Арда  Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Черно море  Царско село  ЦСКА  България 
Първа лига - редовен сезон
Геният се оттегли!
Лига Европа 2019/2020

17-11-2018 15:02


Битката за Висшата лига

Битката за Висшата лига
Gulliver Photos/Getty Images

Какво се случи до момента в най-доброто първенство в света

стани фен

Имам механична клавиатура и обичам звука от чаткането на клавишите. Така че реших да комбинирам това с факта, че отдавна не съм писал текст за блога. Пауза за националните отбори е и няма никакъв интересен мач затова нека темата е изминаването на 1/3 от сезона в Англия.

Започваме с една уговорка – напоследък съм засипан с работа и не съм изгледал толкова мачове от ВЛ колкото ми се иска. Неподготвеността обаче никога не ме е спирала.

За начало ще напомня две неща – (1) дефиницията за "expected goals" и (2) очакванията ми отпреди сезона

Съвсем накратко "expected goals" е нов вид статистика, която оценява колко добри са реално положенията, които даден отбор създава/допуска пред вратата си. За целта се използват фактори като мястото на изстрела, вида изстрел, вида пас преди това и всякакви други допълнителни гъзарии в зависимост от модела. Тези неща се сравняват с исторически подобни изстрели (говорим за хиляди такива) и се оценява колко добро е положението.

Защо това е важно и защо трябва да ви пука за него? Ами защото е много по-добър индикатор от това просто да гледаш головете. Резултатите не винаги са обективни. Понякога един тим вади късмет и вкарва гол от нищото. А друг тим се скъсва да пропуска. Това може да се случи дори няколко мача поред и да даде голямо отражение върху точките на отбора и възприятието на масовата аудитория. Истината е, че ние като зрители често се влияем от резултата. Попаденията често изкривяват представата ни за това кой всъщност е играл по-добре. Затова помагат и редица клишета от сорта на "футболът е игра на голове". Футболът не е  игра на голове, футболът е игра на положения. По-добрият отбор е този който създава повече положения и пуска по-малко пред собствена врата. Разбира се, някой път късметът ще му изиграе лоша шега, но ще е по-добрият отбор и ще печели почти винаги. Затова вмъквам един от любимите ми цитати по темата от Карло Анчелоти в превод:

"Единственото нещо, което мениджърът не може да контролира е резултатът. Наистина, когато стигнеш до определено ниво, що се отнася до клубовете ни, ние имаме почти тотален контрол. Но това е непредвидим спорт; това е спорт, в който има много малко попадения и в който само един момент може да има прекомерно голямо влияние върху крайния резултат. И мениджърът няма влияние върху това, не може да го контролира. Има добри мениджъри, има и лоши мениджъри, разбира се, но абсолютно никой не може да контролира резултата. Всичко, което можеш да направиш като мениджър е да си дадеш по-добри шансове за успех и го правиш като работиш добре и играеш добре. Разбира се, добрата игра е взаимосвързана с добрите резултати, но САМО в дългосрочен план."

karlo.jpg

Когато четете този цитат го разбирайте точно така – създаването/допускането на положения е единственото, което може да се контролира от даден отбор. Головете не могат. Затова е и толкова важна статистика, която помага да оценим положенията на отборите – защото тя ще ни даде по-добър ориентир какво да очакваме от този отбор занапред. Както и дали дотук резултатите им отговарят на играта или са плод на късмет.

Толкова за "expected goals". За по-подробно обяснение отворете ТОВА или пък просто гугълнете термина за още по-подробно обяснение на английски. Има доста статии по тематата. (между другото давайте идеи как да го наричаме. Аз винаги съм му казвал експектед голс или хГ без да се замислям за превода. Боби Борисов от Диема го споменава няколко пъти като очаквани голове, което е директния превод и може би най-коректния. Но на мен ми звучи малко неловко честно казано. СОРИ, БОБИ. Затова дайте идеите си в коментарите).

Накратко преди сезона дадох подобна прогноза:

Манчестър Сити – шампиони
Ливърпул – втори с шанс да се замесят в битката за титлата
Челси – трети
Тотнъм – четвърти
Арсенал + Юнайтед – пето и шесто място в свободен ред.

Като цяло мисля, че това е една сравнително добра оценка и на настоящата ситуация. Не говорим за резултати, говорим за игра. Защото някои отбори имаха доста късмет с точките досега (сори, фенове).

Искам да погледнем и няколко статистики този път, от по-интересните. Картинката отдолу е таблица, която показва как пресират отборите тази година. Не ме питайте как е изчислено, хем ще ми е трудно да го обясня, хем ще умрем заедно от математика. Твърде млади сме за това, приемете го на доверие че е точно и професионално изготвено.


Хайде да ги разгледаме:

Горе вляво са отборите, които не пресират в противниковата половина и не печелят там топката. Виждаме, че тук са по-голяма част от тимовете което е и очаквано. Виждаме отбори като Уест Хем, Уулвс, Фулъм, Нюкасъл, КПалас, Брайтън, Бърнли, Борнемут и Кардиф. Общо взето тимовете, които очакваме да са в долната половина на класирането или в най-добрия случай средата около 10та позиция. Може би единствената изненада тук е присъствието на отбора на Фулъм. Признавам си, че лондончани са една от прогнозите ми, които се оказаха отвраааааатително неточни. Имах големи очаквания към котиджърс, защото имаха репутацията на тим който играе привлекателен и атакуващ футбол в Чемпиъншип. Разбира се, трудно е да се пренесе директно такъв стил едно първенство по-нагоре, но пък Фулъм се подсили със страхотни играчи през лятото. Селекцията им включваше имена като Жан-Мишел Сери, който бе желан от далеч по-големи отбори. Митрович винаги е бил страшно подценяван играч и винаги носи гарантирани голове. Шурле пък е типа футболист, от който едно време се очакваше много, но не реализира потенциала си… и въпреки това се очакваше, че това е точно възможност като за него. Райън Сесеньон е един от най-готините атакуващи таланти в лигата, а пък другото крило, Вието, също много ми грабна окото. Добавяме стабилна халфова линия и очаквах Фулъм комфортно да завърши някъде между 7-10то място. Вместо това обаче котиджърс се скъсват да пускат голове, имат ужасяваща защита и като цяло нещата  излизат от контрол. Изглежда все пак скокът Чемпиншип – Премиър Лийг се оказа прекалено голям за Славиша Йоканович и стила му. Жалко, защото опитът му да продължи с нападателен футбол беше смел и лично аз много уважавам това. Не ме слушайте когато залагате, деца!

Долу вляво са отборите, които пресират в противниковата половина, но пък не печелят топката там. Ако пресата даде резултат, то по-скоро е изритване далеч напред, а не отнемане в чуждата половина. Очаквано там виждаме Манчестър Юнайтед на Моуриньо. Подходът на португалеца открай време е марков и непроменен. Отборите му ползват в голяма степен персонално покритие, като обичат да хващат всички противникови халфове човек за човек. В същото време обаче НЕ пресират централните защитници на опонента. Но пък липсата на опции за пасове напред (всичките им съотборници са хванати) често принуждава опонентите на дяволите просто да ритат топката напред.

Така и така сме на темата за дяволите…. какво става с тях? Общото мнение е, че има криза в отбора. Ами аз съм на малко по-различно мнение. За мен играта на отбора си е почти същата вече трета година. Шър, миналата година завършиха на второ място но за мен играта им и тогава беше на ниво тим, който се бори за топ 4. Писах за това и в началото на годината – миналия сезон беше изключително рядко явление за Юнайтед и точките накрая на годината не отразяваха реално състоянието на отбора.

Това се дължеше главно на Давид Де Хея. Вратарят направи ИСТОРИЧЕСКИ сезон и спаси не само всичко, което можеше да се спаси ами и голяма част от това, което не можеше. Юнайтед бе все същият слаб в отбрана тим, който е и тази година. Тази година просто нещата се върнаха към нормалното. Де Хея все още е един от най-добрите вратари на планетата, но не е откачения Шива от миналата година. И това не е критика към него, това е просто отбелязване на факт, че миналата година беше една от историческите за вратар изобщо в съществуването на футбола.

Другата голяма история в отбора за мен е Неманя Матич. Матич беше един от най-добрите дефанзивни халфове по време на предишната си колаборация с Моу в Челси. Някъде от средата на миналия сезон обаче сърбинът не прилича на себе си. Този период вече продължава прекалено дълго, че да го отпишем като мимолетна форма, така че настоящата ми теория е че вече ТОВА е Неманя Матич. Сърбинът тъкмо чукна 30, няма да се подмладява и едва ли можем да очакваме завръщане към най-добрите му дни. Тук не става дума и за проблеми на отборно ниво, става дума просто за изключително бавно покриване на пространства, изпускане на хора и загуба на концентрация. Всичко може да се обясни с повечето физически усилия, които трябва да влага с напредването на годините.

Накратко…. минаха три години и аз лично не виждам голяма промяна в представянето на отбора. Съответно и не вярвам Моуриньо да е в състояние да направи отбора сериозен претендент за титлата. Нито тази година, нито евентуално следващата. Може би е време за промяна в Манчестър.

Горе вдясно са отборите, които не пресират много в противниковата половина, но пък печелят там топката. Как става това? Ами например с хитри преса-капани около центъра на терена, но без в същото време да се гони и притиска опонента.

Там виждаме Ливърпул. Което донякъде е изненада. Когато Юрген Клоп застана начело на отбора, първата асоциация на всички беше дива преса. И това си беше така… поне до тази година. В настоящия сезон наблюдаваме нещо друго от червените. Пресата им стана по-позиционална и по-предпазлива. Преди мърсисайдци гонеха противниците си като куче кокал. Сега просто се позиционират високо и се опитват да затварят коридорите за изнасяне на топката. Или пък по-точно да оставят някои коридори измамно отворени, подканяйки противника да подаде на точно определен играч, след което всички се изсипват върху него. Това е и в основата на показателите им от таблицата. Червените пак пресират високо, но вече не печелят топката в противниковата половина. Печелят я в центъра на игрището. Любопитна тема със сигурност е дали това не дава лошо отражение на атаката им. Както самият Клоп обича да казва „контрапресата е най-добрият плеймейкър“. Е, тази година плеймейкърът се е преместил по-назад по игрището.

Ако се абстрахираме от това, червените изглеждат доста стабилен отбор, който намери и някакво постоянство за първи път от доста години. Това най-вече се дължи на по-добрата игра в защита. Главен фактор за което е не толкова някаква генерална промяна в дефанзивната постройка на тима, а прочистването на задната линия. За първи път от години червените имат истински вратар в лицето на Алисон, а Деян Ловрен изигра много малко минути от началото на сезона, отстъпвайки често мястото си на Джо Гомез.

И все пак е редно да кажем, че "expected goals" статистиките не са чааак толкова убедени за представянето на Ливърпул. Според тях червените трябва да са пуснали по-близо до 10 гола, вместо тези 5 в реалната таблица (дори и 10 да бяха, пак е много добро постижение, под гол на мач). Което означава, че в скоро време можем да очакваме леко да се повишат допуснатите голове за червените. Което на свой ред може да се окаже лошо в и без това тежката битка със Сити.

Единственият друг отбор, близо до тази група на пресиране е Саутхямптън, което е изключително интересно. Почти не съм гледал светците тази година обаче, затова тактично ще се престорим че не съществуват. Поне засега.

Долу вдясно са отборите, които хем пресират високо и агресивно, хем често печелят топката в противниковата половина. Там виждаме Челси, Хъдърсфилд, Евертън, Арсенал, Уотфорд и Ман. Сити.

На мен най-интересно тук ми е присъствието на Хъдърсфилд. Любопитна е и връзката Дейвид Вагнер – Юрген Клоп. Изглежда, че към настоящия момент не Клоп, а бфф-то му е по-агресивно пресиращия наставник. Което, отново, заслужава похвала предвид сравнително ниското качество на състава на Хъдърсфилд като еденици.

Два тима, които от тази година навлизат в категорията са Челси и Арсенал.


Сари дъвчи фас по време на мача с Хъдърсфилд, заради забраната за пушене на стадионите в Англия

При Челси промяната се дължи на новия стил на Маурицио Сари. Смело мога да кажа, че за в бъдеще очаквам да ги виждам все по-надясно в тази графа с допълнителното привикване към стила на Сари. Като стана дума за италианеца, той обира доста похвали и лаври за минималното време, което му бе нужно да наложи идеите си в отбора. И Челси изглеждат действително приятно в доста мачове. Но като човек, наблюдавал дълго време Наполи не мога да не съм съвсем леко разочарован. Просто защото виждам, че отборът на сините още е много далече от синхрона постигнат в Неапол. Шър, виждат се основите на стила но все още има много дребни детайли които искат работа. Например пресата на тима не винаги е добре координирана и често се чупи по неприятен начин. Както и позиционирането на играчите + заучените комбинации не са съвсем избистрени и в резултат в големи периоди отборът просто държи топката в противниковата половина, но реално не прави нищо с нея. Всичко това следва да бъде изчистено с времето разбира се, но и тази неубедителност е голяма причина да не слагам Челси във фаворитите за титлата. Просто ще им струва точки по пътя.

Другият лондонски тим Арсенал също се радва на нов мениджър. Трябва да си призная, че ми е адски трудно да формулирам мнението си за артилеристите. Гледах няколко техни мача от началото на сезона и това, което видях изобщо не ми хареса. Да, имаше нови идеи в играта им, но изпълнението им бе откровено казано… лошо.

Expected goals системите също не ги харесват особено. Според тях, Арсенал са отборът който е извадил най-много късмет тази година. Артилеристите са вкарали цели ДЕСЕТ попадения повече от очакваното. За сравнение повечето тимове се движат в границите на 1,2 или 3 попадения повече/по-малко дотук. Цели 10 гола за 12 мача е ужасно много и на пръв поглед потвърждава първоначалните ми впечатления за тях. Просто това сравнително слабо начало на сезона бе обезпечено с много точки, благодарение на прилична доза късмет.

От друга страна пък изгледах малко мачове на артилеристите и напоследък. Хванах двубоите им с Фулъм и Ливърпул и всъщност ги харесах и в двете срещи. Идеите бяха същите от началото на сезона, само че вече… се получаваха доста по-често.

Тъкмо си помислих дали не е време да преосмисля мнението си за тях и в последния кръг артилеристите бяха лошо надиграни от Уулвс и се оказаха късметлии да си тръгнат с точка. Така че наистина не знам какво да мисля за лондончани този сезон. Но ми се струва че границите на възможностите им остават в рамките на предсказаното. Ако нещата потръгнат на зле ще са шести. Ако тръгнат на добре за мен в най-добрия случай имат шанс да се преборят с Тотнъм за четвъртото място. Което честно казано би било приличен успех в първия сезон на Емери.

И като стана дума за  Тотнъм…. тях не ги обсъдихме като хората, защото са по средата между две категории. Тотнъм пресират високо, но се получава само в половината от времето. Въобще историята на Тотнъм през сезона дотук доста прилича на тази на Арсенал. За мен шпорите също се радват на прилична доза късмет за да съберат подобен точков актив. Играта им като цяло просто не е на същото ниво от минали години към момента. С това изглежда се съгласява и мениджърът им Маурисио Почетино, съдейки по няколко наскорошни интервюта.

В същото време техният проблем ми се струва най-лесно обясним. Халфовата линия. Шпорите за поредна година не се подсилиха подобаващо в тази част на игрището. Вече не може да се разчита постоянно на Муса Дембеле, нито пък Почетино залага на формация с трима бранители.

От това нещо страда най-вече разиграването на отбора. Ерик Дайер, Виктор Уанияма и Муса Сисоко, които си делят минутите в средата на терена просто не са играчи, които могат да подават напред между линиите на противника. Нито пък Дембеле може просто да дриблира през 6 човека и по този начин да проресира атаките толкова редовно колкото минали години. Няма я и тройката централни защитници отзад, която да изземе тези функции. И разиграването на шпорите често е скучно и състоящо се от безкрайно въртене на топката отляво надясно, без никаква пробивност в пасовете.

Единственият от халфовете на тима, който може да върши тази работа е Хари Уинкс. Но пък за съжаление младокът изглежда скандален в дефанзивната фаза и неготов за титуляр. Yikes.

Наистина кофти ситуация, която може да бъде разрешена само по два начина в моите очи. Първият е с идването на качествен разиграващ халф, а вторият – с тактическа промяна. И си мисля, че Почетино скоро трябва да прибегне към една от двете опции, ПРЕДИ резулатите на отбора да са пресъхнали.

Остана един тим, самотен в най-далечно дясно долу на таблицата – Манчестър Сити. Подобно на почти всички други възможни статистики и тук гражданите изглеждат далеч пред всички останали. Те пресират дълбоко в противниковата половина и печелят топката близо до противниковата врата много, много често. Общо взето правят това, което масовата аудитория си мисли че Клоп прави.


Що се отнася до всички останали видове статистики… нека погледнем головите разлики към момента.

Манчестър Сити има голова разлика от 36-5 (сиреч +31). Най-близкият отбор по голова разлика е Челси с 27-8 (или +19). Това е огромна разлика. И което е по-страшното – късметът изобщо не се е намесил тук. Сити са реализирали съвсемм малко под очакваното от “expected goals” и са заковали на точно 5 допуснати при 5 очаквани попадения.

Когато ги погледнем чисто игрово пък картинката е подобна – гражданите вече изиграха 3 от най-трудните си гостувания за годината (Ливърпул, Арсенал, Тотнъм) печелейки 7 точки. Остават само гостувания на Стамфорд Бридж и на един сравнително слаб Юнайтед. Струва си да споменем и че за последните 5 мача срещу опоненти от топ 6, гражданите са допуснали…. само 9 точни изстрела към вратата си.

В същото време Ман.Сити минават през „останалите“ отбори в лигата с лекота, често бележейки по 4, 5 или 6 попадения. Всичко това означава, че към момента Сити поддържат курс към 101 точки в първенството, правейки дори по-силен старт от миналата година. Разбира се, това последното е най-обикновена бакалска сметка без много тежест, но е удобна илюстрация за случая. В действителност не очаквам да повторят сезон с 100 точки, но пък си мисля, че който и да има претенции за титлата ще трябва да събере 95+ за целта. А към момента ми е трудно да си представя някой друг освен гражданите да го направи.

 

Към момента статистиките подсказват, че преследвачите на тима на Гуардиола са по-скоро късметлии да поддържат толкова малка дистанцията и ако може да се очаква срив за някой…. то е по-вероятно това да стане именно при претендентите, отколкото при гражданите. За да имаме нов шампион ще е нужно по-силно представяне от Ливърпул/Челси + вероятно солидна доза късмет и в двете посоки. В противен случай гражданите ще повторят титлата си и ще затвърдят претенцията си за най-добър отбор в историята на ВЛ (от 1992 насам).


Тагове: Висша лига, анализ

Коментари

Още Новини


Първа лига
последен мач
Първа лига
следващ мач
BGfootball.com
BGfootball.com

14 години под знака на провала

14 години под знака на провала

Борислав Михайлов се превърна от добър вратар в синоним на неуспешен мениджър

Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Лигавщини ни заклеймиха пред света като расисти

Лигавщини ни заклеймиха пред света като расисти

Лицемерно е, когато феновете ти умират от алкохол и наркотици, да говориш за морал

Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Тотнъм не беше толкова зле

Тотнъм не беше толкова зле

Защо се случи разгромът от Байерн в Шампионската лига

назаем

Алар и Мохамед са пълни разочарования

Алар и Мохамед са пълни разочарования

Само Робърта засега оправдава инвестицията на Левски в нови играчи през лятото



Не продължаваме напред!

Не продължаваме напред!

След унизителната загуба на националния отбор по футбол с 0:6 от Англия вече не може да бъде използвано едно от любимите клишета на играчи и треньори


18-10-2019
Рождениците днес
Спортни новини