушие за нова футболна арена няма да има, просто трябва да се извадят парите


Спортни новини