Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Вечното дерби
Познавате ли правилата?
Шампионска лига

09-10-2018 11:46


Размисли и страсти за Арсенал, Ливърпул и Сити

Размисли и страсти за Арсенал, Ливърпул и Сити
Gulliver Photos/Getty Images

Анализ на последните мачове на грандовете във Висшата лига

стани фен

Първоначално исках да пиша за Ливърпул – Сити, но текстовете хем оредяха, хем последните два са за мърсисайдци. Някакси в повече щеше да дойде. Затова реших вместо това просто да нахвърлям малко мисли за Арсенал, Ливърпул и Сити докато си чакам обяда. Nothing special.

Фулъм - Арсенал

Арсенал победи Фулъм с 5:1 в най-убедителния си мач под ръководството на Емери. Преди да продължа трябва да си призная, че не съм изгледал всички мачове на Арсенал този сезон. Нека въпреки това се опитаме да видим какво се случва с тях в тази вълнуваща нова ера.

На първо място трябва да погледнем класирането. То изглежда по следния начин: Сити, Челси, Ливърпул с по 20т. Арсенал и Тотнъм с по 18т.

Съвсем логично се заговори за битка между пет отбора за титлата. Аз обаче ще съм тъпака в стаята и ще кажа, че не съм съгласен. Причината е, че са минали едва осем кръга. Предстои да се изиграят тепърва още 30.

На този етап точките не са най-добрия показател за силата на отборите. Просто са изиграни прекалено малко мачове. По-важна е играта, която отборите предлагат, защото тя ще натежи повече в следващите 30 срещи, а не вече натрупаните точки. А хвърляйки по някое око на всички топ отбори в последните седмици… Арсенал и Тотнъм ми изглеждат чисто игрово по-назад от трите тима пред тях.

Цифрите потвърждават това. Под цифри имам предвид не точките, а напредналите статиситки. Да вземем например експектед голс – статистика за която е ставало дума и преди в блога. Накратко все пак за който е изпуснал – хГ е статистика, която оценява до колко добри са били положенията, който даден отбор е създал в мача, взимайки предвид много фактори като позиция, тип шут и т.н. Или с буквално две думи – показва колко добри положения създаваш. Което в средносрочен и дългосрочен план е по-важен показател от броя голове.

В момента ако погледнем тази статистика ще видим следното. 19 от 20те отбора във Висшата Лига са в граница от 3 отбелязани гола от очакваното. Сиреч най-много 3 повече или най-много 3 по-малко отколкото хГ предполага. Всичко е в границите на нормалното.

Това са 19 от 20. Остава обаче един отбор. Арсенал са +10.. което означава, че са отбелязали 10 гола повече от очакваното за осем срещи време. Ох.

Още един факт за експтед голс сега – подобно нещо не може да продължи дълго. Към момента Арсенал вкарват много повече от нормалното и това няма да продължи цял сезон. Което означава, че можем да очакваме съвсем скоро ефективността на артилеристите пред противниковата врата рязко да падне.

Сега да погледнем още една статистика (споко, тая е от обикновените, обещавам). Допуснатите голове на първите 5 отбора – 3,5,3,10,7. Ще оставя сами да проверите кой кой е тук.

Съвсем накратко вече – мнението ми за Арсенал (което се потвърждава и от цифрите им) е, че артилеристите към момента са късметлии да имат 18 точки и няма да се замесят в битката за титлата освен ако не отбележат мнооооого рязък скок в играта си. Кое е хубавото за Арсенал все пак? Че същото важи и за Тотнъм, макар и в по-малка степен. Шпорите също изостават игрово (и статистически) от лидерите в битката за приза и също могат да се считат за късметлии със сегашните си 18 точки.

Айде стига цифри. Нека видим игрово какво става.

Мога да обобщя нещата, които не ми харесват в две основни области – изнасянето на топката и играта в защита.

Трудно ми е да определя защо точно не ми харесва първото. Има нещо много странно в разположението на футболистите на Арсенал, когато изнасят топката. Трудно ми е да определя кое точно, но ми се струва че е прекалено голямото разстояние между защитниците на отбора.

Бековете обикновено се качват по-височко (може би прекалено?) докато двойката централни защитници се разделя широко. И връзките между четиримата трябва да се осъществяват от двата опорни халфа (Джака и Торейра). Но честно казано това ми се струва прекалено изискващо от тях, особено когато са с човек на гърба. Пък големите разстояния между футболистите рядко позволяват бързи комбинации с по едно докосване. Във всеки случай, ясно е едно – към момента често се стига до грешки, когато отборът бива пресиран. Това се видя и в срещата срещу Фулъм – макар домакините да отбелязаха само един гол (точно след открадната топка мжд) имаше доста ситуации през първото полувреме, в които топката бе загубена при изнасянето. Просто Фулъм пропиля тези ситуации като не успя да се организира достатъчно бързо и обикновено завършваха с безопасни удари от дистанция.

Второто е свързано най-вече с дефанзивната преса на артилеристите. Имам чувството, че тя все още не е съвсем координирана и оттам понякога идват големи главоболия за тима. Няма нужда обаче да сме и прекалено критични предвид, че това все още е само началото на периода на Емери в Арсенал. Пък и все пак, за да бъдем честни (а и за да не откажа феновете на артилеристите да ми четат нещата) трябва да кажем, че пресата изглеждаше доста добре в срещата срещу Фулъм. Агресията на Лаказет и Уелбек затрудни доста изнасянето на тройката защитници на домакините.

Друг хубав елемент в срещата определено бяха преходите в атака на отбора. В моментите, в които успяваха да спечелят топката в центъра на терена, артилеристите много бързо преливаха в нападение. Особено добро впечатление направи отляво Алекс Айоби. Може би тази идея с бързи играчи по крилата и двама нападатели ще се окаже печеливша за Емери.

Помага и страхотната форма на Лаказет, който не само че може да задържи топката с гръб и да я разпредели много добре към връхлитащи съотборници… изглежда и бележи абсолютно всичко до което се докосне в момента.

Така че нещата не са толкова лоши за артилеристите. Но не са и толкова добри, колкото таблицата предполага. Със сигурност ще трябва да подобрят играта си в близко време и колкото по-бързо го направят толкова по-добре.

Ливърпул - Манчестър Сити

Доста противоречиви коментари прочетох за срещата. Най-точна ми се видя една анкета в туитър с две възможни опции. "Ливърпул – Сити беше: (1) тъп мач или (2) вълнуващ тактически".  Свободни сте да изберете което искате, разбира се…. за мен не беше нито едно от двете. Беше достатъчно интересен тактически, че да не мога да го нарека тъп, но пък и в  никакъв случай не беше кой знае колко вълнуващ тактически.

Това, което се случи всъщност е, че Пеп Гуардиола се опита да убие срещата. И успя да го направи. Имайки едно наум от мачовете между двата тима миналата година, прироритет за каталунеца беше да не позволи срещата да се проведе на високо темпо.  Постоянните транзиции в двете посоки са нещото, което идва най-естествено и комфортно за Ливърпул.

Планът за убиването на скоростта на срещата се състоеше в главно две стъпки. Когато Сити разиграваше, гражданите имаха една единствена цел – да задържат топката. Атакуването остана на втори план.

Приоритет за Сити бе да задържат топката безопасно в сивата зона. Рядко използваха насищането си на червената зона.

Кайл Уокър прекара почти цялата среща на 10 метра разстояние от централните защитници, понякога дори оформяйки тройка с тях.

Фернандиньо и Бернардо рядко тръгваха напред, както и Менди почти не направи никакви захождания в срещата.

Манчестър Сити просто държеше топката, като я движеше постоянно около и извън дефанзивния блок на Ливърпул. Играчите на гражданите на моменти игнорираха нарочно опции за пасове напред само и само за да не рискуват с точността им. Инструкциите очевидно бяха "дръжте топката и не давайте пространство на Ливърпул да контраатакува. Пасове напред само ако са наистина 100%тови".

Втората част от планът им се изразяваше в играта без топка. Когато Сити загубеше кълбото не се впускаше в неистова преса да си го върне, както прави обикновено. Вместо това гражданите се подреждаха в 442 блок (ала Наполи от преди 4 дни) и оставяха централните защитници на Ливърпул на спокойствие. Покриваха обаче всичките им опции за пасове напред и Ловрен и ван Дайк често прибягваха до опити за дълги пасове. Очевидно се възползваха от факта, че изнасянето на топката е една от слабите страни на Ливърпул. И отново – главната идея бе Сити да не рискува пресата им да бъде счупена и Ливърпул да получи празни пространства, през които да атакува на скорост.

Ливърпул, разбира се, направи всичко по силите си да опита все пак да вкара мача в руслото, в което желаеше.

Тази година се наблюдава тенденция Ливърпул да не пресира толкова агресивно и високо, колкото минали сезони. И  все пак снощи мърсиайдци направиха именно това. Червените пресираха с всички сили по целия терен като често дори стигаха до Едерсон. Картинката на три червени фланелки в наказателното пресиращи във наказателното поле на Сити не беше рядкост.

Към това можем да добавим и наистина огромната агресия на отбора при играта в защита. Дори когато топката бе около централната линия, халфовете на Ливърпул изхвърчаха като тапи срещу директните си противници всеки път, когато въпросните получеха топката. Всичко за да се опитат да направи мача по-бърз и по-хаотичен. Но не успяха.

Ман. Сити задържа топката и заради предпазливото си поведение не успя на свой ред да създаде кой знае колко ситуации за отбелязване на гол. Така срещата на моменти е изглеждаше дори скучна за неутралния зрител.

Много владение на топката, малко положения пред която и да е от двете врати. Но пък от страна на мениджърите и играчите със сигурност е била напрегната до краен предел – всяка малка грешка може да прати всичко по дяволите. Може би най-точната дума за срещата е „методична“.

Единственото раздвижване дойде към края на второто полувреме. Халфовете на Ливърпул се умориха от огромните усилия, които изразходваха през първата част да гонят опонентите си и започнаха да закъсняват леко. Появиха се малки пролуки, които обаче бяха достатъчни за Ман. Сити и гражданите имаха няколко нелоши положения да отбележат гол.

До такъв обаче не се стигна, като Рияд Марез изпусна в ‘85тата минута най-добрия шанс да реши срещата – алжирецът пропусна от бялата точка след лош шпагат на ван Дайк.

ПП: Лирично отклонение за един от любимците ми, който предизвиква дискусии в социалните мрежи от снощи насам. Ловрен и ван Дайк не направиха добри мачове. Не може да се каже на защитник, който е направил дузпа че е играл стабилно, особено в среща без кой знае колко други положения. Равносметката и за двамата е 2-3 добри намеси и по една направена дузпа (тази на Ловрен не бе свирена). Това не стига за силен мач, а повече се класира към слаб.

И обратното – критиките към бековете Гомез и Робъртсън за липсата им на включвания в атака са несъстоятелни. Ливърпул почти нямаше организирана постепенна атака през цялата среща, нормално е да няма включвания. Основните им задачи бяха в дефанзивен план и се справиха с тях по-добре от колегите си в центъра на защитата.

 

Източник: bendtnerfan.wordpress.com


Тагове: Висша лига, Манчестър Сити, Ливърпул, Арсенал, Фулъм

Коментари

Още Новини


Първа лига
последен мач
Първа лига
следващ мач
Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Добре дошли на Земята

Добре дошли на Земята

Да загубим от Норвегия не е драма, а нещо напълно нормално

BGfootball.com
BGfootball.com

Лудогорец е до стената

Лудогорец е до стената

Титлата и този сезон няма да е проблем, но финансовият провал в Европа може да разклати още повече хегемона

Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Размисли и страсти за Арсенал, Ливърпул и Сити

Размисли и страсти за Арсенал, Ливърпул и Сити

Анализ на последните мачове на грандовете във Висшата лига

назаем

11 октомври се нарежда до най-важните дати в историята на ЦСКА

11 октомври се нарежда до най-важните дати в историята на ЦСКА

На този ден победоносно завърши една от най-важните битки за клуба, но тя в никакъв случай не е последната



Стадион чудо, стадион залудо

Стадион чудо, стадион залудо

Единодушие за нова футболна арена няма да има, просто трябва да се извадят парите


Спортни новини