Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Верея  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Септември  Черно море  ЦСКА  България 
Обзори 2018
Познавате ли правилата?
Трансферна зима 2019

26-12-2018 12:23


Спектакълът на насилието

Спектакълът на насилието

Буенос Айрес е футболната столица на света

стани фен

Държавите на планетата са 194, а 168 имат посолства във Вашингтон. Затова наричат града политическата столица на света. С подобни доводи Мачала (Еквадор) е световната столица на бананите, Банкок – на секс туризма, Париж – на изкуството, Милано е гнездото на модата, Ню Йорк – бизнес центърът на планетата, и т. н.

Футболът, как не, също си има световна столица. Казва се Буенос Айрес, а аргументите са поне четири:

Първо, отборите от града са спечелили 166 национални шампионата*. Докато столичните представители на великолепната евроседморка (Лондон, Берлин, Рим, Париж, Мадрид, Лисабон и Амстердам) взети заедно са празнували 158 титли.

Второ, в Буенос Айрес има 36 стадиона за над 10 000 зрители. В Лондон са 12, в Мадрид – 5. А общият сбор на стадионите с подобен капацитет в бразилските мегаполиси Сао Пауло и Рио де Жанейро е 24.

Трето, никъде другаде в света не се играе толкова футбол, както в Буенос Айрес. Само в централната част, където са 2,7 от 15-те млн. жители, има 412 любителски игрища. Всичките са платени, а мачовете вървят до полунощ. През цялата година.

Четвърто, от казаното по-горе аржентинците логично са на първо място в света по износ на футболисти (макар по население да са пет пъти по-малко от бразилците). Рядко има първенство извън Африка,в което да не се подвизава някой от тях. Става дума за 2059** играчи, сред които 789 са от Буенос Айрес и едноименната провинция.

Добре, изяснихме ситуацията! Да започваме! Темата е страстта. Но не тази на Габриел, таксиджията, отвеждащ ме към Авеланеда, който ми заяви: "От Индепендиенте съм" и млъкна, сякаш е казал всичко необходимо. А аз от мълчанието му разбрах, че това е отборът на баща му, на дядо му, вероятно и на прадядо му и никак не е щастлив, задето съм се запътил към "Цилиндъра", стадиона на омразния Расинг". Но няма как, ще ме изтърпи, нали съм клиент, пък и цари криза.

Не, не говоря за наследствената, миролюбива футболна страст, равнозначна на идентичността и често по-трайна от любовта към партньора. Думата ми е за другата страст. Онази с тъмната искра. Която убива. И в нея Буенос Айрес също претендира за рекорда.

Засега жертвите са 320. И само 20% от тях са след стълкновения между враждуващи агитки. Останалите над 250 са от вътрешните борби за власт в "барас бравас", понятие, отговарящо на нашенското "хулигани", макар в случая традиционната идея за хулиган да е твърде "къса".

Говорим също за културата на "агуанте". Термин, роден през 80-те и буквално означаващ „да издържиш”. До смърт, ако трябва. В по-широк смисъл се приема като да бъдеш солидарен, да поддържаш, да си търпелив в бедата.

В тази култура тялото е главен герой – няма „агуанте“, ако няма понесена вреда. Затова белезите са медали и на показ. А речникът е 100% мачовски. Дори когато съдържа хомосексуален подтекст – "лес ромпимос ел куло" (скъсахме им задника) – мачото е активният елемент, защото съперниците задължително са "путос" (мъжки курви).

Стадионите в световната столица на футбола са живи организми. Пеят, скандират, ръкомахат, скачат, стенат, страдат, плачат. Зад вратите мирише на адреналин, алкохол, марихуана. Из въздуха хвърчат хартийки. Веят се знамена. Звучат барабани от всякакъв калибър. Тромпети и кречетала. А играчите влизат в храма с налудничави погледи на гладиатори, обречени на мимолетна слава.

С други думи, спектакълът тупти и очарова. Тогава защо се убиват?

През 2013 г. след смъртта на инча (фен) на Ланус в Ла Плата правителството забрани достъпа за публика на гостуващи отбори. Чак до март тази година, когато забраната падна, билети се продаваха само срещу членска карта на клуба домакин (което катализира спекулата, но темата ни е друга).

По този начин в период от три години и половина се избегнаха пътуванията тип родео на гостуваща агитка. За да стигне до съответния стадион, тя прекосява няколко вражески квартала и нерядко попада на засади или сама организира "киломбо", сиреч хаос.

Наред с това се родиха мачовете пред 100% домакинска публика. Всички на трибуните са братя, скандират и пеят в хор, носят на гърдите си емблемата, наследена от бащи и дядовци.

Но ето че футболните убийства продължиха. Дори процентът се увеличи.

Насилието е израз на йерархия, на власт, служи за обединяващ елемент между съмишленици, презарежда адреналина и задоволява егото – прави те видим в морето на анонимността. Ала това е периферното обяснение за случващото се в „барас бравас“. Всъщност става дума за нещо далеч по-прозаично – пари.

Човекът, който най-добре познава "барас бравас" – Густаво Грабия, журналист от в. "Оле" – твърди, че месечният доход на агитките е между 60 и 300 хиляди долара. При международни участия се стига до 400 хиляди. Оказва се, че в една страна, поробена от кризата, да си върл инча е печелившо занятие.

А доходите се сумират от всевъзможни (нелегални) дейности. Примерно улиците около стадиона се превръщат в платен паркинг преди мач и пазачите са все ултраси. Дребните търговии – продажба на закуски, напитки, цигари, сувенири и т.н. плащат "данък" на агитката, защото са им на територията. Също препродажбите на билети (на "барас бравас" не им трябват, те влизат безплатно на стадиона).

Друго перо е туризмът. Членове на "Ла Досе" (името иде от идеята, че са 12-ият играч на Бока и дори си имат официален празник – дата 12-и от 12-ия месец) предлагат т. нар. адреналина тур, завършващ с гледане на мач в техния сектор. Цената е 200 долара, сигурността е гарантирана. За сравнение – билетите струват средно по 7 долара, но достъпът до тях е невъзможен за лаици и външни лица.

Минаваме нататък: продукти собствена марка с нарицателните имена на агитките, политически поръчки, месечни вноски от ръководството плюс привилегии като пътни пари и луксозни хотели при гостувания в чужбина. Та чак до проценти от продажбата на играчи. Широко популярен е случаят с ултрасите на Ривър и преминаването на Гонсало Игуаин в Реал (Мадрид) през 2006 г.

Плюс наркотици, разбира се.

Тоест "барас бравас" са банки, в които само се внасят пари, и то през всички гишета.

И кой не би искал да е шеф на подобно предприятие? Но тук няма нито избори, нито назначения; до шефското кресло се стига с юмруци и изстрели.

Успешният бизнес оставя на втори план дори свещената клубна принадлежност. Факт е, че един от неотдавнашните шефове в "Ла Досе" (агитката на Бока) Ричард Лалус-Уругваеца е инча на Ривър. А сред "Лос борачос дел таблон" ("Пияниците от трибуната", ултрасите на Ривър) има хора от Бока. Бизнес...

Структурата е мафиотска. На третата линия са "войниците" – те се грижат за декорацията и за военните акции. Някои от тях прекарват двубоя с гръб към терена и на пръв поглед изглежда, че дирижират агитката, но всъщност бдят за сигурността на шефовете от различните клонове. А над босовете е лидерът, по-охраняван от папата.

Популярността на върховните командващи стига до сюрреализъм. Когато Ди Зео водеше "Ла Досе" и Бока гостуваше в провинцията, той раздаваше повече автографи от звездите Мартин Палермо и Хуан Роман Рикелме. После влезе в затвора и мястото зае бившето му протеже Мауро Мартин. Впрочем ето я самата теленовела в 10 серии. Струва си, сценарият е класически.

Първа серия: Никому неизвестният младеж Мауро Мартин напада с огнестрелно оръжие китайски супермаркет. Задържан е.

Втора серия: Семейството му търси помощ от "Ла Досе". Ди Зео се обажда на когото трябва, пистолетът се превръща в детска играчка и обвинението пада. Ди Зео взима младежа в свитата си.

Трета серия: Уругваеца, приближен на Ди Зео, също спасява живота на Мауро при спор с една от фракциите на "Ла Досе".

Четвърта серия: Ди Зео и Уругваеца влизат в затвора. Мауро оглавява "Ла Досе".

Пета серия: Отново на свобода, Уругваеца търси контакт с Ди Зео, за да си възвърнат властта, но възниква спор. Ди Зео го прострелва и Уругваеца става инвалид.

Шеста серия: Стълкновения между хората на Ди Зео и Мауро, който е прострелян на път за мач в Санта Фе. Оживява.

Седма серия: Възползвайки се от ситуацията, други фракции посягат към властта в "Ла Досе".

Осма серия: Уругваеца е заловен с 15 кг кокаин на път за Уругвай. Осъден е на домашен затвор, защото е на инвалидна количка (благодарение на Ди Зео).

Девета серия: Ди Зео и Мауро се помиряват, за да разчистят останалата конкуренция.

Десета серия: Ди Зео произнася двусмислената фраза: "Засега или завинаги Мауро Мартин е шеф на "Ла Досе", което досущ като в най-гледаните теленовели посява зрънца за евентуален нов сезон.  

Едно от обясненията за съществуването на подобни сериали е, че при настоящото текучество на играчите, обществото идентифицира клуба повече с агитката, отколкото с отбора. Тоест приема ситуацията за нормална. Самите играчи винаги празнуват пред сектора на "барас бравас", макар на стадиона да има още 40 хиляди запалянковци. И да, в крайна сметка Рикелме и Палермо се пенсионираха, Родриго Паласио е в Италия, Карлос Тевес в Китай, но Ди Зео още си е там, на трибуната на "Ла Досе". Може би това му дава право да каже: "Футболът е бизнес, от който живеят играчи, ръководство, журналисти, всички. Ние сме част от спектакъла и също ни се полага дял. Телевизията ни показва, хората ни искат. Когато говорят за фиеста, говорят за нас. Така че давайте нататък."

Искаше ми се да разкажа и за перонизма, но го оставям за следващия път, че вече пристигнахме край "Цилиндъра". Таксиджията Габриел ми пожелава късмет и май ще ми трябва сред цялата тази лудост в раирани фланелки. На гърдите им пише: "Dueño de una pasión". Сиреч, собственик на една страст.

•Под Буенос Айрес се визира т.нар. Гран Буенос Айрес с предградия и автономни зони. Първото аржентинско първенство е през 1891 г., а после в отделни периоди се провеждат по два шампионата годишно (модел, типичен за Южна Америка).

**Данните са на AXEM (Архив на аржентинските футболисти по света) от ноември м.г.

Речник

Клуб: Ол Бойс    
Прякор: Ел албо (Белия)
Агитка: Ла песте бланка (Бялата чума)
Враг №1: Архентинос

Клуб: Архентинос
Прякор: Ел Бичо (Насекомото)
Агитка: Ла банда де ла патернал (Бащинската банда)    
Враг №1: Платенсе

Клуб: Арсенал    
Прякор: Ел Арсе (Арсето)
Агитка: Ла Мафия (Мафията)
Враг №1: Ел Порвенир

Клуб: Банфилд    
Прякор: Ел Талардо (Бормашината)
Агитка: Ла банда дел сур (Южняшката банда)
Враг №1: Лос Андес

Клуб: Бока    
Прякор: Ксенейсе (Генуезци), Бостерос (Боклукчии)
Атитка:Ла Досе (12-ият играч)
Враг №1: Ривър Плейт

Клуб: Колон
Прякор: Сабалеро (Риболовец)
Агитка: Лос де сиемпре (Вечните)
Враг №1: Унион

Клуб: Естудиантес
Прякор: Пинчаратас* (Опити с мишки), Ел  Леон (Лъва)
Агитка: Ла бара де лос пинчаратас (Агитката на правещите опити с мишки)
Враг №1: Химнасия (Ла Плата)

Клуб: Химнасия (Ла Плата)
Прякор:  Ел Лобо (Вълкът)
Агитка: Ла банда де Фиеро 22 (Бандата на Железния 22)
Враг №1: Естудиантес

Клуб: Годой Крус
Прякор: Томба (фамилното име на основателя), Ел Експресо (Експреса)
Агитка: Ла банда дел експресо (Бандата от експреса)
Враг №1: Сан Мартин

Клуб: Уракан
Прякор: Ел Глобо (Балона)
Агитка: Ла банда де ла Кема (Бандата от Кема)
Враг №1: Сан Лоренсо

Клуб: Индепендиенте
Прякор: Рохо (Червения), Ел Диабло (Дявола)
Агитка: Ла бара дел рохо (Червената агитка)
Враг №1: Расинг

Клуб: Ланус
Прякор: Гранате (Гранатовия)
Агитка: Ла каторсе (Четиринадесетката)
Враг №1: Тажерес

Клуб: Нюелс Олд Бойс
Прякор: Ла Лепра (Чумата)
Агитка: Ла инчада мас популар (Най-популярната агитка)
Враг №1: Росарио Сентрал

Клуб: Олимпо
Прякор: Лос Ауринегрос (Златисточерните)
Агитка: Норесте74 (Североизток 74)
Враг №1: Вижа Митре

Клуб: Килмес
Прякор: Ел Сервесеро (Бираджията)
Агитка:  Индио Килмес (Индианеца Килмес)
Враг №1: Банфилд

Клуб: Расинг
Прякор: Ла Академия (Академията)
Агитка: Ла гуардия империал (Имперската гвардия)
Враг №1: Индепендиенте

Клуб:  Ривър Плейт
Прякор: Мижонарио (Милионера), Гажина (Кокошката)
Агитка: Лос борачос дел таблон (Пияниците от трибуната)
Враг №1: Бока

Клуб: Сан Лоренсо
Прякор: Сиклон (Циклон), Куерво (Гарван)
Агитка: Ла глориоса Бутелер (Славната Бутелер)
Враг №1: Уракан

Клуб: Тигре
Прякор: Матадор (Матадор)
Агитка: Ла бара дел матадор (Агигката на матадора)
Враг №1: Чакарита  

Клуб: Велес
Прякор: Ел Фортин (Укреплението)
Агитка: Ла пандижа де Линиерс (Шайката от Линиерс)
Враг №1: Феро Карил

*Прякорът "пинчаратас" е сбор от две думи "пинча" (убождам) и "ратас" (плъхове) и произлиза от факта, че създателите на клуба са студенти по медицина, които са правели лабораторни опити с мишки.  

Владимир Стоичков, Буенос Айрес
Списание СПРИНТ, брой 3, 2017 г.


Тагове: Аржентина, клубове, сп. СПРИНТ

Коментари

Още Новини


Букмейкър Рейтинги
Букмейкър Рейтинги

Прогнозите на Букмейкър Рейтинги

Прогнозите на Букмейкър Рейтинги

Предложенията за тази седмица са на Николай Александров, Борис Касабов и Георги Драгоев

Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Защо този и не другият?

Защо този и не другият?

Бърз поглед върху това, което се случи около анкетата за футболист на годината

BGfootball.com
BGfootball.com

Венцеслав Стефанов беснее по адрес на ЦСКА

Венцеслав Стефанов беснее по адрес на ЦСКА

Босът на Славия обвини червените, че организирали вота за Футболист на годината, обиди журналисти и доказани футболни капацитети

назаем

Те са отлични играчи, но и не по-лоши пияници

Те са отлични играчи, но и не по-лоши пияници

Алкохолът унищожи много от тях, а други все още оцеяват някакси



Спектакълът на насилието

Спектакълът на насилието

Буенос Айрес е футболната столица на света


Спортни новини