Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Вечното дерби
Познавате ли правилата?
Шампионска лига

12-09-2018 15:01


България се хвана на хорото

България се хвана на хорото

Големите очаквания са в ход, но те са неизбежни, ако искаме да се върнем в Лигата на Четвъртите в света


Преди няколко дни в BGfootball.com написахме, че Лигата на нациите е "Състезание в сянка", както и "ненужно и безинтересно приключение за участниците. След двете победи на България над Словения и Норвегия би било несериозно евентуално отричане от твърдението, въпреки че ще е и некоректно да не добавим един позитив в цялата "система" - надеждата, макар и създадена срещу отбори от една и съща черга.

България и друг път е побеждавала. Легендарни са онези две победи над Холандия и Португалия като гости през 1988 г. и през 2016 г., броени месеци преди тези отбори да станат европейски шампиони. Последната бе приета като вододел в историята на футбола ни след изключителния период от 1993 г. до последното класиране на голямо първенство през 2004 г. (макар и доста условно в последните 4-5 години на този исторически отрязък). Издрапахме я като финал на Мондиал. С бавене, почти без смени и тактически разработки. За единия успех. Е, Португалия стана шампион, а ние се гърчим в Четвърта урна.

Гърч е относително точна дума. Особено след щастието ни, дошло от победи над Швеция и последните две над Словения и Норвегия. Точките, престижът и самочувствието след тях са безспорен факт, но дори и отбори като този на България трябва да се интересуват от дългосрочния хоризонт, а не от моментните фойерверки. Примери за успели футболни нации има колкото щеш.

Онзиден по радиото чух една много точна и на място поставена забележка. Томислав Русев по Дарик отбеляза, че "грациите все са "изключителни, страхотни, чудесни, великолепни" и все са извън медалите, а "клетниците" от националния отбор ги критикуваме и след две победи".

Как да не се съгласиш? Но как да не се съгласиш и с това, че поне 15 години след американското лято предшествениците на сегашните клетници бяха все още наричани "четвърти в света", макар и легендарните им колеги вече да се бяха оттеглили. Или дори да не бяха наричани - преди точно 16 години на Националния стадион имаше 43 000 зрители на мача с Хърватия. Последният мач, в който победата наистина означаваше нещо и бе постигната.

Люксембург, Саудитска Арабия, Босна и Херцеговина, Казахстан, Словения и Норвегия. Последните шест съперника, срещу които имаме четири победи (всички с по един гол разлика), равен и загуба. Със сигурност 99% от феновете ще сбърчат вежди, в опит да си спомнят най-известния играч, ритал срещу "трикольорите" в тези мачове. И няма да имат никаква вина.

Последните три мача са три успеха. Да, трудни - с гол в последната секунда, след грешка на вратаря на противника и в мач, в който игровото предимство беше на съперника. Няма как да не отбележим нещо важно - духът, смелостта и екипната работа на всеки един от националите. Няма съмнение, че за всеки един от тях е невероятна чест да е с националната фланелка.

Но трябва да отбележим и нещо друго - играчът, който трябва да качим малко по-високо от останалите е един и той се казва Пламен Илиев. Помните ли Швеция? Да, вкарахме три гола, но Тигъра спаси дузпа и още няколко 100%-ви положения. Срещу Словения отново бе най-добър, а спасяването му срещу Норвегия в самото начало на мача на практика се оказа особено решаващо.

Имаме страхотен късмет с Илиев, а той си върши великолепно работата. Покрай него обаче лаврите обират и други. Докато побеждаваме или поне не губим, проблем няма да има. Вечният въпрос "Къде сбъркахме", ще дойде при първия момент, в който не успеем срещу отбор "от нашата черга". А анализ на играта на отбор, чиито най-силен играч е вратарят е почти ненужен.

Едно уточнение. Бойко Борисов да спечели избори, Доналд Тръмп да пусне туит, Божинов да каже "пак казвам" и победи на България над Словения и Норвегия, дай Боже и срещу Кипър са сред най-нормалните и естествени неща във Вселената. Въпросът бе поставен малко по-нагоре - дългосрочната перспектива.

Петър Хубчев дава всички признаци, че мисли точно по този въпрос. Всеки ден е на мач, а както става ясно от ситуацията с Божидар Краев - не му е нужен мач, за да е наясно и с формата на един или друг играч. Не го е страх да пусне млад състезател с пет мача в Първа лига, а освен това старите лаври не го впечатляват.

Добър е подходът му да се довери на обиграна защита като тази на ЦСКА. Неприятно е, че единствено тя в Първа лига е съставена (почти) от играчи с български имена. Късмет обаче е, че до Лясков, Чорбаджийски, Бодуров и Манолев може чудесно да се впише и Недялков от Лудогорец.

България не получава често голове в последната година, но следващият факт показва, че Хубчев има много върху което да мисли. Головете, които отбелязваме, са с прекалено малко имена на нападатели срещу тях.

Да вземем отново последните десетина мача. Голът на Радослав Василев е последният, вкаран от категоричен нападател от успеха на България срещу Холандия, когато Спас Делев отбеляза два пъти. Другият, който бележи е Ивелин Попов, който често е изтеглян и по-назад. Останалите попадения са на защитници и основно халфове.

Не е изключено това да е и тактическо намерение, но ролята на централния нападател винаги ще бъде основна във футболната философия. Някой и друг мач може да се спечели без чисти голаджии, но това няма как да се превърне в постоянна стратегия. А Радослав Василев чудесно демонстрира това и доказва твърдението.

Кипър изобщо не трябва да се коментира. Поне не и домакинския мач с него. България ще покаже дали върви в правилната посока при успехи като гост на този отбор (не беше отдавна, когато загубихме тежко там) и при визитата на Норвегия. Всичко останало е чесане на езиците и поддържане на фалшива надежда. След доброто начало България сама се вкара във филма "Големите очаквания" и вече сме задължени да победим в групата.

А да не забравяме, че ако искаме да се върнем в Лигата на Четвъртите в света, ще трябва да минем и през този период.


Тагове: България, Норвегия, национален отбор

Коментари

Още Новини


Първа лига
последен мач
Първа лига
следващ мач
Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Ако сте доволни, значи имате проблем

Ако сте доволни, значи имате проблем

Не сме напреднали и с крачка след квалификациите за Мондиал 2018

Яна Касова
Яна Касова

Футбол по правилата на богатите

Футбол по правилата на богатите

Футбол Лийкс показва как за влиятелните клубове феновете и регулаторите са досадни подробности

Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Битката за Висшата лига

Битката за Висшата лига

Какво се случи до момента в най-доброто първенство в света

назаем

11 октомври се нарежда до най-важните дати в историята на ЦСКА

11 октомври се нарежда до най-важните дати в историята на ЦСКА

На този ден победоносно завърши една от най-важните битки за клуба, но тя в никакъв случай не е последната



Стадион чудо, стадион залудо

Стадион чудо, стадион залудо

Единодушие за нова футболна арена няма да има, просто трябва да се извадят парите


Спортни новини