Ако има нещо, което да олицетворява девалвацията и падението на българския футбол, то това бе последното издание на дерби-мача, който в годините се чакаше с месеци и се коментираше още толкова. И това вече е толкова далеч във времето, че по-старите почти го забравят, а младите няма как да помнят. Всъщност публиката първа даде индикация за нищожните футболни стойности, които показват „червени" и „сини" и почти изчезна от трибуните. Вече 10 години е истинско събитие, ако бройката продадени билети за мача надхвърли скромните 15 хиляди, а както е тръгнало до няколко години тя ще се трансформира най-много до 5. А присъдата на зрителите не може да се омаловажи с никакви утешителни, проникновени и напоително-смешни анализи и заключения на хората, които претендират да са навътре в материята. Защото да наричаш 90-минутната гавра с топката тактическо надиграване е така смешно, както да твърдиш, че си купил нова чанта от пазара, а пък някой взел че сложил вътре 9 килца кока.

И ако трябва да се определи показаното от Левски и ЦСКА в петък вечер кратко и ясно, то е ярка еманация на безпомощността и некадърността, обладала футбола ни. На всички нива, като се почне от футболистите и се свърши с управленците. Че "сините" са вече на дъното е ясно от много време. От тях на 28 октомври не бе останало нищо. Нищо от това, когато тези мачове се печелеха с повече умение и класа, нито когато отсъствието на тези компоненти се компенсираше с желание и левскарски дух. Нищо! И когато Зику получи подранил коледен подарък от жалката защита срещу себе си, вече бе ясно, че Левски ще загуби мача. Едва ли на някой фен на отбора му минаха през главата многократните обрати от двойно по-голям пасив, които отборът осъществяваше срещу този съперник доскоро. Просто, защото "синята" публика разбира от футбол и си даваше добре сметка, че мачът бе кауза пердута още преди началото му. И да се търси оправдание със съдията е израз на безсилие. Управленско безсилие! Защо, след като са имали опасения от Таско, от синьото ръководство не опитаха да внесат предварително негов отвод? Както направиха междувременно от съперника със Станислав Тодоров.

С малко повече желание и ясна представа за стойностите, ЦСКА заслужено спечели, но със сигурност въодушеви само крайните си ултраси. Като цяло играта на отбора бе крайно постна и хаотична и определено се видя, че тимът върви здраво надолу. Раздутите приказки за извънземно нападение будят само ирония, а „суперзвездите, непоявявали се сега по нашите терени" могат да бъдат квалифицирани като такива само в България. Армейците може и да станат първенци тази година, но никак не е трудно да се предскаже от сега предизвестения провал в Европа. А според новия главен мениджър Симонович Лигата на шампионите зове ЦСКА и еврограндовете от сега са се разтреперили от надигащия се колос на Балканите. Кой знае? Може и така да е, само дето Дуци ще трябва да намисли някоя и друга хитринка, по-различна от тази с която "излъга цяла България", според неговите думи. За да не научи набързо самият той изконната българска поговорка "Хитрата сврака, с двата крака".