В седмицата,в която Фъргюсън празнуваше юбилея си, у нас се случваха все "дежа вю" събития

Миналата седмица мина под знака на сър Алекс Фъргюсън в световния футбол. Като изключим, разбира се, обичайните заподозрени Лео Меси и Кристиано Роналдо с техните гроздове от голове. Шотландецът навъртя 25 години начело на един от най-великите клубове в света. Какво общо има това с другите имена в заглавието? Прави сте, нищо общо няма. В среда като нашата просто няма как да си отгледаме човек като сър-а с всичките му странности и чепатости, с триумфите и провалите, които съпътстват всяка една кариера. То няма как да си отгледаме такава среда, в която един човек поема затънал в кръчмарска посредственост отбор с понапрашена славна история, оставят го да работи, а той го излъсква до световна атракция. С всичко, което произлиза от това - титли, купи, милиони привърженици, маса пари, имидж, имидж и пак имидж. В нашите условия всичко това може да дойде в доста по-малък мащаб. И пак не става.

Ето какво се случи в световния футбол за 25-те години, откакто Фъргюсън мина от Шотландия в Англия и подхвана затъналия Юнайтед. Днес можеш да видиш емблемата и името на клуба на всеки ъгъл, но в онези години не бе така.

За 25 лета футболът се промени неузнаваемо, най-вече в родината си. Заради такива като сър Алекс и неговият Юнайтед топката бе свалена на земята, заигра се като на континента, създаде се Висша лига, потекоха реки от паунди... А от екзотика, привличането на най-големите в любимия спорт се превърна в практика за клубовете на Острова. На някои им липсва предишния английски „олд фешън" футбол. И на мен, ама се улавям, че почти не гледам по-долните дивизии, където още си го тачат.

Заради още няколко такива като сър Алекс и Юнайтед бе създадена Шампионската лига - символът на глобализма в европейския футбол. Падането на стените само улесниха съществуването й, придадоха й нещо като задължителност, че и аура. Някога трябваше да се надяваш жребият да прати Реал, Барса, Ливърпул, Юнайтед, Милан, Юве или Байерн в България, за да ги зърнеш. И ги пращаше, даже „червените дяволи" дойдоха във Варна - преди ерата на Фърги. Сега ги праща в Букурещ, примерно. Но парадоксално или не, до румънската столица стигаш по-бързо и лесно, отколкото до морската.

За 25 години телевизиите се промениха в чудовищни размери - за добро и лошо. Съра и неговият Юнайтед помогнаха за това. Обратното също е вярно. Вече не е никак трудно да гледаш любимците си. Телевизиите са част от играта - те наливат щури пари в нея и диктуват условия. Появи се и интернет. Във всяка минута знаеш какво се случва с идолите ти, а техните фланелки и шалове пазаруваш от сайтове, не е необходимо да ти ги носят тираджии, дипломати или летци.

Фъргюсън със своя Юнайтед и неговите съперници в двете лиги превърнаха клубовете в предприятия за тия 25 години. Всяко лято те кръстосват света, за да се рекламират и да печелят. При нас не идват, защото сме малък пазар.

А като стана дума за нас, ето какво ни се случи за въпросния четвърт век.

Българският футбол също се промени неузнаваемо. Топката, горката, нищо чудно да иска да е по въздуха, защото на тревата я мъчат жестоко. Стадионите остаряха и опустяха, за което помогна и горното „сър" явление, но не може само то да е оправдание. В средата на 90-те години поне на равнище национални отбори футболът ни възхити и уплаши света. За кратко. Стремителното пропадане почна веднага след триумфите в Америка и Англия. Лигата в България си е във все същия формат, всичко в нея е „олд фешън". Включително много от чужденците, които се привличат. Разбира се, има и новости. Като залаганията, примерно. И разни други игри, упражнявани от собствениците на клубове.

Преди 25 години и повече отборите ни играеха до късната есен в Европа, а някои прескачаха и напролет. Ще се повторя, че такива като Байерн, Ливърпул, Милан и Аякс идваха през година. Понякога на ниво четвърт или полуфинал. Шампионската лига обаче ни свари неподготвени и днес не сме желани в отбраното й общество. Поради което тук няма пари, няма спонсори, няма имидж. Телевизиите толкова много искат родното първенство, че всяка вика „вземи го ти". За сметка на това те се избиват за лигите на Англия, Испания и Европа. И въпреки тях на мача Оцелул - Юнайтед, примерно, имаше към 500 нашенци. Повече, отколкото на доста от българските двубои.

25 лета по-късно имаме право да пътуваме където си поискаме. Стотици и дори хиляди нашенци се възползват и през уикенд ходят на „Анфийлд", „Олд Трафорд", „Камп ноу", „Сан Сиро"... А децата ни все повече не искат да чуят за ЦСКА и Левски, те са от Юнайтед на сър Алекс, искат фланелка с надпис „Руни".

В седмицата,в която Фъргюсън празнуваше юбилея си, у нас се случваха все „дежа вю" събития. Сменени бяха треньорите на Левски и националния отбор. Май и на ЦСКА, но това предположение е с цялата условност на света. В момента на писането на коментара не бе много ясно кой тренира и реди армейците. Още по-неясно ще е когато го четете. Босовете на ЦСКА обявиха, че ще експериментират, докато намерят най-доброто за клуба, понеже целите винаги били високи и трябвало да се стигне до следващото ниво. По този повод се сещам какво беше написал един приятел във „Фейсбук" при смяната на Радуканов с Димитър Пенев: „Ако „Титан" бяха собственици на ЦСКА, Боби Чарлтън отдавна щеше да е сменил елегантния си черен костюм с анцуг".

Ама за кратко. След 2-3 мача щяха да го заменят с някой, примерно сръбски интригант, дошъл на „Олд Трафорд" с цел да стане треньор, колкото и да се кълне в обратното пред медиите.

Имаше някои прилики в първите изяви пред пресата на Любо Пенев и Николай Костов в качеството им на треньори на националния и Левски съответно. И двамата говориха за модерен и правилен футбол, за „агресивни действия и в двете фази на играта", за дисциплина на терена и извън него... Все хубави неща. Само че за тях сър Алекс е говорил преди 25 години. Днес говори вече за други, на различно ниво. Всичко това с агресията, дисциплината и правилните действия вече се е случило на футбола заради Фъргюсън и такива като него. А ние сме около 25 лета назад. Пенев и Костов (не знаем кой е техният колега в ЦСКА, нали така) не са виновни за това. Те поне са се доказали всеки на своята бразда, единият като играч в света на футболните „сърове", другият като наставник в Кипър и Украйна, които отдавна ни минаха.

Те не могат и да мечтаят за 25 години. Никой не може. Лошото е, че не могат и за 5 да мечтаят. Апропо, Костов има 7 месеца.